МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. № 311/2015
Г.
НА РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Районна
прокуратура Луковит с обвинителен акт № Д- 49/30.11.2015 г. по досъдебно
производство № ЗМ-129/2010 г. на РУ на МВР – Луковит, внесен в съда на
28.12.2015 г., е повдигнала обвинение срещу М.С.И. и срещу М.А.М. за това, че
всеки от тях, в съучастие с другия, на 23.04.2010 г., около 23.00 часа на
центъра на с. Бежаново, обл. Ловеч, противозаконно
повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Н. М.“ с рег.№ОВ ***** АК,
собственост на П.К.Н. от с.с., управляван от Д.В.И.
от с.с., като строшил задно дясно стъкло, задно
обзорно стъкло, а посредством удар с брадва деформирал задна лява колона и ляв
ръб на тавана, като общата стойност на причинената вреда е 623.96 лева –
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Пострадалата
от престъплението П.К.Н. не желае да участва активно в процеса, като изрично в
съдебно заседание се отказва от правото си да бъде конституирана като частен
обвинител и/или граждански ищец.
В
хода на съдебните прения прокурорът П. Грънчарова поддържа изцяло обвиненията
срещу всеки от двамата подсъдими, които намира за доказани от свидетелските
показания, разпознаването и огледа на увредения автомобил, които доказателства
кореспондират помежду си. Обосновава се с наличието на множество хора с брадви
и колове в ръце, събрали се по повод непристойни действия от страна на св. С.И.,
които се насочили към автомобила, управляван от Д.И., като
свидетелите-очевидци, които са били в автомобила, разпознават личното участие
на подсъдимите в причиняване на вредоносния резултат. За достоверността на
показанията им се позовава на приключилото производство спрямо С.И., както и по
отношение на друго извършено деяние по същото време и на същото място,
представляващо престъпление по чл. 339 НК. Пледира за налагане на наказание на
всеки от подсъдимите - „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като
изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Упълномощеният
защитник на двамата подсъдими – адв. С.Х. ***, прави
възражения относно доказателствената стойност на
разпознаването, в което са участвали лица, участвали в произшествията, случили
се в идентична обстановка. Излага съображения, с които да разколебае
достоверността на свидетелските показания на Д.И. и на Н.В., относно факта, че
именно двамата подсъдими са причинили увреждането. Адв.
Х. коментира свидетелските показания, за да подкрепи тезата си, че другият
свидетел – Н., посочен като очевидец, не се е намирал в увредения автомобил. Счита,
че в подкрепа на съществуващото съмнение е и това, че прокурорът не е внесъл
обвинение в съда повече от 6 години и затова моли двамата й подзащитни
да бъдат оправдани. В случай, че съдът не сподели становището й, моли при
определяне на наказанието им да бъде отчетена цялостната фактическа обстановка,
чистото съдебно минало на двамата, както и дадените обяснения от тях.
Подсъдимите
поддържат пледоарията на защитника си адв. Х..
Подс. М.И. в последната си
дума заявява, че съжалява, че заради други, те са пострадали. Моли за
справедливо наказание, за каквото намира глобата.
Подс. М.М.
не се признава за виновен и счита, че не трябва той да страда заради други,
отрича да е строшил колата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите
М.И. и М.М. ***. Двамата са от един и същи род,
известен като „Елезовите“, на лица от малцинствен
произход, които поддържали близки отношения помежду си.
В
с. Бежаново от години съществувал конфликт между лица от български произход и
лицата от ромски произход, който конфликт често прераствал в сбивания и
саморазправа. През 2010 г. имало много битови кражби, заради което кметът на
селото М.Д. възложил на св. И.Ю., Ц.Н. („Ц.“) и И.Р. („Р.“)
да се грижат за обществения ред през нощта.
На
23.04.2010 г. около 22.30 часа св. С.И. („К.) – брат на подсъдимия М.И., с приятеля си М. Т. („Г.“) и неговата каруца отишли до
ресторанта в центъра на с. Бежаново, за да купят алкохол. Двамата били в
нетрезво състояние и лесно се спречкали със свидетелките Д. Ц., В.Р. и С.Ц..
