Р Е Ш Е Н И Е №260248
07.04.2022 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15884/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и с
искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК.
Според фактите в исковата молба,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което доставило на
ответника до негов обект – жилище в *********************, питейна вода за
периода 15.10.2008г. – 22.07.2020г. на стойност от 1584.90 лв., която останала
незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане,
предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на
доставената вода било определено нормативно, по реда на общите условия между
страните, тъй в имота липсвало монтирано средство за търговско измерване ( водомер). Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч.
гр. дело № 9560 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІХ гр.състав , за 2020г, в която,
освен главницата, била заповядана
за плащане и лихва в размер на 486.02
лв. за период на забавата от 30.11.2008г до 30.06.2020г., и законна лихва от
датата на подаването на заявлението ( 05.08.2020г. ) до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и
присъждане на разноските по спора.
Ответникът оспорва иска чрез своевременен
отговор, отрича да е потребител на доставяна от ищеца вода – не било доказано
да е собственик или ползвател на имота на ул.****************. Отрича се реалната
доставка на вода до имота, както и правото на оператора да определи доставеното
количество нормативно, а искът бил и недоказан по размера си, тъй като се
базирал на изходящи от ищеца частни документи. Възразява се също така, че за
вземането (част от него , съобразно посочени в отговора фактури) е изтекла
погасителната давност, като се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената
счетоводна експретиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е редовно
водено, сумите за доставената вода са правилно изчислени съобразно действащите
( на КЕВР) цени , и задължението на ответника за целия процесен период е
следното : 1584.90 лева главница и 486.02 лева лихви за забава. За периода от
три години преди датата на подаването на заявлението в съда, са останали непогасени
по давност 792.47 лева от главницата
и 81.64 лева от лихвите.
Установителен иск по смисъла на
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, субективно и акцесорно
съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК и има идентичност между
заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните
писмен договор не е необходим. Не се
спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан
този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно, за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия.
Установява се обаче от приложеното
на л.82 и следващите копие от данъчна декларация за имота на ул.************* ,
че същия е деклариран като съсобствен от други лица – Ш. А. и Н. И. В
представеното за Ш. А. удостоверение за родствени връзки, В.М. не фигурира; в
представеното за В.М. такова, не фигурира нито Ш. А., нито Н. И. , с посочените
там единни граждански номера. Няма лице
,което да фигурира и в двете удостоверения, и съдът не може да изведе
родствена, по световство или брак
връзка между деклараторите и
ответника , която да обуслови наследствено правоприемство , а оттам – правото
на собственост на ответника върху имота остана недоказано . Няма и данни за
право на ползване или друго годно правно основание за ползване на имота от страна на отвтеника.
С оглед казаното, не се доказва качеството на ответника на потребител на доставената от ищцовото дружество питейна вода
по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 от приложимите между страните общи условия, и съдът не може да формира извод за наличието
на договор между страните като основание да се ангажира отговорността на
ответника.
Само заради изложеното , исковете
следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението, спорно е
било също така количеството на
доставената вода - доставчикът неправомерно бил определил количеството на
доставената вода нормативно, без да има право на това. Съдът не споделя това
възражение. Водомерът (като средство за търговско измерване) е собственост на
потребителя, чието задължение е да
го монтира ( чл. 18 ал. 3 от ОУ ) и да
го поддържа в изправност. Твърденията в исковата молба са , че липсва монтиран
в имота водомер; според свидетелските
показания, в имота изобщо няма монтиран водомер. В тежест на абоната е да
докаже наличето на изправен водомер в имота си , което не е направено. Без
значение е дали водомер няма , или монтирания е неизправен , тъй като и в двата
случая, възниква правото на оператора да
отчете количеството на доставената вода съобразно общите условия , и
това количество се определя по еднакъв начин. Ищцовото дружество няма
задължение да уведомява абоната си , че
водомера му липсва , не мери точно или че не е преминал изискуемата
метрологична проверка , и затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ ,
като за оператора е възникнало
предвиденото там право да определя
нормативно доставеното количество вода.
Или, исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Разноските остават в тежест на
направилия ги ищец.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, да се признае за установено по отношение на В.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземане по договор при
ОУ за доставка на питейна вода до жилище в гр.***********************, за периода
15.10.2008г. – 22.07.2020г. на стойност от 1584.90 лв. – главница и лихва в размер на 486.02 лв. за период на
забавата от 30.11.2008г до 30.06.2020г., за които суми е издадена заповед за
плащане по ч. гр. дело № 9560 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.състав , за 2020г, като неоснователни и недоказани .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