Решение по дело №3197/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 284
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20217180703197
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284/18.2.2022г.

гр. Пловдив, 18.02.2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева  като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 3197  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.И.П., ЕГН **********, чрез адв.Н.,***, против решение № 1893/04.11.2021 г. по АНД № 3751/2021 г. на ПРС.

Твърди се незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение с доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на процесния фиш, които, взети предвид в тяхната съвкупност, нарушават сериозно правото на защита на нарушителя, съответно би следвало да доведат и до отмяна на ЕФ. В тази връзка се иска отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на адв.Н..

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

         От страна на ответника е представено писмено становище с доводи по съществото на спора в подкрепа на тезата за законосъобразност на обжалваното решение.

         Претендират се разноски.

         Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,  от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 1893 от 04.11.2021 г. по АНД № 202115330203751 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4218696, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на П.И.П. с ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да достигне до този краен резултат, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в електронния фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са достатъчно подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че нарушението е установено по несъмнен начин, включително посредством  представения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-523 от 29.10.2017 г. на МВР и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение.

В случая електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, която се явява специална по отношение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав не констатира допуснати процесуални нарушения при издаването на процесния фиш, които в своята съвкупност да нарушат правото на защита на касатора в степен, че това да доведе до отмяна на ЕФ.

 Противно на твърдяното в касационната жалба по несъмнен начин се установява къде се е движел автомобила.  Правилен е извода на ПРС за безспорна установеност на факта, че лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***се е движел в с.Стряма на ул.“Христо Ботев“ до № 39 със скорост от 84 км/ч като е превишил максимално допустимата от 50 км/ч за градски условия с 34 км/ч. при спазени изисквания на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-523, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочен освен вида АТСС и неговия номер, датата на ползването му и  точното местоположение, посоката на движение, принадлежността на заснеманата отсечка към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Както правилно е посочил ПРС и в какъвто смисъл е съдебната практика при наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното (каквото доказване не е проведено в този случай), че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. Съдът не констатира да са налични твърдяните по касационната жалба вътрешни противоречия на данните по протокола.

 

По тези съображения  оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

По разноските:

 

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1893 от 04.11.2021 г. по АНД № 202115330203751 по описа за 2021 г. на ПРС.

 

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция гр. Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7 сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: