№ 25
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600019 по описа за 2022 година
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от Д. ЛЮБ. С. против
определение № 348/09.12.2021 година по ч.н.д. № 1591/2021 година по описа
на Районен съд - Благоевград, с което се потвърждава постановление на
Районна прокуратура – Благоевград от 01.10.2021 год. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 244 ЗМ 77/2021 година по описа на ОД
на МВР – Благоевград. Според жалбоподателя неправилно е прекратено
наказателното производство, защото без основание е преценено от
първостепенния съд, че няма нанесена вреда на пострадалия С., която е
задължителен елемент от обективната страна на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК. Въпреки нищожността на сделката между Д.С. и свидетеля Д.Х.,
последният от своя страна е прехвърлил процесния недвижим имот на
свидетеля Д.З., поради което и е налице щета за С., който е бил въведен в
заблуждение, че залага апартамента си, а не го продава. Освен това
производството по гр.д. №213/2019 год. на БлОС не е приключило с влязло в
сила решение, въпреки, че на първа инстанция е прогласена нищожността на
сделката с предмет същия недвижим имот между С. и Х.. С тези аргументи се
иска отмяна на атакуваното определение на първостепенния съд и
прекратителното прокурорско постановление и връщане на делото на
прокуратурата за продължаване на разследването.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по приложеното ДП
1
№ 244 ЗМ 77/2021 година по описа на ОД на МВР – Благоевград и съобразно
правомощията си намира за установено следното:
Правното основание на депозираната жалба е разпоредбата на чл.243,
ал.7 от НПК. Същата е депозирана в срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и съдържа ясни аргументи относно изразеното в нея несъгласие
със съдържанието на атакуваното определение на първостепенния съд. По
съществото си обаче е неоснователна.
Установената в хода на разследването фактическа обстановка е
възпроизведена както в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, така и в мотивите към потвърдителното съдебно
определение. Нейното приповтаряне и от въззивната инстанция е напълно
излишно, още повече, че в конкретният казус се възприемат изцяло
направените от БлРС фактически констатации, които се потвърждават от
събраните в хода на разследването доказателства. Освен това липсва
оспорване на което и да било фактическо положение от страна на
жалбоподателя, което да налага уточняване на приетото за установено.
Единствено оспорван в случая е крайният извод, направен и от прокурора, и
от първата съдебна инстанция, че от доказателствата по делото не се
установява извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което да доведе до
ангажиране на наказателната отговорност на виновното/виновните лице/лица.
На първо място, следва да се обърне внимание на възможностите на
съда при осъществяване на контрола върху актовете на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство. Според чл.243, ал.6 от НПК
възможностите са три, като при осъществяването на правомощията си в
първите два случая поради пределната яснота на формулировката на практика
проблеми не възникват. Когато се потвърждава постановлението на
прокурора за прекратяване или се изменят правните съображения в същото,
но със същия прекратителен резултат, не се стига до вероятност от конфликт
между правомощията на съда и прокурора. Не така стоят нещата при третата
и последна хипотеза в цитираната правна норма. Формулировката е привидно
ясна като оправомощава съда да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и да му върне делото със
задължителни указания относно прилагането на закона. Когато при
2
извършване на проверката съдът констатира, че не е установена обективната
истина, защото не са извършени определени процесуално следствени
действия и конкретно ги посочи, прокурорът и органите на досъдебното
производство са длъжни да ги изпълнят. В тази хипотеза липсва каквото и да
било накърняване на вътрешното убеждение на прокурора за крайния извод,
който само той може да направи за съдбата на воденото наказателно
производство. Но когато се касае за необоснованост на направените от
прокурора изводи и без да се сочат конкретни действия по разследването,
които да се налагат той да извърши, съдът не може да му вмени задължението
да поддържа и съответно да внесе за разглеждане обвинителен акт. Ясно е, че
в такъв случай се стига до подменяне на вътрешното убеждение на прокурора
и на практика той се задължава да поддържа едно обвинение, въпреки, че
според него отсъстват било елементи от обективната страна на
престъплението, било убедителни доказателства за вината на извършителя. А
Конституцията на страната в сегашния и вид възлага и оправомощава само и
единствено прокурора да повдига и поддържа пред съда обвинение за
извършени престъпления, позовавайки се на събраните от разследването
доказателства и вътрешното си убеждение.
При тези уточнения въззивната инстанция не намира правна уязвимост в
изводите на първостепенния съд относно липсата на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК на база на установеното по досъдебното производство. Сключения
между С. и Х. договор за покупко-продажба на процесния имот е нищожен,
най-малкото поради резултата от заключението по СППЕ, а липсата на
окончателно решение на гражданския съд в тази връзка не е пречка, защото
всяка заинтересована страна или институция може да се позове на
нищожността и без да е изрично прогласена. При последващата сделка между
Х. и З. отново не може да се стигне до прехвърляне на собствеността върху
имота, защото никой не може да продаде нещо, което не притежава. В този
смисъл направеното в частната жалба на С. възражение е напълно
неоснователно. Липсва причинена вреда в патримониума на последния, която
е задължителен елемент от обективната страна на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК. Не са налице и пропуски в разследването, които да налагат
извършване на допълнителни процесуално следствени действия. Индиция в
тази посока е и липсата на подобни твърдения от жалбоподателя,
включително и посочване на конкретни действия, които биха допринесли за
3
установяване на обективната истина.
Затова и въззивната инстанция намира атакуваното определение на
БлРС за правилно и законосъобразно. Не са налице данни и за каквото и да
било друго престъпление, поради което и прекратяването на наказателното
производство в случая се явява законосъобразно.
На база изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 348/09.12.2021 година по ч.н.д. №
1591/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград, с което се
потвърждава постановление на Районна прокуратура – Благоевград от
01.10.2021 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 244
ЗМ 77/2021 година по описа на ОД на МВР – Благоевград.
Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4