Р Е
Ш Е Н
И Е
№260725
Гр.Варна, 02.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ
–ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7270/2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХVІ-ти състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл.86 от ЗЗД.
Ищците Т.З.З. – Славчева, ЕГН **********; Н.Н.С.,
ЕГН **********; С.Й.Г., ЕГН **********; Я.С.Г., ЕГН ********** и Д.С.Г., ЕГН **********,
всички, чрез адвокат Х.Х. и адвокат Р.З. от ВАК със
съдебен адрес:***, претендират от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД»Б. И.»АД, ЕИК:* със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да им заплати общо сумата от 6002.76лв.,
представляваща мораторна лихва върху присъдените с
влязло в законна сила решение, главница от 20 000лв неимуществени вреди и
главница от 1601.95 лв - имуществени вреди, законната
лихва върху сумата от 6002.76лв. от датата на предявяването на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело
разноски.
Ищците аргументират
правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения
:
С влязло в сила
съдебно решение по т.д. №1407/2018г. по описа на ВОС (прил.),
видно от диспозитива на решението, съдът е осъдил З.
„Б.И." АД, ЕИК * да заплати на ищците,
сумата от 20 000 лв, представляваща
обезщетение за претърпени приживе от наследодателя Н. Л.С., ЕГН **********
неимуществени вреди - представляващи болки и страдания, вследствие на
претърпяно на 03.12.2016 год. в гр.Варна ПТП, както и сумата от 1 601.95 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди,
изразяващи се в платени парични средства за лекарства и инпланти,
съгласно фактури № № 11844/10.01.2017 год., 11788/24.12.2016 год.,
27653/28.12.2016 год. и 27577/19.12.2016 год.
Застрахователят, при когото е застрахован деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер
на доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва върху
тях, считано от датата на увреждането /чл.84, ал.З ЗЗД/ за неимуществените
вреди и за имуществените вреди - от датата на поканата /в случая
14.09.2018г.-датата, на която е депозирана исковата молба пред ВОС, по повод на
която е образувано т.д.№1407/2018г./
Не съществува пречка ищците да предявят самостоятелен иск
за обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Ищците имат право на мораторна лихва върху главницата, като давността тече от
всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните три години преди
предявяването на настоящия иск - /арг. чл. 111 от ЗЗД/.
В конкретния случай присъдените суми са преведени от
ответника по сметка на ДСИ при СИС на PC-Варна на 28.04.2020г. Към днешна дата
- 30.06.2020г. ищците имат право да претендират мораторна
лихва, както следва:
- за периода
от 30.06.2017г. (три години преди предявяване на настоящия иск) до 28.04.2020г.
- датата на превеждане на главницата за неимуществените вреди от 20 000 лв, изчислена посредством електронен калкулатор, лихвата
възлиза на 5744.45 лв. Към молбата представят съответната разпечатка.
- за периода
от 14.09.2018г. до 28.04.2020г. лихвата за имуществените вреди от 1601.95 лв, възлиза на 263.87 лв. Към молбата представят
съответната разпечатка.
Общата стойност на претендираната
сума е 6008.32 лв.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба,
депозира отговор.
В законния срок представя и моли съда да приеме
настоящия отговор на предявената срещу ответното дружество искова молба,
като заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер, по следните
съображения: Оспорва да е дължима лихва за забава и по двете претенции за
имуществени и неимуществени вреди. Видно от твърденията в исковата молба сумите
са постъпили изцяло по сметка на ЧСИ на 28.04.2020г. В този смисъл е налице
изпълнение и лихва за забава не се дължи. Оспорва по претенциите да е дължима
лихва, а при условията на евентуалност - оспорва крайната дата за която се
начислява лихва да е 30.06.2020 г.
Оспорва началната дата на забавата по иска за мораторна лихва да е 30.06.2017 г. или датата на ПТП - тази
дата не кореспондира с нито един срок за произнасяне по претенция, съгласно КЗ.
Поддържа че е приложима разпоредбата на чл. 380 КЗ и застрахователят не дължи
лихва върху обезщетението. Наследодателят на ищците не е сезирал дружеството с
претенции за изплащане на обезщетение с представяне на всички документи по
смисъла на чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва.
Твърди че З. „Б.И." АД не е било надлежно поканено
да изпълни претендираното от ищците задължение и с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото, моли по реда на чл. 78
ал. 2 от ГПК, съдът да възложи
разноските по делото на ищците. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираните с исковата молба суми в размер на общо
6008.32 лева са силно завишени.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли за
намаляване размера на претендираното обезщетение с
оглед възраженията.
Моли за
присъждане на сторените по делото
разноски.
В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален
представител е в размер над минималния, прави възражение за прекомерност и моли
на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същото да
бъде намалено.
В съдебно
заседание ищците, чрез проц.представители адв.Заркова и адв.Х., поддържат иска до размера от 6 002.76лв., като
за разликата от 5.56лв. до претендираните 6008.32лв.
производството по делото е прекратено. Изменението е направено по отношение на лихвата за неимуществени
вреди, като същата е претендирана с начална дата
01.07.2017год. три години от датата на предявяване на иска пред ВРС, а не както
се първоначално се сочи 30.06.2017год. В хода по същество на делото молят съда
да уважи иска.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
явява. В писмена форма заявява, че поддържа отговора на исковата молба. По
съществото на спора, претендира за решение с което иска да бъде отхвърлен и му
се присъдят разноски.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приетото по делото решение, постановено по търг.дело №1407/2018год. на ВРС се установява, че З. „Б.и.” АД, е осъдено да заплати на ищците ,като наследници на Н. Любенов С., починал след предявяване на исковата молба, разглеждана в производството по търговското дело, сумата от 20000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-представляващи болки и страдания вследствие на претърпяно на 03.12.2016год. в град Варна,в района на кръстовището на ул. „Ал.Дякович“ и ул.“Русе“ ПТП ,причинено от водача на лек автомобил „Нисан Джук“ с рег.№*,управляван от Е. Ц. Б. и сумата от 1 601.95лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени парични средства за лекарства и инпланти. Решението е влязло в законна сила на 21.05.2019год.
Приети по делото са два броя справки за изчисляване на законна лихва с ел.калкулатор.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Претенцията за законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД е
вземане, което възниква в резултат на едно парично задължение. При неизпълнение
на едно парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а
служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата.
Обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на
закона и без да е договорено между страните, затова се нарича още законна
лихва, макар и неточно, при наличие на забавено изпълнение. Тя е акцесорно вземане и предполага наличието на главно
задължение - главница.
С оглед разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно
чл. 84, ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за
изпълнение ден, ако такъв е определен, а ако този ден не е определен, след като
бъде поканен от кредитора.
В случая, ищците претендират присъждане на мораторна
лихва върху присъдено с решение по
т.дело 1407/2018год. на ВОС, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
предвид изпадането на ответното дружество в забава по отношение на
неимуществените вреди от дата 01.07.2017год. – три години преди предявяване на
иска по настоящото дело до 28.04.2020год. датата на изплащане на обезщетението
за неимуществени вреди и за периода от 14.09.2018год. датата на подаване на
исковата молба по т.дело № 1407/2018год. до датата на плащеното
извършена на 28.04.2020год.
Ищците сочат в съдебно заседание ,че застрахователната
полица,въз основа на която е покрит риска с изплащане на обезщетението
присъдено по търговското дело е със срок на действие 16.09.2016год. до
16.09.2017год. Т.е. застрахователния договор е сключен при действието на Кодекс
за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в
сила от 01.01.2016год. Предвид на това при
произнасяне по иска, съдът следва да се съобрази с разпоредбите на този кодекс.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ (намиращ приложение в разглеждания случай) с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
По общите правила за деликта и
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвента се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане
и без покана. Доколкото отговорността на застрахователя е договорна и
функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би
отговарял деликвента, и то при условията, при които
би отговарял и последния, в т.ч. и за лихвите за забава. Съгласно нормата на
чл.429, ал.3 КЗ обаче отговорността на застрахователя по договора за ГО за
дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е
ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на
застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно
събитие. В случая ищците не представят доказателства за момента в който
наследодателят им я заявил претенция за обезвреда
пред застрахователя. Предвид на това иска за мораторна
лихва върху присъдените с решение по т.дело 1407/2018год. на ВОС обезщетения се
явява неоснователен. Сочените от ищците начални дати, от които претендират
лихва не са обвързани с изискуемия от закона момент на забава за ответника,
предвид на което е безсмислено съдът да ги обсъжда.
Предвид на горното съдът постановяване решение с което
отхвърля иска.
Искането за присъждане на законна лихва от датата на входиране на исковата молба в съда-01.07.2020год. до
окончателното изплащане се явява недопустимо. Това искане представлява по
същество законна последица от уважаване на иска, но в случая такова е
недопустимо, тъй като искът е за лихва, а лихва върху лихва не се дължи. Тъй като искът не е уважен съдът не дължи
произнасяне с отделен диспозитив по искането за
присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ответника следва да се присъдят разноски.
Същите се изразяват в адв.възнаграждение. Ответникът
претендира адв.възнаграждение в размер 840лв. с ДДС.
С оглед направеното от страна на ищците възражение за прекомерност, отчитайки
фактическата и правна сложност на делото, както и фактическото участие на
ответника, съдът намалява адв.възнаграждение на
ответника от 840лв. с ДДС на 756лв. с
ДДС. Така определеното възнаграждение е в минимума, съгласно чл.7,ал.2,т.3 от
Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
Т.З.З. – Славчева, ЕГН **********; Н.Н.С., ЕГН **********; С.Й.Г., ЕГН **********; Я.С.Г., ЕГН **********
и Д.С.Г., ЕГН **********, всички, чрез адвокат Х.Х. и
адвокат Р. З. от ВАК със съдебен адрес:***, за осъждане на ответника ЗД»Б. И.»АД, ЕИК:* със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да им заплати
общо сумата от 6002.76лв.,
представляваща мораторна лихва върху присъдените с
влязло в законна сила решение, главница от 20 000лв неимуществени вреди и
главница от 1601.95 лв - имуществени вреди, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.З.З. – С., ЕГН **********; Н.Н.С.,
ЕГН **********; С.Й.Г., ЕГН **********; Я.С.Г., ЕГН ********** и Д.С.Г., ЕГН **********,
всички, чрез адвокат Х.Х. и адвокат Р. З. от ВАК със
съдебен адрес:*** да заплатят на ЗД»Б. И.»АД, ЕИК:* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., сумата от 756лв.
с ДДС адв.възнаграждение , намалено по реда на
чл.78,ал.5от ГПК, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/