МОТИВИ към Присъда № 93/30.06.2014 г., постановена по
НОХД № 77/2014 г. по
описа на Районен съд – гр. Средец
Производството
по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец
обвинение против В.М.Г. за престъпление по
чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 28 срещу 29.12.2013 г. в
с. Дебелт, Община Средец, отнел чужди движими вещи: 6 бр.метални тръби с
диаметър Ф 100 с дължина 250 см. всяка, на обща стойност 46,13 лв.; 60 бр.
пръчки от арматурно желязо с диаметър Ф 16 и дължина 160 см. всяка, на обща
стойност 64,95 лв.; метална мивка от неръждаема стомана на стойност 26,10 лв.;
казан от неработеща пералня на стойност 12,18 лв., всички вещи на обща стойност
149,36 лева от владението на П.М.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
По делото е
предявен граждански иск от пострадалото лице П.М.П. за осъждане на подсъдимия
да му заплати сумата 109,36 лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди от престъплението и съставляваща разликата между
възстановените му в с. з. на 30.06.2014 г. щети в размер на 40 лева и пълния им
размер по обвинението. Тъй като претенцията е заявена своевременно /преди
даване ход на съдебното следствие/ и касае сума, включена в обвинителния акт,
съдът счете, че така предявена, същата е допустима и я прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство, а пострадалото лице бе конституирано
в качеството на граждански ищец.
Предвид
направено от защитника на подсъдимия искане и наличието на основания за
провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително
изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия и пледира
същият да бъде признат за виновен, като при условията на чл. 54 от НК му се
наложи наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес – за срок от две години, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител – за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер
на 200 часа годишно за срок от две поредни години. Пледира за уважаване
на предявения граждански иск.
Гражданският
ищец моли да бъде уважен искът му.
Подсъдимият
участва в съдебното заседание, признава се за виновен и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласието
си да не се събират доказателства за тези факти и при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на
вещото лице. Изразява съжаление за извършеното. Служебният му защитник пледира
за наказание пробация с продължителност една година, без да уточнява
пробационни мерки и за основателност на гражданския иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На основание чл.
373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият В.М.Г.
е трайно безработен, многократно осъждан основно за престъпления против
собствеността, ниско грамотен, с лош социално-битов статус, с влошено
здравословно състояние /болен от туберкулоза/. Трайно живее в с. Дебелт, Община
Средец и познава добре селото и живущите в него.
Пострадалият П.
притежавал стопанска постройка, находяща се в с. Дебелт, в близост до
подстанцията на ЕВН. В тази постройка П. отглеждал животни и ходел там всеки
ден. В двора на този имот, който бил ограден с мрежа, П. съхранявал множество
метални вещи – тръби с Ф 100, мивка алпака, стара неработеща пералня.
Тъй като не
разполагал с парични средства, в тъмната част на денонощието на 28 срещу
29.12.2013 г. подсъдимият Гьождженов тръгнал да обикаля из селото да “търси
желязо”. Той знаел мястото, ползвано от пострадалия П. и през деня бил видял,
че в двора имало много железа. Решил да ги открадне. Отвързал мрежата в единия
край и проникнал в двора. Взел мивка алпака, стара пералня без двигател, 6
метални тръби и 60 арматурни пръчки. Вещите изнесъл извън имота на П. и тъй
като не разполагал с транспорт, на няколко пъти ги пренесъл до дома си. На
сутринта на 29.12.2013 г. подсъдимият нарязал на по-ситни части откраднатите
метални вещи и излязъл из ромската махала на селото, за да търси транспорт. В
този ден имало погребение в ромската махала, на което бил св. Стоянов.
Подсъдимият отишъл при него, като знаел, че има автомобил и го попитал дали ще
го закара до гр. Бургас, за да пренесе “едни железа”. Обещал да му плати 20
лева за услугата. Св. Стоянов го попитал дали железата не са крадени, но
подсъдимият категорично отрекъл. Натоварили вещите на колата и ги откарали до
ромската махала на к-с “Меден рудник” в гр. Бургас. Спрели до една къща, където
подсъдимият разтоварил железата и започнал да ги тегли на кантар. След малко
подс. Г. се върнал при св. Стоянов и му дал 20 лева. На същата дата, около
07,00 ч., отивайки на базата си, постр. П. установил, че му е извършена кражба
на посочените вещи, забелязал и наличието на следи от стъпки.
Видно от
назначената по делото оценъчна експертиза, стойността на откраднатите вещи
възлиза на 149,36 лева, в това число 6 бр.метални тръби с диаметър Ф 100 с
дължина 250 см. всяка, на обща стойност 46,13 лева, 60 бр. пръчки от арматурно
желязо с диаметър Ф 16 и дължина 160 см. всяка, на обща стойност 64,95 лева,
метална мивка от неръждаема стомана на стойност 26,10 лева, казан от неработеща
пералня на стойност 12,18 лева.
От приложената по делото справка за съдимост
се установява, че подс. Г. е осъждан на лишаване от свобода пет пъти преди
процесното деяние за престъпления против собствеността – кражби и един път на
пробация за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Осъжданията му са неотносими
към съставомерността на престъплението, за което е повдигнато обвинението – РП
е прекратила частично наказателното производство досежно условията на опасен
рецидив.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на
разпитаните по делото свидетели Пеньо М.П., Тошо Йорданов Стоянов, Никола М.
Николов, от заключението по съдебно-оценъчната експертиза, както и от всички
приобщени по делото писмени доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните доказателства установяват по безспорен начин фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянието и
напълно подкрепят направените от подсъдимия самопризнания.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият В.М.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй
като на 28 срещу 29.12.2013 г. в с. Дебелт, Община Средец, отнел чужди движими
вещи: 6 бр.метални тръби с диаметър Ф 100 с дължина 250 см. всяка, на обща
стойност 46,13 лв.; 60 бр. пръчки от арматурно желязо с диаметър Ф 16 и дължина
160 см. всяка, на обща стойност 64,95 лв.; метална мивка от неръждаема стомана
на стойност 26,10 лв.; казан от неработеща пералня на стойност 12,18 лв.,
всички вещи на обща стойност 149,36 лева от владението на П.М.П., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
От обективна
страна предмет на престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи.
В конкретния случай подсъдимият е осъществил признаците от състава на
престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия
по прекратяване владението на П.М.П. върху железните вещи и установяване на
свое такова с отнасянето им от мястото, където са били поставени – заграден
двор и установяване на трайна фактическа власт върху отнетото, при липсата на
съгласие за това от страна на владелеца.
Деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, имайки предвид
естеството на вещите, местонахождението им и ниската им стойност.
Незначителността на вредните последици от това деяние обуславят квалификацията
по чл. 194, ал. 3 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението и че
лишава от фактическа власт върху вещите техния владелец, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е с
намерението противозаконно да присвоят чуждите вещи. Разбирал е противоправния
характер на извършеното, но въпреки това е целял противоправното си
облагодетелстване – да получи парите от продаденото желязо.
По изложените
съображения съдът намери, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното
деяние по повдигнатото му от РП – Средец обвинение.
Относно наложеното на подсъдимия наказание:
За извършеното от подсъдимия Г. престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до
триста лева.
На осн. чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказанието
му при условията на чл. 54 от НК, като взе предвид доста обремененото му
съдебно минало от една страна, а от друга – оказаното на досъдебното следствие
съдействие за разкриване на обективната истина, невисоката стойност и вида на
вещите, предмет на престъплението, възстановяване на част от щетите, осъзнаване
на вината и тежкото материално и здравословно положение на Г., като последното
обстоятелство има значение за подбудите за престъпното посегателство. Така
съдът счете за подходящо наказанието пробация, което наложи при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване за
подпис пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично
- за срок от две години; задължителни пробационни срещи с пробационен служител
- за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 часа годишно за една година.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, визирани
в чл. 36 от НК.
Относно предявения граждански иск:
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление, от което са произлезли щети, чиято
равностойност се претендира от гражданския ищец, съдът намери предявения
граждански иск за част от имуществените вреди за основателен и доказан от
събраните по делото доказателства и го уважи в претендирания размер.
По въпроса за разноските в производството:
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше
признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха
присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева за държавна такса
по уважения граждански иск и в размер на 25 лева за възнаграждение на вещо
лице.
По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: