№ 1991
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110106663 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „П.К.“ № **, представлявана от
управителя „Акорд Праим“ ООД, ЕИК ********* срещу ИВ. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № **, ап. **, с която по реда на
чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
454/22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4038/2021г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 475,85 лева - разноски по поддръжка и управление на Етажната
собственост и фонд ремонт и обновление, натрупани под формата на месечни
такси към етажната собственост за апартамент № **, находящ се на адрес: гр.
Варна, ул. „П.К.“ № **, собственост на ответника, за периода от месец май
2016 г. до месец февруари 2021 г. включително, общо за 58 месеца, съгласно
решения, обективирани в т. 4 от протокол от Общо събрание, проведено на
06.10.2014 г. и т. 2 от протокол от Общо събрание, проведено на 29.11.2019 г.,
от които 271,85 лева за такса за управление, поддръжка и консумативни
разходи и 204 лева за фонд „ремонт и обновление“, ведно със законната лихва
върху посочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 18.03.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от месец май
2016 г. до месец февруари 2021 г., включително, за притежавания от
1
ответника в Етажната собственост апартамент № ** е начислена сума
съгласно приети решения на Общото събрание на ЕС в общ размер от 475,85
лева, от които 271,85 лева за такса за управление, поддръжка и консумативни
разходи и 204 лева за фонд „ремонт и обновление“. Твърди се, че с решение,
обективирано в т. 4 от протокол от Общо събрание, проведено на
06.10.2014г., е определен размера на таксите, дължими към ЕС, които се
разпределят съобразно обитателите в апартамент, а вноската за фонд „Ремонт
и обновление“ е определена в размер на 3 лева месечно от апартамент. С
решение, обективирано в т. 2 от протокол от Общо събрание, проведено на
29.11.2019 г. било прието вноската за фонд „Ремонт и обновление“ да се
увеличи на 5 лева месечно за апартамент, считано от м.12.2019г. Твърди се
още, че с решение, обективирано в т. 2 от протокол от Общо събрание,
проведено на 12.11.2020 г., е приета оферта за подмяна на дограма на входа.
Определено било необходимата сума да се разпредели между апартаментите
съобразно притежаваните ид.части от общите части на сградата, като
крайният срок за събиране на сумата бил 31.01.2021г. Твърди се, че през м.
12, 2020г. е извършено плащане по партидата на ап. **, с което ищецът счита,
че са покрити най-старите му задължения и което е прекъснало тригодишната
погасителна давност за периодичните задължения.
В законоустановения срок от ответника е депозиран писмен отговор, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват се
проведените общи събрания на ЕС, като се твърдят нарушения на
разпоредбите на ЗУЕС във връзка със свикването на ОС. Оспорва се и
съдържанието на протоколите от проведени Общи събрания като непълни,
предвид че липсвали идеалните части, притежавани от явилите се лица.
Оспорват се и решенията на ЕС, които били взети в нарушение на
изискванията на чл.15 от ЗУЕС. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност. Ответникът твърди, че е заплатил сумата от 67,20 лева
за извършен ремонт – подмяна на дограма на 11.03.2021г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
2
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ответникът е собственика на обект в
сграда в режим на Етажна собственост с административен адрес гр. Варна,
ул. „П.К.“ № **, а именно на апартамент 18.
Представен от ищеца по делото е протокол от проведено на 06.10.2014г.
Общо събрание на собствениците на обекти в сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. Варна, ул. „П.К.“ № **. Съгласно обективираното в
протокола по т.4 от дневния ред (Определяне на такси за поддръжка и
консумативи на етажната собственост, дължими от собствениците или
обитателите) е взето решение всички консумативни разходи – ток, такса
асансьор, почистване, да се разпределят според броя на обитателите в
апартамент, а вноската за фонд „Ремонт“ е определена в размер на 3 лева на
апартамент по равно.
Представен от ищеца по делото е и протокол от проведено на
29.11.2019г. Общо събрание на собствениците на обекти в сграда – етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „П.К.“ № **. Съгласно
обективираното в протокола по т.2 от дневния ред (Определяне на вноска за
Фонд „Ремонт и обновление“, определяне на такси към етажната собственост)
е взето решение вноската за Фонд „Ремонт и обновление“ да е 5 лева месечно
от апартамент, считано от м.12.2019г., а таксите за управление и поддръжка и
разходи да са на брой обитатели.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК.
Искът е предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК
в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличието на валидно решение на ОС на ЕС за
събиране на такса за управление и поддръжка на общите части и на такса за
фонд „ремонт“ от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата в
3
определен размер и за определен период, обстоятелството, че ответникът е
собственик на посочените недвижими имоти в процесната сграда, както и
размера на дължимите такси за съответния период. Ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и др.).
Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на апартамент 18 в
жилищната сграда, представляваща етажна собственост.
Съгласно взетото решение по т.4 на проведеното на 06.10.2014г. ОС на
ЕС всеки собственик дължи по 3 лева на месец за фонд „ремонт“, а таксите за
консумативни разходи се разпределят съобразно броя на обитателите в
апартамент. С решение по т.2 на проведеното на 29.11.2019г. е запазено
правилото по отношение на таксите за поддръжка и управление, а вноската за
Фонд „Ремонт“ е увеличена на 5 лева. Ответникът е спорил посочените
решения на ОС на ЕС като взети в нарушение на изискванията на ЗУЕС.
Следва да се има предвид, че всички изложени аргументи в отговора на
исковата молба за незаконосъобразност на решенията са относими към
процедурата за отмяна на решение на ОС на ЕС по чл.40 от ЗУЕС. Съгласно
ал.2 на посочената разпоредба срокът да се иска отмяна на решението е 30-
дневен от получаването му, който в настоящия случай е пропуснат и по
отношение на двете относими към спора решения на ОС на ЕС. Доколкото
решенията не са отменени по законоустановената процедура същите следва
да бъдат съобразявани от всички етажни собственици, независимо дали са
приети в нарушение на правилата на ЗУЕС.
Ответникът не е оспорил начина на формиране размера на търсените
суми, съобразно приетите от ОС на ЕС решения, а самата законосъобразност
на решенията. В този смисъл следва да се счита, че претендираният от ищеца
размер съответства на приетите решения, а именно консумативните разходи
да са съобразно броя обитатели в апартамент, а вноската за фонд „Ремонт“ –
първоначално 3 лева, а считано от 29.11.2019г. – 5 лева.
Ответникът е направил възражение за погасяване на част от търсените
от ищеца суми по давност. Процесният период е от месец май 2016 г. до
месец февруари 2021 г. Тъй катотаксите за поддръжка и управление на
общите части на ЕС и за фонд „Ремонт“ представляват оериодични плащания,
които са еднородни по своя характер, същите се погасяват с кратката 3-
годишна погасителна давност съгласно чл.111, б.в от ГПК. Заявлението за
4
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.03.2021г., поради което
всички дължими месечни такси към ЕС, падежирали преди 19.01.2018г. (при
съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13
март 2020 г.) следва да са погасени по давност. Ищецът е навел твърдения за
прекъсване на давността чрез извършване на едно плащане от страна на
ответника в полза на Етажната собственост на сума в размер на 20 лева през
м.12.2019г. В тази връзка ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Ответникът от своя страна оспорва плащането, както и че същото прекъсва
давността. Неясно остана по делото дали действително такава сума в размер
на 20 лева е заплатена, кога и на какво основание. В този смисъл дори и да се
приеме, че е платена някаква сума през м.12.2019г., не може да се направи
извод, че плащането прекъсва давността по отношение на задълженията за
такса за поддръжка и управление или по отношение на вноските за фонд
„Ремонт“ и дали въобще е относимо към някое от тези задължения.
В процесните решения на ОС на ЕС не е посочен падеж на
задълженията за плащане на процесните такси/вноски, но доколкото същите
за ежемесечни, следва да се приеме, че са изискуеми от 1-во число на месеца,
следващ този, за който се дължи. Следователно в настоящия случай погасени
по давност се явяват вземанията на ищеца за периода от м. 05.2016г. до
м.12.2017г. Останалите вземания за периода от м.01.2018г. до м. 02.2021г. са
дължими, като техният общ размер е 296 лева, от които 144 лева за Фонд
„Ремонт и обновление“ (по 3 лева до м.12.2019г. и по 5 лев след това) и 152
лева за такса управление и поддръжка на общите части (по 4 лева на месец).
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 296 лева и
за периода от м.01.2018г. до м. 02.2021г. и да бъде отхвърлен за разликата над
тази сума до претендирания размер от 475.85 лева и за периода от м.
05.2016г. до м.12.2017г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с
уважената част от иска и при съобразяване на частичното прекратяване на
делото поради оттегляне на една от претенциите. Ищецът е направил
5
разноски в размер на 75 лева за платена държавна такса и 300 лева за платено
адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 207,85
лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
225 лева, от които ответникът следва да заплати 124,71 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с
отхвърлената част от иска, както и с частичното прекратяване на делото
поради оттегляне на една от претенциите. Ответникът е направил разноски в
размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ищецът
следва да заплати 133,72 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ.
М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № **, ап. ** дължи на
Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „П.К.“
№ **, представлявана от управителя „Акорд Праим“ ООД, ЕИК *********,
следните суми: сумата от 296 лева - разноски по поддръжка и управление на
Етажната собственост и фонд ремонт и обновление, натрупани под формата
на месечни такси към етажната собственост за апартамент № **, находящ се
на адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № **, собственост на ответника, за периода от
месец януари 2018 г. до месец февруари 2021г. включително, общо за 38
месеца, съгласно решения, обективирани в т. 4 от протокол от Общо
събрание, проведено на 06.10.2014 г. и т. 2 от протокол от Общо събрание,
проведено на 29.11.2019 г., от които 152 лева за такса за управление,
поддръжка и консумативни разходи и 144 лева за фонд „ремонт и
обновление“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 18.03.2021 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед № 454/22.03.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4038/2021г. по описа на
ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 296 лева до
предявения размер от 475,85 лева и за периода от м. май 2016г. до м.
декември 2017г., вкл.
6
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“
№ **, ап. ** да заплати на Етажна собственост на сграда с административен
адрес гр. Варна, ул. „П.К.“ № **, представлявана от управителя „Акорд
Праим“ ООД, ЕИК *********, сумата от 207,85 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 124,71
лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с административен адрес гр.
Варна, ул. „П.К.“ № **, представлявана от управителя „Акорд Праим“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „П.К.“ № **, ап. ** сумата от 133,72 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7