Решение по дело №10786/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 28.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 21 състав, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА - РУСЕВА
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Мичева гр.дело № 10786 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            При условията на обективно и субективно съединение са предявени от Г.П.З. и В.А.Д. искове срещу Г. ф. за обезщетяване на неимуществените им вреди в размер от по 150000 лв., причинени от смъртта на дъщеря им Ц.Г.П., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 31.07.2012г., причинено виновно от М. М. К. / уточнение в последното по делото открито съдебно заседание/, чиято отговорност не е била застрахована валидно по риска „гражданска отговорност” към датата на злополуката. Ищците претендират заплащане и на лихва за забава от 28.03.2013г – датата на произнасяне на ГФ, както и сторените в съдебното производство разноски.
Ответникът оспорва исковете. В отговора на исковата молба противопоставя следните възражения: налице е висящо наказателно производство досежно установяването на вината на водача на автомобила за произшествието, последното е съпричинено както от ищците като родители на детето – оставено е само на пътното платно извън населено място, така и от наследодателката на ищците, предприела внезапно пресичане, констативният протокол за произшествието не съставлява обвързващо съда и страните доказателство относно вината на водача и механизма на произшествието, претендираното обезщетение е силно завишено, по смисъла на чл.87 ЗЗД „…..застрахованият не е бил уведомен, поради което договорът не е би прекратен с валидни правни действия.” По отношение на последното възражение ответникът се позовава на справка, приложена към отговора на исковата молба, но такава справка липсва към отговора и по делото.

            На страната на ответника е конституирано трето лице – помагач М. М. К., чието становище е за неоснователност на претенциите с твърдения за изплатени извънсъдебно суми на ищците за обезщетяване на неимуществените им вреди от смъртта на детето.
По делото е установена безспорно следната фактическа обстановка:
На 31.07.2012г. по пътя от с.Г. към гр.Г.Д. л.а.”О.З.” с рег.№ ********, управляван от М. М. К., блъска пресичащата пътното платно Ц.Г.П., на 6 години, която починала. Починалата е дъщеря на ищците съобразно удостоверение за раждане от ***г. на Общината в гр.Р.. Към датата на злополуката водачът на автомобила К. не е бил валидно застрахован по риска „гражданска отговорност” при застраховател, респ., че съществуващ застрахователен договор не е бил валидно прекратен с оглед чл.87 ЗЗД, като за противен извод липсват каквито и да било доказателства - възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

            Механизмът на произшествието е установен от приетото неоспорено от страните заключение на авто - техническа експертиза, изготвено и въз основа на приетия като доказателство протокол за оглед на произшествието: на 31.07.2012г. около 11:00 ч. по път № 10703 в посока от село Г. към разклона с път III - 197 (гр. Г.Д. - гр. Д.) в района на км 0+900 се движи лек автомобил марка „О.", модел „З." с рег. № ********, управляван от М.К.. Пътното платно е асфалтово, двупосочно, с обща ширина 5,3 метра, с по една лента за движение във всяка посока. Пътният участък е прав. Пътната настилка е асфалт, суха, без дупки и неравности. Времето е в светлата част на денонощието, слънчево и с нормална видимост. В същото време в района на км 0+900 на около 1,50 метра вляво от пътното платно, считано в посоката на движение на лекия автомобил, върху крайпътния банкет се намира група деца. Водачът на лекия автомобил не намалява скоростта си при възприемането на групата деца вляво от пътното платно. В следващ момент от групата деца предприема пресичане на пътното платно пред лекия автомобил пострадалата Ц. П.. Водачът на лекият автомобил със закъснение възприема пресичащото пътното платно дете, при което предприема аварийно спиране, водачът се опитва да премине зад детето, като отклонява автомобила наляво, но не успява. Автомобилът удря с предната си централна част, в областта на регистрационния му номер, пресичащото пътното платно дете. Следствие на този удар тялото на детето е изхвърлено върху предния капак на автомобила, приплъзва се по него, като достига и се удря в дясната част на челното му стъкло. След този удар тялото на детето е изхвърлено напред и вдясно от автомобила и пада на пътното платно. Следствие на удара детето почива на място. Съгласно протокола за оглед на местопроизшествието, приет в настоящото производство неоспорен от страните, в района на произшествието, както и на около 200 метра от него и за двете посоки на движение по пътя няма намерени пътни знаци, пътна сигнализация и нанесена хоризонтална и вертикална маркировка, пряката видимост на пътното платно и в двете посоки за движение е около 300 метра, в ляво и в дясно от пътното платно има изградени крайпътни банкети от земна маса. Считано в посоката на движение на лекия автомобил левият банкет е с ширина 1,80 метра и е обрасъл с растителност в зоната на злополуката с височина до около 0,60 метра и ширина до 2,50 метра вляво от левия му край в участък от около 40,00 метра по дължина на пътното платно. Десния банкет е с ширина от 2,70 метра и също обрасъл с растителност, която е значително по-ниска, видимостта е около 91,0 метра за водача на лекия автомобил към мястото, на което се е намирало детето на крайпътния банкет. Мястото на удара е по дължина на пътното платно на около 26,70 метра след приетия в протокола за оглед ориентир, считано в посоката на движение на л.а. „О.З." и по ширина на пътното, платно - на около 3,00 метра вдясно от левия край на пътното платно, считано в същата посока. Скоростта, с която се е движел лекия автомобил марка преди настъпване на злополуката е била около 81.50 км/ч., а към момента удара - около 61,50 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при конкретните пътни условия и обстановка и скорост на движение около 81,50 км /ч. е около 56.10 м. При правилно възприемане на създалата се пътна обстановка от страна на водача на лекия автомобил, същият е имал възможност за реакция, тъй като опасната зона за спиране е по-малка от разстоянието, което автомобилът е изминал от този момент до момента на удара   е 91.00 м.

            Според експерта произшествието е било предотвратимо при своевременно възприемане на намиращите се в близост до пътното платно деца от страна на водача на автомобила и предприемане на незабавни действия за намаляване на скоростта на движение с готовност за екстремно спиране при така възникналата опасност от произшествие. Произшествието е било предотвратимо към момента на действителното възприемане на опасността от злополука от страна на водача при движение със скорост от 55 км/ч. или по-ниска от нея.
По отношение на съпричиняването на резултата от страна на ищците като родители и тяхната дъщеря, установяването на което е в доказателствена тежест на ответника, е установено следното: дъщерята на ищците е предприела пресичане на пътното платно от ляво на дясно на необозначено за целта място, като детето е пресичало платното заедно с 12 годишния си брат – малолетен, а баща му Г.З. се е намирал на отсрещната страна на пътя. Последното се установява и от посоченото в молба на ищците, заведена в съда на 27.112013г. / л.34 от делото/.

            За доказване на твърденията на третото лице помагач за извършено извънсъдебно плащане на ищците на обезщетение на неимуществените вреди от смъртта на дъщеря им е представена декларация на ищците, заверена нотариално на 28.02.2014 г. от нотариус Е. Л. с район на действие гр.Г.Д. съобразно която отношенията между тях и водачът на лекия автомобил К. по повод смъртта на дъщеря им са уредени извънсъдебно и ищците нямат никакви претенции към водача за причинени неимуществени вреди.Авторството и съдържанието на тази декларация не е оспорено от ищците/протокол от осз от 19.06.2014г./. Представена е от ищците нотариално заверена на 28.04.2014г. декларация, съобразно която до момента от никого и по никакъв начин не са били компенсирани за неимуществените вреди, като във връзка с подписаната от тях на 28.02.2014г. декларация заявяват, че не са знаели какво подписват, както и че в действителност не познават М. М. К..
            За доказване на твърдението на третото лице-помагач, че извънсъдебно е изплатил обезщетение на ищците за неимуществените им вреди, са представени подписани от ищеца З. и третото лице – помагач К. заверени нотариално като преписи на 21.05.2014г. декларации за получени от З. суми от 26.10.2012г. за сумата от 1000 лв., от 27.12.2013г. за сумата от 1500 лв. /л.66 от делото/, от 20.08.2012г. за сумата от 1200 лв. и дървен материал за 250 лв. / л.67 от делото/, от 20.05.2014г. за сумата от 150 лв. /л.68 от делото/ и от 30.05.2014г. за сумата от 150л. В декларациите е посочено, че сумите се предоставят като помощ във връзка със смъртта на дъщерята на ищеца. В съдебно заседание на 19.06.2014г. процесуалният представител на ищците е оспорил формално декларациите. В съдебно заседание на 12.11.2014г. по реда на чл.176 ГПК са разпитани ищците. В.Д. заявява, че познава К. само визуално във връзка с произшествието, както и че не е получавала от същия обезщетение във връзка със смъртта на дъщеря си. Ищецът З. заявява, че познава М. само визуално и че не е получавал от него обезщетение във връзка със смъртта на детето. Сочи още , че К. им е помогнал, защото са бедни хора - дал им 500 лв. за погребението, два пъти по 150 лв. и един път - 100лв. или общо 900 лв. Сочи още, че при получаване на сумите не са подписвали нищо, а К. ги накарал да се подпишат и двамата, но не казал за какво. Парите трябвало да им бъдат преведени по банков път, но К. не ги е изпратил. На предявените декларации от 26.10.2012г. и от 27.12.2013г. л.65 и л. 66 от делото З. заявява, че подписите са негови, но на останалите не са. К. го накарал да се подпише, за да му изпрати някакви пари. Те попитали за какво е подписът, но той не казал за какво е. К. обещал да им изпрати 1500 лв. като помощ, но ги излъгал и не им изпратил нищо.

            За установяване на неимуществените вреди на ищците от смъртта на дъщеря им са снети показания на св.Златанова, леля на ищеца, според които родителите били грижовни към детето си, то било винаги нахранено и добре облечено, след смъртта му майката и бащата страдали много, като страданието им продължава и до днес. Преценявайки роднинската връзка на свидетелката с ищеца, съдът възприема показанията й като ясни, конкретни, базирани на лични впечатления и неоспорени от ответника.

            При описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            Предявените искове са с правно основание чл.288, ал.1 КЗ. Според ал.1 на посочения законов текст фондът изплаща обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на увредени лица или техните наследници в случаите, когато виновният за произшествието водач не се намира във валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „гражданска отговорност” със застраховател. В случая водачът на лекия автомобил К. към датата на злополуката не е бил валидно застрахован по задължителния риск „гражданска отговорност” при застраховател, респ. не е съществувал застрахователен договор, който не е бил валидно прекратен с оглед чл.87 ЗЗД, като за противен извод липсват каквито и да било доказателства. Поради изложеното фондът е материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове.

            Вината на водача на лекия автомобил К. е безспорно установена от заключение на авто-техническата експертиза, което съдът възприема като точно, ясно, конкретно, безпристрастно, компетентно изготвено и неоспорено от страните – ударът между дъщерята на ищците като пешеходец и лекия автомобил е бил предотвратим. Тъй като злополуката е станала през лятото, в светлата част на деня, на прав и сух асфалтиран участък без неравности по пътното платно и видимост в двете посоки на движение от около 300м., скоростта на движение преди настъпване на злополуката е била около 81.50 км/ч., а към момента удара - около 61,50 км/ч, опасната зона за спиране на лекия автомобил при конкретните пътни условия и обстановка и скорост на движение около 81,50 км /ч. е била около 56.10 м., водачът е следвало да възприеме своевременно създадената пътна обстановка – група деца от ляво на банкета, когато би имал възможност за адекватна реакция, тъй като опасната зона за спиране е била по-малка от разстоянието, което автомобилът е изминал от този момент до момента на удара - 91.00 м. – водачът е бил длъжен своевременно да възприеме опасността на пътя – намиращите се на банкета деца. Произшествието е било предотвратимо и към момента на действителното възприемане на опасността от злополука от страна на водача при движение със скорост от около 55 км/ч. или по-ниска от нея. С поведението си водачът К. е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП - "Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС", чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", както и чл.117 ЗДвП - "При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре",
Обстоятелството, че към момента е налице висящо наказателно производство срещу водача К. за произшествието на 31.07.2012г. е без значение за настоящия спор, тъй като деликтът в гражданско-правен смисъл се различава от престъплението по НК и може да бъде установен по реда на гражданското съдопроизводство. Възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно.
            Не се оспорва обстоятелството, че смъртта на дъщерята на ищците е настъпила в причинна връзка с разглежданата злополука. Ищците като родители на детето са легитимирани да търсят обезщетение за неимуществените им вреди.
Безспорно в причинна връзка със смъртта на дъщеря им ищците са претърпели неимуществени вреди. При преценка на всички обстоятелства от значение – жестоки психически преживявания от смъртта на детето, продължаващи и до днес, лишаване от синовна обич - настоящият състав намира, че сумите от по 110000 лв. справедливо ще обезщетят страданията на ищците – не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-голям размер.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид обективния характер на съпричиняването, поведението на детето, изразяващо се в пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и внезапно, е допринесло за увреждането и следва да се отчете при определяне на размера на дължимото обезщетение. С оглед конкретните обстоятелства, при които е станал инцидентът, съдът приема, че ищецът е пренебрегнал родителските си задължения за упражняване на надзор и грижа към дъщеря си, и несъмнено има принос за увреждането – ищецът се е намирал през пътното платно срещу детето, но не е положил грижи по отношение на малолетното дете да не пресича на конкретното място, което е създало условия за настъпване на произшествието, каквито не биха възникнали, ако беше осъществен дължимият родителски контрол. Поради изложеното съдът намира, че причина за настъпване на вредоносния резултат в еднаква степен се явява както поведението на детето и неговия баща, така и поведението на водача на лекия автомобил, който не е възприел своевременно усложнената пътна обстановка – наличие на деца на банкета на пътя и не е предприел своевременни и адекватни мерки за предотвратяване на злополуката, поради което дължимото обезщетение, съобразено със съпричиняването в размер на 50%, следва да бъде редуцирано до сумата от по 55000 лв.  

            От определените по-горе обезщетения следва да се приспадне общо сумата от 4250 лв./ по 2125 лв. за всеки ищец/ , платена от К. на ищците във връзка със злополуката съобразно приетите като доказателства декларации. Последните са оспорени формално, а от разпита на ищеца по реда на чл.176 ГПК е установено, че са подписани от него пред нотариус, както и че ищецът и съпругата му са били заведени от К. при нотариуса. Съдът не възприема твърдението на ищците, че не са получили реално посочените в декларациите суми. В случая декларациите представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с доказателствена сила, тъй като издателят им – ищеца З. - удостоверява неизгодни за себе си факти, поради което тези декларации важат срещу ищеца и доказват извършеното от третото лице - помагач плащане на сумите. В този смисъл съдът не възприема като доказателство за липса на плащане нотариално заверената от ищците на 28.04.2014г. декларация, според която до момента от никого и по никакъв начин не са били компенсирани за неимуществените им вреди, не са знаели както подписват в декларацията от 28.02.2014г. и не познават М. М. К..
По изложените по-горе съображения размерът на обезщетението за ищците следва да се редуцира до сумите от по 52875 лв. В останалата част до предявените размери от по 150000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за лихва върху обезщетението е основателна, считано от 17.04.2013г. - по заявление на ищците от 16.01.2013г. при ответника е образувана щета № 210013/16.01.2013г., като с писмо изх.№ 24-01-19/29.03.2013г. фондът е уведомил ищците, че отказва да плати обезщетение поради непълнота на представените доказателства. Според чл. 288, ал.7 КЗ фондът дължи лихва за забава след изтичане на тримесечния срок, считано от датата, на която е заведена претенцията за обезщетение, в случая от 17.04.2013г.

            Съобразно изхода от спора разноските на страните следва да останат така, както са направени.

            Ответникът дължи държавна такса върху присъдените суми в размер на 3030лв.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на Г.П.З., ЕГН ********** и на В.А.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.П.К.,***, офис 10, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ц.Г.П., ЕГН **********, настъпила на 31.07.2012г., в размер от по 52875 /петдесет и две хиляди осемстотин седемдесет и пет / лв., ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до окончателното изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ исковете до предявените размери от по 150000 лв. като неоснователни.

            ОСЪЖДА Г. фонд да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4230лв.

            Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на Гаранционния фонд М. М. К.,***, Благоевградска област, чрез адв.Д.Б.,***.
            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

                                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: