РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 659/2.4.2021г.
гр. Пловдив, 02.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Д. Й. и участието на
прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 3297 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано
е по касационна жалба предявена от К.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника си адвокат М., против
Решение № 260492 от 30.10.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с.,
постановено по АНД № 4587 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо Наказателно
постановление (НП) № 16-92/31.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол
– Южна България“ гр. Пловдив към Главна дирекция (ГД) „Рибарство и контрол“
(РК) при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на
жалбоподателя, на основание чл. 66, ал. 3 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА)
е наложена ГЛОБА в размер на 400
лв., за извършено нарушение на чл. 24, ал. 5 от ЗРА.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС и НП да бъдат отменени.
Претендира се присъждане на разноските от въззивна фаза в процеса.
3. Ответникът по касационната жалба – ИАРА,
в отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от К.С.С., срещу НП № 16-92/31.12.2019 г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към ГДРК в ИАРА, с
който на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА му е наложена ГЛОБА в размер на 400
лв., за извършено нарушение на чл. 24, ал. 5 от ЗРА.
НП е издадено въз основа на АУАН № В
0013412/16.10.2019 г., съставен от А.Г.Т., на длъжност ст. инспектор в отдел
„РК- Южна България“ гр. Пловдив към ГД РК при ИАРА за това, че на 16.10.2019 г.
в 04:50 часа на яз. „Пясъчник“ в района на „Топлата вода“, община Хисаря, С.
лови риба с три броя въдици, поставени в работно положение, във водата на
язовира, със закачени на тях примамки, приз тъмната част от денонощието, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 5, във връзка с чл. 66, ал. 3 от
ЗРА.
В АУАН е посочено още, че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
несъответствие на извършеното административно нарушение с основните принципи по
чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително въведените правила за „отговорен риболов“.
Процесното административно
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е
възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. С оспореното решение, Пловдивският
районен съд е потвърдил НП № 16-92/31.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“ гр. Пловдив към ГДРК в ИАРА. За да постанови този
резултат съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 24,
ал. 5, във връзка с чл. 66, ал. 3 от ЗРА, като при издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също така, че в случая не
са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
ІV.
За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен
съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Това прави излишно тяхното
преповтаряне по аргумент
от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
9. Разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от ЗРА,
в редакцията й към датата на извършване на нарушението, изрично предвижда, че
любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието. С
оглед настъпилата към 04:30 часа тъмна част на денонощието и извършената от
контролните органи проверка, при която е установено, че С. лови риба с три броя
въдици, поставени в работно положение със закачена на тях примамка, следва да
се приеме за доказано, че в случая е извършено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Според
т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, "Риболов" е поставянето на разрешени уреди
и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на
улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Съответно, дефиниция на
понятието "Риболов - любителски" е дадено в следващата т. 27 на § 1,
според която това е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за
развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за
това правила. От своя страна понятието „Тъмна част на денонощието“ е дефинирано
в т. 53 на § 1 от ДР на ЗРА и това е периодът:
а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. – за
месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. – за
месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. – за
месеците май, юни и юли;
г) от 21,00 ч. до 06,00 ч. – за
месеците август, септември и октомври.
10. Противно на твърденията на жалбоподателя, извършеното от
С. нарушение е достатъчно ясно описано, използваният израз от актосъставителя и
административнонаказващия орган „лови риба … през тъмната част от денонощието“ при описание на
извършеното деяние в АУАН и НП, е съответен на така дефинираните от закона
понятия, което изключва възможността за С. да е възникнала каквато и да било неяснота
относно факта на извършеното от него нарушение.
11. В случая не е налице и твърдяното от касационния жалбоподател
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН във връзка с настъпилата законодателна
промяна считано от 13.12.2019 г. Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Именно при
стриктно спазване на установените от закона правила, административнонаказващият
орган е приложил действалата към датата на извършване на нарушението
разпоредба, доколкото не са били и не са налице основания за прилагане на ал. 2
на чл. 3 от ЗАНН.
Ето защо следва да се приеме, че
съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено
по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление
против С., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
12. Изложеното до тук налага да се
приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването
му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон.
То ще следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
13. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на
80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260492 от 30.10.2020 г. на
Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с., постановено по АНД № 4587 по описа на съда
за 2020 г.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 80 лева, представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.