№ 381
гр. Казанлък, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510103046 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. М. М., ЕГН **********, с адрес:
****, чрез пълномощника адв. Н. М. от АК-Я., против „НЕТКРЕДИТ“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя И. Н. Х., с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК за
признаване за установено между страните, че Договор за потребителски
кредит № ****/****г. е нищожен. В исковата молба се твърди, че между
страните по делото е сключен договор за кредит от **** г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева под формата
на заемни средства, при уговорен фиксиран лихвен процент от 38,75 % и ГПР
от 46,42 %, със срок на погасяване 6 месеца. Съобразно клаузата на чл. 4, ал. 3
от договора в срок до края на следващия сключването му работен ден заемът
следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от
небанкова финансова институция за сумата от 558 лева. Посочва, че в чл. 6, ал.
1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение, кредитополучателят дължал неустойка в размер
на 420 лева, която следвало да бъде престирана разсрочено, заедно със
заемната вноска. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал
плащане за неустойка. От правна страна се изтъква, че клаузата за заплащане
на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции. Навеждат се доводи, че чрез посочената клауза се заобикаляли
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се целяла допълнителна печалба извън
1
договорената възнаградителна лихва. Поради изложеното се предявява
исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който по
същество се излага становище за неоснователност на исковата претенция.
Твърди се, че с клаузата за неустойка се целяло обезпечаване на кредита след
предоставяне на заетата сума. Изтъква се, че договорът за кредит отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като бил сключен при ГПР в размер на
46,42 %. Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията за
нищожност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
доколкото същият съдържал информация за размера на ГПР, в който не
следвало да се включва неустойката. Поради изложеното моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 211 ГПК, във вр. с чл. 131 ГПК ответникът е предявил
насрещен иск от "НЕТКРЕДИТ" ООД против ищеца с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК за осъждане да заплати на ищеца
следната сума, дължима по договор за кредит № **** от **** г., а именно:
сумата в размер на 500,00 лева - главница, дължима за периода от 27.09.2024 г.
до 27.12.2024 г., ведно със законната лихва за периода от депозиране на
исковата молба в съда (30.12.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от
ищеца, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявената искова претенция. Възразява, че договорът за паричен заем е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави - на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД и поради неспазване нормите на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Поради
изложеното се претендира насрещният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която
сочи, че поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното
о. с. з. Депозирал е молба, в която поддържа изложеното в отговора и
насрещния иск.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е сключен договор за кредит № **** от **** г., по
силата на който ответникът по главния иск е предоставил на ищеца по главния
иск сумата в размер на 500 лева под формата на заемни средства, при уговорен
фиксиран лихвен процент от 38,75 % и ГПР от 46,42 %.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в срок до края на следващия ден,
считано от сключването на договора, длъжникът следва да предостави на
кредитора банкова гаранция или гаранция от небанкова институция за сумата
2
от 558 лева. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение,
съобразно чл. 6, ал. 1 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора
неустойка в размер от 420 лева.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза с вх. №
7972/14.05.2025г., чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно заключението ГПР по процесния договор е
46,42%. Неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 420,00
лева не е включена като разход в ГПР. При включване на неустойката от 420
лева при изчисление на ГПР, той би бил: 1139,61%. До 09.05.2025г. не са
извършени никакви плащания по кредита. Към 14.09.2025г. Задължението по
кредита е главница - 500,00 лева и договорна лихва - 49,36 лева (от 27.09.24г.
до 27.12.24г.).
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи от правна страна
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото,
че между страните има сключен договор за потребителски кредит с
твърдените клаузи, които го правят нищожен, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци и от там, че договорът е
действителен.
Между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето
на паричен заем в размер от 500 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК. Процесният договор, представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1
ЗПК, са посочени, императивно установени реквизити, които договорът
следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му,
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В чл. 22 от ЗПК законодателят е предвидил, че когато не са спазени
3
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, по аргумент на чл. 23 от ГПК
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи.
В чл. 6, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че при
непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение - гаранция в
полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер
на 420 лева. В тежест на заемателя е да осигури предоставяне на банкова
гаранция по аргумент на чл. 4, ал. 3 от Договора. След като той търси бързо
кредитиране въведеното изискване в чл. 4 от Договора на практика е
неосъществимо. Още повече, че съответната Банка или небанкова финансова
институция, за да осигурят банкова гаранция ще изискват съответно
заплащане на услугата или вмененото задължение на заемополучателят е
изначално неизпълнимо. Неизпълнението на това задължение не е свързано
пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
накърнява добрите нрави и поставя в неравностойно положение
икономически по-слабата в преговорите страна по правоотношението.
На следващо място, съгласно чл. 19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПР да не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС. Уговорката има неравноправен
характер, от което следва неравноправен характер на договора относно цената
на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е. договорът за кредит
следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако
съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи.
4
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46.42 %, но от съдържанието
на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както
вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква
задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на
обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде
включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното
му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора. Горното се подкрепя и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза,
видно от което в ГПР като разход е включен единствено договорната лихва, а
при включването на неустойката ГПР възлиза на 1139,61 %. Ето защо в случая
е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен
процент на разходите. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент
на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
ответникът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Ето защо процесният договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така
предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че процесният договор за кредит е недействителен, се явява основателен и
като такъв, следва да бъде уважен.
По насрещния иск, предявен от „Неткредит“ ООД, съдът намира
следното:
Предвид извода на съда за недействителност на процесния договор за
кредит и на основание чл. 23 от ЗПК на ищеца по насрещния иск се дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Видно от заключенията на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза до датата на изготвяне на експертизата не са били
извършвани никакви плащания по кредита. Дължимата сума за главница е в
размер на 500 лв., поради което искът следва да се уважи, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
5
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и за двете страни се поражда право на
разноски.
Ответникът следва да заплати на ищеца по главния иск сумата от 50
лева, сторени от последния разноски за държавна такса, следва да му се
заплати и сумата от 260 лева за назначената експертиза и 400 лв. заплатен
адвокатски хонорар, който е съобразен с минималния размер по Наредба № 1
за МРАВ на ВАС и с оглед положения от адвоката труд по изготвяне на
исковата молба, отговор на насрещния иск, подаване на писмени становища,
искания за назначаване на експертиза и приемане на писмени доказателства
съдът намира за справедливо определен и не следва да бъде намален поради
прекомерност.
На ищеца по уважения насрещен иск ответникът следва да заплати
сторените разноски за държавна такса за този иск – 50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иск с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
предявен от Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, против „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от управителя И. Н. Х., Договор за потребителски кредит № **** от **** г.,
сключен между страните по делото.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя И. Н. Х., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл.
240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, сумата от 500,00 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя И. Н. Х., да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****
сумата от 710 лв., представляваща съдебни разноски, от които 50 лв. заплатена
държавна такса, 260 лв. възнаграждение за вещо лице и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя И. Н. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
6
сторените разноски в размер на 150 лв., както следва за държавна такса в
размер на 50 лв. и 100 – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС-Стара
Загора в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7