Поведението им провокирало свидетелите И.Ю., Ц.Н. („Ц.“) и И.Р. („Р.“) да се намесят, като бързо помежду им възникнал
конфликт с опити за взаимно нанасяне на удари. Св. И.Ю. подгонил „Г.“, като отнел
каруцата и коня му и ги скрил в стопанския двор в края на селото, а Ц.Н. и И.Р.
подгонили С.И., когото застигнали близо до моста и там му нанесли удари по
тялото и главата. Уплашен от случилото се, С.И. се обадил по телефона на баща
си С. М. и на брат си – подсъдимия М.И..
„Г.“
също потърсил помощ от близките си от рода на „Партизаните“, за да търсят коня
и каруцата, които му били отнети. В резултат на това за кратко време в центъра
на селото се събрали множество от близките на С.И. и на „Г.“, които носели в
ръце вили, криваци (тояги) и
брадви, а бащата на С.И. и на подсъдимия М.И. – св. С. М., носел огнестрелно
оръжие. Близките на „Г.“ от рода на „Партизаните“ започнали да обикалят да
търсят каруцата и коня, включително ходили до дома на кмета – св. Д..
Родът
на „Елезовите“,
сред които били и двамата подсъдими, търсели хората, които
са нанесли побой над С.И., за да се саморазправят с тях. Стигнали до заведение
в центъра – „кафето на Анатоли“, където на работа бил св. Н.С. и видял, че към
него се насочват хората, които държали заплашително различни предмети, но
двамата подсъдими казали: „Не е той, оставете го!“. В този момент на улицата
пред заведението спрял автомобил „Н. М.“ с рег.№ОВ **** АК, собственост на П.К.Н.,
управляван от св. Д.И. ( „М. – Черния“), в който били и свидетелите Н.В. и П.И..
Св. Н.В. слязъл от автомобила и в този момент събралите се хора начело с
подсъдимите се насочили към него, което го накарало да побегне в посока към
пощата на селото. Бягайки, В. се обърнал и видял, че групата се е насочила към
автомобила на Д.И. и двамата подсъдими започнали да нанасят удари с предметите,
които държали – подсъдимият М.М. държал брадва, а подс. М.И. – вила. Част от ударите попаднали върху задното
обзорно стъкло и задното дясно стъкло, които се строшили. Подс.
М. нанасял удари с брадвата върху лявата колона и ръб на автомобила, от което
те се деформирали. Стойността на уврежданията към датата на причиняването им е
623.96 лева.
Св.
Д.И. успял да потегли с автомобила, застигнал Н.В., който се качил вътре и се
оплакал, че ръката му е простреляна. Всички заедно отишли в стопанския двор,
където се намирали приятелите им – И.Ю. и Р., и откъдето потърсили помощ от
полицията.
В
отговор на телефонното обаждане на място пристигнал полицейски екип, като бил
извършен оглед на местопроизшествието в центъра на селото, който оглед
продължил в стопанския двор, където бил огледан увреденият автомобил.
Съдът
установи горната обстановка въз основа на следните ДОКАЗАТЕЛСТВА И
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА: от писмените доказателства, от показанията на свидетелите
Н.В., Д.И., П.Г., И.Р., М.Д., В.Б., Д.Г., Г.Г., П.Н.,
Д. Ц., В.Р., С.Ц., частично от
обясненията на подсъдимите и на свидетелите В.А., С.И., Ш.М., заключението на
оценителната автотехническа експертиза.
В
хода на съдебното следствие се разкриха съществени противоречия между двете
основни групи свидетели. Едната група свидетели – С.И., Ш.М. и В.А., са близки
и роднини на подсъдимите и са част от малцинствената общност на с. Бежаново,
разпозната от останалите като ромска общност. От показанията на тази група
свидетели се установява, че автомобилът, управляван от Д.И. е бил увреден от
лица от ромски произход чрез нанасяне на удари с брадви и криваци, но
свидетелите не могат да посочат самоличността им. Тази група свидетелства и за
факта, че на мястото на произшествието са били и двамата подсъдими, но се
отрича те да са участвали в действията по увреждане на автомобила.
Другата
група свидетели – очевидци са лицата от български произход, които са били в
увредения автомобил – водачът Д.И., Н.В. и П.Г.. От техните показания се
установява главният факт – нанасянето на удари с вила и брадва по автомобила от
двамата подсъдими.
Съдът,
отчитайки, че между двете групи свидетели съществува дългогодишна вражда,
подложи на задълбочен анализ показанията им, след което се довери на втората
група свидетели, доколкото същите намират подкрепа в други доказателствени
източници, които са независими, включително и в част от обясненията на
подсъдимите и част от показанията на техните близки.
Св.
Н.В. е възприел, че тълпата от роми атакува автомобила, като действията на
двамата подсъдими са откроени: „…двамата
подсъдими удряха по автомобила, където им падне с криваци, с брадви, кой
каквото имаше в ръце – удряше….“. Съдът оцени показанията му като
достоверни, доколкото в същия смисъл са били дадените от В. обяснения
непосредствено след инцидента на служителя от РУ МВР Луковит – св. Г.Г., разпитан като свидетел той възпроизвежда заявеното пред
него в нощта на инцидента: „…спрели
автомобила и към тях се приближила група от жители на селото, могат да ги
оприличат с ромски етнос, които са държали в ръцете си тояги, криваци, такива
предмети и са искали да се саморазправят с тях….Той ми каза, че ги познавал
като М. и М...също така и Ш. ми беше посочен…Н. ми каза, че тичайки по улицата
е чул и видял, че С.И. М. – баща му на М., възпроизвел изстрел с пистолет…“.
Достоверността
на показанията на Н.В. се подкрепя и от факта, че относно увреждането на ръката
в резултат на произведен срещу него изстрел е подкрепено от медицинско
свидетелство (л. 74 ДП), както и от обстоятелството, че срещу С. М. – баща на
подсъдимия М.И., е било образувано наказателно производство за престъпление по
чл. 339 НК, приключило със споразумение (л. 185-186 ДП).
Водачът
на увредения автомобил Д.И. е възприел, че: „…М. почна да удря по колата…с някакъв твърд предмет…и другия подсъдим
беше…“. Същият свидетел в показанията си от ДП, депозирани малко след
деянието, които са приобщени по реда на чл. 281 НПК, е заявил: „…през това време разпознах М. и М. от „Елезовите“. Счупиха с брадви страничното стъкло на колата
ми, а единият от тях удари по тавана на колата с тъпото на брадвата…“.
Двамата подсъдими са били разпознати от свидетеля още в хода на досъдебното
производство, видно от приложените протоколи за разпознаване (л. 88 и л. 93
ДП). Свидетелят Д.И. е разпознал и лицето по прякор „Ц. П.“ – с Ш.И., като
участник в нападението над автомобила. Това не променя достоверността на
възприятията му, доколкото и от останалите доказателства се установява, че и
други лица от близките на подсъдимите са участвали. Спрямо Ш.И. първоначално
прокурорът е решил да образува наказателно производство и го е привлякъл като
обвиняем, след което е прекратил производството срещу него поради липса на
достатъчно доказателства.
Защитата
счита, че разпознаването на М.И. е опорочено, тъй като същото е извършено на
по-късна дата. Съдът обсъди това възражение е установи, че действително първото
разпознаване на лицата, споменати в предварителния разпит на Д.И. като „М.“, „М.“ и „Ц. П.“ е проведено на 25.08.2010 г., когато
свидетелят е посочил подсъдимият М.М., брат му М. М.
