Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №458/2022
г. по описа на АС-Кърджали и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от З.Б.Ю. от ***, срещу Ревизионен акт № Р-16001621002917-091-001/04.03.2022 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив,
в частта му, която е потвърдена и изменена с Решение №408/09.09.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателката намира оспорения акт за
незаконосъобразен, като постановен
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В с.з., чрез пълномощник и
в представено писмено становище твърди, че
при извършване на ревизията не били взети предвид всички регистрирани
животни, както и загиналите и бракувани такива през ревизирания период. Сочи,
че не е извършвана продажба на животни и
не са реализирани доходи от такива продажби. Счита, че получаваните в
ревизирания период суми представляват
държавни помощи за отглеждане на животни, по изпълнение на Програмата за
развитие на селските райони, които не следва да се облагат с данък. Счита също,
че ревизирания период е извън периода на ревизия, посочен в Заповедта за
възлагане на ревизия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на задълженията за 2014 г. - 2019 г. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в писмено
становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Намира оспорения ревизионен
акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в него, както и в потвърждаващото
го решение на директора на Д“ОДОП“,
гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако
същото е над минимума, определен в Наредба №1/2014 г.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Ревизията е повторна след като с Решение
№270/14.05.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е отменен РА
№Р-16000920002471-091-001/02.02.2021 г., по отношение
на допълнително установените в него данъчни и осигурителни задължения, а
преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621002917-020-001 / 21.05.2021 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив /л.80/, на основание чл.
112 и чл. 113 от ДОПК, във връзка с Решение №270/14.05.2021 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“, е възложена данъчна ревизия на З.Б.Ю. от ***, за установяване на задължения за: Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данък върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/; ДОО – за самоосигуряващи се
лица; Здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица и Универсален пенсионен фонд /УПФ/
- за самоосигуряващи
се лица, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. Срокът
за извършване на ревизията е продължен със Заповед № Р-16001621002917-020-002/27.08.2021
г. Ревизията е спряна със Заповед № Р-16001621002917-023-001/03.11.2021
г. и възобновена със Заповед №
Р16001621002917-143-001/15.11.2021 г. Заповедите са подписани с квалифициран електронен
подпис и надлежно връчени на ревизираното лице, в т.ч. и по реда на чл.32 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство и в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, е съставен
Ревизионен доклад /РД/№Р-16001621002917-092-001 /
19.11.2021 г., връчен на адресата на 15.02.2021 г. Въз основа
на горния РД е издаден и процесния Ревизионен акт № Р-16001621002917-091-001 / 04.03.2022 г., с който, по отношение на ревизираното лице /РЛ/ са установени допълнителни
задължения за: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за
периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г., общо в размер
на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихви за просрочие
към 04.03.2022 г. – *** лв.; Вноски за ДОО, за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2019 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв.
и лихви за просрочие
в размер на *** лв.; Вноски за ЗО, за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2019 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв.
и лихви за просрочие в размер на *** лв.; Вноски за УПФ, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г., общо в размер на *** лв., от
които: главница в размер на *** лв. и лихви за просрочие в
размер на *** лв. Актът е връчен на жалбоподателя на 23.06.2022 г.,
видно от приложената по делото разписка.
С Решение №408/09.09.2022 г., директорът на Дирекция
„ОДОП“ - Пловдив е отменил Ревизионен акт № Р-16001621002917-091-001 / 04.03.2022 г., в частта
за определените задължения по КСО и ЗЗО /вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски
за УПФ/ и е изменил РА в частта за установените задължения по ЗДДФЛ, за 2014 г.
и 2015 г., като е намалил установения размер на данъка и лихвите към него,
както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г.
