Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………….
/ 04.02.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Анна Димитрова и
прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски КНАХД
№ 2616 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол
(РДНСК) гр. Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол срещу Решение № 260239 от 14.10.2020 г., постановено по НАХД №
1190 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, 22 състав, с което е
отменено Наказателно постановление № ВН – 26 – 09 от 11.02.2020 г., издадено от
Началника на РДНСК гр. Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол, с
което на арх. О.С.Б., с ЕГН: **********, на основание
разпоредбата на чл. 232, ал. 4, т. 2 от Закона за устройството на територията,
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 87, ал. 2 и
чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Касаторът
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна към Дирекцията
за Национален строителен контрол намира постановеното решение на Районен съд –
Варна за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита
на своята позиция. На първо място посочва, че в хода на административно – наказателното
производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че
предвиденият, с действащ ПУП – РУП отстъп от 1 метър след кота + 3,60 (т.е.
след първи нежилищен етаж) на фасадната плоскост на сградата към уличната
регулация не е спазен, както и, че цялата фасада на сградата към уличната
регулация е изнесена пред външната застроителна линия по РУП с 1, 00 м., като в
това разстояние са поместени част от помещения на сградата. Също така
акцентира, че в сградата е проектиран „архитектурно художествен елемент“ по чл.
93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, който започва от кота +19.85
м. – над определената с ПУП – РУП за имота максимална кота + 16, 90 м. на сградата,
като твърди, че кулата излиза с цяло ниво (2, 95 м.) над задължителната кота
било и
навежда своите аргументи, че самата кула не може да се счита за издатина,
съгласно чл. 93, ал. 2 от Наредбата, поради което и не следва да се проектира
пред фасадната плоскост, изградена по линията на застрояване. Предвид становището
за категорично установяване на извършено административно нарушение, касаторът Регионална
дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна към Дирекцията за
Национален строителен контрол моли за отмяна на първоинстанционното съдебно
решение и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Ответната
страна арх. О.С.Б. е депозирал, чрез своя процесуален представител адв. И.К. ***
писмен отговор на касационната жалба, в който изразява обосновано становище за
нейната неоснователност и се моли за оставяне в сила на първоинстанционния
съдебен акт. Арх. Б. поставя акцент в своя писмен отговор върху заключението на
изготвената в хода на съдебното следствие съдебно – техническа експертиза,
която установява, че не са допуснати нарушения при проектирането на издатините,
еркерите и кулата, които според вещото лице, отговарят на изискванията за
допустимото им разположение или отстояние, съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
В
проведеното на 14.01.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2616 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Варна, касаторът Регионална дирекция за
национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна към Дирекцията за Национален
строителен контрол се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Д.К., която поддържа касационната жалба на посочените в нея основания,
моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на
съдебен акт, с който да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.
В проведеното на 14.01.2021 г. открито съдебно
заседание по КНАХД № 2616 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
ответникът арх. О.С.Б. се явява лично и със своя упълномощен процесуален
представител адв. И.К. ***, като молят за оставяне в сила на съдебното решение,
постановено от Районен съд – Варна, обосновавайки се, че същото е правилно, законосъобразно
и обосновано.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила
решението на Районен съд – Варна, мотивирайки се, че не се установява по
безспорен начин извършване на нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява основателна, поради следните
съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на арх. О.С.Б. срещу Наказателно постановление № ВН – 26 – 09 от 11.02.2020 г., издадено от Началника на РДНСК гр. Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол, с което на арх. Б., на основание разпоредбата на чл. 232, ал. 4, т. 2 от Закона за устройството на територията, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 87, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
С
Решение № 260239 от 14.10.2020 г., постановено в производството по НАХД № 1190
по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, 22 състав, процесното наказателно
постановление е било отменено, като от фактическа страна е било установено
следното:
Във
връзка с постъпило в Регионална дирекция за национален строителен контрол
(РДНСК) гр. Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол уведомително
писмо с вх. № РС – ВН – 629 – 01 – 348/ 07.05.2019 г. от община Варна, издадено
от Главния архитект на община Варна, била извършена служебна проверка на
разрешение за строеж № 71/ 02.05.2019 г. на жилищна сграда, находяща се в УПИ XIV – 180 (с
идентификатор 10135.1506.180), кв. 118, по плана на 7 – ми м.р., ул. „П.“№ 10 в
гр. Варна.
Инвестиционния
технически проект по част „Архитектура“ на посочения строеж бил изработен от
арх. О.С.Б., като същият бил конкретно проверен от св. арх. М.Н.Д. – ст. инспектор
в (РДНСК) гр. Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол.
В
хода на проверката св. Д.констатирала, че за УПИ XIV – 180 има влязъл в сила ПУП
– план за регулация и застрояване (ПРЗ) и работен устройствен план (РУП), като било
предвидено изграждане на жилищна сграда с точно определена височина, съгласно
силуетите и разрезите по РУП, като по уличната регулация се предвиждала
изграждане на едноетажно тяло с дълбочина 1,00 м. и височина 3, 60 м., като
след кота +3, 60 (етажи 2, 3, 4 и 5 и подпокривен етаж), сградата трябвало да
бъде отдръпната с 1 метър от уличната регулационна линия. В силуетния план било
предвидено фасадата на сградата по ул. П.след достигане на кота + 12, 40
(абсолютна кота 37, 08), да се скоси под 45 градуса до достигане на кота + 16,
90 (абсолютна кота 41, 58).
Св.
Д.установила обаче, че предвиденият отстъп на фасадната плоскост на сградата
към уличната регулация, съгласно РУП от 1 метър, след кота + 3, 60 не е спазен,
доколкото фасадата на сградата към уличната регулация е изнесена пред външната
задължителна застроителна линия с 1, 00 метър, като в това разстояние са били
поместени част от помещения на сградата, т.е. по чертежите формално е изчертана
задължителната застроителна линия по РУП, която обаче не е спазена.
Също
така св. Д.констатирала, че в сградата е проектиран „архитектурно художествен
елемент по чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“, който започва
от кота + 11, 20 м. (абсолютна кота 37, 08) и достига до кота + 19, 85 – над определената
максимална кота + 16, 90 м. на сградата (абсолютна кота 41, 58), съгласно влезлия
в сила РУП за имота. Св. Д.приела, че проектираният „архитектурно – художествен
елемент – кула“ започва от кота + 11, 20 м., но не от фасадната плоскост, която
следва да бъде прибрана с 1 м. от уличната регулация, съгласно одобрения ПУП –
РУП, а от плоскостта, на 1 м. пред нея, като приела, че кулата в случая е
разположена пред външната линия на застрояване.
След
приключване на проверката, св. Д.преценила, че със своето поведение арх. Б. е
нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 87, ал. 2 и
чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което и на
12.08.2019 г. му съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който го санкционирала за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия
орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 11.02.2020 г.
Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр.
Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 от Закона за
устройството на територията, наложил на арх. Б. административно наказание „глоба“
в размер на 3000 лева за извършено разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 87, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
Първоинстанционният
съд е отменил наказателното постановление, приемайки, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неточно описание на
нарушението, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице,
конкретно, че е вменено във вина на арх. Б. извършване на нарушение на чл. 87,
ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, а същевременно административно –
наказващият орган е приел, че тази норма е неприложима, както и е приел, че не
става ясно по какъв начин е била нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от
цитираната Наредба с проектирането на архитектурно – художествения елемент
кула. Също така Районен съд – Варна е приел, че не е индивидуализирана вярно
датата на извършване на самото нарушение и се е позовал на изготвената в хода
на съдебното следствие съдебно – техническа експертиза, която установява, че са
спазени всички изисквания по силуети и ситуации от графичната част на ПУП – ПРЗ
и РУП за УПИ XIV – 180 в кв. 118, по плана на 7 – ми м.р.,
ул. П.№ 10 в гр. Варна, за да обоснове позицията си,
че не е налице нарушение на материалния закон.
Тези изводи на първоинстанционния съд не
могат да бъдат споделени от касационната инстанция, доколкото са изградени
върху непълен и противоречив доказателствен материал.
На първо място следва да бъде обърнато
внимание на изготвената съдебно – техническа експертиза и в частност нейното
заключение, в което вещото лице арх. В.Т.-И.съвсем декларативно, но напълно
необосновано заявява, че в проекта на сградата са спазени всички изисквания по
силуети и ситуации от графичната част на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XIV – 180 в кв.
118, по плана на 7 – ми м.р. Липсва обаче посочване на каквито и да е било
аргументи в подкрепа на тази нейна позиция, което прави заключението в тази му
част напълно немотивирано и необосновано, респ. с много ниска доказателствена
стойност.
Съдът също така намира, че вещото лице е
обърнало повече внимание и е изложило своето лично мнение по отношение
компетентността на специализираните контролни органи в сферата на устройството
на територията, без обаче на практика да даде ясен, недвусмислен и конкретен отговор
на поставения въпрос № 3, който обаче е от съществено значение за разкриване на
обективната истина по делото.
Ето защо според съда,
първоинстационното решение е било постановено при непълен и противоречив
доказателствен материал, доколкото липсват обосновани и категорични отговори на
два от формулираните в съдебно – техническата експертиза въпроси и в
действителност остава неизяснено дали е спазен предвиденият отстъп на фасадната
плоскост на сградата към уличната регулация, съгласно РУП от 1 метър, след кота
+ 3.60, могат ли да се квалифицират като „издатини“ по смисъла на чл. 86 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони проектираните от арх. Б. архитектурни
елементи във
фасада „Юг“ на жилищна сграда.
Поради тази причина първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, като делото се върне за разглеждане на друг
състав на Варненския районен съд, който задължително следва да назначи нова
съдебно – техническа експертиза, която да даде обоснован и аргументиран отговор
на следните въпроси:
1) Спазен ли е предвиденият отстъп на
фасадната плоскост на сградата към уличната регулация, съгласно РУП от 1 метър,
след кота + 3.60?
2). Налице ли са архитектурни елементи,
които могат да се квалифицират като „издатини“ по смисъла на чл. 86 от Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони във фасада „Юг“ на жилищна сграда, находяща се в
УПИ XIV – 180 (с идентификатор 10135.1506.180), кв. 118, по плана на 7 – ми м.р?
4)
Спазени ли са изискванията на ПУП – ПРЗ и РУП в проекта на сградата?
Според
съда, отговорите на тези поставени въпроси са от важно и съществено значение за
правилното решаване на делото, в частност дали е допуснато нарушение на материалния
закон, за което е била ангажирана административно – наказателната отговорност
на арх. Б., което от своя страна ще изясни обстоятелството дали е било
допуснато процесуално нарушение, свързано с правото му на защита, касателно разпоредбата
на чл. 87, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Предвид
тази позиция на касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, който в случая се явява
компетентен да събере посоченото доказателство, предвид разпоредбата на чл. 220
от АПК.
На основание разпоредбата на чл. 226,
ал. 3 АПК, следва въззивният съд, при новото разглеждане на делото, да се
произнесе по направените искания на двете страни за присъждане на разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен
съд Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260239 от 14.10.2020 г., постановено по НАХД № 1190 по описа за 2020
г. на Варненския районен съд, 22 състав, с което е отменено Наказателно
постановление № ВН – 26 – 09 от 11.02.2020 г., издадено от Началника на РДНСК
гр. Варна към Дирекцията за Национален строителен контрол.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав
на Варненския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: