Номер 32028.09.2020 г.Град
Районен съд – ТетевенII - Състав Наказателни
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20204330100487 по описа за 2020 година
Производството е по чл.130 от ГПК.
Предявен е иск,с който се иска постановяване на решение за задължаване на ответника
СЛР-Ловно-рибарско дружество „Тетевен“ да предприеме необходимите действия за заверка
на притежавани от ищеца членска карта и ловен билет за 2020 година.В условията на
евентуалност се иска отмяна на решение за изключване на ищеца като член на ловна дружина-
с.*****,Лов.обл.
Съдът,съобразявайки изложените факти и обстоятелства в исковата молба и наведените
доводи от ответника,както и тези в допълнителната молба,входирана в деловодството на съда
на 24.09.2020 година,намира че предявеният иск,както и този,предявен в условията на
евентуалност, е процесуално недопустим,поради следните съображения:
С направеното уточнение от ищеца е конкретизирано, че административен орган
неправомерно не е извършил фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата
на закона-да завери притежавани от ищеца ловна карта и билет за лов.Защитата срещу
неоснователни бездействия на административмен орган е визирана в чл.256 и следващите от
АПК,които са приложими тогава, когато административният орган е длъжен да изпълни
определено действие, което следва от задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Това
са случаите, в които нормативните актове задължават административните органи да извършат
нещо в определен срок или веднага след настъпване на определено събитие, или след влизане
на нормативния акт в сила, без да е необходимо органът да бъде сезиран с молба, заявление и
т. н. Искът за защита срещу неоснователно бездействие на административен орган трябва да
отговаря, освен на общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, и на
предпоставките, които въвежда АПК. За да е допустима защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК,
е необходимо действията, чието извършване се иска, да бъдат фактически. Искът се предявява
срещу административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който по силата на закона
1
е длъжен да извърши претендираното фактическо действие.
В конкретния случай искането на жалбоподателя е за извършване на фактическо
действие по заверка на ловен билет и членска карта. Бездействие по смисъла на чл. 257 от
АПК е налице само тогава, когато се дължи действие по конкретно задължение, изпълнението,
на което произтича пряко от нормативен акт. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като се
претендира изпълнение на правно действие, а не на фактическо действие. За да бъде заверен
един ловен билет, административният орган следва да съобрази дали лицето, на което се издава
отговаря на изискванията на закона. Ето защо по същност действието по заверяване на
документ, какъвто е ловния билет са правни действия, а не фактически.
На второ място, искането може да се счита като такова за издаване на административен
акт, а мълчанието на органа - за отказ по смисъла на чл. 58 от АПК или изричен отказ на
директора на съответното ДГС. Правната възможност на гражданите и организациите за
защита от неоснователни бездействия на административните органи, по реда на чл. 256 и чл.
257 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по
издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, когато
административното производство завършва с издаване на такъв акт, той е предметът на
съдебен контрол и при надлежно сезиране на съда се развива съдебно производство по
проверка на законосъобразността му. Законодателят е обезпечил правото на защита на страната
и в случаите на непроизнасяне по отправено от нея искане до администрацията, с разпоредбата
на чл. 58, ал. 1 от АПК. Последната визира тази хипотеза като мълчалив отказ, който подлежи
на самостоятелно съдебно оспорване, в сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК. При наличието на
мълчалив отказ той е обект на съдебен контрол, а не отделните действия на органа,
съставляващи етапи от процедурата по издаването му.
При посочените хипотези производството се развива по правилата на АПК и
компетентен съд е административният съд.
По отношение заявеният в условията на евентуалност иск: Като ловно сдружение по
смисъла на чл.30, ал.1 от ЗЛОД, Сдружение на ловците и риболовците „Ловно рибарско
дружество Тетевен“ е юридическо лице, регистрирано по реда и условията на Закон за
юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), съгласно чл.30, ал.5 от ЗЛОД. Следователно
отношенията между органите на сдружението и неговите членове, следва да се уреждат
съгласно разпоредбите на ЗЮЛНЦ и устава. Ето защо актовете и действията на управителните
органи на сдружението могат да бъдат оспорени по реда, предвиден в чл.25, ал.1, т.12 от
ЗЮЛНЦ, а именно пред общото събрание на сдружението. Редът за защита, предвиден в
цитирания текст е специален за правоотношенията между членовете и органите на
сдружението и изключва приложението на общия ред за оспорване на административните
актове, предвиден в АПК, още повече, че актовете на управителните органи на сдруженията с
идеална цел не са волеизявления на органи на държавна власт, нямат административен
характер и не попадат в кръга на актовете по чл.21 от АПК. (вж. определение № 11481 от
2
30.09.2014г. на ВАС по адм.д.№ 11771/2014 г., V о.)
Съгласно чл.23а, ал.1 от ЗЛОД изключването на ловец от ловното сдружение се
извършва с решение на УС. Във връзка с чл.22, ал.3 от ЗЮЛНЦ, когато изключването става по
решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, това решение подлежи на
обжалване пред общото събрание. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ само решенията на общото
събрание на сдруженията с нестопанска цел подлежат на съдебен контрол относно тяхната
законосъобразност и съответствие с устава. Исковете предявени по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ са
подсъдни на окръжния съд по седалището на юридическото лице.
Предвид изложеното настоящият съд счита, че след като не е сезиран с жалба по реда на
чл.256 от АПК или по чл.58,ал.1 от АПК,както и с иск срещу решение на Общо събрание на
СЛР-Ловно-рибарско дружество „Тетевен“,за да може да прекрати производството пред себе
си и да изпрати същото,по компетентност, на Административен или на Окръжен съд и по
изложените по-горе съображения за недопустимост на производството,същото подлежи на
прекратяване.
Мотивиран от изложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като недопустим,поради липса на правен интерес от търсената
защита,предявеният от П. Т. П. от село *****,Лов.обл. против СЛР-Ловно-рибарско
дружество „Тетевен“ за задължаване на ответника да предприеме необходимите действия за
заверка на притежавани от ищеца членска карта и ловен билет за 2020 година,както и в
условията на евентуалност иск за отмяна на решение за изключване на ищеца като член на
ловна дружина-с.*****,Лов.обл.
ВРЪЩА исковата молба на ищеца П. Т. П. от село *****,Лов.обл.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в
едноседмичен срок от съобщаването чу на ищеца П. Т. П. от село *****,Лов.обл.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3