Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ...............................
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН КОЛЕВ
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
с участието на прокурора при
Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1988/2022 г. на
АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Л. АМТ“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, с
управител М.В.Д., подадена чрез адв. Л.П. ***, срещу Решение № 989 от 18.07.2022
г. по АНД № 20213110202265/2021 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което
е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-013403 от 02.12.2020
г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Л. АМТ“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв.
С жалбата се настоява, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, като при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалноправните правила, нарушен е материалният
закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че е приета
неправилна фактическа обстановка и оттам - неправилно е приложен материалният
закон. Позовавайки се на показанията на свидетеля *, писмените и гласни
доказателства, касаторът поддържа, че не се установява „Л. АМТ“ ЕООД да е
започнало изпълнение на строително-монтажни работи на въпросния строителен
обект, не е налице договорка за предоставяне на работна сила от * и възлагане
от дружеството, а и * не е осъществявал трудова дейност. Изтъква се, че в НП не
е посочено кое лице от „Л. АМТ“ ЕООД е възложило на * работа, поради което е
нарушено правото на защита на наказаното лице, като е нарушено и изискването по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН по отношение пълното описание на нарушението. На следващо
място се сочи, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН)
не е съставен в деня на проверката, въпреки липсата на пречки за това. Настоява
се, че не е доказано и не е безспорно установено нарушението, за което е
санкционирано дружеството, респ. не се установява обективната съставомерност на
деянието, като се сочат подробни доводи. Според касатора недопускането до
разпит като свидетел на А*Л*Т*– лицето отговорящо за назначаване и подбор на
персонала и за подготовка на трудовите договори в „Л. АМТ“ ЕООД и комуникирал с
проверяващите, е процесуално нарушение на въззивния съд и следва да се върне
делото за ново разглеждане. Излагат се съображения и за несправедливост на
определения от наказващия орган размер на имуществената санкция. Искането е да
се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се отмени НП, а в условията на
евентуалност – да се намали размерът на имуществената санкция до предвидения в
закона минимум или да се върне делото да ново разглеждане от районния съд.
Претендира се присъждане на разноски. В хода на делото с писмено становище
касаторът поддържа жалбата.
Ответникът в касационното
производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, чрез процесуалния
си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и прави искане
да се остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на обжалваното
решение на РС – Варна като незаконосъобразно и за отмяна на НП. Изтъква се, че
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) предвижда налагането на
санкция на работодател за нарушение по чл. 61, ал.1, за нарушение по чл. 62,
ал. 1 или ал. 3, за нарушение по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, като в случая от
решението на РС – Варна не става ясно какво нарушение се приема, че е
извършено, тъй като са комбинирани два състава на нарушения – по чл. 61, ал. 1
и по чл. 62, ал. 1 КТ, които са по принцип две различни нарушения според КТ.
Сочи се и че допустителството не се наказва в изброените случаи.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от касационни основания
и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП №
03-013403 от 02.12.2020 г., издадено от Директора на ДИТ Варна, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на „Л. АМТ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Според НП „Л. АМТ“ ЕООД в
качеството на работодател е допуснал до работа лицето Р.М.*, с ЕГН ********** да
престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудовите функции на
длъжност „общ работник“ в строителен обект – жилищна сграда в гр. Варна, ***, с
определено работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и с договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 29.10.2020
г., в строителния обект, където дружеството извършва СМР и към който момент е
следвало да е сключен писмен трудов договор с лицето, установено да осъществява
трудови функции.
Като доказателства в НП са посочени
констативен протокол, обяснение от М.Д. – управител, граждански договори. За
извършеното нарушение е съставен АУАН на 20.11.2020 г. Наказващият орган е
обективирал в НП и извод, че нарушението не представлява маловажен случай,
поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен писмен
трудов договор, с оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и
служителите, осигурителната и данъчна система.
За да потвърди НП, въззивният съд
приема следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. НП е
издадено от компетентен орган, в 6-месечния преклузивен срок, съдържа всички
минимално изискуеми реквизити, като нарушението е описано с необходимата
конкретика – посочени са датата, мястото и обстоятелствата по неговото
извършване, поради което и възраженията в тази насока е посочено, че са
неоснователни, а и наказанието за нарушението е индивидуализирано. АУАН
отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, не са постъпили възражения и наведени
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване, като не е нарушено правото на
защита на наказаното лице.
Предвид гласните и писмени
доказателства, въззивният съд прави извод, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон и е отнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Позовавайки се на писмените доказателства,
показанията на свидетеля * и показанията на двете служителки на ДИТ, извършили
проверката, районният съд приема за недоказани твърденията на дружеството, че *
не е престирал труд в обекта. РС – Варна е изложил подробни мотиви защо не е
кредитирал показанията на свидетеля Т. в частта, в която заявява, че
дружеството има договор със строителния обект, но не било работено от работници
на дружеството.
Въззивният съд приема за
установено, че към момента на проверката * е полагал труд по трудово
правоотношение без наличие на сключен писмен трудов договор с наказаното
дружество, респ. дружеството е извършило от обективна страна вмененото му
нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като в качеството си на
работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник,
въпреки че този работник е извършвал трудова дейност при дружеството. Направен
е извод, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, като основната за
нарушението норма е чл. 62, ал. 1 КТ, съдържаща конкретно правило за поведение.