– от *** лв. на *** лв., а лихвите - от *** лв. на *** лв.; Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. – от *** лв. на *** лв., а лихвите
– от *** лв. на *** лв. Със същото решение, РА е потвърден в частта за
задълженията по ЗДДФЛ за 2016 г., 2018 г. и 2019 г. Според приложеното известие
за доставяне, горното решение е получено от А. Ю. – *** на жалбоподателката,
на 15.09.2022 г.
В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:
През ревизираните периоди, З.Ю. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. На 03.04.2008 г. РЛ е регистрирано като земеделски производител по реда на
Наредба № 3 от
29.01.1999 г.
за създаване и поддържане
на регистър на земеделските
стопании, и от същата дата се е регистрирала като
самоосигуряващо се лице по реда на Наредбата за
общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лице, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Има животновъден обект,
регистриран в МЗХГ под № ***. Осъществяваната икономическа дейност е с код по
НКИД 2003-0121 – Отглеждане на едър рогат добитък. Прекъснала е дейността считано от 26.03.2010 г. През 2016 г., 2017 г., 2018
г. и 2019 г., лицето е подавало информация за горния животновъден обект за брой
животни по категории: 4100-говеда и биволи; 4101-телета и малачета до 1 г.;
4102-телета и малачета от 1г. до 2г. за угояване; и 4105-месодайни крави. Ревизираното лице няма
регистрация за целите на ЗДДС. Подавало е годишна данъчна декларации /ГДД/
по чл. 50 от ЗДДФЛ само за 2017 г., като в Приложение №3 са декларирани доходи
от друга стопанска дейност с код 302 - *** лв. и с код 3021- доходи под
формата на държавни субсидии и друго подпомагане от ЕФГЗ, ЕФРСР и държавния
бюджет, свързани с дейността по код 302 – *** лв.;
За изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, при
ревизията са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения
РД, неразделна част от РА, съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Предприети са действия
по събиране на доказателства, като на основание чл. 37, ал. 2 и ал.3 и чл. 53 от ДОПК, на РЛ са връчени: Искане за представяне
на документи и писмени обяснения №Р-16001621002917-040-001/23.06.2021 г. /л.85/ и Искане №Р-16001621002917-040-002/27.08.2021 г. /л.103/, с които са изискани данни, сведения, документи и
обяснения, които имат отношение към регистрацията й като земеделски стопанин и
дейността в това й качество; стопанисвани земи и обекти; получени субсидии и
други приходи от дейността. Горните искания са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, като РЛ не е представило
изисканите документи и писмени обяснения.
От събраните в хода на ревизионно производство
доказателства, в т.ч. и от предходната ревизия, са установени доходи, които не са отчетени като
приходи и не са декларирани по установения ред от ревизираното лице. Посочено
е, че за всяка от ревизираните години лицето е получавало финансово подпомагане
по схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие", като не е
декларирало получените субсидии за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. Прието е също, че за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. лицето е получавало доходи и от
продажба на едър рогат добитък, които отново не е декларирало. Въз основа на
горното и след анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е прието, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2
от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация, както и че са налице данни за укрити приходи или доходи, поради
което основата за облагане следва да се определи по реда на чл. 122 от ДОПК.
На РЛ са връчени, по реда на чл.32 от ДОПК:
Уведомление № Р-16001621002917-113-001/27.08.2021 г. по чл.124, ал.1 от ДОПК
/л.300/, Уведомление № Р-16001621002917-139-001/27.08.2021
г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.294/, както и Искане за представяне на
документи и писмени обяснения № Р-16001620002917-040-002/27.08.2021 г., с което
е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал.
3 от ДОПК за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В
определения в искането срок, РЛ не е представило обяснения и документи.
При анализ на събраните в хода на ревизията
доказателства е установено, че за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г.,
РЛ не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за деклариране на доходи от дейността,
като регистриран земеделски производител, а декларираните данни в подадената
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г., не отразявали всички получени от лицето
приходи от продажби. Така, регистрираният земеделски производител е получавал
финансови помощи от ДФ „Земеделие", като общата сума на получените субсидии по години са, както
следва: за 2014 г. – *** лв.; за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. – *** лв.; за
2017 г. – *** лв.; за 2018 г. – *** лв. и
за 2019 г. – *** лв. Прието е, че в годината на получаване на посочените
финансови средства (субсидии), РЛ е регистриран земеделски стопанин. Поради това, че РЛ през 2014 г. и 2015 г. не е
извършвало стопанска дейност и не е произвеждало непреработени продукти, доходите
от субсидиите през тези години са определени като доходи от други източници,
като е прието, че същите подлежат на деклариране с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, без
обаче да се облагат по реда на чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ. По отношение на доходите
от субсидии, получени през 2016 г., 2018 г. и 2019 г., е прието, че през
посочените години РЛ извършва дейност по производство на непреработени продукти
от селско стопанство и използва получените средства във връзка с посочената
дейност, поради което доходите от тези
субсидии подлежат на деклариране с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и се облагат по реда на
чл. 29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход е разликата между придобития
доход от дейността и 60 на сто нормативни разходи.
Въз основа на събраните в хода на ревизията данни е прието
също, че РЛ отглежда порода месодайни крави – Българско родопско говедо, основно с цел добив на телета, като за
периода от 2016 г. до 2019 г. броят на регистрираните животни в животновъдния
обект на РЛ по години, е както следва: През
2016 г. са регистрирани общо
говеда 31 броя, от тях: телета до 1г. – 13 бр., телета и малачета за угояване –
4 бр., крави-месодайни – 1 бр., други – 13 бр.; за 2017 г. са регистрирани общо говеда 30 броя, от тях: телета до
1г. – 11 бр., телета и малачета за угояване – 7 бр., други – 12 бр.; за 2018 г. регистрирани общо говеда 30
броя, от тях: телета до 1г. – 8 бр., телета и малачета за угояване – 6 бр.,
други – 16 бр.; за 2019 г. са
регистрирани общо говеда 30 броя, от тях: телета до 1 г. – 8 бр., телета и
малачета за угояване – 6 бр., други
– 16 бр.
Въз основа на представените от РЛ потвърдителни
бележки за предадени на предприятия за преработка на странични животински
продукти от земеделски стопанин, е прието, че броят на бракуваните животни е,
както следва: през 2015 г. - 1 бр.
теле; през 2016 г.- общо 3 телета; през
2017 г.- общо 2 бр. животни, от
които: 1 бр. теле и 1 бр. бик; през 2018
г. - 1 бр. мъжко говедо; през 2019 г.-
1 бр. крава.
Поради липсата на представени от РЛ обяснения и
документи, относно начина на разпореждане с родените през годините телета е
прието, че всички декларирани през годините телета до 1 г., през следващата година
преминават в категорията на телета и малачета за угояване от 1 до 2 г., а
последните преминават в категорията говеда
и биволи. След извършена съпоставка между броя на
регистрираните животни през проверявания период и броя на бракуваните животни е
прието, че през 2016 г. са продадени 3 броя телета и 1 бр. малаче; през
2017 г. са продадени 5 броя телета; през 2018 г. са продадени 11 броя телета и 1
брой малаче; през 2019 г. са продадени 8 бр. телета.
Въз
основа на данни от статистиката на ДФ „Земеделие" и НСИ за средното
продажно живо тегло на теле до 1г. и на месодайно говедо, както и на средните
продажни цени на килограм живо тегло за
теле до 1 година и за месодайно говедо, са установени стойности на неотчетени
продажби на животни от РЛ, както следва: през
2016 г. – 3 броя телета, на обща стойност *** лв. и 1 броя малаче, на
стойност *** лв.; през 2017 г. -
5 бр. телета, на обща стойност *** лв.; през 2018 г. – 11 броя телета, на стойност *** лв. и 1 бр. малаче,
на стойност *** лв.; през 2019 г. – 6
броя телета на стойност *** лв.
В резултат са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, визирани в
оспорения РА. Горните задължения са формирани от данъчна основа, определена
по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, включваща получените субсидии и установените
доходи от продажба на едър рогат добитък, от които са приспаднати 60%
нормативно определени разходи за дейността (за 2016 г., 2018 г. и 2019 г.).
Приспаднати са също така и дължимите от лицето данъци и задължителни
осигурителни вноски.
При тази фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен
контрол, в резултат на който, с Решение №408/09.09.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, в една част оспореният
ревизионен акт е потвърден и изменен, а в друга - отменен.
Разгледана по същество,
жалбата е
частично основателна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби
по издаването му.
При извършената проверка
на оспорения РА, съдът установи, че същия
е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен
административен орган и в определения
от него срок. РА е
издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който
е възложена ревизията, поради което са
неоснователни възраженията на
жалбоподателя в тази насока. Оспорения акт е постановен и в
съответствие с изискванията
на чл. 120 от ДОПК, относно формата и съдържанието му.
1. По отношение на определените, на основание чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, вр. чл.122 ДОПК и чл. 29, ал.1, т.1 ЗДДФЛ,допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2016 г., 2018 г. и 2019 г., за недекларирани доходи от продажба на животни, съдът съобрази следното:
Доходите от продажба на животни от лица, които не са регистрирани като
еднолични търговци, също представляват облагаем доход по чл. 29, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за тези доходи се определя по реда на чл. 30 ЗДДФЛ и по аргумент от чл. 17 ЗДДФЛ участва при формиране на общата годишна
данъчна основа, върху която се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така, в производството
по съдебно обжалване на РА, за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в
тежест на органите по приходите е доказването на основанията за извършване на ревизия
при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.
За да се
приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно
събрани и убедителни доказателства. В противен случай тежестта за
опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. Освен в
хипотезите по чл. 123 от ДОПК, които в
случая не са налице, подлежащата на облагане основа не се предполага, а следва
да бъде обоснована от органа по приходите.
В разглежданата хипотеза приходният орган е приел, че в ревизирания период
е налице несъответствие между броя на регистрираните и
бракуваните животни, което несъответствие се дължи на извършени от жалбоподателката продажби на животни. За да приеме, че са налице укрити
приходи от продажба на животни, органът е взел предвид данните в подадените от
РЛ заявления за подпомагане, съдържащи информация за отглежданите животни за
съответната година /описани в таблици, стр.13-20 от РД/, както и информацията
от БАБХ за вписаните животни в животновъдния обект на жалбоподателя. В хода на
съдебното производство са изискани и представени справки
от Интегрираната информационна система на БАБХ, за регистрирания брой животни в
ЖО на РЛ, както и справка за бракуваните и загинали животни в обекта. При извършената съпоставка на данните в ИИС на БАБХ и тези,
в подадените от лицето заявления за подпомагане, се установяват различия в
общия брой на регистрираните животни в животновъдния обект на жалбоподателката за отделните данъчни периоди. Т.е.,
данните за отглеждани животни, съдържащи се в заявленията за подпомагане се
различават от информацията в регистрите на БАБХ, респ. несъответствието в броя
на животните не е установено по безспорен начин. По тази причина,
необосновани се явяват и изводите, направените въз основа на данните от
горепосочените източници, за броя на липсващите животни, по отношение на които
е прието, че са продадени, респ. е реализиран доход, подлежащ на облагане.
Отделно
от горното, необоснован се явява и приетия от органа брой бракувани и загинали
животни през ревизирания период, въз основа на
представени потвърдителни бележки за
предаването им на екарисаж. Органите по приходите са приели, че броят на бракуваните
животни за съответната година е, както следва: през 2016 г.- общо 3 телета;
през 2017 г.- общо 2 бр. животни, от които: 1 бр. теле и 1 бр. бик; през 2018
г. - 1 бр. мъжко говедо; през 2019 г.- 1 бр. крава. Видно от коментираната
по-горе справка за загинали и бракувани животни за периода 2016-2019 г. от ИИС
на БАБХ, в същата са включени животни, по отношение на които няма първични
документи за причините, поради които фигурират там. Така, за 2017 г. по
справката от БАБХ, бракуваните животни са 6 бр., а по приложените потвърдителни бележки - 3 бр. За 2018 г. по справката от БАБХ, бракуваните
животни са 8 бр., а по потвърдителни бележки – 1
бр. Бракуваните животни за 2019 г. по
справката от БАБХ са 6 бр., а по потвърдителни
бележки - 1 бр. В тази връзка, предвид противоречивите
данни за броя на животните в отделните данъчни периоди, съдържащи се в
официални документи, не може да се приеме, че наличието на основанията по чл.
122, ал.1 ДОПК, е подкрепено от събраните доказателства, каквото е изискването
на чл.124, ал.2 от ДОПК.
В
разглеждания случай няма и установено несъответствие на декларираните и/или
получените приходи с имущественото и финансовото състояние на лицето за
ревизирания период, или разходите му, за да се приложи презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. т. 1 и 2 ДОПК, за наличие на подлежащ на
облагане доход от извършена продажба на животни. Изложеното води до извода, че
ревизиращите органи необосновано са преминали към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК,
поради наличие на укрити доходи от продажба на животни. В хода на проведеното
ревизионно производство не са установени и сделки по извършени от РЛ покупко – продажби на животни в ревизирания период. Предвид
горното, неправилно са определени допълнителни задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2016 г., 2018 г. и 2019 г., за доходи от продажба на животни.
2. По отношение на получените и недекларирани от жалбоподателката доходи от субсидии от ДФ „Земеделие" за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2019 г., определените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, са съответни на материалния закон, по следните съображения:
В
случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ, касаещ
получените и недекларирани субсидии, е определен по особения ред на чл.122 ДОПК,
като органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2
от ДОПК. Според
последните разпоредби, органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към основа, определена от него по реда на ал. 2, когато:
до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация /т.1/; налице са данни за укрити приходи или доходи /т.2/.
Съдът приема,
че органите по приходите
правилно са констатирали наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, по отношение на тези приходи, предвид безспорно
установеното по делото обстоятелство, че за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г., жалбоподателката, не
е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за деклариране на доходите от получените субсидии от ДФЗ.
Съгласно
чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ,
облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са
търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се
намалява с разходи за дейността, както следва: 1. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.), с 40 на сто за доходи
от дейността на физическите лица за производство на преработени или
непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на
произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от
събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно
стопанство.
С
отмяната на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010
г., публ. ДВ бр. 95/2009 г., плащанията към
земеделските производители, в т.ч. държавни помощи, субсидии и друго
подпомагане с европейски средства и такива от държавния бюджет, по силата на
чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, се включват в облагаемия доход и подлежат на облагане с
данък. В тази връзка, неоснователни са
възраженията на жалбоподателката, че плащанията,
свързани с подпомагането на земеделските производители са необлагаеми.
Установи се по делото, че в периода 2014-2019 г., жалбоподателката не е регистрирана като земеделски
производител по реда на Наредба №
3 от
29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Същевременно през
горепосочения период РЛ е получавало суми от ДФ „Земеделие" по схеми и
мерки за директни плащания и национални доплащания, както следва: за 2014 г. – ***
лв.; за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. – *** лв.; за 2017 г. - *** лв.; за 2018 г. – *** лв.
и за 2019 г. – *** лв. По делото не се
спори също, че получените субсидии са свързани с дейността на РЛ - отглеждане на
едър рогат добитък.
