ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 01.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на първи декември през 2020
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 544 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.144 от
АПКК вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 4078 от
19.11.2020 г. по описа на АС-Русе, подадена от оспорващата И.Л.Г., с която е поискано изменение на постановеното
по делото решение в частта му за разноските – присъденото юрисконсултско
възнаграждение на ответника в размер на 100 лв. Молителката развива
съображения, че такова не му се следва, в какъвто смисъл иска да бъде изменено
решението в частта за разноските.
Ответната страна - Директор на ТП на
НОИ-Русе, чрез процесуален представител - ст.юрисконсулт И.Карамфилова, в
депозиран писмен отговор с вх.№4188 от 27.11.2020 г. по описа на съда, изразява
становище за неоснователност на искането.
От фактическа страна се установява
следното:
С постановеното Решение №32 от 16.11.2020 г. по адм.д.
№544/2020 г. по описа на АС-Русе, съдът е отхвърлил жалбата на И.Л.Г. *** срещу
Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и
е потвърдено Разпореждане № 171-00-2656-4/04.08.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе, с което е прекратено
изплащането на отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение за
безработица, считано от 28.05.2020 г. С решението съдът се произнесъл и по
претендираните от ответника разноски за юрисконсулт като е осъдил И.Л.Г. *** да
заплати на Националния осигурителен институт - гр. София сумата от 100,00 (сто)
лева разноски по делото.
При гореустановените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането на на Г. за изменение на съдебното
решение по делото в частта му за разноските от 19.11.2020 г. е подадено в едномесечния
срок от постановяване на окончателния съдебен акт – решението по делото от дата 16.11.2020 г. Искането е допустимо за
разглеждане.
По съществото си, то е неоснователно.
В мотивите постановеното по делото
съдебно решение, по повод разглеждания казус, съдът е посочил и това, че в
административното производство по отпускане на ПОБ на жалбоподателката е налице
недобросъвестно упражняване на административни правомощия от страна на
административния орган. Независимо от това обаче е формирал извод, че това не
се отразява на законосъобразността на оспорения в настоящото производство
административен акт – Решение № Ц 1040-17-37/11.09.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-2656-4/04.08.2020 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица за прекратяване изплащането на
отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение за безработица, считано от 28.05.2020
г. Решението и потвърденото с него разпореждане, според съда, са валидни
административни актове, постановени при спазване на изискванията за форма на
акта, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно
прилагане на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел.
С постановеното съдебно решение по
делото подадена жалба е отхвърлена. Именно последното единствено е от значение за
присъждане на разноските по делото. Отговорността за разноски зависи само от
изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен
съдебният акт. В разглеждания случай, предвид отхвърлянето на жалбата, при прилагането
на относимата хипотеза на чл.143,ал.4 от АПК, съдът е присъдил разноски на
ответната по спора страна. Липсва основание за изменение на разноските, по
съображения, черпени от изложените в мотивите на съдебното решение доводи от
съда.
Водим от изложеното и на основание
чл. 248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 4078 от 19.11.2020
г. по описа на АС-Русе, подадена от оспорващата И.Л.Г., за изменение на решението, постановеното по адм.
д. № 544/2020 г. на АС-Русе в частта
му за разноските.
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.3, предл. второ от ГПК вр
чл.144 от АПК.
СЪДИЯ: