№ 13071
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110153682 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 53682 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. П., с ЕГН **********, от гр.
...., против „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... за установяване
по отношение на ответника, че ищцата не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите,
както следва: сумата от 617,05 лв. – главница за топлинна енергия за периода от месец
януари 2010 г. до месец март 2011 г., сумата от 192,04 лв. – лихва за забава за периода от
01.03.2011 г. до 27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.12.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 87,12 лв. – разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по гр.д. № 22262/2013 г. по описа на
СРС, 82 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по
делото разноски.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано изп.д. № 20178410408265 по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841, действащ в района на СГС, въз основа на
изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по гр.д. № 22262/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, по
силата на който ищцата била осъдена да заплати на ответното дружество по 1/3 част от
следните суми: сумата от 1 851,15 лв. – главница за топлинна енергия за периода от месец
януари 2010 г. до месец март 2011 г., сумата от 576,11 лв. – лихва за забава за периода от
01.03.2011 г. до 27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.12.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 261,37 лв. – разноски по делото. Твърди,
че към датата на образуване на изпълнителното производство вземането било погасено по
давност, като излага подробни съображения за изтекла погасителна давност в нейна полза.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния
си представител, оспорва предявената искова претенция като неосноватална. Твърди, че
срещу ищцата била издадена заповед по чл. 410 от ГПК, а въз основа на нея на 22.12.2014 г.
по гр.д. № 22262/2013 г. по описа на СРС, бил издаден изпълнителен лист. По повод на
молба от 15.09.2017 г., подаде от ответника до ЧСИ Неделчо Митев било образувано изп.д.
№ 8265/2017 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841, действащ в района на СГС,
като в молбата било направено искане за предприемане на изпълнителни действия срещу
длъжника. С образуване на изпълнителното производство давността била прекъсната. Прави
възражения по реда на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД и чл. 116 от ЗЗД. Твърди, че спрямо ищеца
било предприето принудително събиране на вземането, като от последното изпълнително
действие, извършено от съдебния изпълнител, не били изтекли две години. Излага подробни
2
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция,
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, прави се възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия по делото заверен препис от изп.д. № 20178410408265 по описа на ЧСИ
Неделчо Митев, с рег. № 841, действащ в района на СГС, се установява, че същото е
образувано по повод Молба с вх. № 98528 от 15.09.2017 г., подадена от представител на
„Топлофикация София“ ЕАД с приложен към нея изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по
гр.д. № 22262/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.01.2014 г., по силата на която Г. Г. П. е
осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД 1/3 част от следните суми: сумата от
1 851,15 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец януари 2010 г. до
месец март 2011 г., сумата от 576,11 лв. – мораторна лихва за периода от 01.03.2010 г. до
27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, счиатно от 30.12.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 261,37 лв. – разноски по делото, от които: сумата
от 48,55 лв. – държавна такса и сумата от 212,82 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от 15.09.2017 г. ЧСИ е разпоредил връчване на покана за доброволно
изпълнение, изискване на справки, както и налагане на запор върху сметките на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД, а също е насрочил опис на движимото имущество на длъжника.
Уведомление за изпратената покана за доброволно изпълнение е било залепено на адреса на
длъжника на 14.11.2017 г. Ищцата е била уведомена лично на образуваното идзпълнително
дело на 13.02.2018 г. С молба от 30.08.2019 г. взискателят е посочил изпълнителен способ, а
с разпореждане от 03.09.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че срещу Г. Г. П. е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
3
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
22.12.2014 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече. Към момента на подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство – 15.09.2017 г. вземането не е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
на покана за доброволно изпълнение на 15.09.2017 г., която е била получена от длъжника на
13.02.2018 г., на 30.08.2019 г. взискателят е подал молба с посочване на изпълнителен
способ, след което ЧСИ се е произнесъл с разпореждане на 03.09.2019 г. Прекратяването на
изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в
конкретния случай е 03.09.2021 г., на която дата ЧСИ е постановил разпореждане, с което е
насрочил опис на движимите вещи на длъжника. Изпълнителният процес е бил прекратен по
силата на закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл на 03.09.2021 г. По делото е налице
искане от страна взискателя, но то е след изтичане на този срок, а именно: искане за
изискване на справки от 07.10.2021 г.
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ЧСИ е било извършено на
03.09.2021 г. към която дата са били налице предпоставките на 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на
„Топлофикация София“ ЕАД е погасено по давност. По изложените съображения
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за лихви и разноски.
По делото е направено искане от ищците за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
4
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 350 лв., от които: сумата от 50 лв. - платена държавна такса и сумата от
300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът е намалил
адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 300 лв., съобразно с направеното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е
съобразил фактическата и правна сложност на предявения иск.
По отношение на направевното от ответника искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от Г. Г. П., с ЕГН
**********, от гр. ...., против „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
..... че Г. Г. П. не дължи на „....” ЕАД сумите, както следва: сумата от 617,05 лв. /шестстотин
и седемнадесет лева и пет стотинки/ – главница за топлинна енергия за периода от месец
януари 2010 г. до месец март 2011 г., сумата от 192,04 лв. /сто деветдесет и два лева и
четири стотинки/ – лихва за забава за периода от 01.03.2011 г. до 27.11.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2013 г. до изплащане на вземането,
сумата от 87,12 лв. /осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ – разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по гр.д. № 22262/2013 г. по описа
на СРС, 82 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. П., с ЕГН **********, от гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5