№ 116
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Радка Д. Чолакова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600369 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:17 часа се явиха:
Обвиняемият ЕВГ. В. Г., лично и с адв. Т.К. – служебен защитник от
досъдебното производство.
Обвиняемият А.Л.К., лично и с адв. В. Г..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор П..
Съдът констатира, че е сезиран с частна жалба, депозирана от името на
обв. К. и с частен протест, подаден от ОП – Хасково срещу съдебни актове,
касаещи едно и също ДП - № 45/2021г., по което са привлечени като
обвиняеми и като съучастници К. и Г., първият като подбудител и помагач, а
вторият като извършител на престъпното деяние. Поради разглеждане на
делата в два различни дни, жалбата и протеста са послужили за образуване на
две отделни ВЧНД – с №369/21г . и с №370/2021г.
Предвид казаното, тъй като предметът на двете дела е неразривно
свързан и за да не се допусне предварително произнасяне по второто дело,
създаващо предпоставки за предубеденост, настоящият състав намира, че
двете въззивни дела следва да се обединят на основание чл. 41 ал. 1 НПК в
едно производство, което да се разгледа под номера на първо образуваното
1
ЧНД № 369/2021г., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕДИНЯВА ЧНД № 369/2021 г. и ЧНД № 370/2021 г., което да се
разгледа под номера на първо образуваното ЧНД № 369/2021г.
Прокурорът: Разумно е обединяването, касае се за едно и също
досъдебнопроизводство, въпросите по двете дела са неразривно свързани и
обусловени. Да се даде ход на делото. Нямам отводи.
Адв. К.: Да се даде ход на делото. Нямаме отводи. Подзащитният ми
носи писмени документи и доказателства, свързани със здравословното му
състояние. Представям тези документи, а именно: разпореждане от НОИ за
пенсия за осигурителен стаж и възраст; епикриза; извлечение от изследвания,
които си е правил в медицинска лаборатория, които показват лоши резултати;
фактура, удостоверяваща заплащане на такса за престой в болнично
заведение; предходни изследвания от 2019 г., няколко на брой – 3 броя;
представям за констатации здравната книжка за претърпяна операция и
последващите оплаквания през 2004 г. по повод жлъчка, която е отстранена.
Други доказателства няма да сочим.
Обв. Е.Г.: Епикризата ми е за първата ми операция от язвата, която
беше през 1987 г. През 2004 г. е операцията от жлъчката и на другия ден ме
оперираха от перитонит. Беше се получило някакво усложнение. Видяха, че
имам спукване на червото след изваждане на жлъчката и ме оперираха
веднага. Сега имам високо кръвно, с простата съм зле много.
Адв. В. Г.: Нямаме искания за отвод. Да се даде ход на делото. Няма да
сочим доказателства. Да се приемат представените.
Обв. К.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се приемат представените доказателства.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, а
към материалите по него следва да се приобщят представените от обв. Г.
писмени доказателства, след което да се даде ход на съдебните прения, за
2
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА и ПРОЧИТА представените от защитата на обв. Е.Г. писмени
доказателства.
КОНСТАТИРА отразяванията на проведено лечение и оперативната
намеса – отстраняване на жлъчка, в здравната книжка на обв. Е.Г..
ВРЪЩА здравната книжка на обв. Е.Г..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам частния
протест. Считам жалбата за неоснователна. В общи линии по отношение на
Е.Г., правилно е оценена фактологията от страна на ОС Хасково, имаме
чистосърдечно признание. Протестът набляга на обществената опасност и
високата конспиративност. Действително, Е.Г. е роден през 1950 г. и е на
възраст. Приносът му към изясняване на фактологията към момента е
съществен. В голяма степен са допринесли и за установяване на други лица, и
по отношение на сегашния задържан А. К.. Това, което аз не мога приема като
извод на съда, това са документите за здравословното състояние, които са
доста, но при тази дейност, която е многократно извършвана, напрежението
му е по-сериозно, отколкото ако е задържан под стража. Няколко пъти е
преминавал порез граница. Заловен е с много голямо количество марихуана и
при този непрекъснат сблъсък с митническите власти очевидно напрежението
е по- голямо и би трябвало да го запазим. Задържането под стража е по-
полезно в случая, отколкото вършеното от него до момента. Съдействал е
действително. Ние сме в презумпцията по чл. 63 ал. 2 НПК. Законът е
предвидил минимум 10 години лишаване от свобода и много сериозна глоба.
Харесвам житейската позиция на колегата Г. по отношение на бъдещето на
процеса, но според мен изводът е друг - 10 години лишаване от свобода,
добре. К. отказва да дава обяснения. Г. дава такива. Към момента са
добросъвестни. Заловен е на границата. Фактът е основно признание и
3
здравословното състояние. Факт е, че е на 71 г. Същевременно обаче и
приложението на чл. 55 или чл. 58 или вр. с чл. 18 колко би довело до
намаляване на наказанието при отчитане на тези обстоятелства да бъде
условно осъждане, а не реално. Касае се за наркотично вещество на стойност
35 000 лева. Транспортирани са многократно, разкарва, получава суми срещу
това. И шкодата, и мерцедеса са били пригодени за тази цел Предварителна
подготовка е налице. Е.Г. казва в един от случаите на връщане, полицаите ми
съставиха акт. Това не го е изплашило. След това извършва деянието, за което
е бил заловен. Тезата е, че ще се занимава с таксиметрови услуги. Липсата на
доходи по отношение на него е била налична и преди това и тези средства за
прехрана не са му стигали. Ако е с друга мярка за неотклонение как ще му се
увеличат доходите. Това пак ще доведе до извършване на престъпление. Мен
ме смути едно изречение в определението на ХОС, което касае Е.Г.. След
като съдът казва, че гаранция не може да вземе защото той е малоимотен.
След това казва, неадекватната мярка се оказва и домашен арест. Ако съдът,
ако беше продължил своята мисъл, трябваше и подписка да не му вземе. Това
води до изводи в ползва на протеста, отколкото тезата на съда.
По отношение на А. К. се касае за лице организатор на тази дейност.
Правилно в диспозитива на обвинение на него е определена ролята на
подбудител и помагач. Факт е организацията, заплащането, товаренето.
Първия път са били с Е.Г. в И., за да му покаже къде да бъдат доставени тези
наркотици. По-сериозна е неговата степен на обществена опасност от тази на
Г.. Съдът правилно е преценил твърдението, че когато се е произнасял с
определение е взел решение, като е препратил към разпоредбата на чл. 63 ал.
12, но съдът е направил обструкция защо и тази крайна мярка за
неотклонение не е необходима в следния смисъл. При извършване на
претърсване и изземване в дома на А. К. са намерени голямо количество пари
в различни валути най-вече в евро. Той казва „голямата сума е на жена ми, с
която живея и която е адвокат, а малката е моя“. Ако приемем, че голямата
сума е на жена му, ако приемем, че малката сума е негова, касае се 100 евро,
99 бр. банкноти, сами разбират,е че става дума за голяма сума пари, която не
съответства на доходите. Това ме навежда на мисълта за средства, придобити
от престъпна дейност и средства за обезпечаване на детето, което ще навърши
скоро пълнолетие.
4
Моля да уважите протеста и отхвърлите жалбата.
Адв. В. Г.: Поддържам жалбата във вида, в който съм я депозирал, и
съм убеден, че в този случай не би следвало по отношение на К. да се вземе
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Аргументите ми в тази
насока са следните: повдигнато е едно тежко обвинение, че в качеството на
„подбудител и помагач“, наблягам на тези две квалификации - кого е
подбудил той? Човек, който е извършил преди това няколко ходения до Т.
под ръководството на друго лице, от което самият извършител се е отказал.
Или казано с други думи да подбудиш някого, който извършва тази дейност,
не се изискват много усилия, а може даже да говорим, че подбудителството е
в обратна посока. Той извършва тази дейност, не се нуждае от подбуждане.
Относно твърденията на представителите на държавното обвинение за парите,
аз съм убеден, че в хода на съдебното производство ние ще докажем
произхода на тези пари. Сумата в дамската чанта на жената е 45 000 лева и
там върху банкнотите има почерков материал, който е на жената. Има един
предварителен договор, който сега няма как да изготвим за покупка на едно
жилище. За адвокат сумата 46 000 лева не е голяма, за да се твърди, че тя е от
тази престъпна дейност, защото това е първият и неуспешен опит, а оттам ще
кажа относно обоснованото предположение, че то съществува. Действително,
извършена е такава дейност. Лицата пред вас са го извършили. По отношение
на това, че съдът се "погрижи" за детето, мярката за неотклонение, като
процесуално действие, е изключително важна, но тя обслужва единствено и
само наказателния процес, който трябва да установи извършителите, да
събере доказателствата и те да получат съответните наказания. От друга
гледна точка, детето, семейството, са много по-важни от мярката за
неотклонение. Има доказателства по делото, че съпругата му живее трайно и
пребивава в Х., не може да си дойде и детето продължава да учи и времето до
произнасяне на присъдата е изключително важна, за да организира той по-
нататък от момента на задържането си попечителство чрез брат си, чрез
близките, да е спокоен че има кой да се грижи за това дете. Много тънка и
чувствителна е тази тема, но за ХОС, там са по-жестоки нравите, това не се
счита за важно. В тази връзка, различна мярка за неотклонение от задържане
под стража ще изпълни целите на закона. Години наред сме в тези зали,
гледате мерки за неотклонение. Едва ли има един процент някой да се е укрил
5
или да е извършил подобно престъпление или друго, както твърди
прокурорът. Стресът е огромен след залавяне и никой няма намерение да
извърши престъпление , камо ли да се укрие. От кого да се укрие? - от детето
си и да го остави само в Б.? Така няма да разбера защо при положение, че
мярката за неотклонение задържане под стража е извънредна. Ние я
прилагаме толкова сериозно и това по някой път, и то много често, със
задържането интересът на разследващите и прокуратурата стига и до там, а до
там стига и интересът и на МВР и на разследващите. В тази връзка моля за
вашия акт, който считам, че ще бъде справедлив и хуманен.
Обв. К. за лична защита: Моля да ми промените мярката за
неотклонение. Не съм осъждам, имам постоянен адрес.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да не уважавате протеста на
прокуратурата и изменяте определението на ХОС, да не изменяте мярката за
неотклонение, като споделите вижданията на съда, че не са налице
основанията на посочените кумулативни предпоставки на чл. 63 НПК. В
случая категорично доказано е на тази част от процеса, че липсва реална
опасност да се укрие и извърши друго престъпление. Първата предпоставка
за обосноваваното предположение за всички е ясно, че тази увереност на
прокуратурата, с която твърди, че е доказано, се дължи на неговите
чистосърдечни обяснения и изключително съдействие, което е изключително
по този вид дела. Също така той казва и се подкрепя до този момент от
доказателствата и няма основание да се съмняваме в искреността му и в това,
че е готов да понесе наказателна отговорност и последиците от деянието,
поради който оказва това съдействие. Няма спор по въпроса колко важно е
неговото съдействие и как трябва да бъде оценено.
По въпроса за здравословното състояние и възрастта, в която се намира,
няма спор. Следва да бъдат отчетени подобаващо. Това, което прокурорът
изложи като аргументи за промяна на мярката за неотклонение, не са такива
основания, които се ценят от закона като основания за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение. Изложеното, че задържането под стража е по-
хуманно действие от това, с което се е занимавал, не би следвало да се
коментира. Останалите аргументи, които прокурорът изложи, какво
евентуално наказание ще получи, не е аргумент, който е въздигнат от закона
6
като такъв, който да има значение за определяне на мярката за неотклонение.
Другата теза за това, че той вероятно пак ще започне да се занимава с
престъпна дейност, тъй като доходите му били малки, всъщност говори за
хипотетична опасност, но не и за реална. В случая не е налице реална
опасност да се укрие намира, категорично потвърждение във факта, че той 10
дни след освобождаването му от ареста се явява напълно доброволно в съда.
За тези 10 дни, ако искаше да извърши престъпление, можеше да го направи.
Но факта, че си е взел торбичката, хванал е автобуса от Петрич и е дошъл
дотук, следва да се цени като доказателство. Затова моля да не уважавате
искането на прокуратурата за вземане на по-тежка мярка за неотклонение.
Обв. Г.: Готов съм да си понеса наказанието. Моля, понеже не се
чувствам добре, ако е възможно по-лека мярка за неотклонение, дори и по-
лека, дори и домашен арест. Кръвното ми е високо, ходя през половин час на
тоалетна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
Обв. К.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Обв. Г.: Моля да не ме задържате.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, Апелативният съд намира депозираната от обв.
К. жалба и депозираният от ОП - Хасково протест за ДОПУСТИМИ, но
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Споделят се изводите на първоинстанционните съдилища, произнесли
се по наличието на предпоставките, обуславящи вземането на решение за
съответната и адекватна мярка за неотклонение спрямо двамата обвиняеми.
Очевидно няма спор между страните, че К. и Г. са привлечени към
наказателна отговорност за деяние, наказуемо с лишаване от свобода, което е
първото законово изискване за вземане на най – тежката мярка за
7
неотклонение. Не се оспорва и наличието на обоснованото предположение за
съпричастност и на двамата обвиняеми към инкриминираното деяние. То се
извлича от подробните, последователни обяснения на обв. Г., намиращи
пълна опора в другите гласни доказателства – показания на митническите
служители, на полицейските служители, ангажирани с установяване на
извършителите на престъплението, които кореспондират и с писмените
доказателства и доказателствени средства, събрани за краткият период на
разследването.
Реалната опасност, и от укриване, и от извършване на престъпление за
подс. К., следва от законовата презумпция по чл. 63 ал. 2 т.3 от НПК, която не
се оборва от доказателствата по делото, сочещи на конспиративност,
организираност, упоритост и изобретателност в действия на този обвиняем по
подбуждане и подпомагане извършването на престъплението. Трудно е било
за разследващите да установят самоличността на обвиняемия, който е
използвал различни имена, различни начини за контакт с извършителя на
деянието, с цел да остане изолиран и невъвлечен в престъпната деятелност.
Това говори непротиворечиво, че при по-лека мярка за неотклонение
съществува опасност К. и да се укрие, с цел да осуети разследването и да
избегне предвиденото тежко наказание за инкриминираното деяние, както и
да извърши друго престъпление. Сам обвиняемият съобщава, че има връзки с
лица, постоянно живеещи на територията на друга държава, което също е
индикация за реална опасност под угрозата на тежкото наказание, предвидено
за инкриминираното деяние, да предприеме действия да се отклони и да
избегне евентуална наказателна репресия. На този извод не може да се
противопостави успешно необходимостта от полагане на грижи за почти
пълнолетната дъщеря на обвиняемия.
По отношение на другия обвиняем, права е прокуратурата, включително
и представителят на Апелативна прокуратура, че високата обществена
опасност на деянието, неминуемо отразяваща се и на обществената опасност
на дееца, в контекста на данните, че инкриминираната проява не е
инцидентна в поведението на обв. Г., на пръв поглед навежда на извод, че
мярка за неотклонение «Подписка» е несъответна на деянието и дееца. В
случая обаче, не бива да се забравя и окръжният съд правилно е оценил
факта, че именно обясненията на този обвиняем са решаващото и основното
8
доказателствено средство за установяване на релевантната фактология,
относима към участниците в престъпната деятелност, нейният механизъм и
начин на извършването й. Ето защо, процесуалното поведение,
демонстрирано от обв. Г., в контекста и на данните за неговата възраст и
влошеното му здравословно състояние, правилно са мотивирали окръжният
съд да счете, че и с най – леката, предвидена в закона мярка за процесуална
принуда, целите на МНО ще се постигнат.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 113/04.07.2021г.,
постановено по ЧНД №202115600200392 по описа на ОС – Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 115/05.07.2021г.,
постановено по ЧНД №202115600200393 по описа на ОС – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:02 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9