По отношение определения от
наказващия орган размер на имуществената санкция, въззивният съд го приема за
справедлив и обоснован, като е съобразено и че е изключена възможността
нарушението да се квалифицира като маловажно.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на РС – Варна за неправилно единствено по отношение на
извода за законосъобразност на определения от наказващия орган размер на
наложената имуществена санкция.
Правилно РС - Варна приема, че НП
не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата
отмяна, както и че се установява по делото извършването на вмененото с НП
нарушение. Изводите на районния съд в този аспект се основават на обективно и
всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от
приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният
съд е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми и не е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Административният
съд напълно споделя тези изводи на РС – Варна и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.
Решението на въззивния съд не
страда от твърдените в касационната жалба пороци – допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и несъставомерност и недоказаност на
деянието.
Нарушението е описано в АУАН и в НП
в достатъчна степен на конкретиката и яснота, респ. индивидуализирани са
мястото, нарушителя, обстоятелствата, при които е извършено деянието, обявено
за наказуемо, доказателствата, които потвърждават извършването на нарушение.
Несъстоятелен е доводът на
касатора, че непосочването в НП на лицето, което е възложило на * работата е
нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН по отношение описанието на нарушението, с което
се засяга правото на защита на наказаното дружество. Кое лице конкретно е
възложило извършването от * в строителния обект на трудова дейност е без
значение, доколкото релевантният факт е кой е работодателят от чието име и за
чиято сметка са се извършвали процесните СМР на строителния обект. Преди
съставянето на протокола от проверката с декларираните писмено факти и
обстоятелства от установените в обекта лица, контролните органи предварително
са се осведомили пряко от работниците за релевантните въпроси, както е
разписано в чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. В констативния протокол, съставен при
проверката от контролните органи, извършена на 29.10.2020 г. в 11:40 ч., изрично
е посочено, че проверката е в строителен обект на „Л. АТМ“ ЕООД, като * е
посочил срещу подпис длъжността си, датата на наемане, работно време, почивни
дни, наличието на уговорка за трудово възнаграждение, и липсата на трудов
договор, респ. тези данни са именно по отношение на „Л. АМТ“ ЕООД. Фактическата
организация за наемането на работници, фактическите действия по подготовката на
трудови договори от дадено физическо лице, не обуславя автоматичен извод, че
именно това лице е работодател, доколкото това физическо лице може да действа
от името и за сметка на друго лице, т.е. като пълномощник на друго физическо
или юридическо лице. От свидетелските показания на двамата служители на ДИТ –
Варна, извършили проверката на 29.10.2020 г. се установява, че всеки един от
установените на обекта работници е питан в чия полза работи, в това число и Р.,
като работниците са казали, че работят за „Лидер“, след което е осъществен
контакт с главния изпълнител на обекта, който е заявил, че има договор за тези
СМР и замазки с „Л. АМТ“ и е бил представен този договор. Тоест преди да се
пристъпи към съставяне на АУАН и издаване на НП органите на ДИТ – Варна са
изяснили фактическата обстановка в необходимата конкретика.
Възражението на касатора за
несъставяне на АУАН непосредствено при проверката на 29.10.2020 г., а по-късно
не обуслява извод за наличие на порок в административнонаказателното
производство, който да представлява основание за отмяна на НП. Процесният по
делото АУАН е съставен на 20.11.2020 г., след изясняване на релевантните факти
и обстоятелства, за установяването на които е необходимо технологично време. В
този смисъл не рефлектира върху законосъобразността на НП и твърдяното от
касатора обстоятелство, че не е направено усилие по време на проверката да се
осъществи контакт с представляващия „Л. АМТ“ ЕООД.
Свидетелските показанията на двете
длъжностни лица от ДИТ – Варна, извършили проверката, данните, предоставени от
установените на обекта лица, сред които и Р. *, обективираните в съставения на
29.10.2020 г. констативен протокол, както и данни от анкетната карта, попълнена
от А. Т. – упълномощено лице от „Л. АТМ“ ЕООД, като
и 2-те обяснителни записки от „Л. АМТ“ ЕООД, сочат на несъмнен извод за
започнато изпълнение на СМР на въпросния строителен обект именно от „Л.
АТМ“ ЕООД. Фактите, които се извеждат от посочените
доказателства обуславят и извод, че Р. * е осъществявал трудова дейност за „Л. АТМ“ ЕООД на строителния обект. (Според първата
обяснителна записка от „Л. АТМ“ ЕООД установените на обекта лица са били на граждански
договори, а според втората - и за Р. * е изготвен пълен комплект документи за
сключване на трудово правоотношение, регистриран трудов договор в НАП, но
лицето не се явило за подписване на нужните документи и договорът бил заличен.)
За установени следва да се приемат
всички елементи на трудовото правоотношение, а обстоятелството, че * не е
посочил пред проверяващите конкретен размер на трудовото си възнаграждение, а
само „да“ в графата „трудово възнаграждение“, не разколебава извода за наличие
на уговорка за предоставяне на работна сила и за определено трудово
възнаграждение. В този смисъл неоснователно касаторът, позовавайки се на
показанията на * и на липсата на вписване в АУАН и в НП на конкретен размер на
трудовото възнаграждение, поддържа, че не е налице договорка за предоставяне на
работна сила, че * не е осъществявал трудова дейност и че не е доказано
страните да са постигнали съгласие за всички елементи на трудовото
правоотношение.
Несъстоятелно е твърдението на
касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила с недопускането от
въззивния съд на разпит на А. Т.. Посоченото лице е разпитано като свидетел по
АНД 2265/2021 г. на РС – Варна – Протокол от проведено открито съдебно
заседание по делото на 06.10.2021 г. Нещо повече, в обжалвания съдебен акт на
въззивния съд са обсъдени дадените от него свидетелски показания.
Като защитна и недоказана съдът
възприема тезата на касатора, че * не е прочел и възприел задълбочено какво е
посочено в констативния протокол, съставен при проверката на място. Данните,
според показанията на свидетелите – установили нарушението, са снети от
установените в обекта лица, след като контролните органи са се осведомили пряко
от работниците по релевантните въпроси.
От обективна страна, за
съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ е
необходимо да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма.
Изискваната от законодателя форма на трудовия договор е предпоставена от
наличието на трудово правоотношение, което да изисква сключването на договора в
писмена форма. За да се обоснове съставомерността на деянието, изразяващо се в
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, следва да се обоснове наличието на трудово
правоотношение, т.е., че работникът полага труд за работодателя и са налице
елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като процесното трудово правоотношение не е
закрепено с писмена форма на трудовия договор.
В случая (макар и не съвсем
прецизно) от словесното описание на деянието се установява, че вмененото
нарушение е липсата на сключен трудов договор в писмена форма, като нарушението
е обосновано с посочване наличието на трудово правоотношение с елементите му. Нещо
повече, нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ е обусловено от установеното реалното
полагане на труд в полза на работодателя в деня на проверката. В този смисъл,
както правилно посочва и РС – Варна, основната нарушена норма се явява
посочената от наказващия орган разпоредба на чл. 62, ал. 1 КТ. Посочването, че нарушената
материалноправна норма е във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ е с оглед
необходимостта от обосноваване на наличието на трудово правоотношение, за което
не е спазена изискуемата писмена форма за сключване на трудовия договор. Не е
налице неяснота на вмененото нарушение, което да опорочава НП, както изтъква
участващият по делото прокурор.
Правилно РС - Варна е извел от
свидетелските показания и от писмените доказателства, че без да е сключен
трудов договор в писмена форма * е бил допуснат да полагала труд в обекта,
стопанисван от касатора. Както се посочи, настоящият съдебен състав напълно
споделя изводите по фактите и по правото, направени от въззивния съд.
Случаят правилно РС - Варна приема,
че не следва да бъде квалифициран като маловажен както по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 КТ, така и по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Фактът, че няма данни за извършено
друго нарушение е смекчаващо обстоятелство, което е от значение при определяне
на размера на наказанието. Настоящият състав на съда приема, че незаконосъобразно
е определен размерът на наложената от административнонаказващия орган
имуществена санкция. Необосновано в случая е наложена
санкция над предвидения в закона минимум. По делото не са ангажирани
доказателства дружеството да е било санкционирано и друг път за същото или за
друго нарушение на КТ, а и липсват отегчаващи обстоятелства. Следва да се редуцира
размерът на наложената имуществена санкция от 5 000 лв. на законовия
минимум – 1 500 лв, който размер се явява според касационната инстанция съответен
на извършеното нарушение и би способствал за постигане на целите на ЗАНН.
Следва да се отмени обжалваното
решение на РС – Варна и да се измени НП.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания
за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изхода на спора, по
разноските съдът съобрази следното:
Пред въззивната инстанция от страна
на ответника по жалбата не е правено искане за присъждане на разноски, поради
което не се дължи произнасяне за разноските на ДИТ.
„Л. АМТ“ ЕООД не е представило пред
РС – Варна договор за правна помощ, а единствено разписка, в която в графа
„работа“ е посочено изготвяне и депозиране на касационна жалба и правна защита
и съдействие по АНД № 2265/2021 г. на ВРС“, в графа „платено сума“ – 800 лева.
Липсата на представен договор за правна помощ и конкретно формулираното в
представената разписка не дават яснота по какъв начин е заплатено
възнагражданието на адв. П. – по банков път или в брой, както и кога е
извършено плащане. Следва да се приеме, че не е налице безспорно установено
реално извършване на разход от дружеството за адвокатско възнаграждение, който
разход да представлява разноски, подлежащи на възстановяване от бюджета на
наказващия орган.
На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във
връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 989 от 18.07.2022 г. по АНД № 2265/2021 г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-013403 от 02.12.2020
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013403 от 02.12.2020
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като намалява наложената на „Л. АМТ“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 КТ,
вр. чл. 414, ал. 3 КТ „имуществена
санкция“ от 5000 лв. на 1500 лв., за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.