РЕШЕНИЕ
№…………/15.02.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание
на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 2860 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:
Образувано е по
искова молба с вх. № 127328/05.10.2017 г., подадена от Ц.М., в качеството му на
временен синдик на „К.М.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Овча купел“, ул. „*******, „Р.С.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, и „К.М.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
Предявени за
разглеждане в условията на обективно евентуално съединяване са искове, както
следва :
1./ главен иск с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за обявяване на относително
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ действието/сделката, с която дружеството „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора – „М.“ ЕООД да
отговаря за изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договора
за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляваща едностранно безвъзмездно
поемане на солидарно задължение за заплащане на сума в размер на 30 000 000
лв., както и за заплащане на всички породени неустойки, произтичащи от
неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума;
2./ първи евентуален
иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на относително
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ действието/сделката, с която дружеството „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора - „М.“ ЕООД да
отговаря за изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договора
за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляваща едностранно безвъзмездно
поемане на солидарно задължение за заплащане на сума в размер на 30 000 000 лв.,
както и за заплащане на всички породени неустойки, произтичащи от
неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума;
3./ втори евентуален
иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относително
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ действието/сделката, с която дружеството „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора - „М.“ ЕООД да
отговаря за изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договора
за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляваща едностранно безвъзмездно
поемане на солидарно задължение за заплащане на сума в размер на 30 000 000
лв., както и за заплащане на всички породени неустойки, произтичащи от
неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума.
В исковата молба
ищецът твърди, че с Решение № 1230 от 23.06.2017 г., постановено по т.д. №
185/2017 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „К.М.“
АД, с начална дата на неплатежоспособността – 24.12.2016 г. Поддържа се, че
състоянието на неплатежоспособност при дружеството е предизвикано основано от
падежиралото през 20016 г. негово задължение към „М.“ ЕООД в размер на сумата
от 33 009 250 лв. Акцентира се, че цитираното задължение има за свои източник
поетата от „К.М.“ АД солидарна отговорност във връзка със заплащането на цена
договорена, въз основа на сключен договор за продажба на акции от 05.01.2016 г.
Пояснява се, че продавач по цитирания договор е дружеството - „М.“ ЕООД, а
купувач на акциите дружеството - „Р.С.“ ООД, като наред с последното солидарна
отговорност за заплащането на цената е поета от общо пет дружества сред които и
впоследствие обявеното за неплатежоспособно такова, като това е станало чрез
сключването на договор за встъпване в дълг инкорпориран в договора за продажба
на акции. Допълва се, че съществуването на задължението за заплащане цената по
продадените акции в размер на сумата от
33 009 250 лв. е било признато и с постановено позитивно арбитражно решение от
23.12.2016 г. Влизането в сила на цитирания арбитражен акт е мотивирало „К.М.“
АД да осчетоводи при себе си, като задължение посочената парична сума, чиито
кредитор е „М.“ ЕООД. Поддържа се, че това е довело и до формирането на
отрицателния финансови резултат при дружеството към края на финансовата 2016 г.
Ищецът настоява, че за посочената сделка, с която „К.М.“ АД е встъпило в дълга
на „Р.С.“ ООД и се е задължило солидарно да отговаря за заплащането на
уговорената продажна цена на акциите са се проявили три самостоятелни основания
за обявяването й за относително недействителна по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелност. Най-напред се изтъква, че по правната си
характеристика поемането на солидарно задължение за обезпечаване на плащането
на цената по договора от 05.01.2016 г. съставлява безвъзмездна сделка, по която
задължение е поето единствено от „К.М.“ АД без насрещна имуществена облага.
Добавя се, че сделката е извършена в рамките на 2-годишния срок преди подаване
на молбата /11.01.2017 г./ за откриване на производство по несъстоятелност. На
следващо самостоятелно основание се поддържа, че цитираната сделка предприета
от „К.М.“ АД покрива и хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, защото страна по
нея е свързано лице с длъжника, а именно дружеството купувач на акциите - „Р.С.“ ООД. Аргумент за това ищецът черпи от
обстоятелството, че към датата на сключване на договора за встъпва е в дълг
представляващият и двете дружества е едно и също лице – Р.Б.. Отново към датата
на сделката съдружник в „Р.С.“ ООД е било дружеството – „Р.ФМ“АД,
което същото се е представлявало от лицето – Р. Биков, респективно дружеството
- „Р.ФМ“АД е било член на СД на „К.М.“ АД, заедно отново с Р.Б. и „Р.М.“АД, последното също представлявано от Р.Б..
От изложеното ищецът прави заключението, че към датата на сделката - „Р.ФМ“АД е контролирало обсъжданите
дружества, доколкото е било мажоритарен акционер в „К.М.“ АД и съдружник с над
50 % от капитала в „Р.С.“ ООД. Последното основание свързано с това, че
сделката уврежда интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността се
извежда от това, че размерът на задължението, в което дружеството е встъпило и
приело да отговаря солидарно, наред с главния и останалите солидарни длъжници е
в порядък значително надхвърлящ стойността на получената имуществена облага,
което покривало предпоставките за обявяване относителна недействителност на
сделката по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Подчертава се и това, че
сключването на оспорваната сделка е довело до накърняване интересите на
кредиторите на „К.М.“ АД, защото е довело до затруднение в удовлетворяване на
техните вземания и успоредно с това е послужила, като основание за появата на
нов кредитор разполагащ с вземане надхвърлящо 50 % от общия размер на
вземанията, което би разкрило пред него възможността да взема самостоятелно
решения в производството по несъстоятелност.
На 21.11.2017 г. в
срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от „М.“ ЕООД,
като с него се възразява по допустимостта и основателността на предявените
искове. По въпроса за допустимостта ответника се позовава на това, че исковете
предмет на производството е възможно да бъдат предявени единствено от синдика,
но не и от временния синдик. Това означава, че лицето Ц.М. назначен за
временен синдик не е процесуално
легитимиран да упражни подобна искова защита, поради и което инициираното от
същия производство е следвало да бъде прекратено. Успоредно с това отсъствал и
правен интерес от воденето на тези искове, защото целения ефект свързан с
попълването на маста на
несъстоятелността нямало как да бъде постигнат. В подкрепа на това си
съображения ответника изтъква, че с поемане на солидарна отговорност за
заплащане на дадена сума по договора за продажба на акции „К.М.“ АД не се е
разпоредил с имущество от масата на несъстоятелността и няма как дори и при
уважаване на някой от тези искове подобно имущество да се получи обратно и да
удовлетвори кредиторите. Акцентира се върху това, че вземането на „М.“ ЕООД е
било признато с арбитражно решение, което се е стабилизирало и обвързва със СПН
страните, като самият длъжник - „К.М.“ АД е осчетоводил при себе си задължение
към „М.“ ЕООД в размер на 33 009 250
лв., като този въпрос нямало как да бъде пререшен в настоящото производство.
Формулираните от ответника възражения по основателността на исковете са в
насока, че при разглежданата сделка няма реализирана правна последица, с която
от правната сфера на „К.М.“ АД е излязло някакво имуществено благо, от което
кредиторите на масата на несъстоятелността са пропуснали възможността да се
удовлетворяват. Успоредно с това се опонира, че действието по поемане на
солидарно задължение по естеството си съставлява сделка, чиято отмяна може да
бъде преследвана по реда на чл. 647 ТЗ. Обратно касаело се до поемане на
задължение имащо обезпечителен характер спрямо договора за продажба на акции.
Отрича се поемането на солидарната отговорност да има безвъзмезден характер,
като отново се прави уточнението, че се касае до предприето от дружеството
действие по обезпечение на парично задължение. По отношение втория евентуален
иск се споменава, че същия е неоснователен и заради това, че приетата дата на
неплатежоспособността на „К.М.“ АД е към момент следващ момента на сключване на
сделката за продажба на акции. Дори обаче да се стигнело до промяна в началната
дата на неплатежоспособността по предприетото обжалване на решението по чл.
630, ал. 1 ТЗ в тази му част, то претенцията отново не била доказана в своето
основание, защото не се касаело до правна сделка, чиито еквивалентност на
престациите да бъде съобразявана, а за действие насочено към обезпечаване на
парично задължение. Този е и първия аргумент за неоснователност на евентуалния иск с правно основание чл. 647,
ал. 1, т. 7 ТЗ, като към него е добавено и това, че поемането на солидарна
отговорност за заплащане на задължението по сделката за продажба на акции само
по себе си не може да се квалифицира като увреждащо кредиторите. Подобно
увреждане би имало ако се констатира, че търговецът намалява активите си, като
се разпорежда с имуществото си в полза на свързано лице. Подобни действия не се
наблюдавали в случая.
На 03.11.2017 г. в
срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от „Р.С.“ ООД,
като с него се излага в бланкетна форма, че предявените за разглеждане искове
са недопустими и неоснователни, защото не са налице изискуемите фактически
състави за възникване на потестативното право да се постигне относителна
недействителност на цитираната сделка, което налага те да бъдат оставени без
уважение.
На 03.11.2017 г. в
срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от „КУРИЛО –
МЕТАЛ“ АД, като с него се възразява по допустимостта и основателността на
предявените искове. По въпроса за допустимостта ответника се позовава на това,
че исковете предмет на производството е възможно да бъдат предявени единствено
от синдика, но не и от временния синдик. Това означава, че лицето Ц.М. назначен
за временен синдик не е процесуално
легитимиран да упражни подобна искова защита, поради и което инициираното от
същия производство е следвало да бъде прекратено. Успоредно с това отсъствал и
правен интерес от воденето на тези искове, защото целения ефект свързан с попълването
на маста на несъстоятелността нямало как
да бъде постигнат. В подкрепа на това си съображения ответника изтъква, че с
поемане на солидарна отговорност за заплащане на дадена сума по договора за
продажба на акции „К.М.“ АД не се е разпоредил с имущество от масата на
несъстоятелността и няма как дори и при уважаване на някой от тези искове
подобно имущество да се получи обратно и да удовлетвори кредиторите. Акцентира
се върху това, че вземането на „М.“ ЕООД е било признато с арбитражно решение,
което се е стабилизирало и обвързва със СПН страните, като самият длъжник - „К.М.“
АД е осчетоводил при себе си задължение към
„М.“ ЕООД в размер на 33 009 250 лв., като този въпрос нямало как да
бъде пререшен в настоящото производство. Формулираните от ответника възражения
по основателността на исковете са в насока, че при разглежданата сделка няма
реализирана правна последица, с която от правната сфера на „К.М.“ АД е излязло
някакво имуществено благо, от което кредиторите на масата на несъстоятелността
са пропуснали възможността да се удовлетворяват. Успоредно с това се опонира,
че действието по поемане на солидарно задължение по естеството си не съставлява
сделка, чиято отмяна може да бъде преследвана по реда на чл. 647 ТЗ. Обратно
касаело се до поемане на задължение имащо обезпечителен характер спрямо
договора за продажба на акции и било изключено да се слага знак на равенство
между поемане на солидарна отговорност от едно лице по даден договор и
сключването на договор за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Отрича се
поемането на солидарната отговорност да има безвъзмезден характер, като отново
се прави уточнението, че се касае до предприето от дружеството действие по
обезпечение на парично задължение. По отношение втория евентуален иск се
споменава, че същия е неоснователен и заради това, че приетата дата на
неплатежоспособността на „К.М.“ АД е към момент следващ момента на сключване на
сделката за продажба на акции. Дори обаче да се стигнело до промяна в началната
дата на неплатежоспособността по предприетото обжалване на решението по чл.
630, ал. 1 ТЗ в тази му част, то претенцията отново не била доказана в своето
основание, защото не се касаело до правна сделка, чиито еквивалентност на
престациите да бъде съобразявана, а за действие насочено към обезпечаване на
парично задължение. Този е и първия аргумент за неоснователност на евентуалния иск с правно основание чл. 647,
ал. 1, т. 7 ТЗ, като към него е добавено и това, че поемането на солидарна
отговорност за заплащане на задължението по сделката за продажба на акции само
по себе си не може да се квалифицира като увреждащо кредиторите. Подобно
увреждане би имало ако се констатира, че търговецът намалява активите си, като
се разпорежда с имуществото си в полза на свързано лице. Подобни действия не се
наблюдавали в случая.
На 22.12.2017 г. от
ищеца, чрез пълномощник – адв. Г.П. е упражнена допълнителна искова молба. С
нея най-напред е изложено, че подадената ИМ е редовна. Във връзка с
допустимостта на заявените за разглеждане конститутивни искове се поддържа, че
същите са допустими, предвид това, че временният синдик разполага с пълния обем
от правомощия на синдика изброени в чл. 658 ТЗ, вкл. с легитимацията да
предявява отменителни искове по чл. 647 ТЗ. По въпроса за правния интерес от
воденето на исковете по чл. 647 ТЗ се настоява, че такъв се извежда пряко от
закона, където в чл. 649 ТЗ е уредена възможността за предявяване на подобна
категория отменителни искове. Сочи се, че ефектът от обявяване на сделката
относително недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността се
свеждал до това, че ще се постигне увеличаване на имуществото, от което
останалите неучаствали в атакуваната сделка биха се били удовлетворили. Сочи
се, че вземането с което „М.“ ЕООД разполага спрямо „К.М.“ АД е имуществено,
като ако някой от предявените в условията на евентуалност искове бъде уважен,
то претендираното имуществено право ще остане в патримониума на несъстоятелното
дружество и ще увеличи наличната маса на несъстоятелността. На следващо място е
наведен довода, че поетата от „К.М.“ АД солидарна отговорност представлява по
правната си природа самостоятелна правна сделка. Тезата на част от ответните
страни, че поетото задължение имало производен характер, защото с него страните
се стремели да обезпечат изпълнението на дадено парично задължение показвала,
че страните по сделката всъщност са възнамерявали да уговорят поръчителство на
„К.М.“ АД към кредитора „М.“ ЕООД по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД. При една
такава хипотеза правата на кредитора спрямо поръчителя биха се явили погасени
по смисъла на чл. 147 ГПК, защото визираният 6 месечен срок за предявяване на
иск от кредитора към длъжника не би бил спазен, тъй като задължението за плащане
на поетото в условията на солидарна отговорност задължение е било изискуемо към
датата – 05.04.2016 г., но е било съдебно предявено на 01.12.2016 г. С ДИМ последователно са изложени позиции в
подкрепа на всеки един от трите предявени в условията на евентуално съединяване
искове. По отношение на иска основан на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ се поддържа, че
атакуваната сделка има характеристиката на безвъзмездна такава и това е така,
защото не е била уговорена насрещно имуществено благо, а единствено е поето задължение
за заплащане на покупна цена за акциите в размер на 30 000 000 лв. Що се касае
до иска основан по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ свързаността между „К.М.“ АД, „М.“ ЕООД и останалите дружества поели
солидарно задължение да отговарят за плащането на възникналото задължение била
еднопосочно установена, като отново са приповторени фактическите твърдения в
тази насока присъстващи в първоначалната искова молба.
В срока по чл. 372 ГПК, а именно на 20.02.2018 г. от ответника – „М.“ ЕООД е упражнен допълнителен
отговор, с които е изразено становище по депозираната от ищеца, чрез
пълномощник – адв. П. допълнителна искова молба. С нея се поддържат всички
изложени в първоначалния отговор доводи за недопустимост и неоснователност на
предявените с първоначалната искова молба искове, като същите са приповторени
изчерпателно от страната. Изложеното важи и за манифестираните възражения по
основателността на всеки един от заявените за разглеждане искове. Споменато е,
че „К.М.“ АД няма качеството и на
поръчител, а се явява единствено солидарно задължено лице по задълженията
формирани от сключения договор за продажба на акции. В отговорът присъстват и
доводи за недопустимост на предявения за пръв път с допълнителната искова молба
иск за нищожност на договора за встъпване в дълг, поради опорочаване по смисъла
на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В срока по чл. 372 ГПК, а именно на 22.02.2018 г. от ответника – „Р.С.“ ООД е упражнен
допълнителен отговор, с които е изразено становище по депозираната от ищеца,
чрез пълномощник – адв. П. допълнителна искова молба. С нея се поддържат всички изложени в
първоначалния отговор доводи за недопустимост и неоснователност на предявените
с първоначалната искова молба искове. В
отговорът присъстват и доводи за недопустимост на предявения за пръв път с
допълнителната искова молба иск за нищожност на договора за встъпване в дълг,
поради опорочаване по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото синдикът не е
легитимирано лице, което разполага с възможността да води искове от подобно
естество.
В срока по чл. 372 ГПК, а именно на 10.04.2018 г. от ответника – „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ е
упражнен допълнителен отговор, с които е изразено становище по депозираната от
ищеца, чрез пълномощник – адв. П. допълнителна искова молба. С нея се поддържат
всички изложени в първоначалния отговор доводи за недопустимост и
неоснователност на предявените с първоначалната искова молба искове, като
същите са приповторени изчерпателно от страната. В отговорът присъстват и доводи
за недопустимост на предявения за пръв път с допълнителната искова молба иск за
нищожност на договора за встъпване в дълг, поради опорочаване по смисъла на чл.
26, ал. 2 ЗЗД.
С определение от
19.02.2018 г. на основание чл. 220 във вр. с чл. 218 ГПК „БАНКА ДСК“ ЕАД е
конституирано по делото като трето лице-помагач на страната на ищеца. С молбата
си за конституиране по делото банката е изложила и съображения по фактическите
твърдения на ищеца-синдик, като се е присъединила към същите.
С определение от 26.07.2018
г. на основание чл. 220 във вр. с чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица-помагачи
на страната на ответниците по делото са конституирани „Р.Ф.“ АД, „Р.Ф.П.“ АД, „С.М.“
АД, и „НОЖАРСКА ФАБРИКА – Т.****“ АД – в несъстоятелност.
Съдът, след като прецени събраните по делото и
относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен договор за продажба на акции, сключен на 05.01.2016 г. между „М.“
ЕООД, в качеството му на продавач, и „Р.С.“ ООД, в качеството му на купувач.
Обвързвайки се с тази сделка продавачът е изразил договорна воля да прехвърли в
полза на купувача притежаваните от него 60 000 броя налични поименни акции
с право на глас от капитала на търговско дружество - „М.“ АД, всяка от които с
номинална стойност от по 500 лв., срещу което купувачът е поел насрещното
задължение да заплати в полза на продавача продажна цена в размер на сумата от
30 000 000 лв., платима в срок от три месеца броени от датата на
сключване на договора. В чл. 4.1. от разискваното съглашение е предвидено, че
при допусната от страна на купувача забава отнасяща се до изпълнението на
задължението му за заплащане на уговорената продажна цена, която е продължила
повече от 30 дни, то в негова тежест се начислява неустойка в размер на 0,5 %
за всеки ден от забавата, но не повече от 10 % от размера на продажната цена. Посредством
клаузите на чл. 5.1. и чл. 5.2. от договора, наред с купувача, за изпълнение на
задълженията му, произтичащи от договора за продажба на акции, се е задължил да
отговарят солидарно ответникът – „К.“ АД /н./, а така също и още четири
дружества – „Р.Ф.“ АД, „Р.Ф.П.“ АД, „С.М.“ АД, и „НОЖАРСКА ФАБРИКА – Т.****“ АД
– в несъстоятелност.
С арбитражно решение
от 23.12.2016 г., постановено по арб. д. № 1/2016 г. по описа на едноличен
арбитър С.П., влязло в сила на същата дата, „К.М.“ АД /н./ и другите солидарно
отговорни по договора дружества са осъдени да заплатят в полза на „М.“ ЕООД
сумата от 30 000 000 лв., представляваща дължима и незаплатена
продажна цена за прехвърлени акции, породена от сключен договор за продажба на
акции от 05.01.2016 г., сумата от 3 000 000 лв., представляваща
дължима неустойка по договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., както и
сумата от 9 250 лв. – разноски за образуване и провеждане на арбитражното
производство.
С решение №
1230/23.06.2017 г., постановено по т.д. № 185/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 5-ти състав, образвувано
по молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност,
подадена от „М.“ ЕООД на 11.01.2017 г., е обявена неплатежоспособността на „К.М.“
АД /н./, определена е началната ѝ дата – 24.12.2016 г. и по отношение на
дружеството е открито производство по несъстоятелност.
С решение № 747 от
28.03.2018 г., постановено по т.д. № 4794/2017 г. по описа на Софийски апелативен
съд, ТО, 3-ти състав е потвърдено решение № 1230/23.06.2017 г., постановено по
т.д. № 185/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 5-ти състав, в
обжалваната му част касаеща определяне на началната дата на
неплатежоспособността на „К.М.“ АД.
На 09.08.2017 г. по електронната
партида на „К.М.“ АД /н./ в търговския регистър е обявен изготвения от синдика -
Ц.М. списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като
под т. 1 от списъка са включени вземанията на „М.“ ЕООД, установени с
арбитражно решение от 23.12.2016 г., постановено по арб. д. № 1/2016 г. по
описа на едноличен арбитър С.П., както следва – сумата от 30 000 000 лв.,
представляваща дължима и незаплатена продажна цена за прехвърлени акции по
силата на договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., сумата от 3 000 000
лв., представляваща дължима неустойка по договор за продажба на акции от
05.01.2016 г., както и сумата от 9 250 лв. – разноски за образуване и
провеждане на арбитражното производство.
С определение № 6826
от 15.11.2017 г., постановено по т.д. № 185/2017г, по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI – 5-ти състав, списъка на приетите вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 09.08.2017 г., е одобрен в
производство, развило се по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ, без изменения в частта,
отнсяща се до вземанията на „М.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
По предявения главен иск с правно основание
чл. 647,
ал. 1, т. 2 ТЗ :
Съдът е сезиран с
конститутивен иск при квалификацията на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, предявен от временния
синдика на „К.М.“ АД /н./ и поддържан от постоянния такъв, за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, по
силата на който „К.М.“ АД /н./ е поело солидарна отговорност към кредитора „М.“
ЕООД да отговаря за изпълнение на задълженията, възникнали за „Р.С.“ ООД от
договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляващ едностранно
безвъзмездно поемане на солидарно задължение за заплащане на продажната цена по
договора, възлизаща в размер на сумата от 30 000 000 лв., както и за заплащане
на всички породени неустойки, произтичащи от неизпълнението на задължението за
заплащане на посочената сума.
Съгласно чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ. бр. 20 от
28.02.2013 г., приложима към всички сделки, които към момента на влизане в сила
на промяната не са били предмет на вече приключило производство по чл. 647 ТЗ,
предвид § 14, ал. 1 вр. с § 9 ЗИД на ТЗ, за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността може да бъде обявена всяка безвъзмездна сделка,
сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност.
