Р Е Ш Е Н И Е
№…...................../05.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17967 по описа на съда за
2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В.и
к.“ ООД срещу Р.Д.Й. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № */04.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на
Районен съд – *,
*
с-в, за следните суми: сумата от 194.03
лв., дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер *
за периода от 11.10.2017 г. до 04.02.2018 г. за имот, находящ се в гр*, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 02.10.2018
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9.76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, дължима
за периода от 27.03.2018 г. до 26.09.2018г.
Ищцовото дружество твърди в
исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги за имот, находящ се на адрес
гр. *,
с абонатен номер *,
е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Твърди се, че за
периода 11.10.2017 г. – 04.02.2018 г. ответникът дължи сумата общо в размер на
194,03 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с
лихва за забава в размер на 9,76 лв., начислена за периода от 06.03.2018 г. до
26.09.2018 г., за които е издадена фактура № * от
27.02.2018 г.. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл.
415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. Претендира и присъждане
на направените съдебни разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител юрисконсулт Ралчева поддържа
депозирана искова молба и моли за уважаване на иска. Претендират се разноски
съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове. Сочи се, че не оспорва изчисления размер на мораторната
лихва, като оспорва дължимостта на сумите. Настоява, че не са налице данни
уредът, с който е измервано количеството потребление на абоната да е преминал
първоначален и/или последващ технически преглед.
Излага, че не е ясно на какво се основава претенцията на ищцовото
дружество – относно какви услуги, предоставени на ответника, както и какви са
били показанията на процесния водомер в началото и
края на периода, за който се претендира използваното количество вода.
Подчертава, че не е реално потребена претендираното количество вода. Настоява, че жилището е
било изцяло необитаемо. Твърди, че в края на процесния
период титуляр на партидата на процесния водомер е
трето неучастващо в спора лице, както и че преди промяната на партидата всички
сметки били заплатени в брой на каса. При тези съображения моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2
от ЗАдв. В евентуалност релевира
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му. Релевира възражение за прекомерност
и претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Представя писмена защита, в която изразява подробни съображения по същество на
спора.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № */04.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на
Районен съд – *
с-в, е разпоредено
длъжникът Р.Д.Й.
да заплати на „*
сумата
от 194.03 лв., дължима за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер * за
периода от 11.10.2017 г. до 04.02.2018 г. за
имот, находящ се в гр.*,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9.76 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 27.03.2018 г. до
26.09.2018г. Срещу така издадената заповед длъжникът
Р.Й. е възразил в срока по чл. 414 ГПК.
Видно от представения по делото
нотариален акт №* г. Р.Д.Й. и * продават на *
собствения им недвижим имот, находящ се в гр.*
представляващ ателие №*,
с.о.с. с идентификатор *
Представен
е по делото приемо-предавателен протокол от
05.02.2018 г. видно от който страните по сделката са предали имотът, предмет на
продажбата, като са посочили и показанията на водомера.
Със заявление от 27.02.2018 г.
купувачът * е депозирала пред ищцовото
дружество искане за прехвърляне на партидата, като е посочено, че същата е
съгласна с показания на водомера 439 куб.м.
Видно от приложената на л. 24 от
делото справка за неплатени фактури на платец с № *, с
титуляр Р.Д.Й., за обект, находящ се в в гр.*, че общото задължение за
консумирана вода за периода 11.10.2017 год. до 04.02.2018 год., възлиза на 194.03 лева.
Представено е и копие от Общите
условия за предоставяне на * услуги на потребители от от * оператор „В.и к.” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № * год.
От допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение за заплащане на
сумата 194.03
лв. за ползвани и незаплатени *услуги по партида с
абонатен номер *
за периода от 11.10.2017 г. до 04.02.2018 г. за
имот, находящ се в гр.*,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9.76 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 27.03.2018 г. до 26.09.2018г., като ответникът не е извършвал плащания.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния
иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: наличието на действително облигационно правоотношение
между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партида на обект, с находящ
се на адрес гр. *,
с абонатен номер *;
ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената
вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на *
услуги на потребители от *
оператор; размера на претендираните задължения за
заплащане на продажна цена за предоставени *
услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и
размера на мораторната лихва върху главницата.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № */14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на * системи и чл. 2, ал.1,
т. 1 от Общи условия за предоставяне на * услуги на потребителите
от "*", потребители на * услуги са юридическите
или физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят * услуги. Основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в
30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищеца и ответника е нелице валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, от представения от
ищеца нотариален акт за покупко-продажба до 05.02.2018 г. се установи, че до
датата на продажбата собственик на процесния водоснабден
имот е бил ответникът Р.Й., поради което съдът приема, че лицето има и
качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като
такъв е задължен да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № */14.09.2004 год. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на * услуги на потребителите
от "*", услугите * се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради – етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от
един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение
за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път – ал. 4 на чл. 32. С идентично съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ,
изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от * оператора. Уреден с общите условия
в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според
ал. 1 на чл. 23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се
отчитат за период не по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
В настоящия случай по делото липсват представени карнети
за отчитане на количествата доставена питейна вода за процесния
период, за който се претендира тя да е потребена. Карнетът представен по делото,
датира от 27.02.2018 г. и е на името на * и не носи подпис на ответника. Не
може да се приеме, че купувачът на имота е представител на потребителя, от
когото се претендират сумите.
От представените
по делото доказателства (нотариален акт за покупко-продажба №*.) се
установи, че от 05.02.2018 г. собственик, респективно потребител по смисъла на
чл. 2 от ОУ, е *. Подписът, положен в карнета на Рангелова, както и
депозираното пред ищцовото дружество съгласие относно
данните на водомера, не могат да обвържат предходния собственик Й., доколкото
няма да данни същата да е оправомощена от бившия
собственик на имота да извършва волеизявления от негово име.
Не са ангажирани доказателства за извършени
регулярни отчитания (карнети) за процесния
период 11.10.2017 г. до 04.02.2018 г., които
да носят подпис на собственика на имота Р.Й. до 05.02.2018г., а карнетите след тази дата не го обвързват. В представения приемо-предавател протокол от 05.02.2018 г. са посочени
единствено данни на водомера, като не може да се приеме, че абонатът е изразил
съгласие спрямо ищцовото дружество с посочените
показания, поради което доводите на ищеца в тази насока са неоснователни.
Справка за неплатени фактури, които
не носят подписа на потребителя, както и приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, основано на данни от счетоводството на ищеца,
не установяват спазването на предвидения в Общите условия ред за измерване и отчитане
на потреблението на вода в обекта, собственост на ответника.
По изложените съображения
предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед акцесорния
характер на претенцията от 9.76 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 27.03.2018 г. до
26.09.2018г., и предвид неоснователност на
главното вземане, то и искът за лихви също се явява неоснователен и като такъв
също следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е
претендирал разноски и е представил доказателства за оказана безплатна
адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат Д.Я.. Ето защо на основание
чл. 78,ал. 3 от ГПК в полза на адвоката следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство в размер на 300 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.Д.Й., ЕГН **********,***, искове за
установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № */04.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на
Районен съд – *,
*
с-в, за следните суми: сумата от 194.03
лв. (сто деветдесет и четири лева и три стотинки), дължима за ползвани и незаплатени *
услуги по партида с абонатен номер * за периода от 11.10.2017
г. до 04.02.2018 г. за
имот, находящ се в гр.*
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9.76 лв. (девет лева и седемдесет и
шест стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата, дължима за периода от 27.03.2018 г. до 26.09.2018г., на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Д.Б.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300
лева (триста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство, на основание чл. 38, т. 2 от ЗА вр. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: