Мотиви по Н.О.Х.Д.№4648/2015г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №86/2013г. по
описа на ГД“НП“ (пр.пр.№7369/2012г. по описа на СГП) срещу Д.Д. Д.Б./J.J.J.B./ и Л.Х.Х. /L.K.H./ за извършени поотделно
престъпления по чл.244, ал.1, пр.3, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата
Д.Д. Д.Б./J.J.J.B./ е повдигнато обвинение за това, че на 06.08.2012г. в гр.София,
Аерогара София, Терминал 2 около 12,30 часа в съучастие като извършител с Л.Х.Х.
/L.K.H./ - извършител е пренесла през границата на страната неистински парични
знаци, както следва:
- 76 /седемдесет и шест/ бр. банкноти с номинал от по
100 /сто/ евро емисия 2002г. с номера, както следва:
S04479403129, Х06579496703,
S04479402940, Х06579454637, Х06579499799, Х06579453233, Х06579453143, S04479402994, S04479405370, Х06579497324, Х06579497432, Х06579496595, Х06579499637,
Х06579496575, Х06579496838, Х06579498017, Х06579453305, Х06579452657, S04479404560,
Х06579452819, Х06579454529, Х06579454556, Х06579454610, Х06579454016, Х06579452738, S04479403237, Х06579454340, Х06579452954, Х06579499826, S04479402967, Х06579452666, Х06579494246, Х065 79496613, Х06579493328, Х06579452936, Х06579454061,
Х06579454412, Х06579497351, Х06579453575,
Х06579498350, S04479404416, Х06579499610, Х06579499988, S04479404362, Х06579494273, Х06579497216, Х06579453638, S04479356140, Х06579474212,
Х06579453692, Х06579453854, Х06579453503, Х06579498296, S04479404470, X06579499772, Х06579496721, S04479402364, S04479405037, Х06579493544, Х06579497972, Х06579497189,
Х06579499664, Х06579453224, Х06579494435, Х06579493166, Х06597453800,
Х06579453773, Х06579453746, S04479359893, S04479359902, S04479402832, Х06579452981,
S04479400888, Х06579453062,
Х06579454601 и 1 /една/ банкнота с номинал от 100 /сто/ евро без номера;
-
50 /петдесет/ бр. банкноти с номинал от по 50 /петдесет/ евро,
емисия 2002г. с номера, както следва:
Х61803244832, Х61803244880, Х61803244803, Х61803244844, Х61803244824,
Х61803244800, Х61803244844, Х61803244848, Х61803244848, Х61803244880, Х61803244803,
Х61803244844, Х61803244824, Х61803244880, Х61803244880,
Х61803244844, Х61803244888,
Х61803244848, Х61803244861, Х61803244803, Х61803244800, Х61803244888,
Х61803244803, Х61803244880, Х61803244848, Х61803244818,
Х61803244880, Х61803244861, Х61803244803, Х61803244880, Х61803244888,
Х61803244888, Х61803244888, Х61803244803, Х61803244844,
Х618032448, Х61803244844,
Х61803244800, Х61803244832,
Х61803244800, Х61803244824, Х618032448,
Х61803244832, Х61803244800, Х61803244803, Х61803244861,
Х61803244824, Х61803244824, Х61803244848, Х61803244818.
Срещу втория
подсъдим Л.Х.Х. /L.K.H./ е повдигнато обвинение за това, че на 06.08.2012г. в
гр.София, Аерогара София, Терминал 2 около 12,30 часа в съучастие като
извършител с Д.Д. Д.Б./J.J.J.B./ -
извършител е пренесъл през границата на страната неистински парични знаци,
както следва:
- 76
/седемдесет и шест/ бр. банкноти с номинал от по 100 /сто/ евро емисия 2002г. с
номера, както следва:
S04479403129, Х06579496703,
S04479402940, Х06579454637, Х06579499799, Х06579453233, Х06579453143, S04479402994, S04479405370, Х06579497324, Х06579497432, Х06579496595, Х06579499637,
Х06579496575, Х06579496838, Х06579498017, Х06579453305, Х06579452657, S04479404560,
Х06579452819, Х06579454529, Х06579454556, Х06579454610, Х06579454016, Х06579452738, S04479403237, Х06579454340, Х06579452954, Х06579499826, S04479402967, Х06579452666, Х06579494246, Х065 79496613, Х06579493328, Х06579452936, Х06579454061,
Х06579454412, Х06579497351, Х06579453575,
Х06579498350, S04479404416, Х06579499610, Х06579499988, S04479404362, Х06579494273, Х06579497216, Х06579453638, S04479356140, Х06579474212,
Х06579453692, Х06579453854, Х06579453503, Х06579498296, S04479404470, X06579499772, Х06579496721, S04479402364, S04479405037, Х06579493544, Х06579497972, Х06579497189,
Х06579499664, Х06579453224, Х06579494435, Х06579493166, Х06597453800,
Х06579453773, Х06579453746, S04479359893, S04479359902, S04479402832, Х06579452981,
S04479400888, Х06579453062,
Х06579454601 и 1 /една/ банкнота с номинал от 100 /сто/ евро без номера;
-
50 /петдесет/ бр. банкноти с номинал от по
50 /петдесет/ евро, емисия 2002г. с номера, както следва:
Х61803244832, Х61803244880,
Х61803244803, Х61803244844, Х61803244824, Х61803244800, Х61803244844,
Х61803244848, Х61803244848, Х61803244880, Х61803244803,
Х61803244844, Х61803244824, Х61803244880, Х61803244880,
Х61803244844, Х61803244888,
Х61803244848, Х61803244861, Х61803244803, Х61803244800, Х61803244888,
Х61803244803, Х61803244880, Х61803244848, Х61803244818,
Х61803244880, Х61803244861, Х61803244803, Х61803244880, Х61803244888,
Х61803244888, Х61803244888, Х61803244803, Х61803244844,
Х618032448, Х61803244844,
Х61803244800, Х61803244832,
Х61803244800, Х61803244824, Х618032448,
Х61803244832, Х61803244800, Х61803244803, Х61803244861,
Х61803244824, Х61803244824, Х61803244848, Х61803244818.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение при същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт,
която счита за установена, базирайки се на доказателствата по
делото. Обвинителят приема за действителна фактология, според която подсъдимите
са пристигнали на 01.08.2012г. в България, отседнали са в хотел „Сити
Авеню“, гр.София, пътували за гр.Хасково /хотел „Фантазия“/ като на 05.08.2012г.
отново са дошли в гр.София /„Сити авеню“/. Подчертава,
че по
време на престоя си в страната ни двамата са се сдобили с неистински
парични знаци, опаковани от подсъдимия Х. и
поставени в куфара на подсъдимата Б.с цел да бъдат изнесени от страната. Настоява
на инкриминираната дата Б.да е чекирала куфара си, да е преминала през
митнически и граничен контрол и да се качила на борда на
самолета, без да заяви, че пренася забранени вещи като по този начин е изпълнила от обективна страна
състава на вмененото й престъпление. СГП набляга на показанията на св.А., която
е намерила паричните знаци в куфара на подсъдимата, предадени доброволно от нея и на
съдебно-техническата и дактилоскопна експертизи,
установили неистинност на паричните знаци и дактилоскопни следи от подсъдимия Х. върху част от тях. Отделно от това
прокурорът се позовава и на останалия доказателствен материал, в това число - докладни записки,
заповеди за задържане на подсъдимите, доколкото
се касае за официални документи, изготвени от длъжностни лица в кръга на
службата им. Относно законосъобразния начин на
приобщаване на парите, СГП се позовава на съдебна практика на ВКС.
Като настоява подсъдимата Б.да е реализирала
именно вмененото
й престъпление
по чл.244, ал.1, пр.3 от НК, се моли другият подсъдим – Х.да бъде признат за виновен като
помагач, тъй като категорично е установено, че е придобил неистинските знаци и ги е
опаковал, т.е е подпомогнал фактическото им
пренасяне през границата на страната.
При
индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимите, отчитайки чистото
им съдебно минало, за справедливо СГП намира наказание „Лишаване от свобода“
при условията на чл.54 от НК около средния размер, като се вземе предвид високата
стойност на пренасяната през границата сума. В заключение се моли предмета на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата, а разноските – присъдени на
подсъдимите като резултат от реализираната наказателна отговорност.
Служебният
защитник на подсъдимата Б.- адв.С. в заключителната си реч отрича подзащитната му да е извършила
вменото й престъпление от обективна и субективна страна. Въпреки
факта, че инкриминирани вещи са намерени в куфара на подзащитната му, набляга
на липсата на умисъл, знание у Б.за наличността на неистинските
парични знаци. Извличат се данни за действително стеклите се
събития от изготвените в досъдебното производство докладни записки, според
които Б.е споделила, че
не знае нищо за намерените в куфара й вещи, поставени според защитата от
другия подсъдим. Базирайки се на докладна записка, адвокатът
подчертава, че интереса на българските гранични власти е бил към подсъдимия Х., а не към подзащитната му. Акцентира
се на противоречивите сведения, дадени от посъдимия Х.при задържането му при
проведената беседа. В заключение защитникът базира изводите си и на
съдържанието на дактилоскопната експертиза, установила следи само от
подсъдимия върху банкнотите. Предвид тези съображения, адв.С. моли
подсъдимата да бъде изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение.
Защитникът на
подсъдимия Х. – адв.С. също приема обвинението за недоказано. Като
игнорира тезата на колегата за прехвърляне вината за извършеното престъпление само
на подзащитния му, настоява изяснената по делото фактическа обстановка да не
свързва по категоричен начин подсъдимия Х.с твърдяното престъпление, поради
което и логично следва оправдаването му.
Спрямо
подсъдимите съдът разгледа производството по
реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ и б.„в“ от НПК, след като положи нужните
процесуални усилия в рамките на няколко съдебни поръчки да бъдат издирени и да
им бъдат връчени съответно изискуемите за това книжа, вкл. след изм. в ДВ,
бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д.Д. Д.Б./J.J.J.B./ е родена на ***г.
в гр.М., К.Ш., шведска гражданка, живуща в К.Ш., гр.********“, неомъжена, с
висше образование, с персонален №******, с паспорт №******, неосъждана.
Подсъдимият Л.Х.Х. /L.K.H./ е роден на ***г. в
гр.А.- Сирия, сирийски гражданин, живущ в К.Ш., гр.Н., ул.“******, п.к.***,
женен, с основно образование, с паспорт №******, неосъждан.
Подсъдимият Х. и подсъдимата Б.били в
приятелски отношения и се познавали от по-рано от пребиваването си в К.Ш..
Подсъдимият Х. бил женен от 30.10.2008г. за българската
гражданка Ж.Б. А.като по този повод посещавал РБългария и в частност
гр.Хасково, където последната живеела по-рано, а има и познати в града.
Подсъдимата Б.и подсъдимият Х. пристигнали в РБългария с полет на
01.08.2012г. като отседнали в хотел „Сити Авеню“ в гр.София, ул.“Осогово“
№49.
На 02.08.2012г. двамата пътували
за гр.Хасково. Двамата подсъдими се видели със св.А.С. /А.С.И./, с
когото се били запознали на автогарата в гр.Хасково, тъй като им помогнал да си
намерят такси за к.к.Слънчев бряг, по който повод се почерпили.
На 02.08.2012г. и 03.08.2012г. вечерта
подсъдимите Х. ***
като престояли в хотел „Фантазия“, парк „Кенана 4“. На 03.08.2012г. подсъдимата
Б.получила
паричен превод от К.Ш. в размер на 1800 евро от подсъдимия Х. в офис на дружеството „Кредити“ ООД в гр.Хасково посредством „У.Ю.“.
За вечерта на 05.08.2012г. подсъдимите наели стая в хотел
„Сити Авеню“ в гр.София.
На 06.08.2012г. в 12,51 часа двамата подсъдими трябвало
да пътуват за Швеция /Гьотеборг/ през Виена и Берлин, за което имали закупени от
по-рано самолетни билети.
След извършена анализ на риска, подсъдимият Х. бил спрян за щателна митническа
проверка от граничните власти на летище София. Било установено, че същият пътува
за К.Ш. съвместно с шведската гражданка – подсъдимата Б., която също била върната от борда на самолета за извършване на
щателна митническа проверка на багажа й, който вече бил чекиран.
Около 12.30 часа на посочената по-горе дата служителите
от „Гранична полиция“ на Аерогара София уведомили св.Д.А. - ст. митнически
инспектор, че следва да извърши щателна митническа проверка на подсъдимата Б.. Св.А. установила, че куфара на
подсъдимата Б.е заключен, а в пакет
от вестник видяла завити еврови банкноти – 72 /седемседест и два/ бр. от копюри
по 100 /сто/ евро и неустановен брой от копюри от по 50 /петдесет/ евро.
С протокол за доброволно предаване в 12.30 часа на
06.08.2012г. подсъдимата Б.предала
на св.И.Д. – ст. полицай при ГКПП Аерогара – София 5 /пет/ бр. свидетелства за
управление на МПС, 50 /петдесет/ бр. банкноти по 50 /петдесет/ евро и 76
/седемдесет и шест/ бр. банкноти по 100 /сто/ евро, за всички посочено да са
видимо подправени, като банкнотите не били описани по номера.
Тъй като стойността на банкнотите била под 10 000 евро,
на Б.не бил съставен акт за
установяване на валутно нарушение.
Със заповеди за
задържане по ЗМВР от 06.08.2012г. по ЗМВР двамата подсъдими били задържани за
24 часа, считано от 16,00 часа на посочената дата.
С писмо от
същата дата разследващ полицай от ГД“БОП“ уведомил СГП за започналото на осн.
чл.212, ал.3 от НПК досъдебно производство срещу Х. и Б.за извършено
престъпление по чл.244, ал.1 от НК.
На 06.08.2012г. били
изготвени няколко докладни записки от св.П., св.Д. и св.И. и други митнически и
гранични служители, част от които провели оперативни беседи със задържаните
лица.
С протокол за доброволно предаване от 07.08.2012г.
полицейски инспектор Д.С. предал на разследващ полицай при ГДБОП – МВР – М.М.75
/седемдесет и пет/ бр. банкноти с номинал 100 /сто/ евро и 49 /четиридесет и
девет/ бр. банкноти с номинал 50 /петдесет/ евро.
С протокол за оглед на веществени доказателства
разследващ полицай при ГДБОП при МВР – М.М.в присъствие на поемни лица извършил
оглед на подробно описани под номера 76 /седемдесет и шест/ бр. банкноти по 100
/сто/ евро, 1 /една/ банктнота с номинал от 100 /сто/ евро без номера и 50 бр. банкноти с номинал от
по 50 /петдесет/ евро.
С Постановление
за оказване на съдействие при извършване на действия по разследване от
07.08.2018г., разследващ полицай възложил на полицейски орган да конвоира в 08
РУ СДВР задържаните по-рано Х. и Б.с цел изземване на сравнителен
материал за изготвяне на дактилоскопна експертиза.
С полет №ТК1030 от 07.08.2012г. в 20,23 часа
подсъдимата Б., а с полет №LH1707 от 11.08.2012г. в 06,22 часа и подсъдимият Х. напуснали пределите на РБългария
като няма данни за завръщането им обратно.
Според
заключението на експертизата по Протокол №427-Д/2012 от 17.08.2012г. на в.л. И.
(л.84-89 от т.1 на досъдебното производство), изготвена на база на иззетия
от двамата задържани сравнителен материал, на 2 /два/ бр. банкноти от 50
/петдесет/ евро и върху 1 /един/ бр. банкнота от 100 /сто/ евро са се проявили
4 /четири/ бр. годни дактилоскопни следи, идентични с тези на подсъдимия Х., респ. от показалеца и палеца на
дясната му ръка и от палеца и дланта на лявата му ръка.
Видно от
заключението по техническата експертиза за истинност, изготвено от инж.К.К.
(л.98-100 от т.1 от досъдебното производство), представените за изследване
банкноти от по 50 /петдесет/ и 100 /сто/ евро са неистински като са
констатирани съществени различия с действителния изглед на банкноти от този
номинал.
С Постановление от 18.11.2015г. досъдебно производство
№86/2012г. било разделено като било образувано и респ. спряно ново досъдебно
производство за престъпление по чл.308, ал.2 от НК досежно преправянето на 5бр.
свидетелства
за управление на МПС, намерени в
багажа на шведската гражданка Б..
По доказателствата:
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на
гласните доказателства, събрани посредством показанията на св.Д.А. /прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/.
Не може да не
се отбележи, че показанията на всички свидетели, призовани по давление на съда,
както и по искане на прокуратурата страдат от нормалното за изтеклия период от
време заличаване на факти. Изводимо от показанията на разпитаните митнически
служители /вж. показанията на св.М.Т./ извършването на
щателни митнически проверки на преминаващи през летище София пътници е било и е
ежедневие за повечето от тях, поради което и житейски логично е тези лица, вкл.
и св.А., да не помнят каквито и да било данни относно конкретната проверка на
конкретните проверяваните субекти – Х.
и Б.. Още повече като се има предвид
изтеклия период от време – почти пет години между датата на извършване на
проверката и разпита на свидетелите пред съда и еднотипния характер на работа
на тези служители.
Ако за лисата
на спомени спрямо св.А. все пак съществуват процесуални механизми за
приобщаване на показанията й и попълване на делото откъм доказателствена
основа, доколкото останалите лица не са разпитвани като свидетели в досъдебното
производство, наведеното от тях единствено в с.з. може да бъде годна основа за
доказателствен анализ. При разпита на всички свидетели, съдът не установи
каквито и да било факти касателно инкриминирания случай, вкл. и след като им
бяха предявени изготвени от тях докладни записки, протоколи и т.н.
Поради тези
съображения първата инстанция се довери както на показанията на св.А., така и
на тези на всички останали нейни колеги, но счете, че единствено и само показанията
на първата, и то приобщени на по-слабото процесуално основание, дават основа за
разсъждаване в насока подкрепа на обвинението спрямо двамата подсъдими. Видно
от показанията на обсъжданата свидетелка, същата е извършила щателна митническа
проверка на подсъдимата Б. като е
намерила описани в протокола за разпит определен брой копюри банкноти от по 100
/сто/ евро /72бр./ и неустановен брой други банкноти от по 50 /петдесет/ евро. Дори
и да изключим неяснотата в показанията й, които отново следва да се подчертае
са приобщени на осн. ал.4 на чл.281 от НПК в процеса, за този съдебен състав не
става ясно как тези неясен брой копюри банкноти от по 50 /петдесет/ евро, за
които обвинението твърди А. да е открила в багажа на подсъдимата, в последствие
и посредством други документи са се трансформирали съответно в 50 /петдесет/ бр.
/вж. протокола за оглед на веществени доказателства/, в 49 /четиридесет и
девет/ бр. /вж. протокола за доброволно предаване от полицейски инспектор на
разследващ полицай от 07.08.2012г./ и т.н.
Още по-сериозна
неяснота внасят показанията на св.А. и касателно откритите според нея банкноти
от по 100 /сто/ евро в багажа на подсъдимата, за които тя твърди да са били
72бр. копюри, които са респ. 76 /седемдесет и шест/ бр. в протокола за
доброволно предаване от подсъдимата, 75 /седемдесет и пет/ бр. в протокол за
приемане-предаване /л.59 от т.1 от досъдебното производство/, 100 /сто/ бр. в
протокола за личен обиск на лице /л.33 от т.1 от досъдебното производство/. Дори
и да изключим доказателствената стойност на част от горецитираните документи,
доколкото не са изготвени по реда, указан в НПК, безспорно се касае за писмени
доказателства, каквато стойност имат вкл. и според този съдебен състав
протоколите за доброволно предаване, които обаче внасят разнородна информация по
делото.
Що се касае до показанията на останалите
разпитани митнически и други служители на Летище - София /св.И.Д., св.Б.П., св.М.Т., св.М.И. и св.П.Д./, както беше обективирано и по-горе, съдът няма
основания за съмнение в искреността им, но изложеното от който и да било от тях
според СГС не допринесе за изясняване на обективната истина по делото.
Вярно е, че голяма част от
цитираните свидетели са изготвили докладни записки в досъдебното производство,
които им бяха предявени с оглед възможността за възстановяване на част от
спомените, но това действие не постигна целения резултат. Поради това и
показанията на всеки един от изброените служители носи обща информация относно
извършваните действия в аналогични случаи, но не и конкретика, нужна за
изясняване на обстоятелствата по казуса. Сведенията как и по какъв повод се
извършват митнически проверки, кои лица се спират и на какъв принцип, как се
извършва беседването с чужди граждани, как се изземват намерени забранени за
държане вещи нямат отношение към конкретиката на случая и поради това съдът не
постави на по-сериозен коментар показанията им в тази насока.
Предвид
сериозното настояване от защитата, специално внимание следва да бъде обърнато
на визираните докладни записки, изготвени от различни длъжностни лица, част от
които и разпитани по делото.
Съдът в настоящия му състав не се позова при
изграждане на правните си изводи на множеството докладни записки,
изготвени в досъдебното производство, доколкото същите не са годно доказателствено
средство по реда на НПК, нямат характера на официални документи, въпреки че са съставени именно с цел
допълване констатациите по други документи с процесуална стойност. В такава насока е
р.№404 от 18.07.2002г. на ВКС по н.д.№279/2002г., III н.о., чието
тълкуване съдът споделя, според което докладната записка не е процесуално-следствен
документ (действие), не е доказателствено средство, предвидено в НПК, и затова
не могат да се правят фактически изводи, базирани на нея. Единственият
характер, който би могъл да им бъде придаден, е на писмени
свидетелски показания, които от своя страна са недопустими в наказателното производство. Ето
защо и именно поради това, съдът допусна до разпит горецитираните свидетели,
изготвили докладните записки, за да бъдат обективирани устно и непосредствено
съгласно изискванията на НПК техните възприятия за случилото се, но поради
изложените и по-горе съображения, показанията на всички свидетели страдат от
доказателствената празнота по обективни причини.
Настоящият съдебен състав е на становище, че въз основа на докладните записки могат единствено да се направят фактически изводи
относно датата и органа, който ги е съставил. В тази насока неоспорими са
фактите, че на 06.08.2012г. докладни записки по делото са съставени от св.П.,
св.Д., св.И., а и от други лица като част от тях са провеждали и оперативни
беседи, чиято пък доказателствена стойност според СГС ще бъде отразена по-долу.
Именно и поради това, че докладните записки нямат доказателствена стойност на
писмени доказателствени средства по реда на НПК, предвид забраната по чл.118,
ал.2 от НПК, за съда не съществуваше процесуална пречка да разпита
горецитираните лица. Липсва забрана за разпит и на друга част от свидетелите
/св.М.Т., св.И.Д./, тъй като същите са участвали в изготвянето на документи
/протокол за личен обиск на лице, протокол за проверка на лични вещи на лице/,
посредством които няма как да се реализират изискуемите по чл.118, ал.2 от НПК действия по разследването и
съдебни следствени действия. Вярно е, че св.Д. е лицето, което е получило според протокола за доброволно
предаване инкриминираните неистински парични средства, т.е ако се приеме, че
това е законосъобразния начин за внасяне в процеса на веществените
доказателства – пари, е извършила действия от обхвата на чл.118, ал.2 от НПК.
Дори и това да е така, показанията й не носят каквато и да е доказателствена
информация.
Що се касае до
достоверността показанията на св.А.С., за съда не съществуваше процесуална
възможност за съпоставката им както с други показания или
документи, така и евентуално с обяснения на подсъдимите, предвид неучастието им в
процеса. Факт е обаче, че твърдението на С., че
се е виждал с подсъдимите в гр.Хасково корелира с писмото, удостоверяващо
престоя на подсъдимите в хотел в града, местност Кенана. Друг е въпроса, че независимо
от това дали ще бъдат приети за достоверни или не, показанията на С. не
допринасят за изясняване на обективната истина, още повече предвид възможността
свидетелят да желае да прикрие определени неблагоприятни за него факти.
Следва изрично да бъде
отбелязано за защитата, или поне за част от нея, че дадените от подсъдимите
сведения при провеждането на оперативни беседи с тях, не могат да бъдат
ползвани като гласни доказателствени средства. Като се има предвид, че беседата
не е способ за събиране на доказателства, тъй като не е предвиден в НПК, няма
как и сведенията, установени чрез нея да имат каквато и да било доказателствена
стойност. Според настоящия съдебен състав не съществува обаче пречка да бъдат
извършвани подобни оперативни действия /беседи/. Въпросното действие цели
единствено и само насочване на разследването в определена насока. Именно поради
тази причина обаче, установените в хода на беседата факти, за да бъдат
използвани при решаване на делото, следва да бъдат събрани по реда на НПК,
което може да бъде постигнато посредством разпита на провелите беседата
оперативни служители на МВР. Депозираните от тях показания са надлежен
доказателствен източник и съдържащите се там факти и обстоятелства могат и
следва да бъдат ценени, наред с останалите от доказателствената съвкупност и да
бъдат поставени в основата на съдебния акт, ако и доколкото направената оценка
сочи на тяхната достоверност /р.№423 от 19.11.2009г. по
н.д.№367/2009г., н.к., І н.о. на ВКС, р.№474 от 29.02.2016г. по н.д.№ 1377/2015 г., н. к., І н. о. на ВКС,
р.№1114/2006 г., ІІ н. о., р. № 111 от 28.05.2015г. по н.д. № 1938/2014
г., н. к., І н. о. на ВКС, р. № 556
от 14.02.2012 г. по к. н. д. № 2580/2011г., н. к., І н. о. на ВКС/. Разбира
се следва да се има предвид, че възпроизвеждането на факти от служителите,
които са провеждали беседите чрез разпит като свидетели в процеса е допустимо и
резонно, ако тези лица да не са извършвали други процесуално-следствени
действия.
Служителите на МВР,
ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са
участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118,
ал.1 от НПК (арг. от чл.118, ал.1, т.3 и употребеният от законодателя термин
“присъствали”). Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на
престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на
осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените
източници по делото, наред с всички останали такива. Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски
показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и
които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и
извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива,
които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват
процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети.
Случаят обаче не е такъв. На първо
място, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – П., Д., И., М.,
Д., вкл. тези, които са повеждали оперативни беседи с подсъдимите, нито един от
тях няма какъвто и да било спомен относно каквато и да било част от стеклите се
събития на 06.08.2012г., а още по-малко за възпроизведените пред тях сведения
от двамата чужди граждани при проведените беседи.
Друг е въпроса,
че двете задържани лица не са привлечени като обвиняеми преди 2015г., поради
което и същите няма как да дадат обяснения, които могат и следва да бъдат
обсъдени. Недопустима е именно поради това и преценка съдържанието на
изложеното от двамата чужди граждани при разпита им като свидетели, в каквато
насока беше направено искане от единия защитник, а още по-малко и на наведените
сведения от тях в беседите им с различни държавни служители.
За
гореизложените фактически изводи на съда послужиха писмените доказателства,
приобщени по делото, сред които: заповеди за задържане по ЗМВР за 24 часа по
ЗМВР за двамата подсъдими (л.24 и л.31 от т.1 от досъдебното производство), фактура от хотел „Сити
Авеню“ на името на подсъдимия (л.57 от т.1 от досъдебното производство), удостоверение
за сключен граждански брак между подсъдимия Х. и Ж. А.(л.58 от т.1 от досъдебното производство), писмо от хотел
„Фантазия“, гр.Хасково (л.22 от т.2 от
досъдебното производство), писмо от „Кеш експрес сървис“ (л.31-32 от т.2 от досъдебното производство), справка за пътуване на лице –
чужд гражданин за подсъдимите (л.13-14 и л.15-20 от т.2 от досъдебното производство).
Не става ясно обаче
за настоящия съдебен състав на СГС от наличните документи по делото с
доказателствена стойност как всъщност са приобщени намерените в подсъдимата Б. неистински парични знаци и налице ли
е идентитет между тях.
По делото е наличен
протокол за личен обиск по ЗМВР на подсъдимата Б. от 12,30 часа на 06.08.2012г. (л.33 от т.1 от досъдебното производство), според който
в нея са открити 5бр. свидетелства за управление на МПС, 50 /петдесет/ бр.
банкноти по 50 /петдесет/ евро и 100 /сто/ бр. банкноти по 100 /сто/ евро. Вярно
е, че не се касае за писмено доказателствено средство по НПК, чрез което
например е допустимо да се приобщят доказателствени средства по делото, но е
обективиран писмен документ. От същата дата и час е наличен и протокол за
проверка на лични вещи на лице (л.32 от т.1 от досъдебното производство) със същата доказателствена стойност, според чието
съдържание от подсъдимата са намерени и иззети 5бр. шофьорски книжки, 50
/петдесет/ бр. банкноти по 50 /петдесет/ евро и 76 /седемдесет и шест/ бр.
банкноти по 100 /сто/ евро, т.е ако приемем достоверност и на двата документа,
в един и същ момент в подсъдимата са открити, а и иззети според втория протокол
различен брой еврови банкноти. Обстоятелството, че протокола за проверка на
лични вещи не е подписан от Б.,
удостоверено със свидетел, не променя този извод, че и с този документ са
иззети определени описани в него вещи, доколкото липсва отбелязване, че
подсъдимата е отказала да предаде съответно описаните в протокола вещи.
Очевидно, както
беше посочено и по-горе не става реч за документи, посредством които и съгласно
разпоредбите на НПК /чл.164 от с.к./ в процеса могат да се приобщят по надлежен
начин веществени доказателства. Вероятно именно поради тази причина е изготвен
и протокол за доброволно предаване от подсъдимата на същия служител – св.И.Д. (л.36 от т.1 от
досъдебното производство), извършила обиска по ЗМВР, в който е обективирано, че Б.е предала 5бр. свидетелства за управление на МПС, 50 /петдесет/
бр. банкноти по 50 /петдесет/ евро и 76 /седемдесет и шест/ бр. банкноти с номинал 100 /сто/
евро. Логично е да се преполага, че подсъдимата е предала с този протокол
именно намерените при обиска неистински парични знаци, ако изключим, че вече ги
е предала с друг документ /протокола за проверка на лични вещи/ или протокола
за обиск, където предадените пък парични знаци са различни или че се различават
като бройки от тези, наведени от св.А..
Тук е мястото да бъде отбелязано, че и всички цитирани документи са
изготвени на български език, какъвто по делото няма данни Б.да е говорила писмено или говоримо /вж. показанията на св.С./.
Липсват доказателства за превод на който и да било от тези протоколи,
независимо от наименованието им или при реализирането на тези действия да е
участвал преводач. Дори и да се предположи, че св.Д. е говорила английски или
друг език, говорим от подсъдимата, според този съд е абсолютно недопустимо това
да бъде извършване от лице, което по един или друг начин е ангажирано в
производството /Д. е била свидетел в протокола за личен обиск по ЗМВР, получила
е веществени доказателства с протокол за доброволно предаване от задържаната/.
Вярно е, че на този етап Б.не е
придобила качеството на обвиняем, но именно на база на събраните доказателства
по този начин в досъдебното производство й е повдигнато обвинение по-късно. Данни
за назначаване на преводач на двете задържани лица има едва на 07.08.2012г. във
връзка с провеждането на разпит като свидетели. Видно от материалите по делото,
наказателното /досъдебното/ производство е започнало на осн. чл.212, ал.3 от НПК, т.е на този етап в него вече са действали принципите, заложени в НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от НПК езикът, на който се води
наказателното производство е българският. От друга страна втората алинея на
чл.21 от НПК постановява щото лицата, които не владеят български език да могат
да ползват родния си език, в които случаи се назначава преводач. Този
императивен постулат корелира с новелата на чл.142, ал.1 от НПК, но и с тези на
чл.14 от КЗПЧОС, изключващ
дискриминацията (включително и по езиков признак) и чл.13 от КЗПЧОС за
правото на ефективни средства за защита. Настоящият състав приема за
недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност,
както и от лице, което участва в производството в друго качество в
производството. Назначаването на преводач следва да се извърши с нарочен акт,
което е свързано и с предупреждение на преводача, който следва да е изначално
незаинтересовано от изхода на делото с наказателната отговорност за неверен
превод по чл.290, ал.2 от НК.
По-насетне дори и да изключим факта, че протокола за
оглед на веществени доказателства (л.18 от т.1 от досъдебното производство) е отбелязано да е съставен на 08.08.2012г. /стр.1/, а
самия оглед да е извършен за времето от 08,40часа до 10,00часа на 10.04.2012г.
/стр.2/, т.е на дата, която предхожда деянието, вероятно поради допусната
техническа грешка, следва да се имат предвид няколко други обстоятелства:
Изводимо от съдържанието на този документ, предмет на
огледа са били 76 /седемдесет и шест/ бр. банкноти по 100 /сто/ евро, 1 /една/
банктнота с номинал от 100 /сто/ евро без номера и 50 бр. банкноти с номинал от
по 50 /петдесет/ евро с подробно посочени номера. Изхождайки от логиката,
протоколът за оглед на веществени доказателства да е съставен на 08.08.2012г.,
т.е след датата, на която процесните веществени доказателства са предадени на
разследващ полицай /07.08.2012г./, не може да не се отбележи различието в
предадените на разследващия орган - полицай М. банкноти и тези, които ден
по-късно са били предмет на оглед. Изводимо от протокола за доброволно
предаване (л.20-21 от т.1 от досъдебното
производство), разследващ полицай М. е получил от полицейския инспектор С. 75 /седемдесет и пет/ бр. банкноти
с номинал 100 /сто/ евро и 49 /четиридесет и девет/ бр. банкноти с номинал 50
/петдесет/ евро, т.е отново се констатира разлика в предадените парични средства.
В такава насока говори и наличния по делото протокол за предаване-приемане (л.59 от т.1 от
досъдебното производство) на парите от пол.инспектор С. на разследващия полицай
М.. Друг е въпроса, че инкриминираните неистински
парични знаци са предадени с протокола за доброволно предаване от подсъдимата
на св.Д., а от своя страна, макар и не напълно под същата бройка, друго лице,
различно от Д. /полицейски инспектор С./ е предал визираните неистински парични
знаци на раследващ полицай чрез поне два документа от една и съща дата /вж.
протокол за доброволно предаване и протокол за приемане-предаване/. Логично и
за нуждите на НПК за необходим би могъл да се приеме протокола за доброволно
предаване, но буди недоумение как едни и същи парични знаци се предават два
пъти посредством два различни документа.
Градският съд е запознат със
съдържанието на цитираното от представителя на СГП решение №412/08.10.2010г.
по н.д.№323, ІІ-ро н.о., но казусите не са идентични. И в двата
случая единственият законосъобразен начин за приобщаване на веществените
доказателства – пари в процесите е протокола за доброволно предаване.
Доброволното
предаване не е регламентирано като способ на доказване по чл.136, ал.1 от НПК,
за разлика от изрично изброените от законодателя - разпит, оглед, претърсване,
изземване и др. В този смисъл, изготвеният на 06.08.2012г. протокол за
доброволно предаване няма характер на доказателствено средство, а съставлява писмено
доказателство /официален удостоверителен документ/, удостоверяващо предаването на една вещ от едно
лице и получаването й от друго. След като визираният протокол за
доброволно предаване няма значението на способ на доказване съгласно
процесуалния закон, за него не са изискуеми всички онези реквизити, необходими
за валидността на извършено процесуално действие. Това предопределя приложимост
на общите правила по чл.127-131 от НПК. Налице е обикновено предаване на вещи,
удостоверено с подписите на двете лица. Друг е въпроса, че когато посредством
протокол за доброволно предаване се събират предмети от кръга на тези по чл.109
от НПК - веществени доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл.110,
ал. 1 и 2 НПК - да бъдат внимателно
огледани, подробно описани и по възможност фотографирани, като се приложат към
делото и вземат мерки те да не се повредят или изменят. В конкретния случай, това
не е сторено в протокола за доброволно предаване. Това е направено в
протокола за оглед на веществени доказателства от 08.08.2012г., но както беше
посочено и по-горе не става ясно как доброволно предададените от Б.банкноти на св.Д. са попаднали в
полицейския инспектор С. и защо той от своя страна е предал различна бройка
банкноти – 75бр. банкноти от по 100евро и 49бр. банкноти от 50 евро /вж.
протокола за приемане-предаване на л.59 от т.1 от досъдебното производство и
протокола за доброволно предаване на л.20-21 от т.1 от досъдебното
производство/ на разследващия полицай М., които отново не са описани по копюри
в тези документи.
Констатация за
необремененото съдебно минало на подсъдимите Х. и Б., съдът
направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства
- справки за съдимост (приложени на няколко пъти в съдебното производство), а също и приобщените в
хода на досъдебното производство (л.63 и л.66 от т.1 от досъдебното производство).
Що се касае до
доказателствената стойност на изготвената дактилоскопна експертиза по Протокол
№427-Д/2012 от 17.08.2012г. от в.л. И. (л.84-89 от т.1 на досъдебното производство), следва
да се посочат няколко неща:
На първо място
по делото е налично Постановление за оказване на съдействие при извършване на
действия по разследване от 07.08.2018г., според чието съдържание разследващ
полицай е възложил на полицейски орган да конвоира в 08 РУ СДВР двете задържани
лица – Х. и Б.с цел изземване на сравнителен материал за изготвяне на
дактилоскопна експертиза, което е и сторено и на база на тези дактилоскопни
отпечатъци е изготвена обсъжданата експертиза.
Съобразно нормата на чл.59, ал.1 от ЗМВР (Обн. ДВ. бр.17 от 24.02.2006г., отм.), действаща към 07.08.2012г. полицейските
органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено
умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл.6, ал.1, т.4 от Наредба №
Iз-701 от 17 март 2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация, изд.
от МВР (Обн. ДВ. бр.27 от 01.04.2011г., отм. ДВ. бр.92 от 07.11.2014г.),
действаща към 07.08.2012г., полицейската регистрация се извършва чрез снемане
на дактилоскопни
отпечатъци върху Европейска дактилоскопна карта. Според
съдържанието на чл.13,
ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, полицейска регистрация се извършва за
всяко привличане на лице като обвиняем.
Видно
от материалите по досъдебното производство към 07.08.2012г., двамата настоящи
подсъдими са били задържани по ЗМВР за срок от 24 часа от 16.00 часа на
06.08.2012г. с оглед данни за извършено престъпление, но са привлечени като
обвиняеми едва през 2015г. Липсват сведения да е дадено доброволно съгласие от
тях за снемане на сравнителни образци за изследване, най-малкото удостоверено и
на съответния чужд език или евентуално за приложение процедурата по ал.5 на
чл.59 от ЗМВР с оглед същото обстоятелство, че Х. и Б.не са имали друг статут по това време
освен задържани лица. Не е имало и съмнения относно самоличността им.
Вярно е, че нормата на чл.140, ал.1, т.3 от ЗМВР /отм./ дава възможност оперативно-издирвателната дейност да се извършва чрез вземане на образци за
сравнително изследване,
но съгласно чл.144,
т.1 от същия закон основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност
са получени данни за лица, които вече са извършили престъпни деяния, когато не
са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство. Според приложените по делото
материали, досъдебното производство към момента на вземане на материала за
сравнително изследване от двамата задържани вече е било започнало /на осн.
чл.212, ал.3 от НПК/, т.е няма как да се е приеме, че образците за сравнително
изследване са били нужни за започване на наказателно производство с оглед
извършено престъпление.
Поради това и
настоящият съдебен
състав трудно може да се довери на съдържанието на дактилоскопната експертиза,
поради неяснота относно начина и средствата за снабдяване на образците за
сравнително изследване. Дори обаче и да изключим горните разсъждания, според
съда, констатираните от дактилоскопната експертиза данни не са достатъчни за
осъждане на подсъдимия Х. или още
по-малко на подсъдимата Б.,
съображения в каквато насока ще бъдат изложени по-долу при обсъждане правната
страна на вменените им престъпления.
Тази инстанция обаче
прие за достоверно и заключението по техническата експертиза, изготвено от инж.К.К.
(л.98-100 от т.1 от досъдебното производство), според което представените за
изследване банкноти от по 50 /петдесет/ и 100 /сто/ евро са неистински.
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимите Д. Б./J. B./ и Л.Х.
/L. H./ не са осъществили от обективна страна състава на
престъплението по чл.244, ал.1,
пр.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно, с действията си
на 06.08.2012г. в гр.София, Аерогара София, Терминал 2 около
12,30 часа в съучастие помежду си като съизвършители да са пренесли през
границата на страната 76 /седемдесет и шест/ бр. банкноти с номинал от по 100
/сто/ евро емисия 2002г. неистински парични знаци, 1
/една/ банкнота с номинал от 100 /сто/ евро без номера и 50 /петдесет/ бр.
банкноти с номинал от по 50 /петдесет/ евро, емисия 2002г. с подробно описани
по-горе номера.
За да отговори
на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимите Б.и Х. са автори на престъплението, за
което са били привлечени да отговарят, съдът обсъди всички
доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови
извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимите в извършване на
инкриминираното престъпление, за да бъдат
признати за виновни.
Нормата на чл.244, ал.1,
пр.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК в редакцията към ДВ, бр.27 от 2009г. запретява под страх от наказателна отговорност пренасянето през границата на страната на подправени парични знаци при знание, че са такива. Деянието е
осъществено, когато визирания вид
парични знаци са пренесени през митническата ни
граница. Касае се за формално
/на просто
извършване/ престъпление
/р.№388 от
04.10.2012г. по н.д.№1166/2012г., н.к., І н.о. на ВКС/, реализуемо единствено
и само при при пряк умисъл, което в обвинителния акт се посочва двете лица да
са осъществили в съучастие като съизвършители, а в заключителното с.з.
прокуратурата поддържа обвинението срещу Х.
като помагач.
На база на направения доказателствен анализ по-горе се стига до извода, че
в настоящата хипотеза обвинителната теза спрямо двете наказателно отговарящи лица се базира на показанията на св.А., приобщени на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, на протокола за доброволно предаване
на паричните средства от подсъдимата и на дактилоскопната експертиза,
установила идентичност на три следи върху неистинските банкноти с тези, снети
от подсъдимия Х..
На първо място, следва да бъде установена връзка между възведеното в
показанията на св.А., предвид забраната по ал.8 на чл.281 от НПК, с останалите
цитирани доказателства или доказателствени средства, на база на които е
допустимо да се постанови осъдителна присъда. В случая, тази инстанция не
констатира тази налична връзка.
Според настоящия съдебен състав не беше установено по безспорен начин как
точно са приобщени и колко точно парични средства в процеса. От една страна,
както беше обективирано и по-горе показанията на св.А. са неясни относно това
колко точно банкноти с номинал от 50 /петдесет/ евро е намерила в багажа на
подсъдимата, а тези с копюри от по 100 /евро/ като брой, посочен от митническия
служител се различават от обективираните в други документи. Като се изключи
доказателствената стойност на протоколите за обиск на подсъдимата по ЗМВР и на
протокола за проверка на лични вещи, тъй като чрез тях не могат да се приобщят
на годно основание веществени доказателства в наказателния процес, единствените
документи, на база на които може да се прави извод относно начина, вида на наличните
неистински парични средства са протокола за доброволно предаване от подсъдимата
Б.на св.Д. и протокола за оглед на веществени
доказателства. Друг е въпроса, че между описаното в цитираните два протокола и
протокола за доброволно предаване от подсъдимата са налични разлики в броя
предадени банкноти.
За съда беше изключително неясен начина на инкорпориране в процеса на визираните
от обвинението парични знаци, посочени като 50 /петдесет/ бр. банкноти по 50
/петдесет/ евро и 76 /седемдесет и шест/ бр. банкноти по 100 /сто/ евро в
протокола за доброволно предаване от Б.на св.Д..
Същите тези банкноти по хода на нормалната житейска логика, но без нарочен
документ са попаднали в пол. инспектор Д.С., но вече като 75 /седемдесет и пет/
бр. банкноти с номинал 100 /сто/ евро и 49 /четиридесет и девет/ бр. с номинал
50 /петдесет/ евро, съответстващи като брой на обективираното в протокола за
приемане-предаване /л.59 от т.1 от досъдебното производство/ и протокола за
доброволно предаване от пол. инспектор С. на разсл.полицай М.. В нито един от
тези три документа банкнотите, които се твърди да са предадени както от
подсъдимата, а така също и от пол. инспектор на разследващия полицай не са
описани като копюри.
Не става ясно и дали подсъдимата
е разбрала, доколкото всички документи по делото са изготвени на български език
какво точно процесуално-следствено действие се извършва и че именно по този
начин се приобщават веществени доказателства в процеса, чрез документ, който в
последствие стои в основата на обвинението срещу й.
По делото са налични фотокопия на
процесните банкноти, но за СГС не става ясно дали са част от протокола за
оглед, при все че липсват данни да са правени фотоснимки, или са неразделна
част от протокола за доброволно предаване от подсъдимата. В действителност
визираните банкноти са част от делото като веществени доказателства и са били
обект на техническата експретиза, но за съда не е напълно изяснен начина им на
въвеждане в процеса и точния им брой. Тази неяснота се засилва с точното съответствие
като брой между онагледените в протокола за оглед на веществени доказателства
парични знаци с тези, предадени от подсъдимата Б., при все, че преди да попаднат в разследващия полицай М., са
преминали през няколко други лица в различна бройка.
В този смисъл според съда, въпреки че в настоящото производство се установиха обективните
признаци на престъплението -
установени неистински парични знаци, преминали през митническата граница на
страната /вж. заключението по техническата експертиза/ по цитирания по-горе
текст, липсват доказателства, които в тяхната
съвкупност и логическа връзка да навеждат на единствено възможният и категоричен извод досежно
авторството на престъплението в
лицето на подсъдимите.
Няма как според тази
инстанция на първо място да се установи връзка на подсъдимия Х. с посочените от обвинението парични
знаци. Вярно е, че по част от банкнотите в багажа на Б.са намерени дактилоскопни следи, произхождащи от подсъдимия Х., /ако разбира се се приеме
законосъобразно снемане на образците за сравнително изследване от подсъдимия/. Доказателственото
право категорично указва в кои случаи е допустимо постановяването на осъдителна
присъда въз основа на косвени доказателства, каквото безспорно са оставените по
банкнотите дактилоскопни следи. Категорично установено в теорията и практиката
/р.№678 от 01.11.2005г. по н. д. №
112/2005 г., III н. о. на ВКС/ е, че дактилоскопната следа е косвено
доказателство, което само по себе си
не може да даде указание за настъпването на основния факт - извършване на деянието от подсъдимия,
освен ако е подкрепено с други доказателства, водещи до неоспоримостта на този
извод. Необходими са положителни доказателства, които да изключат всеки друг
възможен извод, свързан с авторството на деянието, каквито в случая не са
налице.
Категорична е
практика на ВС и ВКС /р. № 90 от
21.06.1995 г. по н. д. № 476/1994г., I н.о. на ВС, р. № 402 от 20.12.1999 г. по н.д. № 367/1999 г., III
н.о, р. № 119 от 12.03.2001г. по н. д. № 39/2001 г., II н.о./,
че обвинението може да бъде доказано
по несъмнен начин и само с косвени доказателства, но в такъв случай всички
косвени доказателства в съвкупност трябва да водят до единствения извод за
виновността на подсъдимия и да изключват останалите възможни версии. В
настоящия казус обаче липсва тази верига от косвени доказателства, поради която
причина е недопустимо постановяването на съдебен акт с осъдителен диспозитив.
При обсъждане субективната
страна на твърдяното престъпление, съдът намира за резонно следното:
Обстоятелството,
че подсъдимият Х. е пътувал с
подсъдимата, че са отсядали заедно в различни хотели не може категорично да
свърже знание относно това какви вещи е пренасяла тя в багажа си, още повече,
че парите са били завити с вестник. Освен наличните дактилоскопни следи, с
горенаправените уговорки, които могат да установят, че Х. е пипал паричните знаци, за съда остана недоказан основния
въпрос относно субективната страна на твърдяното умишлено престъпление, а
именно знанието на това привлечено към отговорност лице, че се касае за
неистински парични знаци. Знание, което предвид прекия умисъл, при който е
допустимо извършването на престъплението, е единствено необходим за
постановяване на осъдителен съдебен акт.
Поради това и
на още едно основание не може да се ангажира отговорност на подсъдимия Х. като помагач, както настоява
представителят на обвинението в заключителното по делото с.з., чийто умисъл
също следва да бъде доказано, че е пряк. Принципно е положението, че за субективната страна на
деянието се съди по доказаните действия на извършителя. Цялостното поведение на
подсъдимия, не показват недвусмислено, че в съзнанието му са били формирани ясни представи за неистинността на находящите се в багажа на спътничката му банкноти.
Липсва
необходимата от към пряк умисъл субективна връзка и на подсъдимата Б. с вмененото й престъпление, което да
доведе до осъждането й. Прав е представителят на обвинението, че именно в
багажа й са намерени инкриминираните парични знаци, но това не може да обективира
незабавно и еднозначно знание относно неистинността им. Тук е мястото да се
отбележи, че ако приемем за достоверно обективираното в дактилоскопната
експертиза, парите са пипани от подсъдимия Х.,
а не от подсъдимата Б..
По делото
липсват други доказателства, които да установят времето и начина на снабдяване
на подсъдимата с тези средства, дали това е станало с нейно участие или поне
знание, кой точно е поставил парите в куфара й, дали лично тя е опаковала
багажа си. Вярно е, че нормалната житейска логика предполага подреждането на
багажа преди пътуване да се извърши от пътуващия, но това е предположение, на
което наказателния процес не може да основава еднозначни изводи. Нещо повече,
парите и неистинските свидетелства за управление на МПС са били увити и във
вестник, за разлика от всички останали дрехи в багаза, което може да направи и
логична версията да са поставени от друго лице или опаковани впоследствие след
поставянето на багажа в куфара. Версия, която изключва възможността за
постановяване на осъдителна присъда спрямо тази подсъдима.
В тази връзка
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК категорично въвежда забрана за
постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения (ППВС №6 от
04.05.1978г). Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението
и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и
чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност
на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила
присъда.
По изложените
съображения и след изчерпване на всички възможни средства за доказване на
обвинението, съдебният състав прие, че то не е доказано по безспорен и
категоричен начин съгласно изискванията на чл.304 от НПК и оправда подсъдимите Д. Б.и Л.Х. по обвинението
да са извършили поотделно престъпления по чл.244,
ал.1, пр.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и на осн. чл.190, ал.1
от НПК направените по делото разноски следва да остават за сметка на държавата.
По веществените доказателства:
Съдът взе
отношение в изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.11 от НПК и
относно приобщените по делото веществени доказателства, като за резонно и
законосъобразно, намери следното произнасяне:
На осн. чл.53,
ал.2, б.“а“ от НК
в полза на държавата следва да бъде отнет предмета на престъплението - подробно описаните в присъдата банкноти - на съхранение в
БНБ, които след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени по съответния
ред. Горното е независимо от липсата на установена връзка на подсъдимите с
вмененото им престъпление, доколкото безспорно се касае за неистински парични
знаци.
- 5 /пет/ броя
свидетелства за управление на МПС, запечатани в хартиен плик с №4600 на НИКК,
находящи се на л.56 от т.2 от досъдебното производство следва да останат по
делото, доколкото по
същото има данни част от материалите, касаещи подправянето на посочените
официални удостоверителни документи да са отделени по друго досъдебно
производство /Постановление от 18.11.2015г. на прокурор от СГП за образуване и спиране на
ново досъдебно производство за престъпление по чл.308, ал.2 от НК/;
- 1 /един/ бр.
оптичен носител – компакт диск, находящ се на л.43 от т.2 от досъдебното
производство следва да остане по делото.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата
си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................