№ 2990
гр. С, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110100482 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен от „ЗДЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул.“ХК“ №43 срещу ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С, ул. „С С“ № 7, ет. 5 иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от
524,50 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и разноски за определянето
му за вреди на МПС „А Q5“ с рег.№ СВ **** РТ от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 23.12.2020 г. в гр. ВТ на ул. М, кръстовището с ул. „ С“ по вина на водач на
МПС „ТК“ с рег.№ ВТ **** ВС със сключена при ответника застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до изплащане на вземането и иск с
правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата 27,98 лева – мораторна лихва за периода от
28.06.2021 г. до 05.01.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
З е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахованото имущество на обща стойност 7927,01 лева. Твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди.
Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
за увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение.
Ответникът бил поканен да възстанови платената сума, ведно с ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, като извънсъдебно е погасена само част от претенцията - до размера от
7417,51 лева. В настоящото производство претендира остатъка от 524,50 лв. Претендира
1
разноски за производството.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва вината на застрахования при него
водач, механизма на настъпване на ПТП и изплащането на застрахователно обезщетение от
ищеца. Оспорва единствено размера на дължимото обезщетение с оглед размера на
претърпените вреди. Твърди, че е завишена стойността на труда и вложените материали,
както и че са завишени необходимите такива за поправяне на щетите. Претендира, че с оглед
годините на експлоатация на автомобила е можело ремонтът да се извърши с влагане на
части от алтернативен доставчик. Претендира да е изплатил обезщетение, съответно на
действителната стойност на вредите. Оспорва и иска за лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е, че ищецът е застраховател по застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско“ за МПС „А Q5“ с рег. № СВ **** РТ, в рамките на
действие на който на 23.12.2020 г. в гр. ВТ на ул. М, кръстовището с ул. „ С“ по вина на
водач на МПС „ТК“ с рег.№ ВТ **** ВС със сключена при ответника застраховка
"Гражданска отговорност. е настъпило събитие – ПТП. При посоченото ПТП били нанесени
щети на застрахованото МПС с рег.№ СВ **** РТ, за репариране на които застрахованият
собственик е завел щета при ищеца. Ищецът заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 7927,01 лева за отремонтиране на увредения автомобил и отправил претенция
към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката ГО на
виновния за ПТП водач в размер на 7942,01 лв., ведно с ликвидационни разноски (в размер
от 15 лв.).
Ответникът признава възникването на задължение за заплащане на обезщетение и
заплаща такова в размер на 7417,51 лева и заплаща тази сума на ищеца преди образуване на
производството.
При така установените обстоятелства, доказани са основанията за възникване в полза
на ищеца на субрагационно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ – сключен е
договор за имуществено З, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на
вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед
суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
2
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС
размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части
и труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо
да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не
следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало
до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от
виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната
стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.
В случая страните спорят за размера на претърпените имуществени вреди, като
безспорно помежду им е, че в пряка причинна връзка с ПТП са настъпили именно
твърдените от ищеца и отремонтирани конкретни увреждания по застрахованото при ищеца
МПС. За установяване на спорните обстоятелства са приети писмени доказателства и
заключение на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ действителният размер на
причинените по автомобила имуществени вреди към датата на настъпване на ПТП, изчислен
по средни пазарни цени, е 8105,94 лева. Вещото лице изрично е посочило, че определената
обща цена на ремонт би могла да бъде намалена при минимална стойност на труда от 12
лв/час, която е базова цена, тъй като при прилагането на коефициент на овехтяване на
новите части стойността е близка до тази в калкулацията по средни пазарни цени. Вещото
лице е дало заключение, че при влагане на алтернативни части и при базовата цена на труда
3
стойността на отстраняване на щетите е 7643,94 лева. Видно от заключението на вещото
лице ако ремонтът се осъществи в доверен сервиз и с влагане на оригинални нови авточасти
и материали по високите стандарти стойността на ремонта би възлизала на 15003,80 лева.
Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано и компетентно в
коментираната част по поставената от ищеца задача, поради което и с оглед гореизложеното
го кредитира по отношение на определената действителна стойност на вредите по средни
пазарни цени в размер на общо 8105,94 лева. Не са налице доказателства, които да
опровергават така формираните изводи, нито да установяват основателност на възражението
на ответника, че претенцията на ищеца е изчислена при влагане на завишени цени на боя и
материали, демонтаж – монатаж и възстановителни операции и нови части. Извършените от
ищеца разходи за отремонтиране на автомобила възлизат на обща стойност под
определената от вещото лице средна пазарна цена на такъв ремонт и са почти наполовина
по-ниски от цената на ремонт с висок клас бои и материали, оригинални части и цена на
труд в доверен сервиз. Предвид посоченото и съдът намира, че определената и изплатена
стойност на ремонта, съставляваща застрахователното обезщетение, дължимо от ищеца на
увредения собственик, е адекватна и дори по-ниска от стойността, която е необходима за
ефективното и надлежно отстраняване на вредите, причинени при настъпилото ПТП.
Поради това и именно в рамките на тази сума ведно с обичайните ликвидационни разноски
в размер на 15 лева /т.е. общо в размер на 7942,01 лева/ се очертава отговорността на
ответника спрямо ищеца за вредите, причинени от противоправното поведение на виновния
водач. Преди образуване на настоящото производство ответникът доброволно е заплатил
сума в размер на 7417,51 лева, поради което непогасено чрез плащане е вземането на ищеца
за разликата до доказания размер, а именно за сумата 524,50 лева. Следователно
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Не следва да се сподели възражението на ответника и да се приеме, че обезщетението
следва да се определи при съобразяване на труд по най-ниска часова ставка и материали от
най-нисък клас. В случая видно от заключението на вещото лице ремонтът би бил на по
ниска стойност, от заплатената от ищеца, само при използване на труд на базова цена. Съдът
намира, че не следва да се изисква издирване и намиране на най-ниската цена на труда, тъй
като следва да се постигне пълна обезвреда на причинените вреди, което изисква ефективна
степен на качество при извършване на ремонта. Отделно от това не следва да се търси
предполагаема възможност за намиране на части втора употреба, тъй като обезщетението е
дължимо без прилагане на коефициент за овехтяване /в посочения смисъл – решение № 6 от
2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. №
1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др. / .
С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца се дължи и законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От разпоредбите на чл. 412 КЗ следва, че за да настъпи изискуемост на регресното
вземане застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, следва да е предявил претенцията си срещу този застраховател ведно с
доказателствата, с които разполага и да е изтекъл 30 дневен срок от представяне на
доказателствата. С изтичане на този срок и неплащане на претенцията застрахователят по
имуществената застраховка изпада в забава по отношение основателно претенидираното
спрямо него вземане и дължи обезщетение за забава.
В случая страните не спорят и се установява от представеното писмо с вх. №А315-
4
7136/28.05.2021 г. (по описа на ответника), че ищецът е отправил към ответника регресна
покана за заплащане на процесната щета под №**********, която последният е получил на
28.05.2021 г. На поканата ответникът е отговорил с писмо от 12.07.2021 г., като е признал и
заплатил по тази щета сумата 7417,51 лева и е отказал заплащането на сумата 524,50 лева.
Предвид посоченото съдът счита, че на основание чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е
изпаднал в забава по отношение плащане на дължимото обезщетение по претенцията на
28.06.2021 г. – деня, следващ датата на изтичане на 30 дневен срок от получаване на
поканата за плащане, с която са били представени всички релевантни доказателства по
регресната претенция. Поради това и ответникът дължи на ищеца на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.06.2021 г. до
05.01.2022 г./ денят, преди подаване на ИМ/, което съдът определя на основание чл. 162 ГПК
и с помощта на електронен калкулатор в размер на 27,98 лева. Поради това и искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на сторените в процеса разноски в размер
на общо 500 лева /100 лв - държавна такса , 100 лева за възнаграждение на вещо лице и 300
лева за адвокатско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „С С“ № 7, ет. 5 да заплати на „ЗДЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул.“ХК“ №43 на основание чл.411 КЗ сумата от 524,50 лв., представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско на МПС" и разноски за определянето му за вреди на МПС „А Q5“ с рег.
№ СВ **** РТ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 23.12.2020 г. в гр. ВТ на
ул. М, кръстовището с ул. „ С“ по вина на водач на МПС „ТК“ с рег.№ ВТ **** ВС със
сключена при ответника застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва
от 06.01.2022 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата 27,98
лева – мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ОЗК - З“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „С С“ № 7, ет. 5 да заплати на „ЗДЕ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул.“ХК“ №43 сумата 500 лева - разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5