№ 1299
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501532 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3334/08.08.2022г. на ЦРС от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1527, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, представлявано от
Борислав Янакиев, заявена чрез юк.Йордан Методиев против Решение №
52/25.07.2022г. по гр.д.№ 36/2022г. по описа на РС-Царево.
С обжалваното решение са отхвърлени кат неоснователни исковете на
въззивното дружество против В. Я. И. с ЕГН-********** от гр.П., за установяване
съществуването на вземане на търговеца сумата от 2996,40 лева, представляваща
главница по Договор за стоков кредит № 538539/05.05.2020г., сключен между
въззиваемия и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано на въззивника по
силата да сключен с кредитодателя договор за продажба на вземания от 17.06.2020г. и
допълнително споразумение от 26.01.2021г. с Приложение № 1 от същата дата; сумата
от 573,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2020г. до
26.01.2021г.; сумата в размер на 304,50 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до
22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
-04.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №
235/05.11.2021г. по ч.гр.дело № 521/2021 г. на РС-Царево.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че след
като съдът е установил, че задължението е валидно възникнало и непогасено, то
претенциите са неправилно отхвърлени, тъй като е прието, че връчването на
1
уведомлението за цесията посредством връчването на препис от исковата молба и като
приложение към последната, на назначения на длъжника особен представител не
представлява връчване по см.на чл.99, ал.4 ЗЗД на длъжника, тъй като назначения
особен представител не е упълномощен да приема материално-правни изявления от
името на длъжника. Счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията на длъжника
чрез връчване на исковата молба, към приложенията на която е връчено и
уведомлението за цесия на назначения особен представител на длъжника в
първоинстанционното поизводство. Цитира съдебна практика в посочения смисъл.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
исковете да бъдат уважени. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
За въззиваемият В. И., уведомен чрез назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозиран отговор, с който се оспорва
въззивната жалба. Счита, че изводите в обжалваното решение, че не е налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, чрез връчването на уведомлението на
особения представител, тъй като последния няма материална компетентност да
получава такива уведомления и не би могло да се счита, че по този начин
уведомлението е достигнало до самия длъжник. Твърди и че вземането не е било
доказано по безспорен начин, като не е било и индивидуализирано по размер и
основание. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице с правен интерес от обжалването, срещу решение на съда, което подлежи на
въззивно обжалване и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното производство е образувано обективно съединени искове с
правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
установяване на вземанията на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД с ЕИК - ********* против В. Я. И. с искане да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2996,40 лева, представляваща
главница по Договор за стоков кредит № 538539/05.05.2020г., сключен между
въззиваемия и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано на въззивника по
силата да сключен с кредитодателя договор за продажба на вземания от 17.06.2020г. и
допълнително споразумение от 26.01.2021г. с Приложение № 1 от същата дата; сумата
от 573,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2020г. до
26.01.2021г.; сумата в размер на 304,50 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до
22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
-04.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №
235/05.11.2021г. по ч.гр.дело № 521/2021 г. на РС-Царево.
В законния срок назначения особен представител на В. И. е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил претенциите като неоснователни. Навежда се, че липсва
валидно сключен договор за прехвърляне на вземания. Оспорена е активната
легитимация на ищеца с аргумент, че представения договор за цесия има само рамков
характер, а приложеното извлечение не индивидуализира вземането срещу ответника.
На следващо место се твърди, че договорът за прехвърляне на вземания не е породил
действие, тъй като не е съобщен на длъжника, а уведомлението не би могло да се счита
за редовно връчено с исковата молба, тъй като ответникът се представлява от особен
представител, който не би могъл да получава материално-правни изявления. Главното
2
вземане е оспорено по размер с твърдението, че са налице доказателства за закупена
стока за 2808лв., но не и за претендираната сума от 2996,40лв.. Оспорена е клаузата, с
която е уговорен ГПР от 29,87% като неравноправна поради което и договорът за
кредит е нищожен, наведени са и доводи за прекомерност на договорната лихва, а като
такава и противоречаща на принципите на справедливостта и накърнява добрите
нрави. Досежно размера сочи, че съгласно приложения погасителен план общият
размер на лихвата е 445,94лв., като неоснователно се претендират такива в размер от
573,95лв.. Договорът за кредит е оспорен като недействителен и с аргументи, че не
съдържа изискуемата по чл.10 и чл.11 от ЗПК информация за условията за
периодичните плащания и условията на погасяването на задължението. Оспорен е
размерът на претендираната лихва за забава, като се счита, че такъв е начисляван и в
периода изключен от разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП.