При тези безспорни факти
съдът намира, че получените и недекларирани в процесния
период субсидии от Държавен фонд "Земеделие", са облагаем доход по чл.29, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДДФЛ и следва да
бъдат включени при формирането на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, намалена с нормативно признатите разходи /40%/. Предвид горното, съдът
намира, че годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, както и дължимият данък по
чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, за 2014 г. и 2015 г., правилно са изменени с решението на горестоящия орган, както следва: за 2014 г. - *** лв. –
главница и лихви – *** лв., за 2015 г. -
*** лв. главница, както и лихви в размер на *** лв., поради което в тази
му част изменения РА е законосъобразен.
На следващо място,
решаващият орган е приел за неправилни и установените с РА задължения за данък
върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2018 г. и 2019 г., тъй като органите по
приходите са определили разходи за дейността в размер на 60%, вместо относимите към случая
40%, което е довело до определяне на ГДО, респ. дължим данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ, в по-малък размер от дължимия, като предвид разпоредбата на
чл.155, ал.8 от ДОПК, въвеждаща забрана за влошаване на положението на РЛ,
ревизионния акт в тази част е потвърден.
Отделно от изложеното,
както беше
посочено, годишната данъчна основа /ГДО/ по чл.17 ЗДДФЛ, конкретно за доходите
от получените субсидии се определя, като от сумите на получените субсидии се
приспаднат нормативно признати разходи, както и дължимите от лицето
задължителни осигурителни вноски.
Видно от оспорения РА, по
отношение на установения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2018 г. и
2019 г., годишната данъчна основа за съответните данъчните периоди е намалена
със задължителни осигурителни вноски – задължителни осигурителни вноски за ДОО,
задължителни осигурителни вноски за УПФ и вноски за здравно осигуряване, т.е.
данъчната основа е намалена по реда на чл.30, т.1 от ЗДДФЛ. С решението по
чл.155, ал.1 от ДОПК, установените с РА задължения по КСО и ЗЗО, за периода
2016 г. – 2019 г., са изцяло отменени поради това, че през целия ревизиран
период РЛ няма статут на регистриран земеделски стопанин съгласно Наредба
№3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопанин,
респ., лицето не е „регистриран земеделски стопанин“, по смисъла на §1, ал.1,
т.5 от ДР на КСО. Този извод на горестоящия
административен орган се основава на доказателствата по делото и е в
съответствие с материалния закон, поради което се споделя и от настоящия
съдебен състав. По аргумент от горното, след като в периода 2014-2019 г. З.Ю.
не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица (регистрирани
земеделски стопани или тютюнопроизводители) и същата не се явява самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, то
ГДО неправилно е била намалена по реда на чл.30, т.1 от ЗДДФЛ, т.е., с
вноските, които самоосигуряващо се лице е задължено
да прави за своя сметка. В случая е приложима разпоредбата на чл.30, т.3 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл.29 следва
да се намали с вноските за здравни осигуровки, които лицето е задължено да
прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО.
Предвид гореизложеното, за данъчен
период 2016 г. ГДО е в размер на ***
лева /*** /получена субсидия/ – *** /*** /40%нормативно признати разходи от ***
/ + *** /здравни осигуровки/ = ***/. Дължимият данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ /10 %
от определената ГДО/ за 2016 г., е в размер на *** лв. Така определеният размер
на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, е по-голям от
установения с РА – *** лв., и с оглед забраната в чл.160, ал.6 от ДОПК, за
влошаване на положението на оспорващия, съдът следва да приеме размера на
данъка, установен с РА.
Безспорно е по делото, че
получената от РЛ субсидия за 2017 г.,
в размер на *** лв., е надлежно декларирана, като за този доход е внесен и
дължимия данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, поради което за този данъчен период не се
установяват допълнителни задължения по ЗДДФЛ.
За 2018 г. – ГДО е в размер на *** лв. /***/получена субсидия/ – *** /*** /40%нормативно
признати разходи от ***/+ ***/здравни осигуровки/ = ***/. Дължимият данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ
за 2018 г., е в размер на *** лв. Върху горната сума, на основание чл.175, ал.1 ДОПК, вр. с чл.1 от ЗВЛДТДПДВ, за невнесените в срок
суми се дължат и лихви в размер на *** лв. Установения с РА данък по ЗДДФЛ за
посочения данъчен период е *** лв. – главница и лихва – *** лв., респ. РА следва да се отмени в частта му, по отношение
на установената по-горе разлика в размер
на *** лв., от които: главница – *** лв. и лихва в размер на *** лв.
За 2019 г. – ГДО е в размер
на *** лв. /*** – *** /***
/40%нормативно признати разходи от ***/ + ***/здравни осигуровки/ =***/.
Дължимият данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ е *** лв., ведно с лихви в размер на ***
лв. Дължимия данък, установен с РА – *** лв. е по-благоприятен за жалбоподателката, поради което на основание чл.160, ал.6 от ДОПК, като дължим, следва да се определи данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
установен с РА.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност
по отношение на задълженията за 2014-2019 г. В случая,
съгласно чл.67, ал.5 ЗДДФЛ, дължимият данък за доходите от субсидиите за 2014
г. е следвало да се внесе до 30.04.2015 г. Петгодишният срок по чл.171, ал.1 ДОПК, за тези задължения е започнал да тече на 01.01.2016
г. и изтича на 31.12.2020 г. Преди изтичането на последния срок, със ЗВР
№Р-16000920002471-020-001/30.04.2020 г. е започнало производство по
установяване на публично вземане и по силата на чл.172, ал.1, т.1 ДОПК,
давността е спряна до 14.05.2021 г., когато с Решение №270/14.05.2021 г. на
директора на ОДОП-Пловдив е отменен издадения ревизионен акт и преписката е
върната за извършване на нова ревизия. Със ЗВР № Р-16001621002917-020-001 / 21.05.2021 г. давността отново е
спряна, а с издаването на оспорения ревизионен акт, давността е прекъсната
/чл.171, ал.2 ДОПК/. Горното важи и за задълженията за останалите данъчни периоди
от 2015 до 2019 г. По тези съображения,
установените с РА задължения за
2014-2019 г. не са погасени по давност.
С
оглед гореизложеното оспорения РА, в частта му, в която са определени допълнителни
задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г., общо в размер на *** лв., от
които: главница в размер на *** лв., и лихва - *** лв., следва да бъде отменен,
като незаконосъобразен.
При този изход на спора, на основание
чл. 161, ал.1 ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 722,28 лв., съответно на отхвърлената част от
жалбата. Жалбоподателката е направила разноски в размер
на 10 лв. за държавна такса. Съобразно уважената част от жалбата на
жалбоподателя се следва сумата от 0,08 лв. По компенсация, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, деловодни разноски в размер на
722,20 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд
– Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001621002917-091-001/04.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, в частта, в която по
отношение на З.Б.Ю. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018
г., в размер на 29,87 лв., от
които: главница – 13,04 лв. и лихва в размер на 16,83 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Б.Ю. срещу Ревизионен акт № Р-16001621002917-091-001/04.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, в която са установени допълнителни
задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
общо в размер на 4 251,14 лв., от които:
главница – 2 812,53 лв. и лихва в размер на 1 438,61 лв., както
следва: за данъчен период 2014 г. – главница в размер на 791,76 лв. и лихва в
размер на 550,01 лв.; за 2015 г. - главница в размер на 1 060,44 лв. и
лихва – 628,68 лв.; за 2016 г. - главница в размер на 157,34 лв. и лихва –
77,32 лв.; за 2018 г. - главница в размер на 447,97 лв., както и лихва в размер
на 116,23 лв. и за 2019 г. - главница в размер на 355,02 лв., както и лихва в
размер на 66,37 лв.
ОСЪЖДА З.Б.Ю.
от ***,
ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 722,20
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: