РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000476 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от Д. В. К., ЕГН **********,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В. А. К. и И. В.
К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А.
К., двамата от гр. К. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 256/
2020 г. по описа на П.О.С., решение № 260125 от 10. 05. 2022 г., с което са
отхвърлени предявените от Д. В. К., ЕГН **********, непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на баща си В. А. К. и И. В. К., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А. К.,
двамата от **** против Г.Ф. **** искове за осъждането му да заплати
сумата от по 100 000 лв. ведно със законната лихва от 30.03.2020 г. на всеки
от двамата ищци като обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра им З. В.А К.А,
настъпила в резултат на ПТП станало на 16.12. 2019 г. на път *-*, км 201+000
при разклона за ****, виновно причинено от лицето З.Г.Ш. в качеството й на
водач на лек автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС
1
към датата на настъпване на произшествието не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и Д. В. К., ЕГН
**********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В.
А. К. и И. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител В. А. К., двамата от **** са осъдени да заплатят на Г.Ф., ****
сумата от 1605 лв. деловодни разноски.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго уважаващо исковите.
Г. ф. намира жалбата за неоснователна..
Третото лице помагач на страната на ответника Е. З. Ш., ЕГН
********** действащ чрез своя законен представител Е. Й. С., ЕГН
**********, не е изразило становище по жалбата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 15.04.2020 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от Д. В. К., ЕГН
**********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В.
А. К. и И. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител В. А. К., двамата от гр. К. искова молба против Г.Ф., гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 16.12. 2019
г. на път *-* км ***+*** при разклона за **** около 12, 20 ч. станало ПТП
между лек автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ ** **** ** и товарен автомобил
„Ф.“, модел „Т.“, рег. № ** **** **. Същото било виновно причинено от
З.Г.Ш. в качеството й на водач на лекия автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ **
**** **. В резултат на това произшествие починала сестрата на ищците З.
В.А К.А , която пътувала в управлявания от Ш. автомобил.
За инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица рег. № 1006р -13632 от 17.12.2019 г. Образувало се досъдебно
производство № 1415/2019 г. на РУ към ОД на МВР П., респ. прокурорска
преписка № 3805/2019 на Окръжна прокуратура П..
По - надолу в исковата молба се сочи, че към момента на катастрофата
З. К.а била на 21 години. Произхождала от добро семейство и била, здрава,
жизнена, работлива и отговорна жена. Сочи се, че всеки от двамата ищци
имал много силна и емоционална връзка със сестра си. Между тях
2
съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и
всеотдайност. Със смъртта й те загубили морална, физическа и финансова
подкрепа, на която разчитали. Не можели да приемат и преодолеят
трагедията, мъката им била огромна, говорили само за сестра си, били
отчаяни. Безвъзвратната й загуба се отразила изключително тежко на
емоционалното и здравословното им състояние, загубили смисъла на живота,
не празнували празници, не се радвали от нищо, животът им бил напълно
променен. Моралните им страдания, претърпяната скръб от загубата на сестра
им били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им
живот.
На тази база се твърди, че всеки от двамата ищци има активна
материалноправна легитимация с оглед приетото в ТР №1/ 2018 г. на
ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на тяхната сестра.
По тази причина се прави извод, че те се явяват увредени лица от
поведението на виновния водач и имат право да търсят обезщетение за
причинените им вреди.
Наред с това се споменава, че за управлявания от З.Ш. лек автомобил не
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите и се прави извод, че те имат право да претендира
дължимото им се обезщетение от ответния Г.Ф..
По този повод на 30. 12. 2019 г. била входирана претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди по доброволен ред вх.№ **-**-
***/30.12. 2019 г. По повод на същата била образувана щета № **-
******/30.12. 2019 г. за Д. К. и щета № **-******/30.12. 2019 за И. К.. С
писмо от 03.01.2020 г. ищците били уведомени за нуждата от допълнителни
документи, които те не притежавали и не представили. Съответно в
определения от законодателя тримесечен срок произнасяне по искането не
било извършено.
На тази база е направен извод за наличие на интерес от търсене на
дължимото им се обезщетение по съдебен ред и е отправено искане за
осъждането на Ф. да им заплати по 100 000 лв. за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на
изтичане на срока за произнасяне на ответника Г.Ф. по предявените
3
претенции- 30.03.2020 г.
В отговора на исковата молба, ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете, като не оспорва това, че за управлявания от Ш.
автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и че двамата ищци са предявили претенциите си за
доброволно присъждане на обезщетения така, както е посочено в ИМ.
С отговора е посочено, че описаните в исковата молба причини
свързани със смъртта на ищцата са много общи и не изясняват механизма за
настъпване на произшествието и получаване на смъртоносните травми. Наред
с това е посочено, че представения с исковата молба Констативен протокол
въпреки характера му на официален документ няма нужната доказателствена
сила относно удостоверените с него обстоятелства по причина, че
материализира не преките впечатления на съставилото го лице от момента на
инцидента, а факти и обстоятелства предадени му от участници в него. На
тази база е посочено, че единствените годни писмени документи, които
удостоверяват факти свързани с катастрофата са протокола за оглед на
местопроизшествие, ведно със схемата на ПТП-то, фотоалбума, химическата
експертиза на Ш. и медицинската експертиза на труп.
В отговора е посочено, че липсват доказателства удостоверяващи това
между починалата сестра и двамата ищци, да се е породила особена близост.
Оспорва се и това същите да са понесли морални болки и страдания от
загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен
да обосновават основание за търсените обезщетения. В тази връзка е
изразено становище относно, че твърденията на двамата ищци за загуба на
морална, физическа и финансова подкрепа и за това, че не са радват на нищо
и т.н. са нелепи и неотговарящи на истината.
Наред с изложеното е изразено становище, че ако все пак се достигне до
извод, че ищците имат право на обезщетение то претендираното такова е
завишено и несъобразено с принципа на справедливост, икономическата
обстановка в страната и § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Изразено е също така становище за наличието на съпричиняване от
страна починалата, която пътувала без предпазен колан.
Двамата ищци са подали ДИМ, в която излагат доводи за
неоснователност на направените в отговора защитни възражения. Конкретно е
4
оспорено твърдението за наличието на съпричиняване, като е споменато, че
ответникът не е представил доказателства за същото.
По отношение на определения с § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ размер на
обезщетение е възразено, че разпоредбата противоречи на правото на ЕС и не
следва да се прилага.
В отговора на ДИМ ответникът е преповторил защитните си възражения
и становището за неоснователност на ищцовите претенции, като при това е
изразил становище за нередовност на същите с оглед липсата на ясно описан
механизъм на ПТП-то.
Съдът в хода на делото по искане на ответника е привлякъл като трето
лице помагач наследникът на З.Ш. - Е. З. Ш., ЕГН ********** действащ чрез
своя законен представител Е. Й. С., ЕГН **********.
От негова страна чрез пълномощник е изразено становище за
неоснователност на исковете и са ангажирани доказателства в тази насока.
Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.
В него след преценка на събрания доказателствен материал е направено
заключение, че ищците не са от кръга лица посочени в ППВС № 4/ 1961 г.,
ППВС № 5 /1969 г. и ТР № 1/2018 г на ОСНГТК на ВКС и нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди и исковите им претенции са били
отхвърлени.
Недоволни от това решение ищците са подали жалбата станала причина
за почване на настоящето производство.
В нея се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Те основно са свързани с изводите на
първоинстанционния съд, че по отношение на двамата ищци не са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение. Изложени са подробни
съображения за изградената връзка между двамата братя и починалата сестра.
Изложени са и съображения за размера на дължимото обезщетение при
формиране на извод за наличие на такава близка връзка и липсата на
основания за ограничаване на същото.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
5
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
За липса на право на иск в патримониума на ишците от изложената
фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, буква А
от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че Г. ф. изплаща на увредените
лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Според чл. 558, ал.3 от КЗ за изплащане на обезщетение увреденото
лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите,
6
получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците или пред Г.Ф..
В чл. 558, ал. 5 от КЗ е посочено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф. не е платил в срока по чл. 496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
В чл. 496, ал.1 от КЗ пък е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 557, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 558, ал.3 от КЗ и от това в сроковете по чл.
496 от КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ.
претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая не се спори, че двамата ищци са предявили претенция за
обезщетение пред ответника и че той в срок не се е произнесъл.
Това съобразено с казаното по- горе сочи, че в патримониума на ищците
е налице интерес от предявяване на претенции за плащане на обезщетението
по съдебен ред.
Във връзка със същите, както се спомена и по- горе разгледаните от
първоинстанционния съд искови претенции са с правно основание чл. 557,
ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение
за искове от този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия
правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
7
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
Във връзка със същата е нужно да се спомене, че съгласно чл. 519, ал.1,
т.1 от КЗ, ГФ извършва плащания в полза на увредените лица за вреди,
причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на
което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена
задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
От това, а и от съдържанието на чл. 557, ал.1 от КЗ следва, че
основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от това
процесните вреди да са причинени от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, т.е. от установяване, че гражданската отговорност на
виновния водач за причинените от него имуществени и неимуществени вреди
не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“
Казаното води до извод, че отговорността на Ф. е обусловена и от
установяването на отговорността на незастрахования водач за причинено от
него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите
на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че
пред ПАС е пренесен изцяло спорът по отношение на това дали на двамата
ищци имат правото да получат обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди от смъртта на сестра им вследствие на ПТП извършено
от водач при управление на автомобил, за който не е имало сключена
застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
8
По този повод е нужно да се спомене, че от събраните по делото
доказателства се установява, че на 16.12. 2019 г. на път *-* км ***+*** при
разклона за **** е станало ПТП между лек автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№
** **** ** и товарен автомобил „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ** **** **.
Установено е и че вследствие на ПТП - то са починали водачът на лекия
автомобил З.Ш. и возещата се на предната дясна седалка в същия З. В.а К.а.
Безспорно е и това, че за управлявания от Ш. автомобил не е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Така изложеното съобразено с описаните по- горе елементи обуславящи
основателността на предявените срещу ответния Г.Ф. искове води до извод,
че същата в случая е обусловена от даване отговор на въпроса да в
патримониума на ищците е възникнало право да претендират обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сестра си, за която
твърдят да е настъпила от виновното и противоправно поведение на Ш..
От описаното по-горе съдържание на чл. 45 от ЗЗД би следвало да се
направи извод, че всяко лице, което търпи неимуществени вреди от
противоправното деяние подлежи на обезщетяване.
Липсата на конкретика за кръга от лица имащи право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди е дала основание на Пленума на ВС на
НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди
Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор
на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата. Те са такива и с
оглед действащия в момента ЗСВ.
Така в ППВС № 4/61 г. е прието, че за неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено
е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. описаният по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
9
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
От мотивите на първото постановление е ясно, че за Върховния съд
водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за
неимуществени вреди е залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този принцип
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са
засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на
пострадалия - низходящи, съпруг и възходящи.
С годините повечето съдилища са приемали това изброяване за
изчерпателно. Имало е и такива изхождайки от принципа на справедливостта
да се отклонят от възприетото с Постановлението. Това е наложило Пленума
на ВС да разшири същото изхождайки от това, че в някои случаи връзки от
типа присъщ за отношенията между най-близките се създават и между лица,
за които липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На
тази база с второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС е
приел, че право на обезщетение имат и лицата, за които са се създали
отношения и връзки идентични с тези, посочени в ППВС № 4/61 г. Направено
е и споменатото по- горе изброяване, т.е. с него степента на близост, при
които следва извод за възникване на материалното право на обезщетяване не
е променена, но е презюмирано , че такава е налице и в изрично изброените
случаи.
Съответно по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през
2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
10
смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до
извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен подхода, при който според
принципа на справедливостта се определя кръга от лица подлежащи на
обезщетяване за неимуществени вреди от смъртта на друго лице. Така според
тях отново се изиска да е налице силно изградена връзка между починалия и
увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която за ПАС е
присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца,
съпруг.
Това води до извод, че при претенция за обезщетение от страна на лице
извън този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградена
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е
характерна с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва да
докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни
болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено
близък.
По конкретния казус претенции за обезщетение са отправени от двама
от братята на починалото лице. С оглед традициите в нашето, а и във всяко
едно общество връзката между брат и сестра е обичайно да изгради
отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е и логично
по простата причина, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно
общо семейство. Обичайно е и така създадената връзка да продължи и след
това, т.е. в периода от време когато те стават пълнолетни, започват свой
самостоятелен живот и изграждат свои семейства. Наличието на тази кръвна
връзка и създалите с оглед на същата обичайни отношения обаче според
приетото в споменатото ТР не е достатъчно, за да се формира извода, че
преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени
вреди. Реално такова ще е налице ако установи, че тази връзка /привързаност/
е по силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия
кръг лица подлежащи на обезщетяване.
За ПАС изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се
направят на база доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот
на ищците и починалата, които предполагат създаване на връзка различна от
обичайната.
По делото за установяване на връзка от описания по- горе тип от страна
11
на ищцата са ангажирани и разпитани двама души свидетели - Ю.З. и Д.Д..
Първият е лице живеещо на съпружески начала със сестрата на двамата ищци,
а вторият е негов приятел. В тази връзка първият сочи, че познава ищците и
починалата от 9 години и че живеели до смъртта на З. в една къща в К..
Вторият заявява, че ги познава покрай приятеля си. Споменава, че живеел в с.
С. и не виждал З. и ищците много често, а само когато ходел на гости на Ю. и
жена му.
В показанията си двамата споменават, че ищците и З. живеели заедно с
изключение на периода от време, през който К. за по няколко месеца работела
в Г.. Сочат, че при пребиваването си в Б. покойната, помагала на Д. и И.,
както в училище така и с финансови средства. Помагала им в уроците, за
облекло, храна, а когато имала възможност им давала средства. Интересното
в случая, че Ю., който твърди да е живеел в едно домакинство с починалата и
двамата ищци не свързва полаганите от З. грижи като заместващи майчини
такива. Извод в тази насока се прави от свидетеля Д.. Той обаче по
собствените му думи е ходел рядко в К. и то, за да се види с Ю.. Това и
съотнесено с думите му, че изводът за полаганите от З. грижи е направен на
база една среща от началото на 2019 г. сочат, че в тази му част показанията не
следва да се кредитират.
От друга страна във връзка с отношенията между починалата и двамата
ищци са разпитани и още двама свидетели посочени от третото лице помагач.
Те в показанията си излагат данни, че З.Ш. и З. К.а последната 1 година
живеели в П., а две години преди това живеели в П.. Също така споменават,
че двете се познават от 7-8 години и често пътували и работели в Г..
Последното се потвърждава от представените на стр. 155 и сл. от делото на
ПОС удостоверения, че К.а и Ш. са регистрирали там дейност в сферата на
проституцията. Такв извод следва и от справката от ОД на МВР П. на стр. 398
от делото на ПОС, че К. е напускала често страната от 2016 г. Наред с това
двете свидетелки споменават, че често контактували със З. и в разговорите им
при тези контакти тя не е споменавала имената на братята си Д. и И..
Всичко това изключва възможността да се направи извод за изградена
между нея и тях връзка над обичайната за брат и сестра.
Съответно в показанията на З. и Д. се съдържат данни за болки и
изживявани обичайни за загубата на човек със степен на родство като
12
процесното.
Това от своя страна води до извод, че в патримониума на дамата ищци
няма как да възникне правото да претендират обезщетение за причинени им
неимуществени вреди от противоправното деяние, което изключва нуждата
от обследване на въпроса за наличието на такова, вина, причинно следствена
връзка и т.н.
В този смисъл са и изводите на ПОС, което налага решението му да
бъде потвърдено.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 256/ 2020 г. по описа на
П.О.С., решение № 260125 от 10. 05. 2022 г., с което са отхвърлени
предявените от Д. В. К., ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на баща си В. А. К. и И. В. К., ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител В. А. К., двамата от **** против Г.Ф.
**** искове за осъждането му да заплати сумата от по 100 000 лв. ведно със
законната лихва от 30.03.2020 г. на всеки от двамата ищци като обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на сестра им З. В.А К.А, настъпила в резултат на ПТП
станало на 16.12. 2019 г. на път *-*, км ***+*** при разклона за ****,
виновно причинено от лицето З.Г.Ш. в качеството й на водач на лек
автомобил „Ф.“, модел „К.“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и Д. В. К., ЕГН **********,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си В. А. К. и И. В.
К., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В. А.
К., двамата от **** са осъдени да заплатят на Г.Ф., **** сумата от 1605 лв.
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на Е. З. Ш., ЕГН **********
действащ чрез своя законен представител Е. Й. С., ЕГН ********** в
качеството му на третото лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
13
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14