С обжалваното решение установителната претенция за дължимостта на
гореописаните суми е отхвърлена с мотив, че цесията, макар и валидна, не е породила
действие по отношение ответника, тъй като няма доказателства да му е била съобщена
лично, както предвиждат разпоредбите на чл.99, ал.4 ЗЗД и чл.26, ал.4 ЗПК. Видно от
решаващите мотиви на съда е прието, че уведомлението за цесията не е достигнало до
длъжника с връчване на книжата по делото, доколкото същите са връчени по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, след като адресатът не е бил открит
и са били събрани данни, че лицето се намира в чужбина. Прието е също така и че не е
налице надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и
приложенията към нея на назначения особен представител на ответника, тъй като
последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления
представител на ответника. По тези съображения е прието, че цесията не е породила
действие и ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение
по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявената от
него искова претенция е отхвърлена като неоснователна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК и са допустими.
От представения по делото Договор за стоков кредит № 538539/05.05.2020г.,
сключен между страните се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е
отпуснала на кредитополучателя В. Я. И. стоковкредит в размер на 2996,40лв. за
закупуване на следните стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД: преносим
компютър LENOVO S145- 15IGM цена 709 лева брой 1; преносим компютър APPLE
MB AIR 13 цена 2099 лева брой 1, както и за сключване чрез „Банка ДСК" ЕАД на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по
следния пакет: „Стандарт +“ за лица от 18 до 64-г. с еднократна застрахователна
премия в размер на 188,40лв.. Уговорено е кредитът да бъде погасен за срок от
дванадесет месеца, платим на еднакви месечни вноски, като кредитодателят предоставя
сумата по кредита еднократно, безкасово по сметка на търговеца. Видно от
приложения договор е договорен фиксиран лихвен процент на обихвяване от 26,42%
годишно/ 0,0734% на ден/, при годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита от
29,7%. На кредитополучателя при подписването на договора е предоставена
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия/неразделна част от
договора/, с оглед вземане на информирано решение за сключване договора за кредит,
съгласно отразеното в него.
Представен е дубликат на касов бон от 05.05.2020г. с обща стойност от 2808лв. с
издател „Технополис България“ ЕАД, удостоверяващ закупуването от този търговец на
3
описаните в договора за кредит два преносими компютъра, както следва: преносим
компютър LENOVO S145- 15IGM цена 709 лева брой 1; преносим компютър APPLE
MB AIR 13 цена 2099 лева брой 1
Към доказателствата по делото са приети Общите условия по договори за
стокови кредити на „Банка ДСК" ЕАД, като видно от разпоредбата на чл. 16 от Общите
условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит.
По делото е приет рамков Договор за покупко-продажба на вземания от
17.06.2020г. и Допълнително споразумение от 26.01.2021 г. с Приложение №
1.1/26.01.2021г., с който „БАНКА ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, вземането си по процесния договор с длъжник-
въззиваемия ответник по делото. Видно от банковото извлечение, по сметката е
отразено извършеното от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
плащане в полза на Банката за придобиването/цедирането на вземанията по процесния
кредит.
По делото е прието уведомление „БАНКА ДСК" ЕАД чрез „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, ведно с недлежно упълномощаване на цесионера да
извърши уведомяването адресирано до ответника за извършеното прехвърляне на
вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, което не е
връчено на длъжника.
Уведомителните писма са връчени ведно с исковата молба и останалите
приложения към нея на назначения в исковото производство особен представител на
ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Между страните не се спори, че сумата от 1639,64 лева е била усвоена от
ответника, който не е извършил каквито и да е погашения по договора за кредит.
Районният съд е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която е установило, че на
От заключението на ВЛ по ССЕ на 05.05.2020г. банката е предоставила
безкасово на кредитополучателя сумата от 2996,40лв., която е била изцяло усвоена
същия ден по следния начин: заплатена е застрахователна премия в размер на 188,40лв.
по сметка на ЗК „Групама стокови кредити“ и стоки в размер на 2808лв. по сметка
„Технополис България“ ЕАД. От страна на кредитополучатателя не са извършвани
погашения. Експертизата е установила, че размерите на дължимите и неплатени суми
от въззиваемия суми възлизат на главница в размер на 2 996,40лв.; договорна лихва в
размер на 573,95лв. за периода от 05.06.2020 г. до 26.01.2021 г. и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на 279,94лв. за периода от 14.07.2020г. до
22.10.2021г. , като е посочено, че за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не се
начислява лихва за забава съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Кредита е
окончателно падежирал на 05.05.2021г..
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Правилно и съгласно гореустановеното от фактическа страна ЦРС е приел за
доказано по делото, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
4
отношение, по силата на което кредиторът е предоставил на кредитополучателя
процесната сума, която е усвоена в деня на предоставянето, но не е върната в
уговорения 12-месечен срок, като договорът за стоков кредит е окончателно падежирал
на 05.05.2021г., но задължението не е погасено. Обосновано и законосъобразно са
отхвърлени възраженията на особения представител на ответника за нищожност на
договора за кредит поради неравноправност на клаузата досежно уговорения ГПР от
29,87%. Тази клауза е съобразена с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не надвишава
пределно допустимия размер от петкратния размер на законната лихва. ГПР включва
освен договореното възнаграждение и други посочени в него компоненти, релевиращи
към разходите, които кредитополучателят би понесъл като икономическа тежест при
обслужване на кредита. В този смисъл определеният размер не е нито прекомерен,
нито накърняващ добрите нрави. Сравняването на определеният размер по т.нар.
„бърз“ кредит с размерите на договорните лихви по ипотечни кредити, за да се
обоснове прекомерност е неприемливо и неоснователно. Настоящият съдебен състав
споделя становището на ЦРС за неоснователност на възражението за недействителност
на осн.чл.22 ЗПК на договора за стоков кредит, поради липса на изискуемото по чл.10
и чл.11 ЗПК съдържание. Както правилно е посочено в обжалваното решение в
процесния договор и приложенията към него, вкл.погасителен план се съдържа
информация за условията на издължаване на кредита от потребителя, включително
периодичните плащания, таксите като е посочен годишния процент на разходите по
кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, фигурира
годишния лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване
на договора за кредит, както и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните месечни
вноски и общия размер на тези плащания.
Посредством приетото по делото заключение по ССчЕ, което и настоящият
състав кредитира като обективно, компетентно и ясно, е установено, че пълният
размер на кредита е предоставен от кредитора и усвоен от кредитополучателя, като
последният не е направил погашения, а кредитът е окончателно падежирал на
05.05.2021г..
Съгласно наведените във въззивната жалба възражения поставения за
разглеждане пред настоящия съд спорен по делото е въпрос е относно установяването
на качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му
от съда процесуален представител е възразил по редовността на връчването на
уведомлението за цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на
длъжника. Действително от представеното по делото известие за доставяне на
уведомителното писмо за цесията не се установява, че то е било връчено на ответника.
Видно от гореизложеното удеводиметлните писма не са връчени на длъжника поради
неоткриването му от пощенските и куриерски служби на посочения от него адрес, като
е сторено отбелязване като причина за невръчването, че адресатът се е преместил. От
друга страна настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В
този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Росица Божилова в което е посочено, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.
3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
5
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК.
В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения
представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Районният съд е
приел, че уведомяването на особения представител за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като представителят назначен от съда по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК може да извършва само съдопроизводствени действия от името на
ответника, но не и да получава материалноправни изявления. Настоящият съд не
споделя този извод. Правото на защита на ответника в процеса при условията на чл.47,
ал.6 от ГПК се осъществява от назначения от съда особен представител в пълен обем.
Особеният представител осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез
възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да
прави възражения срещу претендираното от ищеца материално право. Ето защо, както
не могат да бъдат ограничени възможностите на особения представител на ответника
да прави всякакви правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца
материално право, така не могат да бъдат ограничени и възможностите на ищеца да
прави релевантни изявления относно спорното материално право по отношение на
особения представител. В противен случай би се нарушил създадения от законодателя
баланс по отношение на правото на защита на страните, като едната страна би била
поставена в по-благоприятно положение от другата, което е в противоречие с
принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
Ето защо настоящият съд намира, че връчването на приложеното към исковата
молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника, при наличието
на пълномощно дадено от цедента на цесионера за уведомяването на длъжника, следва
да бъде прието за надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за установено по делото
качеството на ищеца на кредитор на ответника.
Като е стигнал до различни правни изводи за отхвърляне на иска Районен съд-
Царево е постановил неправилно решение в тази част – постановено в противоречие с
посочените по-горе разпоредби на закона, поради което в тази част решението следва
да бъде отменено от въззивния съд, а спорът – решен по същество с уважаване на иска
за посочената по-горе сума, ведно с дължимата законна лихва считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са дължими разноски направени в
заповедното производство в размер на 77,50лв. за заплатена д.т. и 50лв. за
юк.възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемия
ответник.
В полза на ищеца са дължими и разноските, направени в исковото производство
за двете инстанции. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, при определен от съда размер на
юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за всяка от двете инстанции, дължимите
разноски са в съответен размер от 992,36лв. за първа инстанция, от които за държавна
такса-92,36лв., юк.възнаграждение-100лв., съдебно-икономическа експертиза-300лв. и
за заплащане на назначения на ответника особен представител-500лв.. Съответно
разноските за въззивна инстанция възлизат на общо 446,18лв., от които за заплатена
т.д.46,18лв., за юк.възнаграждение-100лв. и за възнаграждение на особения
представител-300лв., които суми следва да бъдет присъдена в тежест на ответника.
Досежно искането на особения представител за завишаване на възнаграждението му за
въззивната инстанция, и определянето му в размера определен от първоинстанционния
6
съд, следва да се посочи, че последното е определено съобразно фактическата и правна
сложност на делото, съответно разликите в процесуалната активност на страните в при
първоинстанционното и въззивното производство, поради което се счете, че не са
налице основания за промяна на определеното условията на чл.47, ал.6, изр.последно
от ГПК възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52/25.07.2022год. по гр.д.№ 36/2022г. по описа на
Районен съд-Царево, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, срещу В. Я. И. с ЕГН
********** с постоянен адрес - П., ул.“Я.“ № **, за приемане на установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2996.40 лева,
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 538539/05.05.2020г.; сумата в
размер на 573.95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2020г. до
26.01.2021г., сумата в размер на 304.50 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до
22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
-04.11.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 235/05.11.2021 г. по ч.гр.д.
№ 521/2021г. по описа на РС-Царево.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1527, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, представлявано от
Борислав Янакиев, от В. Я. И. с ЕГН-********** от гр.П., за сумата от 2996,40 лева,
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 538539/05.05.2020г., сключен
между В. Я. И. с ЕГН-********** и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК - ********* по силата
да сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за продажба на вземания от 17.06.2020г. и
допълнително споразумение от 26.01.2021г. с Приложение № 1 от същата дата; сумата
от 573,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2020г. до
26.01.2021г.; сумата в размер на 304,50 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 06.06.2020г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до
22.10.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
-04.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, като за периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава съгласно разпоредбата на
чл.6 от ЗМДВИПОРНС, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № 235/05.11.2021г. по ч.гр.дело № 521/2021 г. на
РС-Царево.
ОСЪЖДА В. Я. И. с ЕГН-********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с ЕИК - *********, разноските направени в заповедното
производство, в размер на 127,50лв..
7
ОСЪЖДА В. Я. И. с ЕГН-********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с ЕИК - *********, разноските направени в исковото
производство за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер на 1438,54лв..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8