Р Е Ш Е Н И Е
№15
гр.
Велико Търново,15.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в закрито заседание на
петнадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Костова касационно АХД №10081/2022 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл.175 от АПК .
Образувано е по молба на адв. Г. Г.като пълномощник на Рей Би Ас Стройекспорт ЕООД в която са посочени два пропуска
на решаващият състав при постановяване на Решение № 103/2.6.2022г. по
настоящото дело, изразяващи се в грешка в мотивите и диспозитива, тъй като
съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а след това е отменил решението на ВТРС,а
на следващо място е отменил и Определение №117/21.2.2022г. на ВТРС, което не е
било обжалвано и е влязло в законна сила. Моли съдът да се произнесе по молбата
за поправка на явна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по
съответния ред.
Ответникът –Община В. Търново,
редовно уведомена депозира становище по
молбата, като намира същата за неоснователна в частта, с която се иска поправка
на диспозитива като решението на ВТРС се остави в сила. В другата част намира
молбата за основателна.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства
от фактическа страна намира за установено следното С Решение № 101/2.6.2022г.
постановено по настоящото дело, с което
е отменено Решение № 643/31.12.2021г.
постановено по НАХД 791/21г. по описа на Районен съд В. Търново и Определение №117/21.2.2022г., вместо което е
потвърдено Наказателно постановление НП № 9 от
5.5.2021г., издадено от Кмета на Община В. Търново , с което на Рей Би Ас
Стройекспорт ЕООД за нарушение на чл. 30, т. 5 от Наредбата за опазване на
околната среда на територията на Община В. Търново и на основание чл. 91, т2 от
същата е наложена Имуществена санкция в размер на 2500 лева и е осъдена Община
В. Търново да заплати сумата в размер на 350 лева , разноски в производството . Няма спор по делото, че ВТРС по
въпроса за разноските във въззивната инстанция се е произнесъл с Определение №
117/21.2.2022г. по реда на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК във
вр. чл. 248, ал 1 от ГПК, като е осъдил Община В. Търново да заплати такива на
молителя в размер на 350- триста и петдесет – лева, като по делото липсват доказателства същото
да е било обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от надлежна страна на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл.
175 от АПК, което я прави процесуално допустима.
Разгледана
по същество е и частично основателна по следните съображения:
Настоящата инстанция неправилно е посочила в мотивите
си, че касационната жалба е неоснователна, доколкото това противоречи на всички
останали разсъждения, от които е видно, че е формирана волята за доказаност на
нарушението, липсата на процесуални нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй
като е посочена дата на нарушението и същото е правилно описано. С оглед на
това уточнение, доколкото липсва твърдяното противоречие между мотивите и
диспозитива на решението, то молбата се
явява неоснователна в тази част. Разпоредбата на
чл.247 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, законодателят
е предвидил ред за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в
решенията единствено в тяхната диспозитивна част, но не и на мотивите им. Това
е така защото, според чл.236, ал.1 от ГПК задължителни реквизити на решението
са: датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на
съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно
наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на
спора; в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на
обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Като според ал.2 на цитираната
разпоредба към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията
и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите
констатации и правните изводи на съда. Ето защо следва извода, че мотивите на
решението не са част от съдебното решение, респективно че същите не подлежат на
поправка. На поправка по реда на чл.247 от ГПК
съответно на чл. 175 от АПК подлежат единствено удостоверителната част и
диспозитивът на постановения съдебен акт, които единствено съдържат пряката
разпоредителна воля на правораздавателния орган. Поради това всяка молба за
поправка на ОФГ в мотиви на съдебен акт, е генерално лишена от основание /така
Определение №519/31.07.201 Зг. по ч.гр.д.№707/2012г. на ВКС, 4-то ГО и др./. В
този смисъл е и правната доктрина /Ж.Сталев-Българско гражданско процесуално
право/, която възприема, че мотивите не са част от решението, макар и да са
материализирани в един и същ писмен документ, тъй като решението е правен акт,
който в качеството му на волеизявление коренно се различава от съображенията
/мотивите/, поради които то е предприето. Правилата, уреждащи възможностите, за
поправка на очевидни фактически грешки, за тълкуване на решението, на постановяване
на допълнително решение важат само за решението, но не и за мотивите към него. Следователно допуснатата неточност
в мотивите, че касационната жалба е неоснователна не следва да се поправя.
Основателно се явява второто оплакване, доколкото в диспозитива си съдът
е отменил решението на ВТРС, което касае само незаконосъобразността на НП,
вместо което е постановил друго по същество, с което е потвърдил НП. Неправилно
обаче след това е добавил текста „ Общината е осъдена да заплати разноски в
размер на 350 лева““. Както се посочи по- горе ВТРС не се е произнесъл с
атакуваното Решение в частта за разноските, а с допълнително определение, което
е влязло в сила. Следователно в тази част, молбата се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Водим
от горното втори касационен състав на Административен съд Велико Търново и на
основание 63в от ЗАНН във вр. с чл. 175
от АПК
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на
явна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
101/2.6.2022г. постановено по КНАХД 10081/22г. като заличава текста“ Определение №117/21.2.2022г. и е осъдена Община В.
Търново да заплати сумата в размер на 350 лева
разноски в производството“.
ОТХВЪРЛЯ молбата
на адв. Г. Г.като
пълномощник на Рей Би Ас Стройекспорт ЕООД по чл.
175 от АПК във вр. в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: : 1. 2..