Р Е Ш Е Н И Е
№ 1795
гр. Пловдив, 16 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2466 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Д.Г.В., ЕГН **********,***, представляван от адвокати И.С.А. и К.П.А.- пълномощници, обжалва Заповед №605 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж “постройка на допълващо застрояване- овчарник”, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №66651.108.15, местност “Корията”, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Ситово, община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-57 от 30.06.2017г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), без административен адрес.
Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски. На 24.09.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№14848 (листи 209-210) от двамата пълномощници на жалбоподателя, в която се излагат съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът- кмет на община Родопи, представляван от адвокат З.Н.- пълномощник (лист 137), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по дело списък на разноските (лист 175). На 24.09.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№14849 (листи 211-213), в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 9-10) е изпратена до жалбоподателя чрез пощенски оператор като приложение към писмо с Изх.№9424-108#43 от 17.07.2019г. (лист 7), получено на 22.07.2019г. от Г. В.- син, според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 8). От своя страна, жалбата (листи 3-4, 5-6) е подадена чрез община Родопи на 31.07.2019г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок (чл.149, ал.5 от АПК). Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Родопи.
Освен това, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване “постройка-овчарник“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, противно на възражението на жалбоподателя, че същата е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Също така, разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като същият представлява стопанска постройка на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни (чл.44, ал.ал.1 и 3 от ЗУТ, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ), както и по смисъла на чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1), противно на посоченото в оспорената заповед, че строежът е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1.
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 156-166) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвен и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Според §1, т.80 от ДР на ЗУТ (редакция към 08.07.2019г.), “преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Според описанието на процесната постройка (сграда), направено от експерта Р. (лист 157), същата е с размери в план 8,00м./40,00м., височина до стрехата 2,20м., а до билото 3,00м. Тя е изцяло дървена, с двускатен покрив с било в средата, успоредно на дългата страна. Изпълнение са дървени колони през средно 2,50м. в два реда, 3 броя надлъжни хоризонтални греди /по двата реда колони и по линията на билото/ и напречни греди по наклоните на скатовете. Върху напречните греди са наредени плоскости от вълнообразен етернит за покривно покритие. Ограждането на постройката е от плътен найлон, на места допълнен с плоскости от шперплат или картон върху телена мрежа. Сградата няма тухлени ограждащи или преградни стени и представлява един общ обем, в който се отглеждат овце. В нея няма водоснабдяване и канализация, не е изпълнена ел.инсталация...
Според настоящия състав на съда, е технически невъзможно процесната постройка да бъде премествана в пространството без да губи своята конструктивна цялост, поради което същата не е “преместваем обект“ по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Също така, примерното изброяване на преместваемите обекти в нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ включва такива, които са увеселителни, предназначени за административни, търговски и други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия, докато процесната постройка е предназначена и се ползва за отглеждане на домашни животни.
Предвид изложеното до тук, оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган и в рамките на предоставената му от закона компетентност да разпореди премахването на незаконен строеж, противно на направеното от страна на жалбоподателя възражение, че заповедта е нищожен индивидуален административен акт, доколкото същата има за предмет премахването на “преместваем обект“, а не “строеж“ по смисъла на ЗУТ.
На 20.08.2015г. в община Родопи постъпва сигнал с Вх.№9424-108#3 (листи 128-129) от П.Т.Т., адресиран до кмета на общината и до други административни органи, относно извършено незаконно строителство в землището на с. Ситово, върху земеделски земи с непроменен статут, собственост на жалбоподателя, представляващи ПИ №108002, №108007, №108009 и № 108012, местност “Корията“ по картата на възстановената собственост (КВС) на с. Ситово.
С писмо Изх.№9424-108#4 от 10.09.2015г. (лист 127) на заместник-кмет на община Родопи се уведомяват жалбоподателя и П.Т., че във връзка с постъпила жалба с Вх.№9424-108#3 от 20.08.2015г., ще бъде извършена проверка на място на 30.09.2015г. между 12:00ч. и 16:00ч. На жалбоподателя се указва, че следва да осигури свободен достъп до строежите, да представи документи за собственост на горепосочените имоти, както и всички строителни книжа, актове и протоколи по време на строителството, изискуеми съгласно ЗУТ и неговите подзаконови нормативни актове.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 127а, долу), пощенска пратка, съдържаща “Изх.№9424-108#4“, е получена от жалбоподателя на 14.09.2015г.
На 15.03.2016г. работна група от длъжностни лица при община Родопи съставя Констативен акт №10 (листи 29-30, 99-100), според който констативен акт на 30.09.2015г. е извършена проверка на строеж “стопанска постройка”, намиращ се в ПИ №108002, местност “Корията“ (“Баш мандра“) по КВС, землище с. Ситово. Прието е за установено, че имотът е собственост на жалбоподателя В., съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 02.03.2006г. (лист 17, 51, 105), по силата на който жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ №108002, с площ от 2,591 дка, ведно с построената в имота сграда-склад с площ от 100,00 кв.м., за който имот е съставен Акт за общинска собственост (АОС) №731 от 01.08.2001г. (лист 124, 199). Строежът е собственост на жалбоподателя, съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 02.03.2006г. Възложител на строежа е жалбоподателят В., който е и негов строител. За изпълнението на строежа не се изисква строителен надзор. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и одобрени части на проекта), съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Според посочения констативен акт, в северната част на ПИ №108002 е изградена стопанска постройка, която се използва за отглеждане на животни- овце. Постройката е изпълнена от дървени греди, летви, дъски, мушама и др., покривната конструкция е двускатна- дървена, покрита с етернитови плоскости. Постройката е с приблизителни размери в план- 40,00м./8,00м., застроена площ (ЗП) = 320,00 кв.м. и височина до билото, приблизително 3,00м. спрямо прилежащия терен. Обектът е строеж по смисъла на §5, т.38 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Прието е за установено, че извършеното строителство на “стопанска постройка“ е направено без одобрени проекти и разрешение за строеж. Нарушени са разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ. Предвид приетите за установени нарушения на посочените норми на ЗУТ, съставеният констативен акт, на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ, е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ, за премахване на незаконното строителство. На проверяващите са представени Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 02.03.2006г., АОС №731 от 01.08.2001г., нотариален акт №152, т.I, рег.№4655, дело№639/2003г. (неприложен по делото), скица №К02208 от 13.03.2015г. от Общинска служба по земеделие „Родопи“, област Пловдив (неприложена по делото).
Според нарочно отбелязване върху констативния акт, същият е получен на ръка от жалбоподателя на 23.03.2016г.
Също така, въз основа на констатациите в рамките на извършената на място проверка на 30.09.2015г., са съставени Констативен акт №8 от 15.03.2016г. (листи 25-26, 103-104), Констативен акт №9 от 15.03.2016г. (листи 27-28, 101-102) и Констативен акт №11 от 15.03.2016г.(листи 31-32, 97-98).
А според приетите по делото заверени копия на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.01.2009г., с №9, том I, рег.№253, Н.дело №9/2009г. (лист 18, 52, 106), на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.02.2009г., с №16, том I, рег.№329, Н.дело №16/2009г. (лист 19, 53, 107) и на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.2014г., с №132, том I, рег.№1249, Н.дело №122/2014г. (листи 20-21, 54-55, 108-109), жалбоподателят се легитимира за собственик, съответно на ПИ №108009, с площ от 2,100 дка, на ПИ №108007, с площ от 1,940 дка, както и на ПИ №108012, с площ от 4,500 дка.
Против съставените общо 4 броя констативни актове от 15.03.2016г. на 29.03.2016г. в община Родопи постъпват 4 броя възражения, съответно с Вх.№9424-108#13 (лист 80), с Вх.№9424-108#12 (лист 84), с Вх.№9424-108#11 (лист 88) и с Вх.№9424-108#10 (лист 92). Към всяко от възраженията са представени по три броя нотариално заверени декларации на 01.12.2015г. от кмета на с. Първенец, община Родопи, съгласно чл.83, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), съответно от И.А.К., ЕГН ********** (лист 22, 81, 85, 89, 93), от Й.Н.Б., ЕГН ********** (лист 23, 82, 86, 90, 94) и от Д. И.П., ЕГН ********** (лист 24, 83, 87, 91, 95). Според декларациите (всъщност декларация), строеж, собственост на Д.Г.В., находящ се в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009, ПИ 108012, местност “Корията“ /Баш мандра/ по КВС, з-ще Ситово, е построен в груб строеж преди 1987 год., а всички останали СМР в периода до 31.03.2001г. Горното се декларира съгласно изискванията на §16/1/ от Преходните разпоредби на ЗУТ и §127, ал.1 и ал.9 от Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията. Деклараторите са запознати с чл.313 от НК.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Скица №Ф01901 от 21.04.2016г. (лист 75) на ПИ №108014, с площ от 11,131 дка, собственост на жалбоподателя В., който имот е образуван от имотите №108002, №108007, №108009 и №108012
Според доказателствата по делото, на 29.03.2016г. в община Родопи постъпва заявление Вх.№9423-204#1 (неприложено по делото) за издаване на удостоверение за търпимост по реда на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г., изм. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.) на сгради в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009, ПИ 108012, местност “Корията“.
С писмо Изх.№9423-204#1 от 08.04.2016г. (лист 79) на заместник-кмет на община Родопи се уведомява жалбоподателят, във връзка с негово искане с Вх.№9423-204 от 29.03.2016г., че следва да представи в 20-днвен срок от уведомяването му геодезическо заснемане с обхват: границите на имотите по КВС, сградите в ПИ 108002, ПИ 108009, ПИ 108012 и отстоянието на същите до границите на съответния имот.
Като приложение към заявление Вх.№9423-204#3 от 06.07.2016г. (лист 61) в община Родопи постъпва геодезическо заснемане на имот 108014 и сгради в него по КВС на з-ще на с. Ситово, общ. Родопи (листи 61-71). Геодезическото заснемане е изготвено от “КАДАСТЪР - НИ“ ООД, ЕИК *********, респективно от инж. И.В.Р., ЕГН **********, притежаваща удостоверение пълна проектантска правоспособност с рег.№07101 (лист 72), което важи за 2016г.
С писмо Изх.№9424-108#16 от 01.02.2018г. (лист 60) на заместник-кмет на община Родопи се уведомява жалбоподателят, че във връзка с преписка №9424-108/2015г., ще бъде извършена проверка на място на 23.02.2018г. между 13:00ч. и 16:00ч. На жалбоподателя се указва, че следва да осигури свободен достъп до имота.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 60а, долу), пощенска пратка, съдържаща “Изх.№9424-108 от 01.02.2018г.“, адресирана до Д.В., е “непотърсена“.
Според приетото по делото заверено копие на нарочен констативен протокол от 16.03.2018г. (лист 59), че проверката, за която до жалбоподателя е изпратено писмо с Изх.№9424-108#16 от 01.02.2018г., не е осъществена.
На 15.10.2018г. в община Родопи постъпва искане с Вх.№9423-668 (лист 58), адресирано до главния архитект на общината, за издаване на удостоверение за търпимост на строеж “Къща за гости в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009, ПИ 108012“, местност “Корията“.
На 23.10.2018г. длъжностни лица в община Родопи съставят нарочен Констативен протокол (лист 57), според който протокол е извършена проверка на място, във връзка с преписка №9424-108/2015г., в рамките на проверката са извършени замервания, при които се констатира, че няма промяна във фактическата обстановка, описана в Констативни актове с №8 от 15.03.2016г., с №9 от 15.03.2016г., с №10 от 15.03.2016г. и с №11 от 15.03.2016г.
С писмо Изх.№9424-108#17 от 30.10.2018г. (лист 56) на заместник-кмет на община Родопи се уведомява жалбоподателят, че във връзка с продължаване на преписка №9424-108/2015г., следва д 7-дневен срок от получаване на писмото да представи документ за собственост на ПИ с идентификатор №108.16 по КК на с. Ситово.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 56а), пощенска пратка, съдържаща “Изх.№9424-108#17 от 30.10.2018г..“, адресирана до Д.В., е получена на 05.11.2018г. от Н.В.- съпруга.
На 08.11.2018г. в община Родопи постъпва заявление с Вх.№ .№9424-108#18 (лист 47) от жалбоподателя, към което са приложени множество документи, между които и “Пълна история на имот 108015 към 02.03.201г.“ (листи 48-50), издадена от Общинска служба (ОбС) “Земеделие“- Родопи.
Според посочената пълна история на имот №108015, същият е с площ от 8,089 дка и е получен от разделянето на имот №108014, с площ от 11,131 дка. Имот №108014 е получен от обединяване на имот №108002, с площ от 2,591 дка, имот №108007, с площ от 1,940 дка, имот №108009, с площ от 2,100 дка и имот №108012, с площ от 4,500 дка.
Със Заповед №1374 от 17.12.2018г. (лист 42) на кмета на община Родопи се отменя Констативен акт №10 от 15.03.2016г. и се разпорежда извършването на нова проверка на място, като се опише точно фактическата обстановка, в съответствие със законовите разпоредби.
Като приложение към писмо с Изх.№9424-108#18 от 21.12.2018г. (лист 41) на заместник-кмет на община Родопи на жалбоподателя е изпратен екземпляр от Заповед №1374 от 17.12.2018г. Посоченото писмо е получено от жалбоподателя лично на 08.01.2019г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 41а).
На 08.02.2019г. работна група от служители в община Родопи съставя нарочен констативен протокол (лист 40), според който протокол е извършена проверка в ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009, ПИ 108012, при което е констатирано, че няма промяна във фактическата обстановка и извършените замервания, описани в Констативен протокол от 23.10.2018г. (лист 57).
Отново на 08.02.2019г. работна група от длъжностни лица при община Родопи извършва проверка на място на строеж “ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ- ОВЧАРНИК“, намиращ се в ПИ с идентификатор №66651.108.15 по КК и КР на с. Ситово, за резултатите от която проверка е съставен Констативен акт №8 (листи 15-16). Прието е за установено, че имотът е собственост на жалбоподателя В., съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 02.03.2006г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.01.2009г., с №9, том I, рег.№253, Н.дело №9/2009г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.02.2009г., с №16, том I, рег.№329, Н.дело №16/2009г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.2014г., с №132, том I, рег.№1249, Н.дело №122/2014г. Строежът е собственост на жалбоподателя, съгласно посочените документи, легитимиращи го за собственик на имота. Възложител на строежа е жалбоподателят В., който е и негов строител. За изпълнението на строежа не са представени доказателства за осъществен строителен надзор. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и одобрени части на проекта), съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. В северозападната част на ПИ с идентификатор №66651.108.15, образуван от разделянето на ПИ 108014, който е бил образуван от обединението на ПИ 108002, ПИ 108007, ПИ 108009, ПИ 108012, на границата с ПИ с идентификатор №66651.108.17 и на границата с ПИ с идентификатор №66651.108.16, е изградена едноетажна стопанска постройка от дървени греди, колони, летви, дъски, мушама и др. Покривът е двускатен, с дървена конструкция, покрита с етернитови плоскости. Стопанската постройка е с размери 40,00 на 8,00м. (ЗП = 320,00 кв.м.), с височина до билото около 3,00м. от кота терен. Представени са три броя нотариално заверени декларации за годината на извършване на строителството, в които не е конкретизирано за кой строеж се отнасят. Прието е за установено, че извършеното строителство е направено без промяна предназначението на земята, без проекти и без разрешение за строеж. Нарушени са разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ. Предвид приетите за установени нарушения на посочените норми на ЗУТ, съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството.
Според нарочно отбелязване върху констативния акт, същият е получен на ръка от жалбоподателя на 27.02.2019г.
На 05.03.2019г. в община Родопи постъпва възражение с Вх.№9424-108#28 (листи 13-14) против съставения Констативен акт №8 (от 08.02.2019г.).
На 27.06.2019г. е изготвено становище с №9424-108#39 (лист 11) от началник на Отдел “ИПС“ (инвестиционна политика и строителство) в община Родопи, вероятно в качеството му на изпълняващ длъжността (и.д.) главен архитект на община Родопи, според което становище строежът не може да се характеризира като търпим по смисъла на §16 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а, от ЗУТ подлежи на премахване. Направено е предложение на кмета на община Родопи да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Съответно, направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Следователно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Според посочените по-горе Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 02.03.2006г. и АОС №731 от 01.08.2001г., жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ №108002, с площ от 2,591 дка, понастоящем част от ПИ с идентификатор №66651.108.15 (с площ от 8,089 дка, образуван от обединението на ПИ №108002, ПИ №108007, ПИ №108009 и част от ПИ №108012), ведно с построената в имота сграда-склад с площ от 100,00 кв.м., за който имот по делото са приети заверени копия на Скица №Ф00343 от 24.01.2006г. (лист 168, 205) и Скица №К00021 от 01.08.2001г. (лист 169, 206), посочена в раздел “забележки“ на АОС №731 от 01.08.2001г. Според АОС №731 от 01.082001г., ПИ №108002 е начин на трайно ползване (НТП)- обществен терен, десета категория. Видно от двете последно посочени скици, в ПИ №108002 е заснета сграда (хижа), която настоящият състав приема, че съставлява продадената на жалбоподателя “сграда-склад“. Според достъпната в интернет кадастрално-административна информационна система (КАИС) на страницата на АГКК, ПИ с идентификатор №66651.108.15 е с НТП- нива, десета категория и попада в територия “земеделска“.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че процесната постройка е изпълнена в периода след 02.03.2006г., на която дата жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ №108002, и преди 30.09.2015г., на която дата е констатирано изпълнението на строежа, за което е съставен Констативен акт №10 от 15.03.2016г.
Също така, настоящият състав на съда приема за установено, че процесният строеж е изпълнен в земеделска територия (земеделска земя).
От своя страна, нормата на чл.15 от Наредба №2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи (Наредба №2, отм.), действала до 05.11.2012г., предвижда, че застрояването в земеделски земи е допустимо въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрен проект (чл.16, т.1, б.“д“ от Наредба №2, отм.). Аналогично, нормата на чл.13 от Наредба №19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (Наредба №19, в сила от 06.11.2012г.) установява, че строителство в земеделски земи е допустимо въз основа на издадено разрешение за строеж и инвестиционен проект, съгласно чл.144, ал.1 т.1 от ЗУТ (чл.13, т.3 от Наредба №19).
В случая, обстоятелствата, че процесният строеж е изпълнен без издадено за целта разрешение за строеж и одобрен проект се явяват установени и не са спорни между страните, поради което разпореденият за премахване строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Следователно, налице е посоченото в оспорената по делото заповед фактическо основание, послужило за нейното издаване.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Тъй като разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 07.04.1987г., то същият не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, не се премахват незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Посочи се, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 02.03.2006г. или след 30 юни 1998г., поради което не е налице и тази хипотеза.
Съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, в сила от 02.01.2001г., незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Установеното време на изпълнение на строежа изключва наличието и на тази хипотеза.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Предвид времето на изпълнение на процесния строеж (след 02.03.2006г.) не е налице и тази хипотеза, в какъвто смисъл е и приетото поделото Становище с Изх.№9424-108#72 от 21.10.2019г. (листи 150-151) на главния архитект на община Родопи.
Ето защо, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на община Родопи издава оспорената по делото заповед при правилно прилагане на материалния закон. Респективно, разглежданата заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното в заповедта посочване на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване.
Вярно е, че в оспорената заповед е посочено, че строежът е от пета категория, докато доказателствата по делото сочат, че същият е от шеста категория, но това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на акта, не е съществено такова, тъй като не препятства възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, не препятства съдебния контрол, нито пък предпоставя извод, че оспорената заповед е издадена извън материалната компетентност на ответника.
Настоящият състав на съда намира заповедта и за издадена в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Що се отнася до направеното възражение от жалбоподателя, че оспорената по делото заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, според които норми, (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава; (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, то същото е неоснователно.
Според приетата по делото нарочна Справка за дейността на СД “Златно руно – В. с-ие“, ЕИК *********, УИНЗС 1344, за стопанската 2019-2020г. (лист 190), издадена на 15.01.2020г. от Областна дирекция “Земеделие“- Пловдив, посоченото събирателно дружество, в което жалбоподателят е съдружник, е заявило за отглеждане общо 867 овце. Процесната постройка на допълващо застрояване- овчарник отговаря на легалното определение на “животновъден обект“ по смисъла на легалното определение на §1, т.36 от ДР на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) или “всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории“. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че процесният “овчарник“ е регистриран животновъден обект, съгласно изискванията на чл.137 от ЗВД. Нещо повече, разпоредбата на чл.10, т.1, б.“а“ от Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредба №44), респективно Приложение №3 към наредбата изисква животновъден обект за отглеждане на овце да осигури необходима минимална площ в помещение за отглеждане на овца от минимум 0,9 кв.м. (бракувани овце). Чисто аритметично, за осигуряване на оптимални условия за отглеждането (сезонното настаняване) на стадо от 867 овце е нужна площ на животновъдния обект от поне 780,30 кв.м. (867 овце х 0,9 кв.м.), докато разпореденият за премахване овчарник е с площ от 320,00 кв.м. Също така, в процесния “овчарник“ няма изпълнено водоснабдяване, противно на установеното от точка 2.2. от Приложение №3 към чл.10, т.1, б.“а“ от Наредба №44, че на овцете трябва да бъде осигурен постоянен достъп до вода.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъдят направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени, а такива се констатират в общ размер от 900,00 лв., от които 300,00 лв., внесен депозит за вещо лице (лист 144), както и 600,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение (лист 176) по Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2020г. (лист 137а).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Д.Г.В., ЕГН **********,***, против Заповед №605 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж “постройка на допълващо застрояване- овчарник”, изпълнен в ПИ с идентификатор №66651.108.15, местност “Корията”, по КК и КР на с. Ситово, община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-57 от 30.06.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, без административен адрес.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********,***,
ЕИК *********, сумата от 900,00 (деветстотин) лева, представляваща направените
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/