Решение по дело №110/2015 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  30.11.  2015 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на  четвърти ноември през две  хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1………………………

                                                        2……………………….

 

Секретар  В.П.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ТД №110  по описа за 2015 год.     

         

     ИСК с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ с цена на иска 26 301, 51 лева.

                ИСК с правно основание чл.86 от ЗЗД с цена на иска 1176, 73 лева.

 

    Ищецът „ДУНОВ – СВ“ЕООД твърди, че с ответника „МИР – ПЛЕВЕН“ЕООД имат търговски отношения във връзка с покупко- продажба на метални изделия, за което са издадени от ищеца  9 данъчни фактури за периода от 17. 10. 2014 г. до 18. 93. 2015 г. на обща стойност 26 908, 60 лева.Твърди се, че до  датата на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си по фактурите, поради което ищецът е оправил искане към съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от  26 301, 51 лева ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и сумата от 176, 73 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 17. 10. 2014 г. до18. 06. 215 г., както и направените по делото разноски в настоящото производство и в обезпечителното и изпълнителното производства във връзка с реализиране на обезпечителната заповед.

    Ответникът  „МИР – ПЛЕВЕН“ ЕООД е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като не става ясно кое лице  като представител на ответника е приело фактурите и съответно подписало фактурите като представител на ответника.Същият е оспорил всички претенции на ищеца по отношение на деловодните разноски.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

 ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

 

 ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

В подкрепа на твърденията за търговски отношения между страните ищецът е издал девет броя фактури №№**********/ 17.10.2014 г.; № *********/ 23.10.2014 г.; № **********/ 23.10.2015 г.; № **********/ 13.01.2015 г.; № **********/20.01.2015 г.; № **********/ 19.02.2015 г.; № **********/ 20.02.2015 г.; №**********/ 27. 02. 2015 г. и №**********/ 18.03. 2015 г. на обща стойност 26 908, 60 лева.

 За изясняване на спора относно размера на задължението на ответника към ищеца е допусната съдебно – икономическа експертиза с вещо лице М.Н., от заключението на която се установява, че процесните фактури са отразени в дневниците за покупки на ответника и броят и номерата на фактурите съответстват на фактурите, посочени в исковата молба.От заключението става ясно, че  след издаването на фактурите ответникът е направил частично плащане по фактура № **********/ 17.10. 2014 г. общо в размер на 1525, 59 лева на три вноски и остатъкът по фактурата е 3373 лева.Вещото лице е изчислило, че размерът на неизплатените суми по фактурите е в размер на 26 301, 51 лева.При проверката експертът е установил, че за процесните фактури ответникът е подавал справки – декларации и е ползвал данъчен кредит.В счетоводството на ищеца фактурите са отразени в сметка 411 „Клиенти“, а в счетоводството на ответника фактурите са отразени в сметка 401“Доставчици“.

 

  ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

 Въз основа на представените по делото доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза съдът приема за установено, че в периода от 17.10.2014 г. до 18.03.2015 г. ищецът е доставил стоки описани във фактурите, за което са издадени същите.Тези първични счетоводни документи са отразени в счетоводствата и на двете страни и съответно ответникът е ползвал данъчен кредит, като е отразил фактурите в справките – декларации по ЗДДС.С оглед на това съдът не възприема оспорването от страна на ответника на фактурите затова, че същите не са подписани от негови представители, тъй като тези фактури са приети от ответника, отразени са в счетоводството и са декларирани пред данъчните органи, като ответникът е ползвал и данъчен кредит съгласно ЗДДС. с тези си действия ответникът не само е приел фактурите и отразените задължения по тях, но и се е възползвал от законовите възможности по ЗДДС, с което е приел редовното отразяване на извършените доставки.От заключението на вещото лице става ясно, че фактурите отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, поради което съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

       Въз основа на изложеното съдът възприема заключението на вещото лице, че задължението на ответника по  фактурите е в размер на 26 301, 51 лева, сума не е изплатена от ответника на ищеца до  приключване на съдебното дирене в настоящото производство и същата е дължима ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 24.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

       Безспорно с оглед неизпълненото задължение по главницата ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва за забавено плащане за периода  от 17. 10. 2014 г. до18. 06. 215 г., която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 1176, 73 лева.

   С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл. 80 от ГПК ответникът дължи разноски съобразно уважената част от иска, като същият е уважен изцяло.Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските, които се претендират от ответника както в настоящото производство, така и за разноските в обезпечителното производство и изпълнителното производство по реализиране на обезпечението.Съгласно т.3 от ТР №6/ 2012 г. на  ОСГТК на ВКС на РБ при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от  Наредба №1/ 09.07. 2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.В решението е посочено, че следва съдът да пристъпи към такова намаление, като прецени правната и фактическа сложност на делото и съобрази всички Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

По делото ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, в който по пера са посочени разноските, които се претендират.По отношение на настоящото производство ищецът е посочил адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева за процесуално представителство и 1124 лева държавна такса.В списъка не е посочен депозитът за вещо лице, поради което съдът не може да го присъди с оглед цитираното по- горе тълкувателно решение.Съгласно чл. 7, ал.2ь, т.4 от Наредба №1/ 09.07. 2004 г. адвокатското възнаграждение е в размер на 1354, 32 лева, като двукратният размер е над 2600 лева.В случая ищецът е определил размер от 2400 лева, като съдът приема с оглед двойната размяна на книжа, искането за обезпечение на предявените искове и представянето на доказателства, че адвокатското възнаграждение  не е завишено и не е налице несъответствие между възнаграждението е правната и фактическа сложност на  спора.По отношение на възнаграждението за образуване на изпълнително дело съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от наредба №1/ 09. 07. 2004 г. е в размер на 200 лева и съобразно §2 от наредбата съответно е 400 лева.Въз основа на това съдът приема, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено от 1000 на 400 лева.В списъка е посочено перо от 40 лева за обезпечение на бъдещ иск и 1200 лева обезпечение на бъдещ иск, като такова обезпечение не допуснато и не са представени доказателства по делото.В настоящия случай е постановено определение от съда за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК в хода на висящността на производството.По тези причини не става ясно  какви са тези суми от общо 1240 лева и съответно действително направени ли са и каква е връзката с настоящия спор.По тези причини съдът счита, че тази сума от 1240 лева не следва да бъде присъждана в полза на ищеца.Следователно разноските на ищеца по делото са: 2400 лева адвокатско възнаграждение по настоящия спор; 5 лева за издаване на обезпечителна заповед; 400 лева за образуване на изпълнително дело и 1124 лева държавна такса за предявяване на иска в настоящото производство- общо разноските на ищеца са в размер на 3929 лева и тази сума на основание чл.78, ал.1 и 5 вр. чл. 80 от ГПК следва да бъде присъдена в полза на ищеца, като бъде изплатена от ответника.

         По изложените съображения, съдът

 

 

                                 Р     Е     Ш     И     :

 

 

        ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ „МИР – ПЛЕВЕН“ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, ул.“*** представлявано от управителя Д.К.К. да заплати на „ДУНОВ – СВ“ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „***, представлявано от управителя П.К.Д. чрез адв.И.А. със СЪДЕБЕН АДРЕС *** сумата от 26 301, 51 лева, представляваща стойността на неизплатени суми за доставка по фактури №№**********/ 17.10.2014 г.; № *********/ 23.10.2014 г.; № **********/ 23.10.2015 г.; № **********/ 13.01.2015 г.; № **********/20.01.2015 г.; № **********/ 19.02.2015 г.; № **********/ 20.02.2015 г.; №**********/ 27. 02. 2015 г. и №**********/ 18.03. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

        ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „МИР – ПЛЕВЕН“ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, ул.“*** представлявано от управителя Д.К.К. да заплати на „ДУНОВ – СВ“ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „***, представлявано от управителя П.К.Д. чрез адв.И.А. със СЪДЕБЕН АДРЕС *** сумата от 1176, 73 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 17. 10. 2014 г. до18. 06. 215 г., върху главница от   26 301, 51 лева.

       НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело за реализиране на допуснатото обезпечение в настоящото производство от 1000 лева на 400 лева.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл. 80 от ГПК  „МИР – ПЛЕВЕН“ЕООД с ЕИК***  да заплати на „ДУНОВ – СВ“ООД с ЕИК*** направените по делото разноски в размер на  3929 лева( адвокатско възнаграждение  2400 лева; такса за обезпечителна заповед 5 лева; държавна такса за предявяване на иска 1124 лева; 400 лева за образуване на изпълнително производство по реализиране на обезпечителната заповед).

              РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.

 

                        СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: