О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1220/16.7.2021г.
Гр.Пазарджик, 16.07.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, дванадесети състав, на седми юли, през две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИАНА ШОТЕВА
Членове: НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря А. Метанова и
прокурор Ж.Пенев като разгледа докладваното от съдия Попова административен
характер дело номер 362 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава Х, раздел ІІІ от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н К. с., ул. „Д. Г.“ № .., ет. .., подадена чрез адв. И.И.Я. – управител на АД „Я.
, Н., Г. , Я. „ с БУЛСТАТ ********* - против чл. 18 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община – Велинград,
приета с Решение № 52/22.02.2018 г. на ОбС Велинград.
В жалбата се излагат твърдения за противоречие на текста на Наредбата с
материалния закон, тъй като оспорената разпоредба механично повтаря текста на чл.8, ал. 8 от Закона за
общинската собственост. Иска се отмяна на атакуваната разпоредба като
противоречаща на материалния закон.
В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на жалбоподателя.
Ответната страна - Общински съвет Велинград
- чрез процесуалния си представител в съдебно заседание счита жалбата за
неоснователна. Излага аргументи в тази насока и моли да се отхвърли жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
излага становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде оставена без уважение.
Административен съд Пазарджик, като съобрази събраните по делото
доказателства и доводите на страните обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
и след цялостна служебна проверка на оспорената наредбата приема за установено
следното:
Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество в Община – Велинград, приета от Общински
съвет Велинград по своята същност е подзаконов
характер по смисъла на чл. 75 от АПК, тъй като
съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Оспорената разпоредба на чл. 18 е ситуирана в Глава
втора : Придобиване на имоти и вещи “,
като съдържанието й е следното: „ Общинският съвет приема Стратегия за
управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на Общината.
Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и
стопанската дейност на Общината и
съдържа : 1. Основни цели , принципи и приоритети за придобиване,
управление разпореждане с имотите –
общинска собственост., 2. Основни характеристики на основните видове имоти ,
които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане, 3.
Нуждите на Общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване , други
данни поискани от общинския съвет. Стратегията за управление на общинската собственост и промените в нея
се публикуват на интернет страницата и таблото за обяви на Община Велинград.
Съгласно чл.
186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати
или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
По принцип нормативния акт се отнася до широк кръг
граждани. За определяне на правния интерес следва да се държи сметка, че
засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК биха могли да бъдат всички граждани спрямо които нормативния акт
се разпростира.
Съдът счита, че в процесния случай липсва правен
интерес у жалбоподателя по следните причини:
При съобразяване на нормите на чл. 185, ал. 1 от АПК
във вр. чл. 196 от АПК във вр. чл. 159, ал. 4 от АПК наличието на правен
интерес за жалбоподателя е абсолютна процесуална предпоставка за образуването и
развитието на съдебното производство. Правният интерес следва да съществува
както при образуване на производството, така и в хода на неговото развитие до
приключването му със съдебен акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/02.12.2010 г.
по т.д. № 4/2009 г. на ВАС на РБ съсловните /браншовите/ организации и другите
юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови
нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на
дейност и целите, за които са създадени. Безспорно съгласно чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
За да се обоснове наличието на правен интерес за Фондация
„Върховенство на закона „ в настоящия
казус е необходимо да се изследва приложението на ТР 2/2010 г. спрямо това
юридическо лице с нестопанска цел. Видно от мотивите, с които това решение е
прието, сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно
обособени въз основа на закон, имат качеството на "организация" по
смисъла на § 1, т. 2 от АПК. Като организации в хипотезата на чл. 186 от
Административнопроцесуалния кодекс, които са създадени по закон и устав да
представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните
/браншовите/ организации и другите сдружения с нестопанска цел, имат право да
участват в административното производство за издаване на подзаконовия
нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в
случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права,
свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в
сдружението лица. Правният интерес на съсловните /браншовите/ организации и
другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни
лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на
дейност и целите на учредяването им.
След проверка на актуалното състояние на жалбоподателят Фондация
„Върховенство на закона“ с ЕИК ********* в публична база данни на Търговския регистър
при Агенция по вписванията, се установява че юридическото лице е вписано по
подадено заявление 20200124132330 като фондация
със следните цели: Развитието и утвърждаването на
гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; Развитие на
правната култура и правното съзнание като ценности на гражданското общество;
Недопускането съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови
нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от
общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България;
Осъществяване на граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по
отношение на тяхната
законосъобразност; Отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни
органи и общински съвети когато противоречат на законите на Република България,
както и такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси
на фондацията, породени от предмета й на дейност и целите, за постигането на
които е учредена; Защита на човешките права на българските граждани от
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и
разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в
Република България; Изграждане на гражданска обществена среда, която да спомага
за развитие на гражданското общество; Повишаване нивото и качеството на
гражданското образование в България; Предоставяне на среда за граждански
инициативи; Изискване, получаване и анализ на обществена информация по реда на
Закона за достъп до обществена информация.
Следователно активната процесуална легитимация на
жалбоподателя трябва да бъде обоснована
с наличието на пряк, непосредствен и личен интерес, като тези
три характеристики следва да съществуват кумулативно във всеки случай на
предявено оспорване.
Интересът трябва да е правен: трябва да са засегнати
/нарушени или застрашени/ законни права, свободи или законни интереси на
жалбоподателя или административният акт да поражда задължения за него. При
всички хипотези става дума за правни фигури – предвидени от закона права,
свободи, интереси и задължения, които се изразяват в правни отношения и
предизвикват правни последици. Засягането не се свързва непременно с
причиняване на материални щети. Засягането може да се изразява и в
причиняването на неимуществени, морални вреди. Видно от оспорваната разпоредба
същата по никакъв начин не засяга правата на Фондация „ Върховенство на закона“,
като такова засягане не се и твърди от жалбоподателя.
На следващо място интересът трябва да е пряк: трябва
непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя
или непосредствено да се създават задължения за него. Връзката между акта и
причиненото нарушаване, застрашаване или задължаване в административноправната
сфера на лицето трябва да е пряка и непосредствена. В хода на извършената
проверка за допустимост на жалбата при условията на чл. 159 от АПК съдът не
установи подобна връзка по отношение на Фондацията – жалбоподател.
Интересът трябва да е личен. По принцип, що се отнася
до граждани и организации, интересът трябва да е не само правен и пряк, но и
личен. Административният акт, който се обжалва, трябва да засяга правната сфера
на самия жалбоподател. Не може да се претендира правен интерес, когато се касае
за чужди права. Съдебният състав намира, че в случая жалбоподателят се опитва
да защитава чужд интерес, като се позовава на предмета на дейност на Фондацията и на целите на същата, поради което липсва
личен интерес.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи и следното: при липса на правен интерес не могат да се постигнат
функциите и целите на обжалването, заложени в чл. 120 от Конституцията на Република България, съгласно
който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен
изрично посочените със закон. По този начин и при описания предмет на дейност и
заложени цели от Фондацията, обжалването ще се превърне от контрол за
законосъобразност в надзор за законност – функция, която съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България е предоставена на Прокуратурата, а не на
гражданите. В този смисъл е и Решение № 5/17.04.20107 г. по к.д. № 11/2006 г.
на Конституционния съд, както и Определение № 6428/28.05.2021 г. по АД №
5469/2021 г. ІV о. ВАС, Определение №6427/28.05.2021 г. по АД №5416/2021 по
описа на ВАС IV о., Определение №6381/28.05.2021 г. по АД №5202/2021 по
описа на ВАС IV о. и др.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав
счита, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя
да оспорва Наредба за реда за придобиване , управление и разпореждане с
общинско имущество на Община Велинград – в обжалваната й част .
По отношение претенцията за
разноски. Отговорността за разноски е акцесорна и зависи от изхода
на главния спор. Разноските, които страната е направила се възлагат в тежест на
насрещната страна, в случаите когато спорът е разрешен в нейна полза и
обратното, те остават в нейна тежест, когато спорът е разрешен в полза на
насрещната страна. От това принципно положение чл. 78, ал. 4 ГПК, приложим в
съдебно административното производство на основание чл. 144 АПК, въвежда правилото
, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая
ответникът е предявил искане за
присъждане на разноски, с приложен по делото списък по 80 ГПК. Затова са налице
основания за присъждане на разноски в полза на ответника в общ размер от 600,00
за заплатен адвокатски хонорар .На основание параграф 1 , т.6 ДР на АПК , тези
разноски следва да бъдат присъдени в полза на Община Велинград.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 186, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 196, във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав :
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.07.2021 г.,
с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по
административно дело № 362/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н К. с., ул. „Д. Г.“ № ., ет. ., подадена чрез адв. И.И.Я. – управител на АД „Я.
, Н., Г. , Я. „ с БУЛСТАТ ********* - против чл. 18 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община – Велинград,
приета с Решение № 52/22.02.2018 г. на ОбС Велинград.
ОСЪЖДА Фондация
„Върховенство на закона“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н К. с., ул. „Д. Г.“ № ., ет. .,
подадена чрез адв. И.И.Я. – управител на АД „Я. , Н., Г. , Я. „ с
БУЛСТАТ ********* да заплати на Община –
Велинград сторените по делото разноски в размер на 600,00 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 362/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
Определението може да се
обжалва с касационна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.