В случая, както беше
очертано, с предявения преферентен иск в производството по несъстоятелност се
атакува договорът, по силата на който „К.М.“ АД /н./ се е задължило да отговаря
солидарно, наред с купувача по договор за продажба на акции от 05.01.2016 г.,
сключен между „М.“ ЕООД, в качеството му на продавач, и „Р.С.“ ООД, в
качеството му на купувач, за изпълнение на задължението за заплащане на
продажна цена в размер на 30 000 000 лв., както и на задължението за заплащане
на неустойка за допусната забава в изпълнението на задължението за заплащане на
продажната цена, произтичащо от чл. 5.1. и 5.2. от договора. Сключването на
договора за продажба на акции от 05.01.2016 г. между „М.“ ЕООД и „Р.С.“ ООД, както
и поемането на солидарно отговорност от страна на „К.М.“ АД за изпълнение на
задълженията на купувача, произтичащи от този договор, са безспорни между
страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства. Правните
последици на договора, по силата на който „К.М.“ АД е поело солидарна
отговорност за изпълнение на задълженията на купувача по договора за продажба
на акции от 05.01.2016 г., се изчерпват с едностранното му задължаване към продавача
да отговаря по задължението за заплащане на предвидената продажна цена на
прехвърляните акции. От анализа на съдържанието на обсъжданата договорна връзка
става ясно, че отсъства възникване на насрещни задължения в тежест на кредитора
по отношение на солидарно задължилия се. Посоченото означава, че тази сделка
разкрива характеристиките именно на такава за встъпване в дълг, в каквато
насока са и твърденията на ищеца по разглеждания иск.
Предвид на това, че
„К.М.“ АД е встъпило в задълженията на купувача по договора за продажба на
акции от 05.01.2016 г. още с възникването на продажбеното правоотношение и доколкото
двата договора са обективирани в един и същ документ, носещ подписите на
законните представители, както на страните по договора за продажба, така и на
солидарния длъжник, встъпил в задълженията на купувача, то атакуваният договор за
встъпване в дълг е сключен в установения от закона двугодишен период преди
датата на подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност. Така за установяване
съществуването на потестативното право, предявено с отменителния иск по чл.
647, ал. 1, т. 2 ТЗ, по делото остава да бъде установено, че атакуваният
договор за встъпване в дълг има безвъзмезден характер.
Диференцирания
подход на законодателя в материята на несъстоятелността досежно различията в
предпоставките за атакуването по пътя на отменителната искова защита на
възмездните и безвъзмездните актове на длъжника, почива на идеята по правило
възмездно-еквивалентния характер на търговските отношения. Обявяването за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на възмездните
сделки, сключени от длъжника, става при утежнени предпоставки в сравнение с
тези, приложими по отношение на безвъзмездните актове на разпореждане. Този
подход е оправдан с оглед съображението, че при възмездните сделки, макар и
длъжникът да се лишава от определено имущество, респективно имуществото му да
се обременява със задължение, чието изпълнение би довело до ефективното му
намаляване, срещу това все пак той придобива определени имуществени права,
което на свой ред създава възможност за удовлетворяването на кредиторите му от
тяхната стойност. При безвъзмездните сделки е обратното – длъжникът се лишава
от определено имущество или поема задължение без срещу това имуществената му
сфера да се увеличава ефективно или по отношение на него да се поема насрещно
задължение, което по необходимост води до затрудняване на удовлетворяването на
останалите му кредитори. Тези особености на безвъзмездните сделки обуславят
диференцирания подход на законодателя при определяне на предпоставките, при
които същите могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, по пътя на отменителната искова защита в производството
по несъстоятелност.
Уредбата на договора
за встъпване в дълг, съдържаща се в текста на чл. 101 ЗЗД, допуска същият да
бъде сключен по съглашение между встъпващия в задължението и кредитора, както и
по съглашение между него и първоначалния длъжник, като в последния случай, до
одобряването му от кредитора, договорът може да бъде отменен или изменен по
съгласие на страните по него. И в двата случая правните последици на договора
за встъпване в дълг се състоят в поемането на солдидарна отговорност от страна
на встъпилия в задължението, наред с пъроначалния длъжник. В случай, че
правните последици на договора за встъпване в дълг се изчерпват с минимално
изискуемото от закона съдържание, а именно – с едностранното задължаване на
встъпилия в дълга длъжник, солидарно с първоначалния, този договор разкрива
характеристиките на едностранен и поради това безвъзмезден. В обсъждания случай
за встъпилия в паричното задължение за заплащане на продажна цена на
придобивани от трети лице акции не се поражда насрещно вземане за имуществена
престация, която да компенсира /възмезди/ задължаването му по отношение на
кредитора, което от своя страна затруднява/осуетява удовлетворяването на останалите
му кредитори. Едновременно с това правната уредба на договора за встъпване в
дълг не изключва опцията същият да бъде сключен и като двустранен. Такъв би бил
случаят, при който по повод на осигуряването му на още един длъжник, който да
отговаря за удовлетворяване на вземането му, наред с първоначалния, кредиторът
поеме по отношение на встъпилия в дълга насрещно задължение, което да коменсира
поемането на дълга. Тогава договорът за встъпване в дълг би придобил характера
на двустранен. Предвид спецификите на договора за встъпване в дълг същият не
позволява да бъде определен отнапред като възмезден или безвъзмезден, като при
изследване на въпроса за правното положение на конкретния договор с оглед на
обсъжданата класификация винаги трябва да се подхожда конкретно, като се
съобразят различните обстоятелства, сочещи наличието на възмездност или
безвъзмездност.
Изложените
съображения по въпроса за делението на договорите на възмездни и безвъзмездни и
конкретните особености на процесния договор за встъпване в дълг, чието
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността е
предмет на настоящото производство, налагат извода, че атакуваният договор разкрива
характеристиките на безвъзмездна сделка. Този извод не се разколебава от
обстоятелството, че „К.М.“ АД /н./ е встъпило в задълженията на купувача по
договора за продажба на акции от 05.01.2016 г. едновременно със сключването на
главния договор, поради което встъпването в дълга може да е било решаващо за
намерението на продавача да сключи договора. Възмездният характер на договора,
от който произтича задълженито в което се встъпва, сам по себе си не обуславя
аналогичния характер на договора за встъпване в дълг, доколкото имуществената
престация на кредитора, по отношение на когото е осъществено встъпването,
ползва единствено длъжника по главното правоотношение – купувача на акциите.
Поелите солидарна отговорност субекти не получават имуществена облага от
сделката, а единствено гарантират, че ще дължат плащане на съответната продажна
цена на придобиваните акции солидарно с главния длъжник.
С оглед на
изложеното предявеният от страна на синдика на „К.М.“ АД /н./ главен иск с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за прогласяване на атакувананият
договор за встъпване в дълг за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността следва да бъде уважен. Този процесуален резултат изключва
необходимостта от разглеждане на предявените в условията на евентуалност други
преферентни искове.
По разноските:
Предвид правилото на
чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разгледания иск не се събира
предварително, като в зависимост от изхода на спора се събира от осъдените
страни, в случай, че иска е уважен, респективно от масата на несъстоятелността
ако искът бъде отхвърлен. В случая резултата от провелия се процес е свързан с
основателност на заявения главен иск, поради което следващата се държавна такса
за неговото разглеждане подлежи на понасяне от ответните страни. Изчисляването
ѝ е подчинено на цената на иска, определена в размер на стойността на
договора, чието обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, е предмет на разгледания иск. Така държавната такса за
разглеждане на иска възлиза на сумата от 1 320 000 лв., като същата
следва да се присъди в полза на бюджета на съда.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ по предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ
от П.К., в качеството му на синдик на „К.М.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Овча купел“, ул. „*******, „Р.С.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и „К.М.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, договор
за встъпване в дълг от 05.01.2016 г., по силата на който „К.М.“ АД /в
несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора – „М.“ ЕООД за
изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договор за продажба на
акции от 05.01.2016 г.
ОСЪЖДА „М.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Овча купел“,
ул. „*******, „Р.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
и „К.М.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплатят по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер от 1 320 000
лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на уважения иск.
Решението е
постановено при участието на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „*******, като трето лице-помагач на
страната на ищеца и при участието на „Р.ФМ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, „Р.Ф.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Слатина“, бул. „*******, „С.М.“ – в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, и „НОЖАРСКА ФАБРИКА – Т.****“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** като трети
лица-помагачи на страната на ответниците.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: