Решение по дело №4571/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1073
Дата: 31 декември 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120204571
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1073
гр. Бургас, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. П. К., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № 5057990, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя в качеството
му на законен представител на „ПЕТРО - Г” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания електронен фиш. Сочи се, че считано от 01.10.2018 г. дружеството „ПЕТРО - Г”
ЕООД не е ползвател на процесния автомобил, тъй като е било сключено допълнително
споразумение към договора за лизинг, като правата и задълженията по договора са били
прехвърлени на друго дружество. С тези доводи моли електронният фиш да бъде отменен. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В
постъпили по делото писмени бележки доразвива изложените в жалбата доводи. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
находящо се в преписката становище се излагат съображения за неоснователност на
жалбата, както и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било заснето, че на 16.07.2021 г. в гр. Бургас,
ПП I-9, км. 249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв. „Крайморие“, при въведено ограничение
на скоростта със знак В-26 до 50км/ч, товарен автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ********
е бил управляван с наказуема скорост 67 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км/ч. При
направена справка от контролните органи за собственост на автомобила се констатирало, че
„Еуратек Финанс“ АД е собственик, а „ПЕТРО - Г” ЕООД е ползвател на процесното МПС.
На жалбоподателя като законен представител на „ПЕТРО - Г” ЕООД в качеството му на
ползвател, е бил издаден от АНО електронен фиш серия К № 5057990 за извършеното на
16.07.2021 г. нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Със споразумение към договор за лизинг №
03_DL_003771 от 01.10.2018 г. лизингополучателят на „Шкода Суперб“ с рег. № ******** -
„ПЕТРО - Г” ЕООД е бил заменен от друг лизингополучател – „Био Ленд Инвестмънт“
ООД, който е встъпил в неговите права и задължения по договора.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.

От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че 16.07.2021 г. в гр. Бургас, ПП I-9, км. 249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв. „Крайморие“,
при въведено ограничение на скоростта със знак В-26 до 50км/ч, товарен автомобил „Шкода
Суперб“ с рег. № ******** е бил управляван с наказуема скорост 67 км/ч, при отчетен
толеранс от 3 км/ч.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
2
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „Еуратек Финанс“ АД, ЕИК *********. Представляваното от жалбоподателя юридическо
лице „ПЕТРО - Г” ЕООД е посочено в справката за собственост като ползвател. При
наличието на тези данни в преписката настоящият съдебен състав намира, че АНО не е
приложил правилно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, тъй като електронният фиш е бил
издаден срещу законния представител на ползвателя, вместо срещу собственика. Съгласно
предписанията на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В действителност
се предвижда отговорност и за ползвателя, но тя възниква едва след като първо фишът се
издаде на собственика, който от своя страна има възможност в 14- дневен срок да посочи,
кой е управлявал автомобила. В настоящия случай тази процедура не е била спазена и
процесният електронен фиш е бил издаден директно срещу установения в справката за
собственост ползвател. Особеното в случая е, че става въпрос за ползване на автомобил по
силата на договор за лизинг, като от представено по делото споразумение към договор за
лизинг № 03_DL_003771 от 01.10.2018 г. се установява, че процесният автомобил е имал нов
ползвател, считано от датата на споразумението (01.10.2018 г.), който не е бил вписан в
информационната система на МВР. Тези данни обаче съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5
ЗДвП би следвало да бъдат предоставени на контролните органи от собственика на
автомобила. Ето защо според съда неправилно АНО е издал електронния фиш срещу
ползвателя, установен в справката. Посоченото в справката дружество „ПЕТРО - Г” ЕООД
като ползвател от своя страна не разполага с възможността да посочи, кой е действителният
водач на автомобила на процесната дата и час, след като друго юридическо лице е реално
фактическият ползвател на автомобила.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания
електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят
направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по
делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой 300 лева за
адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. В становище по делото АНО е
направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за процесуално
представителство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение с оглед интереса в настоящия
случай е в размер на 300 лева. Жалбоподателят претендира възнаграждение именно в този
размер. Следователно претенцията за присъждане на разноски в размер на 300 лева е
основателна.
3

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5057990, издаден от ОД на МВР-Бургас, с
който на М. П. К., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ПЕТРО -
Г” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплатят на М. П. К., ЕГН ********** сумата от
300 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4