№ 18838
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110141067 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 15.10.2022 г., в гр. София, на
адрес: паркинг МОЛ Парадайс е станал пътнотранспортен инцидент, при който е увреден
л.а. „BMW, Series 1” с рег. № **, застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка „Каско+” полица № **. Виновен за произшествието бил водачът на л.а.
„Мерцедес GLE 450”, рег. № **Т, за който автомобил имало сключена застраховка
гражданска отговорност при ответника ЗАД „Алианц България“ АД. За инцидента при
ищеца била образувана преписка по щета № **, по която размерът на имуществените вреди
бил оценен и изплатено обезщетение в размер на 1054,89 лв. Ищецът поддържа, че с това
плащане се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал
гражданската отговорност на виновния водач за ПТП-то, до размер на платеното и 15 лв.
ликвидационни разноски. Ищецът изпратил на ответника покана, получена от ответника.
Ответникът заплатил само сумата в размер на 538,88 лева. Ищецът поддържа, че дължима
оставала разликата в размер на 531,01 лева. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 531,01 лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 24.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД в депозирания отговор на исковата молба
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че отговорността му се разпростира
до платената сума от 538,88 лева. Предвид възрастта на процесното МПС, именно
заплатената сума била признатата цена на алтернативна нова част вместо претендираната
цена на оригинална част. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
1
съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“.
Преди подаването на исковата молба – на 02.03.2023 г. – ответникът е платил част от
претенцията – 538,88 лв. от 1069,89 лв. Налице е, следователно, извънсъдебно признание на
юридическите факти, пораждащи главната претенция – ответникът е извършил частично
плащане по суброгационната претенция. Действително, с отговора на исковата молба
ответникът оттегля направеното извънсъдебно признание, но в ГПК липсва норма, която да
лишава оттегленото признание от доказателственото му значение, а съдът свободно
преценява съответствието както на признанието, така и на оттеглянето му в съвкупност с
останалите обстоятелства по делото. В случая събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност, установяват възникване на процесното суброгационно право по основание.
Събраните писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ установяват,
че на 15.10.2022 г. в гр. София ** като водач на л.а. „Мерцедес GLE 450”, рег. № **Т,
реализира ПТП с л.а. „BMW, Series 1” с рег. № **, като нанася вреди на последния. За ПТП-
то е съставен двустранен ксонстативен прокотол за ПТП, подписан от двамата водачи, в
който водачът Шотев е признал виновното си поведение – при маневра завой ударил л.а.
„BMW S.1“. Ищецът е сключил със собственика на увредения автомобил договор за
застраховка „Каско+” полица № **с валидност към датата на произшествието. За
настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка № **, като автомобилът
е ремонтиран от автосервиз „Кар Пейнт Сервиз“ ООД, на който ищецът е заплатил сумата от
1054,89 лв., представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по
автомобила, и сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Щетите от ПТП са
описани в протокола за оглед и съгласно заключението на САТЕ са причинени именно от
ПТП-то.
Ето защо съдът намира, че с плащането на посочената по-горе сума ищецът се е
суброгирал против ответника, като по отношение на размера на суброгационното право по
2
чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната
стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите
на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.
В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и
решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о.) е прието, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в
правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното
застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата
тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок
на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът не отговаря на това
условие, тъй като е бил на над 16 години от пускане в експлоатация при ПТП-то.
Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени е
955,25 лв., т.е. по-малко от платеното от ищеца – 1069,89 лв. Размерът на суброгационното
право следователно се определя от среднопазарната стойност и обичайните ликвидационни
разноски минус възстановеното извънсъдебно от ответника: 955,25-538,88=416,37 лв.. Така
вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е в размер на 416,37 лв. Искът следва да бъде уважен в този
размер, заедно с претендираната законна лихва от исковата молба 24.07.2023 г. до
окончателното изплащане, като се отхвърли до пълния предявен размер от 531,01 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за
САТЕ, и 480 лв. възнаграждение за адвокат, общо сумата от 700 лв. Съразмерно на
уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер от 548,88 лв.
3
Ответникът претендира разноски за юрисконсулт, които съдът определя в размер на
100 лв., а пропорционално на отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски
от 21,59 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 416,37
лв., главница, представляваща остатък от суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № **, на ищеца, за вреди, причинени на л.а. „BMW,
Series 1” с рег. № **, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка
„Каско+” полица № **, при ПТП от 15.10.2022 г., в гр. София, причинени виновно при
управление на л.а. „Мерцедес GLE 450”, рег. № **Т, застраховано по договор за гражданска
отговорност при длъжника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.07.2023
г. до изплащане на вземането, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 548,88 лв., разноски,
сторени по делото.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 21,59 лв.,
разноски, сторени по делото
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4