и св. Ш.И.. На 14.09.2010 г. е проведен повторен разпит на разпознаващия, в
който е обяснил, че се е припознал в роднина на подсъдимия М.И. и при проведено
разпознаване е посочил последния. За съда не съществува съмнение в
идентичността на разпознатия като извършител М.И., тъй като същата е
категорично потвърдена в съдебно заседание, заявена под страх от наказателна
отговорност и установена от другите преки и контролни доказателства,
включително двамата подсъдими са посочени като извършители при проведените очни
ставки с тяхно участие. Причината за първоначалното объркване от разпознаващия
е обективно и житейски обяснима, доколкото атаката е била осъществена от
множество лица, повечето от които съселяни, а първоначално разпознатия М. М. е
съответно братовчед на единия подсъдими и брат на другия.
Самият
подсъдим М.М. дава обяснения, с които признава, че е
бил на инкриминираното място (л.172): „…на мен ми се обадиха, аз слязох с
брадвата и видях, че братовчед ми е бит. Н. на кафето питам – Защо го преби?,
бяхме там аз, подсъдимият М. и К.…“. В този смисъл са и показанията на Н.С.,
който е бил на работа в кафето (л. 67) и срещу него двамата подсъдими били
вдигнали заплашително „криваци“, когато спрял Д.И. и всички тръгнали да удрят
по колата му. От неговите незаинтересовани показания се установява, че действително
е имало разговор между него и подсъдимите, но той е бил преустановен, след като
се е появил автомобилът на И.. Затова съдът частично се довери на показанията
на свидетеля В.А., който също признава, че е бил с подсъдимите и С.И. до
кафето.
Показанията
на В. и И. съответстват на показанията на служебно допуснатия до разпит П.Г.,
който пред съда заяви: „…започнаха да
трошат колата М. и М.. Имаше и други, но аз само тях можах да видя…“.
От
Протокола за оглед (л. 5-7 ДП) се установява, че на центъра на селото е имало
следи от строшени автомобилни стъкла, както и гилза от патрон, а в стопанския
двор на ТКЗС-то е намерен лекият автомобил с констатираните увреждания, които
са фиксирани и във фотоалбум.
Относно
наличието на предходни конфликти между двете етнически общности са събрани безпротиворечиви доказателства – за това свидетелстват и
двете групи коментирани свидетели, а така също и полицейските служители и
тогавашният кмет на селото М.Д..
Поводът
за възникване на конфликта и нанесения побой над С. И. се установява от
неговите показания, от обясненията на подсъдимите, на свидетелките П.Н., Д. Ц.
и В.Р., а така също се потвърждава и от приложеното по делото медицинско
свидетелство (л. 108) и справка от РП Луковит (л. 93), в която е посочено, че
преписката за причинената телесна повреда на С. И. е обединена с преписката по
настоящото дело.
Уврежданията
по автомобила, собственост на П.Н., се установяват безпротиворечиво
от показанията на свидетелите – очевидци, а така също и от показанията на
полицейските служители, пристигнали непосредствено след събитията по повод
сигнал от участниците, както и от протокола за оглед на местопроизшествие. По
делото е приложена Справка от базата данни на КАТ (л. 63), от която е видно, че
П.Н. е собственик на процесния автомобил.
Стойността
на уврежданията е установена от назначената в хода на досъдебното производство
експертиза, прочетена по реда на чл. 282, ал. 3 НПК със съгласието на страните.
Другата
група свидетели, близки до подсъдимите, съдът намери, че не дават обективни
показания относно съществения факт – дали двамата подсъдими са автори на
деянието, в което са обвинени. Освен роднинската връзка с подсъдимите, С.И. и Ш.И.
са били обвиняеми в същото производство, което за С.И. е приключило с
оправдателна присъда, поради това, че деянието му е било квалифицирано от съда
като дребно хулиганство и преписката е била изпратена на МКБППМН при Община
Луковит, а спрямо Ш.И. е прекратено от прокурора поради липса на достатъчно
доказателства.
Тези
субективни фактори, преценени с останалите доказателства, водят до извод, че
съдът не може да се довери на същите и те следва да бъдат оценени като тендензиозни с цел ескулпиране на
подсъдимите.
Въз
основа на така установена фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Подсъдимите
са обвинени в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
От
събраните доказателства се установи, че са налице обективните признаци на
престъплението – предизвикан е вредоносният резултат – увреждане на чужда вещ.
В случая този резултат е наличен – лекият автомобил е повреден чрез действията
с брадви от страна на двамата подсъдими, като действията им са били насочени
към постигане на един и същи резултат и всеки е действал при мълчаливо съгласие
с действията на другия. Всеки от тях е извършил престъплението умишлено,
преследвайки пряката цел да повредят имуществото на лицата, които според
подсъдимите са причинили телеснета повреда на
роднината им – С.И.. Съдът установи, че именно последното е мотивирало
поведението на подсъдимите.
Следва
да бъде даден отговор на оплакването на подсъдимите, че те са привлечени към
отговорност, вместо други. По делото се събраха доказателства за това, че и
други лица са участвали в увреждането на автомобила, но на част от тях не е
била разкрита самоличността, а спрямо Ш.И. прокурорът е прекратил
производството. При положение, обаче, че деятелността на двамата подсъдими е
безспорно установена и срещу тях има повдигнато обвинение, то те следва да
понесат отговорност за собствените си действия, доколкото всеки от участниците
е действал със знанието и при условието, че и други лица преследват същия
резултат.
По наказанието
Предвиденото
наказание за това престъпление е „лишаване от свобода“ до 5 години.
Съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство за двамата подсъдими чистото им
съдебно минало. От друга страна, отговорността и на двамата се отегчава от
начина на извършване на деянието – дръзко, арогантно, при очевидност в центъра
на селото, съпроводено с демонстрация на
непоколебимост за увреждане и при мотив за саморазправа с лицата от български
произход.
Въпреки
превеса на отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с деятелността на
всеки от подсъдимите, съдът прие, че е налице друго изключително обстоятелство,
което налага да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и наказанието
„лишаване от свобода“ да се замени с „пробация“, а
именно изминалият прекомерно дълъг период от време от извършване и разкриване
на деянието – 23.04.2010 г., до повдигане на обвиненията в съда – 28.12.2015 г.
През този период от почти 6 години няма нито едно обективна причина, която да
оправдае бездействието на прокурора. Всички доказателства, на които се основава
обвинението, са били събрани още през 2010 г. и на 01.12.2010 г. разследващият
е дал писменото си мнение за предаване на съд на М.И., С.И., Ш.И. и С. М..
Прокурорът е внесъл предложение по чл. 78а НК по отношение на С.И. и одобрено
споразумение със С. М., а по отношение на останалите трима обвиняеми не се
произнесъл. От тогава са изминали 5 години, през които производството не било
спряно, но въпреки това прокурорът не е осъществил нито едно от правомощията си
по отношение на лицата.
Това
бездействие на прокуратурата следва да бъде коментирано, доколкото чрез същото
подсъдимите са били необосновано дълъг период поставени в положение на
несигурност и страх, както и на ограничения, произтичащи от взетите им мерки за
неотклонение. С това е нарушено основното човешко право на всеки един от
подсъдимите, гарантирано
от чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ – делото му да бъде разгледано и решено в разумен срок.
Констатирайки това нарушение, съдът,
действащ като национален орган, прие, че същото следва да бъде компенсирано, за
да се неутрализират вредните последици за подсъдимите, свързани с неприятните
психични изживявания, които предизвиква продължителния наказателен процес извън
разумния срок. Намаляването на наказателната отговорност, когато това е сторено
изрично, представлява непарична компенсация за нарушаването на правото на
обвиняемия делото му да бъде разгледано в разумен срок. Компенсацията в случая
се изразява в това, че съдът замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“. Тази възможност за непарична компенсация при
нарушено право по чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ е обсъждана в практиката на ЕСПЧ,
включително в делото на Д. и Х. срещу България.
След като определи наказанието по вид – „пробация“, съдът наложи на всеки от подсъдимите двете
задължителни пробационни мерки за срок от по 6
месеца, които мерки, предвид продължителността на процеса и чистото съдебно
минало на подсъдимите, са достатъчни, за да се постигнат целите на наказанието.
Съществен аргумент за този извод на съда е обстоятелството, че към момента на
съдебното следствие в хода на извършените очни ставки се установи, че двете
групи, участвали в конфликта, са се помирили и са в добри отношения.
Съдът служебно установи в хода на съдебното следствие всички
факти, свързани с предходните конфликти между представителите на двете
етнически общности, за да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 1, ал. 2 НПК – да съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на
законността, при което се установи състоянието на продължително бездействие на
полицейските органи и на прокуратурата, които не са предприели необходимите
действия, за да разследват дали поведението на която и да е двете групи лица,
спадащи към различни етнически общности от с. Бежаново, не е било мотивирано от
етнически подбуди, в каквато насока се събраха достатъчно доказателства. В
настоящия случай всички факти за предхождащия инцидента конфликт, съдържащи се
в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, сочат на трайно
състояние на етническа нетърпимост: „…това нещо продължаваше години наред,
когато си пийнат, решават, че трябва да се бият с някой и си изливат агресията
срещу нас…“ – л. 59, „…много пъти е имало такива инциденти, и преди, напият се,
слязат надолу, други такива като тях…в самото село имаше чувство на
безнаказаност от ромите, това беше системно в продължение на 5-6 години…дойдоха
полицаите на края на селото и аз им показах и викам – простреляха ме!, а
полицая ми вика: - Нищо ти няма!, значи човек трябва да умре, че да му има
нещо…аз разчитам полицията да ме защитава…“ – л. 60, „…Бяхме започнали нещо
като охрана на селото…кмета ни възложи това…“ – л. 61, „… момчето е циганче и се би с българчета…“ –
л. 62, „…В с. Бежаново много често ставаха инциденти, имаше инциденти и пред
дискотеката. Там пиеха и се биеха, просто казано, между българи и роми ставаха
инциденти…мисля, че имаше охрана на реда, ловджии мисля, че излизаха…“ – л.
171, „…възлагал съм на хора от селото да наблюдават реда…ако видят кражби,
побоища, да се обаждат на тел. 112 или мен да информират…“ – л. 171, „…всички
цигани скочиха върху колата…ние отдавна все си се бием…“ – л. 172.
Прави впечатление, че прокурорът не е осигурил всестранно и пълно
разследване на цялостната дейност на представителите на двете групи в
инкриминираното нощ, а избирателно е провел разследване само на част от
престъпленията, като за другите престъпления не е извършил разследване. Така,
без изрично произнасяне, прокурорът е игнорирал достатъчното данни за
престъпленията срещу телесната неприкосновеност на Н.В., който е бил
прострелян, на Ц.Н., който е имал наранявания от вила, и на С.И., който е имал
множество травми по главата и тялото от нанесения му побой. За тези увреждания
и тримата са представили медицински свидетелства, които се намират в
досъдебното производство, без обаче да са били обсъдени от прокурора. Освен
доказателствата за причинените увреждания на здравето на тримата свидетели, има
достатъчно данни, които да дадат основание на прокурора да разследва дали конкретните мотиви за тези посегателства не
са провокирани от етническа омраза. При такива данни държавата чрез компетентните
си органи има задължение да взима необходимите мерки за закрила на живота и
неприкосновеността на гражданите, което включва и задължение да разследва
съмнения за етнически конфликти, които всякога застрашават основни човешки
права, гарантирани от ЕКПЧ. Подробни указания към разследването се дадени от
ЕСПЧ в решението Й. срещу България, в което е изяснено задължението на властите
да извършат всички разумни действия, позволяващи да се открие дали чувства на
омраза или предразсъдъци във връзка с етническия произход са изиграли роля в
събитията.
Държавните органи са останали пасивни към случващото се, което е
мотивирало представителя на местната власт – кмета на селото, без да има такова
правомощие, да възложи правоохранителни функции на
недлъжностни лица. Тази мярка не само, че не е подобрила положението в селото,
но е довела до прояви на саморазправа, каквато е имало в нощта на инцидента от
страна на лицата, на които кметът възложил да се грижат за реда, което от своя
страна е мотивирало последващите незаконни действия
на подсъдимите и техните близки.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: