РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Ямбол, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100433 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от А. Х. К. от с. К., общ. Т., обл. Я.
против ***, с която и на подробно изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, ищцата твърди, че в резултат на незаконно повдигнато й обвинение е
претърпяла неимуществени и имуществени вреди, като се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 23 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, за което е била оправдава, ведно със законната лихва върху главницата, считано
три години назад от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата,
както и да й заплати ответника сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищцата имуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, за което е била оправдана, ведно със законната лихва върху
главницата, считано три години назад от датата на завеждане на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който и на
подробно изложените в него съображения се поддържа, че предявените искове са
неоснователни и недоказани. Оспорват се както по основание, така и по размер.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, като чрез процесуалният си
представител по пълномощие се поддържат исковите претенции така, както са предявени.
В съдебно заседание ответникът ***, редовно призована за съдебно заседание не
1
изпраща представител.
Ямболски районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от изисканото и приложено по делото НОХД № *** год. по описа на ВОС,
ведно съдържащите се в него ЧНД № *** год., ВЧНД № *** год., ВНОХД № *** год. на
САС, НД № *** год. на ВКС и ДП № *** год., се установява следното:
С постановление от 25.11.2018 год. на *** при ***, по ДП № *** год. по описа на
***, ищцата А. Х. К. с ЕГН *** е била привлечена в качеството на обвиняем, за това че:
На 24.11.2018 год. на *** В.-К., при влизане в *** от ***, с лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с ДК№ ***, собственост на И.Д.И., ЕГН **********, от гр.С., без
надлежно разрешително по ЗКНВП, в съучастие с И.Д.И., ЕГН **********, от гр.С., като
извършител, направила опит да пренесе през границата на страната, от *** в ***, *** –
престъпление по чл.*** НК и
На 24.11.2018 год. на *** В.-К., без надлежно разрешително по ЗКНВП, в съучастие с
И.Д.И., ЕГН **********, от гр.С., като извършител, в лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с ДК№ ***, собственост на И.Д.И., ЕГН **********, от гр.С., държала с цел
разпространение ***, в особено големи размери, с общо брутно тегло *** – престъпление по
*** НК.
Със заповед рег.№ *** год. на служител в *** при *** и на основание чл.72, ал.1, т.1-
4 ЗМВР, ищцата А. Х. К. е била задържана за срок от 24 часа.
С постановление от 25.11.2018 год. на *** – В., ищцата А. Х. К. е била задържана за
срок от 72 часа в *** на ТСИН-В., считано от 17.00 часа на 25.11.2018 год. до разглеждане
на искане за вземане спрямо нея на мярка за неотклонение „***“.
С протоколно определение от 27.11.2018 год. на ВОС спрямо ищцата А. Х. К. е била
взета мярка за неотклонение „***“.
С протоколно определение от 11.04.2019 год. на ВОС взетата спрямо ищцата А. Х.
К. мярка за неотклонение „***“ е била изменена в по-лека такава „***“, която да се
изпълнява по постоянен и насотящ адрес на ищцата в с.К., общ.Т., обл.Я., ул.***
С постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2019 год. на *** при ***, по ДП
№ *** год. по описа на *** е било прецизирано повдигнатото спрямо ищцата обвинение
като такова по *** НК.
Досъдебното производство е приключило със заключително мнение от 06.08.2019
год. с предложение за предаване на съда на ищцата за извършено от нея престъпление по
чл.*** НК.
На 19.08.2019 год. от ВОП е бил изготвен обвинителен акт срещу ищцата и внесен в
съда – ВОС, по който е било образувано НОХД № *** год. по описа на ВОС.
С Присъда № *** от 21.01.2020 год. постановена по НОХД № *** год. по описа на
2
ВОС ищцата А. Х. К. е била призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото и
обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.*** НК.
С протоколно определение на ВОС от същата дата - 21.01.2020 год. е била отменена и
взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение „***“.
Оправдателната присъда на ищцата А. Х. К. е била протестирана от ВОП пред *** С.,
пред който е било образувано ВНОХД № *** год. по описа на САС.
С решение № *** год. постановено по НОХД № *** год. по описа на САС, е била
потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищцата А. Х. К..
По делото е изискана, представена и приета медицинска документация за времето на
престой на ищцата А. Х. К., за времето от 25.11.2018 год. до 16.04.2019 год. в *** на РСИН
гр.В. към ОСИН гр.П., от която като цяло се установява, че по време престоя и в *** ищцата
е имала различни по вид здравословни оплаквания, извършвани и са прегледи, като са
диагностицирани – ***, за които е предписвано лечение с различни медикаменти: ***
Към 21.01.2019 год. е снета медицинска анамнеза на ищцата: *** дължащ се според
ищцата на *** проблеми.
В кориците по ДП № *** год. по описа на *** /л.101/е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018 год. по същото досъдебно
производство, видно от което ищцата е упълномощила адвокат от АК Я. като между
страните е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева, от която е внесена
/заплатена/ сумата от 3 500 лева.
По искане на ищцата в хода на съдебното дирене бяха събрани гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетели, лицата: И.Д.И. и А.А.Щ. /*** на ищцата/.
Видно от показанията на св.И.И., същият е бил *** дълги години и е от едно село с
ищцата, която познавал. Ползвала се с добро име. Свидетелят останал изненадан, че ищцата
била задържана през 2018 година за ***. В село започнало да се говори и семейството и
било стресирано. Говорило се, че била замесена в тази далавера. Прибрала се стресирана
като от негови *** свидетелят разбрал, че мярката и заменена с ***. Един ден отишъл при
нея, ищцата психически въобще не била добре, затворила се била в една стая, плачела,
неизлизала. *** на свидетеля му казали, че искала да отиде на лекар. Докато била под ***
свидетеля 3-4 пъти ходил при нея. Непрекъснато плачела, отказвала да се храни, оплаквала
се, че ще влезе в затвора. Определено се срамувала от хората и не се показвала в селото. За
задържането и за първи път свидетелят разбрал от кабелната телевизия. След *** ищцата не
можела да си намери работа, никой не искал да я вземе на работа, защото била забъркана с
***. Отишла да работи на морето, казала, че там никой не я познава. Преди работила в ***.
След като я оправдали, последните две години се успокоили нещата. Била зле с нервите,
треперела. Свидетелят знаел, че ходила на невролог два пъти, като след оправдаването пиела
***. Свидетелят я предупредил да не прекалява с лекарствата. Свидетелят разговарял и със
сина и който му казал, че майка му не е добре. Грижила се за внуци. По времето на *** на
ищцата свидетелят вече не бил ***, но всички се познавали и имало коментари. Докато била
3
в *** свидетелят питал за състоянието сина и, която я посещавала, казал му че майка му е
стресирана и плаче.
Видно от показанията на свидетеля А.Щ., същият е *** на ищцата, живеят заедно в
с.К.. Преди три-четири години майка му работила в ***, преди ***. За*** на майка си
свидетелят разбрал от телевизията, че е задържана във В. за ***. Цялото семейство били
притеснени. Цялото село говорило, че майка му се занимава с ***. Свидетелят ходил 5-6
пъти в *** да види майка си, била много зле, не можела да говори, запълвала се, заеквала от
притеснение и все повтаряла, че не е виновна. Било я е страх, че ще влезе в затвора. С
времето напред състоянието на майка му ставала по-зле. Оплаквала се че няма удобства,
топла вода. Не можела да спи.Нямало отопление, било студено. Имала проблем със сърцето.
Получавал сърцебиене, високо кръвно. Преди това да се случи, майка му не била болна.
Грижила се за цялото семейство, имала две деца и седем внуци. После я пуснали в ***, като
в къщи била в същото състояние. Сърцебиене, високо кръвно, главоболие. Веднъж я закарал
в *** в Я., правили и ***, ***. Изписали и много лекарства. Към настоящия момент майка
му продължавала да пие лекарства. Когато била под ***, майка му стояла затворена в една
сатя, не говорила с никой, даже не се радвала на внуците. Баба му извикала *** – И., за да и
даде надежда. Делата минали, оправдали я на всички инстанции. Върнала се на село,
уволнили я от работа. След като в цялото село разпространили, че се занимава с ***, никой
не я искал на работа. Имало публикации във фейсбук, в ю туб имало клипче как я ***.
Решила да отиде на морето, защото там никой не я познавал и ще я приемат да почне работа.
Към настоящия момент била в стрес, чувствала се обидена и огорчена, достойнството и било
накърнено. И сега пиела лекарства за високо кръвно и сърце.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на *** за обезвреда.
Съгласно чл.2, ал.1 ,т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, *** и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице-т.е отговорността
на държавата е обективна. Достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищцата, за да се проведе успешно и главно
доказване на основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице, тъй като е налице
влязла в сила присъда, с която ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото
и обвинение по чл.*** НК
По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
4
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази
причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила
на доказване.
Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на
ищцата нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, накърнило е
нейната чест, достойнство и добро име в обществото, то съдът намира, че сумата от
20 000 лева би я обезщетила адекватно за претърпените от нея неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с принципа за
справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, вземайки предвид възрастта на ищцата, обичаните
болки и страдания резултат на неправилното обвинение, но така също тежестта на
конкретното повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от
двеста хиляди до триста хиляди лева, и продължителността на наказателното преследване
на което е била подложена ищцата от първоначалното и*** на 24.11.2018 год. до влизане в
сила на оправдателната и присъда – 28.11.2020 година – две години. Времето и на *** по
ЗМВР и последвалото *** и престой в ***, за периода от 24.11.2018 год. до 16.04.2019 год.,
близо пет месеца. Времето за което и е било наложена следващата по тежест най-тежка
мярка за неотклонение „***“, за периода от 17.04.2019 год. до 21.01.2020 год., близо девет
месеца.
На горните съображения и съблюдавайки принципа за справедливост залегнал в
нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намери така предявения от ищцата иск за основателен и доказан
до размера на сумата от 20 000 лева, като за разликата над 20 000 лева до предявения размер
от 23 000 лева /разлика от 3 000 лева/, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претенцията за имуществени вреди:
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря и за всички имуществени вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. Такива, съгласно
задължителната съдебна практика, се явяват разходите направени от подсъдимия
за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда. В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 500 лева.
5
В приобщеното по делото ДП № *** год. по описа на *** на л.101 от него е
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018 год., видно
от което ищцата е упълномощила адвокат от АК Я. като между страните е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева, от която е внесена /заплатена/ сумата от
3 500 лева. Действително в последствие ищцата е упълномощила да я представлява адвокат
от АК В. /л.117 ДП/, а в последствие по ВНОХД № *** год. по описа на САС на ищцата и е
бил назначен служебен защитник адвокат от ***АК. При все това първоначално заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева е в причинна връзка с повдигнатото на
ищцата обвинение и предвид постановената в последствие оправдателна присъда се явява
имуществена вреда за ищцата от незаконосъобразното и обвинение и следва да бъде
репарирана от ответника.
В този смисъл съдът на мери за доказан иска за сумата от 3 500 лева представляваща
обезщетение от незаконно обвинение на ищцата в извършване на престъпление от общ
характер.
По искането за присъждане на законната лихва върху двете главници, с оглед и в
размера на уважените искови претенции, както и на разпоредбата на чл.111, б.в ЗЗД, според
която с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за лихви, следва върху
сумите от 20 000 лева и 3 500 лева да бъде присъдена и законната лихва, така, както е
поискана, а именно три години от датата на завеждане на иска /20.02.2023 год./ или в случая
от 20.02.2020 год. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Иска се от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сторените от нея
разноски по делото, както и на пълномощника – адвокат възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА по предоставен договор за правна помощ.
По делото е представен документ за заплатена държавна такса от ищцата в размер на
10 лева, поради което и с оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата разноски по делото в размер на 10 лева.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38
ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ЗА. В случая се представя договор за правна
защита и съдействие от 01.02.2023 год. видно от което е уговорено възнаграждение по чл.38
ЗА в размер на 1650 лева.
Изчислено по реда на чл.38 ЗА във вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, съобразно уважената част на исковите, дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза изчислено от съда на сумата от 2 515 лева, тоест повече от
посоченото в договора, но тъй като искането в исковата молба е съда да се съобрази с
6
представения договор, то съдът определя, а и в предвид липсата на фактическа и правна
сложност, адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева, което следва ответинка да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищцата – адв.С. В. от АК Я.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, *** на *** с адрес: гр.С.,
бул.“*** ДА ЗАПЛАТИ НА А. Х. К. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., обл.Я. сумата от
20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдана, ведно със законната лихва считано от 20.02.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 20 000 лева до
предявения размер от 23 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, *** на *** с адрес: гр.С.,
бул.“*** ДА ЗАПЛАТИ НА А. Х. К. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., обл.Я. сумата от
3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдана, ведно със законната лихва считано от 20.02.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, *** на *** с адрес: гр.С., бул.“*** ДА
ЗАПЛАТИ НА А. Х. К. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., обл.Я. сумата от 10,00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА *** на *** с адрес: гр.С., бул.“*** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С.В. от АК
Я. за осъществена по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатска защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 650,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7