РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2259/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12.12.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от Председателя
к.а.н.д. № 2561 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от „Д и М Моторс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.К., чрез
адв. А., срещу Решение № 1276/19.07.2023 г. по АНД № 2900 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, VI - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 697227-F682270 от 24.03.2023г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на „Д и М Моторс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.182, ал.2 вр. чл.185,
ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева за
извършено административно нарушение по чл.3, ал.3 вр. ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към продажби чрез електронен
магазин /Наредбата/ и предупреждава
„Д и М Моторс“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, с оглед противоречие между
мотивната част и диспозитива на съдебния акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и наказателно
постановление, както и сторените в производството разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. З. в писмен отговор оспорва жалбата. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд – гр. Пловдив следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Административен съд – Пловдив в
настоящата си касационна инстанция, като извърши преглед на обжалваното съдебно
решение, във връзка с касационните основания по
чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законен срок от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните доказателства
въззивната инстанция е приела за безспорна установената фактическа обстановка,
а именно, че при проверка на обект – бензиностанция, находяща се в с. Ц., ул. „***“
№ * стопанисвана от „Д и М МОТОРС“ ЕООД,
органите на НАП констатирали, че на 08.10.2022 г. дружеството като лице по чл.3
ал.2 от Наредбата Н-18/13.12.2006 г. е
получило газ пропан-бутан, доставен с АДД № **********/08.10.2022 г. и УНП №
0000000007246506 за 4920 кг., от тях 1653 кг. при плътност 0,545 (което се
равнява на 3033 л.), разтоварени в резервоар 3 и описани в товарителница №
149773/08.10.2022 г. След разтоварването от нивомерната измервателна система
/НИС/ са били изпратени до НАП данни за полученото гориво 3132,600 литра при 15
градуса Целзий. Разпечатан бил и служебен бон № 0036587/08.10.2022 г. от
монтираното в обекта ЕСФП с ИН OS005518 и номер на фискалната памет 58007623, с
който е бил отчетен приход от 3132,600 литра при 15 градуса Целзий. Подадена
била и информация за доставката, за която бил разпечатан служебен бон №
0036590/08.10.2022 г., в който обаче лицето въвело данните от НИС 3132,600
литра при 15 градуса Целзий, вместо записаните в документа за доставка 1653 кг.
Въз основа на така извършените констатациии
бил съставен АУАН № F682270/24.10.2022 г.
Въз основа на него е издадено и
наказателно постановление № 697227-F682270 от 24.03.2023г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на „Д и М Моторс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.182,
ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1000
лв. /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.3, ал.3 вр. ал.2
от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
При така приетото от фактическа страна,
съдът констатира, че не се установява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба
18/2006 г. Прави извод за липса на деяние от страна на жалбоподателя, което да
е съставомерно по посочената за нарушена норма, което е самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Неясно защо след като е изложил
горепосочените мотиви, Районен съд е изложил и мотиви в посока приложимостта на
чл. 28 ЗАНН за маловажност на нарушението. При така изложените мотиви Районен
съд – Пловдив е отменил обжалваното наказателно постановление, като е
предупредил жалбоподателя че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изложените в касационната жалба възражения относно противоречие на
мотивите с диспозитива.
Така постановеното решение на Районен
съд – Пловдив, настоящата инстанция намира за неправилно, както и намира, че е
налице отменителното основание по чл. 348, ал.3, т.2, предл.І/първо/, във вр. с
чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, т.е. обжалваното решение е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на посочените
разпоредби. В случая оспореното решение на Районен съд - Пловдив съдържа
противоречиви мотиви, които са пречка да се установи действителната воля на
съда и да се провери съответствието му с материалния закон.
След възпроизвеждане на възприетата
фактическа обстановка, пристъпвайки към излагане на правните си изводи,
въззивният съд заключава, че е налице незаконосъобразност на процесното НП, тъй
като не се установява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба 18/2006 г., а в
последствие излага мотиви за наличие на предпоставки за прилагане института на
чл.28 от ЗАНН.
Като краен резултат въззивният съд е
отменил НП-то и е предупредил дружеството, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Допуснатите противоречия в мотивите са
пречка да се установи действителната воля на съда, а изложените съображения
всъщност не обосноват взетото решение.
Безспорно е, че всяко съдебно решение
представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части:
мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обосноваващи
решението, те обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации
и правните изводи, въз основа на които той е стигнал до решението. Mотивите са
проявление на принципа за вътрешно убеждение и върху тях се крепи убедителната
сила, проверката на правилността и тълкуването на решението. Следователно
основното предназначение на мотивите е, че те имат за цел да посочат
съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено заключение,
съдържащо се в диспозитива на решението. От своя страна, диспозитивът на
решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да бъде логически
извод на съжденията на съда. Ето защо, посоченото противоречие в мотивите и
несъответствието между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част,
водят до постановяване на съдебния акт при липса на мотиви. Това е съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като отсъствието на ясни
съображения препятства проверката за съответствието на съдебния акт с
материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на
обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора.
При този изход на спора на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния
жалбоподател се дължи присъждане на сторените в производството разноски. По
настоящото дело не е представен договор за правна защита и съдействие между
страната и упълномощения адвокат за настоящото производство, от който да се
установява уговореното адвокатско възнаграждение, поради което следва да се отхвърли
претенцията за разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1276
от 19.07.2023 г., постановено по АНД № 2900/2023 г. по описа на Районен съд -
Пловдив.
ВРЪЩА делото на
Районен съд - Пловдив, за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.