РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 27.09.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 14001 по описа за
2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д., представлявана от М. на р. р. и б.
е предявила срещу Б.П.Д. ЕГН **********, С.П.Ц. ЕГН ********** и Б.П.М. ЕГН **********,
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с който да
бъде признато за установено, че е собственик на поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1937.1473, с проектна площ 4075 кв.м., нанесен в стар
кадастрален план под № 925, идентичен с имот с пл. № 12 от кв. 275,
представляващ част от имот с идентификатор 68134.1937.1378, целия с площ от
741380.00 км.м., върху който е разположен Правителствен комплекс „Бояна“, както
и искане на основание чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 178, том ІХ, рег. № 13694, дело №
1466/2014г., издаден от нотариус И.Н., вписан в Нотариалната Камара под № 040,
вписан в Служба по вписванията с вх.№ 65857/12.12.2014г., акт № 198, том CLX,
дело № 50079.
Ищецът
твърди, че процесния имот с идентификатор 68134.1937.1473, с проектна площ 4075
кв. м., не е самостоятелен. Същият е нанесен в стар кадастрален план под № 925
и е идентичен по форма и размер с имот с пл. № 12 от кв. 275. Този имот,
съгласно влязла в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-68/02.12.2010
г., изменена със Заповед № КД-14-22-904/08.12.2011 г. на АГКК, е част от имот с
идентификатор 68134.1937.1378, с площ 741380.00 кв. м., върху който е
разположен Правителствен комплекс „Бояна“, целият публична държавна
собственост. Имотът е предоставен за стопанисване и управление на Министерския
съвет с Решение № 1050 от 1997 г. на МС. Изграждането на Правителствен комплекс
резиденция „Бояна“ е предвидено е Разпореждане № 416 на Министерския съвет от
07.08.1971 г., като за целта Софийският градски съвет е извършил съответните
отчуждителни процедури. За комплекса е съставен Акт за публична държавна
собственост № 03531 от 12.12.2003 г. С Постановление № 181 на МС от 20.07.2009
г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за
националната сигурност (обн. ДВ, бр. 59 от 28.07.2009г.), комплексът е включен
под № 2.4 в списъка на стратегическите обекти, които са от значение за
националната сигурност. Държавата се легитимира като собственик на имот е
идентификатор 68134.1937.1378 с Акт за публична държавна собственост № 03531 от
12.12.2003 г., според който от 1971 г. правителствен комплекс „Бояна“ е със
статут на публична държавна собственост. Доколкото посочения акт не е отменен и
към настоящия момент се ползва с доказателствена сила, то единствен носител на
вещно право на собственост е държавата, което е видно и от Скица за поземлен
имот № 15-448613-13.09.2016 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър
- гр. София. Евентуално поддържа, че имотът е преминал в патримониума на
Държавата и предвид изтекла придобивна давност.
Ответниците
Б.П.Д. и С.П.Ц., чрез адв. Б., оспорват установителния иск за собственост.
Правят възражение за липса на изтекла придобивна давност от страна на Държавата
по отношение на поземления имот с проектен идентификатор 68134.1937.1473,
находящ в землището на с. Бояна, местност „Сюлейманица” кв. 275, както и
възражение за изтекъл преклузивен срок за отмяна на констативния нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 178., том IX. per. № 13694. дело №
146б/2014г.. издаден от Нотариус И.Н.. Оспорват истинността на отразените в
АПДС № 03531 от 12.12.2003г. на Областен управител - София обстоятелства
касаещи характеристиките на имота като публична държавна собственост,
очертанията на имота, материализирани в акта, както и характеристиките на същия
като публична собственост. Твърдят, че към момента на издаване констативния
нотариален акт, собствеността върху процесния поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1937.1473 е била възстановена по силата на ЗВСОНИ. Към 25.02.1992 г. Държавата не е имала
въможност да определя собствеността на к-с „Бояна“ като публична държавна
собственост, предвид липсата на нормативна уредба. За първи път това е сторено
със съставянето на АПДС от 2003г. Това обаче е много след отписването на имота
от актовите книги през 1996 г. Актуването на резиденция „Бояна“ като публична
собственост е станало на основание новата уредба на ЗДС, която влиза в сила от
01.06.1996г., а деактуването на имота е станало на 28.05.1996г. по реда на
НДИ/отм./. Самото деактуване, няма конститутивно действие и релевантната дата
към която следва да се преценява наличието или липсата на реституционен ефект е
датата на влизане в сила на ЗВСОНИ - 25.02.1992г. Поддържат, че процесният имот
не е публична държавна собственост, а е реституиран в тяхна полза по силата на
закона. Оспорват извършеното отчуждаване, съгласно Разпореждане № 416 на
Министерския съвет от 07.08.1971г. като твърдят, че Софийският градски съвет не
е извършил съответните отчуждителни процедури и е нарушил изискванията на
действащото законодателство, тъй като не са спазени изискванията за
обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти, залегнало в самото
разпореждане на Министерския съвет. Молят, да се прогласи за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че и не са обезщетявани за
отчуждаване на цитирания имот с проектен номер. Поддържат, че продесният АДС е
издаден при наличие на висящ спор в Административен съд - София за деактуване
на имота, страна по която е бил Областен управител. Същият противоречи на
Решение № 148/06.01.2006г. по адм.дело № 7653/2005г. на Върховния
административен съд, по силата на което е отменена заповедта на Областния
управител, която отменя заповедите на Кмета на СО за деактуване на имоти. С
решението на ВАС, влязло в сила на 27.02.2006г. е затвърдено фактическото
положение на заповедите за деактуване и практически то не е изпълнено от
Областния управител, който е следвало да промени АПДС № 03531/12.12.2003г. в
съответствие със съдебното решение и да намали площта на Правителствен комплекс
„Бояна”.
Ответникът
Б.П.М. не взема становище по иска.
При така
изложените твърдения на страните по делото и приетите доказателства, съдът
намира следното от фактическа страна.
Имот с идентификатор 68134.1937.1473, с проектна площ 4075 кв. м., , е
нанесен в стар кадастрален план под № 925 и е идентичен по форма и размер с
имот с пл. № 12 от кв. 275, видно от
заключение на вещо лице по СТЕ. Този
имот, съгласно влязла в сила кадастрална карта , одобрена със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 г., изменена със Заповед № КД-14-22-904/08.12.2011 г. на
АГКК, е част от имот с идентификатор 68134.1937.1378, с площ 741380.00 кв. м.,
върху който е разположен Правителствен комплекс „Бояна“, целият публична държавна
собственост, със специално предназначение за
задоволяване на правителствени нужди и за нуждите на национална сигурност,
находящ се в гр. София, район Витоша, комплекс „Бояна“, м. Бояна, ул. „******,
стар номер 219, квартал 269А. Имотът е предоставен за стопанисване и управление
на Министерския съвет /МС/ с Решение № 1050 от 1997 г. на МС.
Изграждането на Правителствен комплекс резиденция „Бояна“ е предвидено с
Разпореждане № 416 на Министерския съвет от 07.08.1971 г., като за целта
Софийският градски съвет е извършил съответните отчуждителни процедури. За
комплекса е съставен Акт за публична държавна собственост № 03531 от 12.12.2003
г.
С Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите
обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност (обн. ДВ, бр.
59 от 28.07.2009 г.), комплексът е включен под № 2.4 в списъка на
стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност.
Използването му за трайно задоволяване на обществени нужди от национално
значение се установява и от Решение № 376 от 1991 г. на МС, Решение № 323 от
1993 г. на МС, Решение № 64 от 1994 г. на МС.
Държавата се легитимира като собственик на имот с идентификатор
68134.1937.1378 с Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 03531 от 12.12.2003
г., от чието съдържание се установява, че още от 1971 г. правителствен комплекс
„Бояна“ е със статут на публична държавна собственост и след изграждането му
този статут не е променян. За актуалния статут на имота е представена Скица за
поземлен имот № 15-448613-13.09.2016 г. на Службата по геодезия, картография и
кадастър - гр. София.
Ответниците Б.П.Д., С.П.Ц. и Б.П.М., са законни наследнице на майка си Л.А.К..
Въз основа на постъпило от Л.А.К. искане с вх. № 9127/18.04.1994 г., кметът на
гр. София е издал Заповед № РД-57-592/28.05.1996 г., съгласно която на
основание чл. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавените
недвижими имоти (ЗВСОНИ) и чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти
(обн., ДВ. бр. 79 от 1975 г.), е наредил отписване от актовите книги за
държавни и общински недвижими имоти на следния имот: „бивша ливада“ в землището
на село Бояна, м. „Сюлейманица“, с площ около 3946 кв. м., попадаща в кв.
275-стар, съгласно плана на район „Красно село“, съставляваща имот с пл. № 1448
- стар.
Горецитираната
заповед е отменена със Заповед № РД-15-011/08.01.2002 г. на областния управител
на гр. София, а с Решение № 148/06.01.2006 г. по административно дело №
7653/2005 г. Върховния административен съд е отменил заповедта на областния
управител.
Впоследствие на основание наследствено правоприемство и реституция по чл.
1, ал. 1 от ЗВСОНИ, Б.П.Д. и С.П.Ц. са се снабдили с констативен нотариален акт
за собственост № 178, том IX, per. № 13694, дело № 1466/2014 г., издаден от
Нотариус И.Н., вписан в регистъра на НК под № 040, с който са признати за
собственици на 2/3
идеални части от имот с идентификатор 68134.1937.1473, с проектна площ 4075 кв. м„ идентичен с описана в предходен
доказателствен нотариален акт и нанесен в стар кадастрален план с планоснимачен
№ 12. Имотът е деклариран в дирекция „Приходи и администриране на местни данъци
и такси“, район „Витоша“ към Столична община.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно – техническа
експертиза. Според него първият регулационен план за имота е утвърден със
Заповед № 1885/ 22.08.1914г. Впоследствие е обезсилен, като със Заповед № 419/
18.06.1959г. е бил утвърден нов РП на м. „Красно село - Боянско IV4., като
процесният имот попада в парцел ІІ, кв.269А, като към него са прибавени нови територии, улици и квартали и
са отредени за „нуждите на МС”. По пр. № 5845/ 1948г. от
Л.Ц., имота е одържавен по ЗОЕГПНС, с решение от 06.ІХ.1948г. на Софийската комисия по
чл.11 от ЗОЕГПНС, в полза на държавата. Изготвен е АДС № 8513/ 06.10.1949г. Към
преписката е приложена скица на стария имот пл.№ 1488. Съгласно тази скица
целият имот е с площ от 4293 кв.м., като част от него попада в улица, а
останалата част е с площ от 4010 кв.м. Върху скицата са записани две имена : Х.Н.и
Б.. Второто име съвпада с името на съпруга на една от продавачките, по н.а.№
17/ 1942г. От характерните природни форми /двата оврага/, по РП от 1914г., се установява, че имота е източната част от им. пл №
345 от кв.275. Така комисията на УАГ е идентифицирала имота.
Според
експерта за територията със Заповед № РД-18-68 / 02.12.2010г. на Ид. на АГКК е
одобрена КККР и изменена със Заповед № КД-14-22-90А/ 08.12.2011г. на Н-к СГКК-София, възстановеният имот е нанесен
с проектен идентификатор 68134.1937.1473 с проектна площ 4075 кв.м. С Решение №
8422/ 07.07.2016г.на ВАС, Заповедта на Н-к СГКК № 18-13895/ 11.11.2014г. е отменена. С Разпореждане №416/ 07.08.1971г. Бюрото на
МС е разпоредил в Бояна да се изгради Правителствен комплекс, за чиито
инвеститор е определен УБО при МВР. Непосредствено след отчуждавенето имота е
предоставен за стопанисване и управление на Кирковски РНС. През 1950г.с ПМС №
2858/ 7.12.1950г. процесният имот е предоставен за ползване на МС и с
Разпореждане № 416/ 7.08.1971 г. ca включени в правителствения комплекс „Бояна”, предназначен
за задоволяване на правителствени нужди, който е бил стопанисван първо от УБО,
впоследствие по силата на ПМС № 151/ 5.08.1992г. от НСО при Президента на РБ и
накрая отнет с Решение № 1050/29.12.1997г. от НСО и предоставен за безвъзмездно
стопанисване и управление на МС. В кориците на делото липсват данни за
инженерните съоръжения: водопровод, кананализация, ел. проводи и други
подземни комуникации, изградени в инфраструктурата на комплекса. Във връзка с
поставените задачи, на 15.02.2022г. вещото лице е извършило оглед на процесния
имот и установело, че е извършено озеленяване и теренът представлява тревни
площи. Твърди се за изградени съоръжения, комуникации инфраструктура, предмет
на национална сигурност.
Вещото
лице е достигнало до извод, че одържавения имот е идентичен с процесния
имот. Процесният имот попада в двора на Резиденция „Бояна”, нанесен е в обхвата
на имот с идент. 68134.1937.1378, съгласно действащия КП. Предназначението на
Резиденцията е да изпълнява представителни функции и представителни нужди,
действащ, като единен обект, със специфично предназначение, като звено от
национално значение за мирновременни и военновременни планове. Процесният имот
представлява част от озелененото парково пространство и не граничи с улица. За
ПИ с идент. 68134.1937.1378 /описан в АДС от 2003г., като УПИ ІІ в кв.269 А/, е
реализирано мероприятието в съответствие на предвижданията на ОУП. Реализирани
благоустройствени мероприятия озеленяване и се твърди за подземни комуникаци
Ливадата собственост на Л.К., съгл. н.а.№ 17, от 1942г., с пространство от 4010
кв.м., а според скицата от 3946 кв.м. е отчуждена по ЗОЕГПНС, пр.№ 5845/1948г.е
одържавена от 4.VIII 1949г. по МП № 133. След одържавяването имотът е
предоставен за стопанисване и управление на Кирковски РНС. По силата на ПМС №
2858/ 07.12.1956г., предоставен за ползване на МС и с Разпореждане № 416/
7.08.1971г. е включен в Правителствен комплекс „ Бояна”, който е бил
стопанисван първо от УБО, впоследствие по силата на ПМВ № 151/ 5.08.1992г. от
НСО при Президента на РБ и накрая отнет с Решение № 1050/ 29.12.1997г.от НСО и
предоставен за безвъзмездно стопанисване и управление на МС. След
одържавяването на процесния имот по реда на ЗОЕГПНС с Решението от
06.09.1948г. и изготвения АДС от 06.10.1949г. извършено е отчуждаване и няма
данни за възмездяване, както е предвидено в Разпореждане № 416 на МС от
07.08.1971г. В кориците на делото липсват данни за възмездяване във връзка с
благоустройствените мероприятия на МС от 07.08.1971г. На процесния имот е
извършено строителство, като е изграден Правителствен комплекс функционира
заедно със сградите и прилежащите терени, като единен обект за представителни
нужди. Изработени са ПУП : ИРП на „Красно село”Заповед № 3 / 06.01.1971г., КРП
арт.”Т. К. „ Заповед № 7/ 02.04.1974г. Заповед № РД- 09-264 / 27.03.1997г. отреждане
„ЗА МС „процесният имот може да се използва, но комплекса е със специално
предназначение. СТЕ счита ,че предвид изграденият като единен комплекс
и характера на
обекта, процесният ПИ не би могъл да се обособи, като отделен обект.
По делото
е прието и допълнително заключение на вещо лице по съдебно – техническа
експертиза. Според експерта от приобщеното дело се установява, че за нуждите на
комплекс Бояна, съществуват подземни комуникации и съоръжения и съществува техническа
документация. Съществува изграден ПИК / Подземен Инсталационен Колектор /,
белязан на скицата със син цвят, в който са вкарани съобщителни кабели, ел. захранване,
охранителна система и т.н. Установява се съществуване на налични отчуждителни преписки
за имотите, съхранявани в НСОП и предадени в архива на МС.
По делото
са събрани и гласни доказателства. Свидетелят И.И.работи в Резиденция Бояна.
Твърди, че резиденцията е оградена с масивна метална ограда и по нея има
охранителна техника. Процесното място е част от парка на резиденцията и
достъпът до него не е свободен. Намира се точно в центъра на резиденцията,
близо до Националния исторически музей. Не му е известно някой да е влизал в
парка по повод процесния имот. Имотът е залесен, като не може да каже дали под
него минава подземна инфраструктура.
Свидетелят
Г.К.познава ответниците. Преди 4 -5 години са ходили до имота, но не са ги
пуснали. Зоната е охранявана. Знае, че отвениците и преди са ходили до имота,
но никой не ги е допуснал.
При
установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна.
Предявени
са установителни искове по чл. 124 ЗС за признаване на правото на собственост
на ищеца върху процесния недвижим имот с придобивен способ отчуждаване, в
условията на евентуалност придобиване на имота по давност.
По
предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже 1)
правния си интерес от предяваване на иска;
2) че е собственик на вещта предмет на иска на твърдяното от него правно
основание. Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения.
Съдът
намира иска за допустим, доколкото ищецът твърди, че е собственик на процесния
недвижим имот, а ответниците оспорват собствеността му, тъй като са се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178, том IX,
per. № 13694, дело № 1466/2014 г. от нотариус И.Н., вписан в регистъра на НК
под № 040.
Съдът
намира, след анализ на установената фактическа обстановка, че главният иск е
допустим и основателен, по следните съображения.
Предмет на настоящото дело е имот с идентификатор 68134.1937.1473 и
проектна площ от 4075 кв. м., който имот през 1948 г. е бил одържавен по реда
на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
(ЗОЕГПНС). Процесният имот е част от Правителствен комплекс „Бояна“ и същият
представлява публична държавна собственост, със специално предназначение за
задоволяване нуждите на национална сигурност. Държавата легитимира правото си
на собственост на имот с идентификатор 68134.1937.1378, целия с площ 741380.00 кв. м., съгласно
Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 03531 от 12.12.2003 г. Имотът е
с адрес в гр. София, район Витоша, комплекс „Бояна“, м. Бояна, ул. „******,
стар номер 219, квартал 269А и с Решение № 1050 от 1997 г. на МС е предоставен
за стопанисване и управление на Министерския съвет (МС). Изграждането на
Правителствен комплекс резиденция „Бояна“ е предвидено с Разпореждане № 416 на
Министерския съвет от 07.08.1971 г., като комплексът е включен и в списъка на
стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност,
съгласно Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 28.07.2009
г.). В тази насока съдът съобразява, че удостоверяването в акта за държавна
собственост няма обвързваща доказателствена сила за публичния характер на
собствеността. Актовете за държавна собственост като официални документи имат
само декларативно действие за собствеността на държавата, но не се ползват с
конститутивен ефект. Според чл. 5 ЗДС
актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на държавата, без да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение №
11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание
чл. 179, ал.
1 ГПК актът за държавна собственост се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти /включително
фактът, че държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на
функциите му/, а за собствеността на държавата и нейният публичен характер
следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният
имот се счита за държавна, респ. за публична държавна собственост, до доказване
на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което
е съставен актът за държавна и конкретно за публична държавна собственост.
В конкретният случай ищецът установи, че е собственик на процесния
недвижим имот. Това е така, защото от събраните по делото доказателства се
установява, че имотът през 1948 г. е бил отчужден по реда на Закона за отчуждаване
на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС), а в момента е част
от Правителствен комплекс „Бояна“ и същият представлява публична държавна
собственост, със специално предназначение за задоволяване нуждите на национална
сигурност. В тази насока съдът намира, че
целият правителствен комплекс „Бояна“
представлява публична държавна собственост от момента на изграждането си, към
момента на влизане в сила на Конституцията - 13.07.1991 г. и преди приемането
на реституционните закони ЗВСОНИ, ЗОСОИ, ЗСПЗЗ. Ето защо, по силата на конституционно
установената забрана и с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ комплексът не подлежи на
реституиране. Налице са правоизключващи реституцията обстоятелства. В този
смисъл Конституционният съд в Решение № 4 от 11.03.1998 г. по конституционно
дело № 16/1997 г. в т. 9, е дал задължителното тълкуване, както следва
-.„Реституиране на публична собственост е забранено както от ЗВСОНИ, така и от
ЗОСОИ, а оттук и принципите, залегнали в първия закон. Защото реституцията
преструктурира собствеността от държавна в собственост на други недържавни
физически ши юридически лица, но в рамките на обхвата на частната собственост.
Реституцията не посяга на публичната собственост, защитена от Конституцията,
защото публичната собственост обслужва определени конституционно определени
обществени интереси “.
Съдът не споделя довода на ответниците, че процесният имот не е могъл да
стане публична държавна собственост, тъй като Закона за държавната собственост
/ЗДС/ е приет след реституцията, по следните съображения. Съгласно чл. 17, ал. 2
от Конституцията на Република България собствеността е публична и
частна. Не всеки правен субект обаче може да е носител на право на публична
собственост. Това право предполага властнически правомощия и се осъществява в
полза на обществения интерес, което означава, че единствено държавата и
общините са субекти на правото на публична собственост.
Разграничение на публичната от
частната собственост на държавата е проведено с чл. 18, ал. 1
от Конституцията, където са изброени обектите на изключителна
държавна собственост, докато класифицирането на други обекти като публична
собственост на държавата се определя със закон, съобразно техния вид и
предназначение. Обстоятелството, че режимът на обектите на държавната
собственост е детайлизиран с приемане на Закона за държавната собственост -
ЗДС /ДВ, бр. 44 от 1996 г./, не означава, че до този момент не е
било възможно да бъде проведено деление на собствеността на държавата на
публична и частна и че всички обекти са били частна държавна собственост /с
изключение на изчерпателно посочените в чл. 18, ал. 1
от Конституцията/. И преди
приемането на ЗДС съществуват критерии за охарактеризиране на обектите,
притежавани от държавата, като публична или частна собственост. Тези критерии са
два: 1/ качеството на субекта, който упражнява правото на държавна собственост
върху предоставеното му за управление и стопанисване държавно имущество, с
оглед изпълнението на възложените му функции и 2/ предназначението на обектите
- да задоволяват трайно обществени потребности от национално значение /В този
смисъл Решение № 19 от 21.12.1993 г. на КС на РБ по конст. дело № 11/1993 г. и
Решение № 313 от 14.03.2005 г. на ВКС по гр.дело № 2740/2003 г., ІV г. о., ГК/.
На следващо място, съдът намира за неоснователно оспорването на
собствеността на ищеца от страна на ответниците, които се позовават на
реституция в своя полза, по следните съображения. ЗВСОНИ постановява, че
отчужден имот по ЗОЕГПНС може да бъде реално възстановен стига да са налице
предвидените в него условия. Възстановяването настъпва по силата на закона, а
не с нарочен акт на орган на власт. В конкретния случай собствеността на Л.К.върху
имота, находящ се на територията на правителствен комплкес ..Бояна“, не е
възстановена ех lege, нито по силата на Заповед № РД-57-592/28.05.1996 г. на
кмета на гр. София, С. С., нито по силата на Решение № 148/06.01.2006 г., постановено по адм д. №
7653/2005 на ВАС. Това е така доколкото по реда на ЗВСОНИ не може да се
реституира имот публична държавна собственост, какъвто е правителствен комплекс
„Бояна“ и/или одържавен имот, който не съществува във вида, в който е бил
отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Възстановяването на собствеността по чл. 1, ал. 1
ЗВСОНИ се извършва при кумулативното наличие на посочените в същия закон
предпоставки: осъществено отчуждаване по ЗОЕГПНС; бившият собственик да не е
бил обезщетен; към момента на влизане в сила на закона - 24.02.1992 г., имотът
да се намира в собственост на държавата, общините, обществените организации или
техни фирми, или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до
размерите, в които е отчужден. В периода 1948 г. - 1961 г. част от терена за
комплекса е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС. Отчуждените имоти, попадащи в
границите на резиденция „Бояна“, след реализиране на съответното мероприятие по
изграждането на комплекса са престанали да съществуват в реалните си граници, т.е. те не отговарят на изискванията на ЗВСОНИ за реалното им
възстановяване. Отчуждените имоти за реализиране на мероприятието за изграждане
на Правителствен комплекс „Бояна“, съгласно Разпореждане № 416 на МС от
07.08.1971 г., са загубили своята физическа и правна самостоятелност на
самостоятелни обекти съгласно нормативните изисквания. В тази насока съдът
кредитира и заключението на вещото лице по СТЕ. От същото е видно и че няма
данни за обезщетяване на собствениците за отчуждения имот, но доколкото една от
предпоставките на ЗВСОНИ ве е налице, възражението на ответниците в тази насока
се явява ирелевантно.
Друга пречка за възстановяване на
имота е и констатираното от вещото лице по СТЕ негово озеленяване. Според експерта върху
частта от имотите в двора на „Резиденция - Бояна“, която не е застроена, е
реализирано мероприятие „озеленяване - парк“, в съответствие с ОУП и имотът се
ползва от Министерския съвет. Върху процесния имот, като част от УПИ II, са
реализирани подземни комуникации, както и озеленяване. След като е налице
реализирано мероприятие по действащия регулационен план, не са били налице и предпоставките
за определяне на имота като свободна площ, подлежаща на възстановяване, по
аргумент от чл. 2, ал. 5 на ЗОСОИ. Касае се за влязъл в сила план, с чиито
предвиждания следва да се съобразят всички административни органи и частни
лица. Върху част от имотите няма "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, но има строителни дейности и съоръжения, които са пречка един имот
да се определи като незастроен. Освен това, съгласно общия устройствен план на
Столична община по Закона за устройството и застрояването на Столична община,
устройствената зона, в която попада процесния имот е "Територия за
специални зелени площи". Като част от мероприятието "Комплекс
Бояна", отреден за Министерския съвет, който се ползва за нуждите му,
съответно - мероприятието е изпълнено, не може да има свободна площ за
възстановяване, което не позволява реституция по ЗВСОНИ. Касае се за
реализирано комплексно мероприятие, което включва освен изградените сгради,
така също и терена, върху който са изпълнени благоустройствените мероприятия,
които обслужват функционално строежа. Озеленяването, съгласно константната
практика на ВАС, представлява "зелено строителство" -
благоустройствено мероприятие по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и е пречка за
определянето на имотите като свободни от застрояване (Решение № 14240 от
13.11.2012 г. по адм. дело № 3088/2012 г. на ВАС). В тази насока следва да се
има предвид и че с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК, е
прието че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден
незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху
останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект
на собственост.
Във
връзка с гореизложеното и дококото съдът намира главните искове за основателни,
не следва да бъдат разглеждани евентуалните искове за придобиване на имота по
давност и ангажираните в тази насока писмени и гласни доказателства.
С оглед
изхода на делото, направеното от ищеца искане за присъждане на разноски по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 596.90 лв.,
представляващи депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, за които
разноски е представен списък по чл. 80 от ГПК. На ответниците следва да бъде
възложена държавната такса по делото в размер на 10 621.57 лв., платима по
сметка на СГС, с оглед освобождаването на ищеца от предварително внасяне на
държавна такса.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на ДЪРЖАВАТА, представлявана от М. на
р. р. и б., с адрес за
призоваване на МРРБ: гр. София, ул. ******, срещу Б.П.Д.
с ЕГН **********, С.П.Ц. с ЕГН **********, и двете със съд. адрес ***, чрез
адв. Б. и Б.П.М. с ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. Д., с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК, че е собственик на основание отчуждаване на поземлен
имот с проектен идентификатор 68134.1937.1473, с проектна площ 4075 кв.м.,
нанесен в стар кадастрален план под № 925, идентичен с имот с пл. № 12 от кв.
275, представляващ част от имот с идентификатор 68134.1937.1378, целия с площ
от 741380.00 км.м., върху който е разположен Правителствен комплекс „Бояна“, като
на основание чл. 537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 178, том ІХ, рег. № 13694, дело № 1466/2014г., издаден от
нотариус И.Н., вписан в Нотариалната Камара под № 040, вписан в Служба по
вписванията с вх.№ 65857/12.12.2014г., акт № 198, том CLX, дело № 50079.
ОСЪЖДА Б.П.Д. с ЕГН **********, С.П.Ц.
с ЕГН **********, и двете със съд. адрес ***, чрез адв. Б. и Б.П.М. с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, чрез адв. Д., да заплатят на ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.
на р. р. и б., с адрес за
призоваване на МРРБ: гр. София, ул. ******, сума в
размер на 596.90 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.П.Д. с ЕГН **********, С.П.Ц.
с ЕГН **********, и двете със съд. адрес ***, чрез адв. Б. и Б.П.М. с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, чрез адв. Д., да заплатят по сметка на Софийски градски съд
сума в размер на 10 621.57 лв., представляващи държавна такса по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: