Р Е Ш
Е Н И Е
№ 839
гр.Хасково, 22.11.2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар:
Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №877 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба от С.Р., поданик на К. М., с посочен по делото адрес:
гр.Л., бул.„О.“ ***, СДВНЧ – Л., против Заповед №ОЧ-108/05.07.2019 г. на
Началника на ГПУ – Свиленград.
Жалбоподателят претендира отмяната на обжалвания акт като незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречащ
на материалноправни разпоредби и несъобразен с целта на закона.
Твърди, че заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка, както
и при липса на законовите предпоставки за нейното издаване, в нарушение на предписаната
от закона процедура, като в същата не се съдържали изискуемите по закон реквизити
и съдържание. Сочи, че по този начин органът затруднявал защитата му и избягвал
какъвто и да е съдебен контрол относно законосъобразността и целесъобразността
на оспорваната заповед.
Ответникът, Началник на Гранично полицейско
управление (ГПУ) – Свиленград, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
До Началника на ГПУ –
Свиленград е изготвена Докладна записка УРИ 4536р-15271/05.07.2019 г. от
Началник 04 Група на ГКПП „Капитан Андреево“ ст.инспектор С.К., с която го
уведомява, че на 05.07.2019 г. около 06.00 часа на ГКПП Капитан Андреево – гара,
пристига за влизане в страната, с влак нр.1492, влизащ от Р.Турция, Rifali Salim,
роден на *** г., паспорт №********-М., мъж, с италианска карта за пребиваване №*********. При гранична проверка полицаят се усъмнява в
истинността на италианската карта за пребиваване и изпраща лицето за контрол на
втора линия. Изготвена е експертна справка 218/2019 г. със заключение, че
италианската карта е преправен документ. Лицето е преминало през турския пункт
със същите документи. Извършена е справка в AFIS и НШИС – без резултат. Лицето е задържано със
заповед №4536зз-112/05.07.2019 г., считано от 06.30 часа и приведено в ПВЗЛ на
ГПУ – Свиленград. Посочено е, че чуждият гражданин прави опит да премине от
Р.Турция в Р.България в района на ГКПП Капитан Андреево, с цел да навлезе на
територията на страната. Във връзка с изложеното и с цел да се предотвратят
нови правонарушения, се предлага на чуждия гражданин R. S.да бъдат наложени
принудителни административни мерки по ЗЧРБ – „Принудително отвеждане до
границата на Р.България“ на основание чл.41, т.3 от ЗЧРБ и същият да бъде
настанен в СДВНЧ към Дирекция Миграция – МВР за срок не повече от 6 месеца, на
основание чл.44, ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ, а след приключване на необходимите
процесуално-следствени действия да бъде предаден на турските гранични власти.
С процесната Заповед Рег.№ОЧ-108/05.07.2019 г.,
издадена от Началник на ГПУ – Свиленград, на основание чл.41, т.3 от ЗЧРБ, на чужденеца
С.Р. (S. R.), роден на *** г. в М., гражданин на М., притежаващ
марокански паспорт №********, е наложена принудителна административна мярка „Връщане
до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна“.
В заповедта е посочено, че на 05.07.2019 г. в
06.30 ч. на ГКПП Капитан Андреево – гара, в зоната за отговорност на ГПУ –
Свиленград при РДГП – Елхово, граничен полицейски патрул е задържал С.Р.,
гражданин на М., който притежава марокански паспорт, и който не може да
удостовери влизането си в страната по законоустановения ред – преминал е
държавната граница от Република Турция за Република България без разрешение на
надлежните органи на властта, представяйки за проверка преправена италианска
карта за пребиваване.
Заповедта е връчена на адресата си на 05.07.2019
г., което е удостоверено с подписа му.
Жалбата на С.Р. срещу заповедта е подадена на 10.07.2019 г., видно от
пощенското клеймо на плика, с който същата е постъпила в Административен съд –
Хасково.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена при спазване на предвидения
в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.46, ал.1 от ЗЧРБ 14-дневен срок от съобщаването
на акта. Същата е насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен
акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Административен съд – Хасково, след преценка на
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Заповедта е валидно издадена от компетентен
орган. В разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ са изброени органите с правомощия
да налагат със заповеди принудителните административни мерки, сред които са и директорите
на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните
работи, както и е предвидена възможността същите да оправомощават за това
длъжностни лица. По делото е представена Заповед №885/27.05.2014 г. на
Директора на РДГП – Елхово, с която същият оправомощава главен инспектор М. Д.
И.– ВНД Началник на ГПУ – Свиленград при РДГП – Елхово да издава заповеди за
налагане на принудителни административни мерки по чл.39а, ал.1, т.2 и т.4 от
ЗЧРБ, при което издалото заповедта лице – комисар М.И., Началник на ГПУ –
Свиленград, се явява надлежно оправомощен и компетентен да издаде заповедта за
налагане на ПАМ от посочения вид.
Оспореният акт е обективиран в писмена форма,
подписан от издателя си и надлежно мотивиран с фактическите и правни основания
за издаването му. Съгласно посочената в заповедта като правно основание норма
на чл.41, т.3 от ЗЧРБ, връщане се налага, когато: се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава
в страната с неистински или с преправен паспорт или със заместващ го документ
за пътуване.
От фактическа страна в заповедта е изложено релевантното по чл.41, т.3 от ЗЧРБ обстоятелство, а именно, че чужденецът С.Р., гражданин на М., притежаващ марокански паспорт, не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, а е преминал държавната граница от Р.Турция за Р.България без разрешение на надлежните органи на властта, представяйки за проверка преправена италианска карта за пребиваване. Заповедта е допълнително мотивирана и с извършеното в нея препращане към мотивите, изложени в Предложение рег.№4536р-15271/05.07.2019 г. на началник смяна ГКПП, като този подход е процесуално допустим, предвид Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което не е необходимо административният акт да съвпада по време с излагането на съображенията, заради които е постановен, а е възможно също те да предхождат акта и да се съдържат в отделен документ, предварително съставен, за да го инициира.
В жалбата не се навеждат конкретни доводи
относно съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на акта и не се констатират допуснати такива, с характер на
съществени по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
В случая всички факти и обстоятелства,
обосновали прилагане на процесната ПАМ, са били обсъдени от административния
орган, а в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
изрично заяви, че не спори по въпроса, че съгласно заключението на изготвена
експертна справка 218/2019 г., представената от С.Р. при влизане на територията
на Р.България на 05.07.2019 г. италианска карта за пребиваване №********* е
преправен документ.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно допълнително наведеното, в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя оплакване, че заповедта била материално незаконосъобразна,
доколкото в нея не било уточнено в коя страна ще бъде върнат оспорващия. Твърдението
на пълномощника е, че в обжалваната заповед следвало да се посочи конкретно
като дестинация страната, в която се връща чужденеца, тъй като в т.1.5. на
Препоръка на ЕС 2017/2338 на Комисията от 16.11.2017 г. за създаване на общ
Наръчник за връщането било посочено, че предвид задълженията на държавите членки
винаги да спазват принципа забрана за връщане и извеждането, фактическото
транспортиране извън страна членка не може да бъде до неопределена дестинация,
а само до конкретно определена такава.
Тук следва да бъде отбелязано, че
със сочения Наръчник за връщането, създаден с Препоръка (ЕС) 2017/2338 на
Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ Наръчник за връщането,
който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на
задачи, свързани с връщането, се предоставят насоки на националните органи,
компетентни за изпълнението на задачи, свързани с връщането, в това число
полиция, гранична охрана, миграционни власти, служители на центровете за
задържане и контролни органи, като той обхваща стандартите и процедурите,
приложими в държавите членки за връщането на незаконно пребиваващи граждани на
трети страни, и се основава на правните инструменти на Съюза, уреждащи този
въпрос, най-вече на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за връщането“). Изрично в Наръчника е посочено, че с него не се
създават правно обвързващи задължения за държавите членки, нито се въвеждат
нови права и задължения.
Действително жалбоподателят, като
лице, заловено във връзка с незаконно пресичане на границата, спада към
категорията незаконно пребиваващи в
Р.България лица, и доколкото същият е гражданин на трета страна, по отношение
на него са приложими разпоредбите на Директива 2008/115/ЕО.
В т.1.4 от горепосочения Наръчник
за връщането е визирано правното основание на Решението за връщане, като
административно или съдебно решение или друг акт, което/който определя или
обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или
постановява задължение за връщане. В същата точка е посочено, че „Решението за
връщане трябва да съдържа: 1. определяне на престоя като незаконен; както и 2.
налагане на задължение за връщане. В решението за връщане могат да се съдържат допълнителни
елементи, като например забрана за влизане, срок за доброволно напускане,
посочване на страната на връщане. Когато държавата на връщане не се упоменава,
държавите членки трябва да гарантират съблюдаване на принципа на забрана за
връщане в съответствие с член 5 от Директивата за връщането.“
Съобразно Наръчника, държавите
членки разполагат с широки права за преценка по отношение на възможната форма на
вземане на решение за връщане, като решенията за връщане могат да бъдат
издадени под формата на самостоятелен акт или решение или заедно с други
решения, като например заповед за извеждане или решение за приключване на
законен престой. В решението за връщане се постановява незаконността на престоя
в държавата членка, която издава решението, като същевременно се постановява
задължение за напускане на територията на държавите — членки на ЕС, и
асоциираните към Шенген държави.
В т.1.5 от Наръчника е посочено
правното основание на Заповед за извеждане, като административно или съдебно
решение или друг административен или съдебен акт, с които се разпорежда принудителното изпълнение на
задължението за връщане, и по-специално физическото транспортиране извън
държавата членка. Заповед за извеждане може да бъде издадена заедно с решението
за връщане (едноетапна процедура) или отделно (двуетапна процедура). В
случаите, когато решението за връщане и заповедта за извеждане се издават
заедно в рамките на едноетапна процедура, трябва да се пояснява — в случаите,
когато е предоставен срок за доброволно напускане — че извеждането ще се
извърши само ако не е спазено задължението за връщане в срока за доброволно
напускане. Предвид задължението на държавите членки винаги да спазват принципа
на забрана за връщане, извеждането (физическото транспортиране извън държавата
членка) не може да е до неопределена дестинация, а само до конкретно определена
държава на връщане. Подлежащото на връщане лице трябва да бъде информирано за
дестинацията на операцията по извеждане предварително, така че то да може да
посочи евентуалните причини, поради които счита, че извеждането до предложената
дестинация би било в нарушение на принципа на забрана за връщане, и да може да
упражни правото на обжалване. Комисията препоръчва да се посочва страната на
връщане в отделното решение за извеждане (двуетапна процедура) или да се
посочва страната, в която лицето ще бъде изведено в случай на неспазване на
задължението за връщане, в комбинираното решение за връщане и извеждане
(едноетапна процедура), или гражданинът на трета страна да бъде информиран чрез
друго решение или акт.
Изложените в Наръчника
съображения и препоръки означават на първо място, че посочването на страната на
връщане е допълнителен, а не задължителен елемент от съдържанието на решението
за връщане, при което непосочването на страна на връщане само по себе си не
прави решението незаконосъобразен акт. Комисията само препоръчва страната на
връщане да се посочва, в хипотезите на т.1.5 от Наръчника, като дори в
едноетапна процедура, при комбинирано решение за връщане и извеждане, изричното
посочване на страната на връщане не е задължително, доколкото се допуска
гражданинът на трета страна да бъде информиран чрез друго решение или акт.
Отделно от това съдът счита, че в
процесния случай, от съдържанието на оспорения акт волята на постановилия ПАМ орган
е достатъчно разбираема и определяема, в съответствие с определението на
понятието за „връщане“, дадено с Член 3, т.3 от Директива 2008/115/ЕО.
Безспорно наложената принудителна
мярка е връщане до страната на произход на жалбоподателя, която е М., като не е
спорно, че чужденецът е марокански гражданин, притежаващ марокански паспорт, а
също така от съдържанието на акта е видно, че е влязъл на територията на Р.България
като страна членка на ЕС от Р.Турция, която се явява страната на транзитно
преминаване и в Докладна записка УРИ 4536р-15271/05.07.2019 г. се съдържа
предложение чужденецът да бъде предаден на турските гранични власти.
Съдържанието на обжалваната
заповед е достатъчно чуждият гражданин да може да упражни правото на обжалване,
включително да посочи евентуалните причини, поради които счита, че извеждането
до предложената дестинация би било в нарушение на принципа на забрана за
връщане, каквото възражение адресатът на ПАМ не е направил както в подадената
до съда жалба, така и в производството по делото. В процесния случай липсата на изричен текст в обжалваната ЗППАМ,
че държавата на произход на мароканския гражданин е М., не е достатъчно да
обоснове материална незаконосъобразност на акта.
Обжалваната заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
От събраните по делото писмени
доказателства по категоричен начин се установява наличието на
материалноправните предпоставки за прилагане на наложената с нея принудителна
административна мярка. Безспорно жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЧРБ, като същият е гражданин на М., удостоверено и с притежаван от
него марокански паспорт. Осъществени са всички предпоставки, визирани в нормата
чл.41, т.3, предл.първо от ЗЧРБ, предвиждаща да се налага връщане, когато чужденецът
е влязъл в страната с преправен паспорт
или със заместващ го документ за пътуване, в конкретния случай – преправена
италианска карта за пребиваване.
В тази хипотеза компетентният
административен орган действа при условията на обвързана компетентност, след
като констатира основание за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките
за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и
задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на
визирания в хипотезата на нормата юридически факт – влизане в страната с
преправен докумен за пътуване, който факт е безспорно доказан в
административното производство.
Оспорената заповед е издадена при
спазване административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради
което подадената против нея жалба следа да се отхвърли като неоснователна.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.,
гражданин на М., против Заповед Рег.№ОЧ-108/05.07.2019 г. на Началника на ГПУ –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: