Решение по дело №578/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на П. А. К., срещу Решение № 1012-12-80#2/26.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ –Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-3217-3 от 25.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, § 3, б. “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата и представени писмени бележки се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че съществото на спора се свежда до тълкуване на понятието „пребиваване“, като в конкретната хипотеза след прекратяване на трудовото правоотношение в Република Германия, оспорващата се е завърнала в пределите на Република България, чийто органи са компетентни да се произнесат по заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, при зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС.

В съдебното заседание жалбоподателката се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата, моли съда да отмени оспореното Решение, претендира разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.11.2023г. жалб. К. подала заявление в Дирекция
„Бюро по труда“ - гр. Пазарджик, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание на основание чл. 1, ал. 6 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица и чл. 54а от КСО, с вх. №608-01-164. Декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Република Германия е прекратено, считано от 06.11.2023 г., както и, че последно е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), съответно са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Към заявлението били приложени документи за упражняваната трудова дейност в РГермания. Жалбоподателката поискала от ответника удостоверяване на осигурителни периоди в РГермания за
времето от 31.08.2015 г. до 23.01.2017 г.; от 22.06.2017 г. до 02.01.2018 г.; от 16.03.2018 г. до 07.12.2018 г.; от 04.01.2019 г. до 15.04.2022 г. и от 30.06.2022г. до 06.11.2023г.

Със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 с изх. №800441/04.12.2023 г. и U003 с изх. №829250/13.12.2023 г. чрез електронния обмен на социалноосигурителна информация, била изискана такава от компетентната институция на Република Германия, относно удостоверяване на осигурителните периоди, причина за прекратяване на осигуряването и доход, поради което и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ било спряно до получаване на изисканите документи.

На 28.02.2024г. в ТП на НОИ – Пазарджик бил получен СЕД Н002 № 911910, в който компетентната институция на Република Германия удостоверила: държава на пребиваване – Германия и адрес, на който лицето е регистрирано в германския регистрационен орган / служба за регистрация на жители/.

Със СЕД U002 № 898717/29.02.2024г. и U004 № 898734/29.02.2024г. от компетентната институция на РГермания били потвърдени периоди на осигурена заетост – 31.08.2015 г. до 22.06.2017 г.; от 22.06.2017 г. до 15.03.2018 г.; от 16.03.2018 г. до 06.12.2018 г.; от 07.12.2018 г. до 14.04.2022 г. и от 30.06.2022г. до 06.11.2023г., причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“; доход за периода от 30.06.2022г. до 06.11.2023г. – 11866,40 евро.

С оглед на така постъпилите справки, и на основание чл. 55 от АПК производството по подаденото от жалб. К. заявление за отпускане на ПОБ било възобновено, като с разпореждане №121-00-3217-3/25.03.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, пар.3, б.а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 било отказано отпускането на ПОБ. Административния орган се мотивирал с това, че повече от 8 години жалбоподателката е живяла и осъществявала трудова дейност в Германия, до момента не е осъществявала трудова дейност в България, които обстоятелства сочат на трайно пребиваване в Германия, съответно установяването й именно в тази държава по заетост и пребиваване.

Въз основа на тези аргументи, ответника издал оспореното в настоящото производство Решение.

Св. Т. е приятелка на синът на жалбоподателката, познава я от дълго време. Св. Т. посочва, че жалб. К. работела в Германия 5-6 години като хигиенистка, до края на 2023 г., когато се прибрала за постоянно в РБългария. Идвала си често, за почивка, поне три пъти в годината, лятото оставала в България, семейството й е тук - синът, майката и брат й. Жалб. К. не владее немски език, работата й била временна, работела и живеела при българи, на които плащала наем. В РГермания нямало други членове на семейството. Разходите за жилището, което обитава в гр. Пазарджик плащала изцяло жалб. К.. Жалб. К. не осъществявала трудова дейност в РБългария.

От 03.09.2023г. жалб. К. е наемател на общински жилищен имот, находящ се в гр. Пазарджик, [улица], бл. № 3, вх. Б, ет.5, ап.51, който е вписан като настоящ и постоянен адрес от 05.09.2014г. / идентичен и с този, посочен в издадения й документ за самоличност – лична карта /. От 12.10.2023г. е пренастанена в ап. 19 на същият адрес, където ще пребивава и синът й - Л. С., роден на [дата]. в гр. Пазарджик

По делото са представени квитанции за платени битови услуги от 2016г. 2022г., 2023г. и 2024г. – ВиК, ТБО, ЕВН България.

На 09.11.2023г. жалбоподателката открила банкова сметка в Пощенска банка.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна- адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалб. К. срещу разпореждане по чл. 117, ал. 3 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт. Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.

Спорният по делото въпрос е свързан с това коя е компетентната държава по изплащането на ПОБ, след като последният период на трудова заетост е бил в държава – членка, различна от държавата - членка, която е сезирана със заявлението за ПОБ. С Регламент (ЕО) № 987 / 2009 на Европейския парламент и на Съвета е установена процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883 / 2004. В чл. 1, б.”у” от последния Регламент, е въведено общото понятие „периоди на осигуряване”, с което се обозначава периодът от време, който има значение на предпоставка за придобиване на осигурителни права и за определяне на техния характер, съгласно националното право. Чл. 61 от Регламента предвижда самостоятелни правила за натрупване на осигурителни периоди, поставени като условие за получаване на обезщетения за безработица.

Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Безработицата представлява предвиден от чл. 2, ал. 1, т.5 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Доколкото последната трудова заетост на жалб. К. е била в РГермания, относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между РГермания и РБългария са регулирани в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност. Заявлението за отпускане на ПОБ е подадено на 09.11.2023 г., поради което за установяване основателността на претендираното от жалб. К. право, приложение намира именно цитирания Регламент. В чл. 2 от Регламента е посочено, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Република България е част от ЕС и е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламента разпоредбите му са приложими към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, пар. „л“), относно ПОБ, доколкото оспорващата е посочила, и е установено от проведената между институциите кореспонденция, че последната й заетост е била в РГермания, прекратена от 06.11.2023г., поради напускане на служителя.

Следва да се посочи, че механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламента.

В конкретната хипотеза спорът се свежда до тълкуването и прилагането на понятието „пребиваване”. Разпоредбата на чл. 1, §3, б. „й“ от Регламента сочи, че това е мястото, където лицето обичайно пребивава. В чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2004 за установяване на процедурата но прилагане на Регламент – 883/2004, са разписани елементите, които подлежат на преценка от органа при определяне на мястото на пребиваване на лицата. Съдът следва да осъществи контрол за законосъобразност на акта на административния орган, с оглед на обективната действителност и фактите, които са свързани с обичайното пребиваване на лицето, както и елементите, свързани с личното положение на лицето.

Съгласно текста на чл. 11, § 2 от Регламент № 987/2004 решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е неговото намерение. То се свързва с центъра на интересите му (чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2004) и въз основа на цялостна оценка на наличната информация, относно релевантните обстоятелства. В чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2004 е въведено примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от конкретните фактически установявания, свързани с определяне на действителното място на пребиваване на лицето. Според настоящия съдебен състав обичайното пребиваване на жалб. К. е на територията на Република България, като следва да се подчертае, че в периода на заетост в РГермания оспорващата не се е намирала на територията на Република България, а е пребивавала в РГермания, но това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, респ. не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване“.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, пар.1-ви от Регламент(ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Видно от данните по делото, трудовото правоотношение е било прекратено, поради която причина жалб. К., при липса на трудовата заетост, която единствено я е свързвала с РГермания, се е завърнала в Република България и няма данни същата да се е установила или има намерение да живее в РГермания, след прекратяване на заетостта, поради което настоящия съдебен състав приема, че престоя за времето на трудовата заетост е с временен характер. Отделно от това при преценката си, съдът съобрази и обстоятелството, че жалб. К. е пребивавала много по - дълго време в РБългария, вкл. и в трудоспособна възраст, отколкото в РГермания. Тези изводи на съда се подкрепят изцяло от депозираните по делото свидетелски показания, които съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви, подкрепени и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които не ги оборват. След като е доказано, че е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната – държава членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, чрез подаването на декларация, относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004г., заявлението за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Претендираното ПОБ от жалб. К. следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това (Виж Решение № 2695 / 22.02.2019 г. по адм. дело № 3077 / 2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение).

Съгласно чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В тази връзка административния орган не е съобразил, че лицето не е продължило да пребивава в РГермания след като е останало безработно, а е пристигнало в България и се е поставило на разположение на службите по заетостта в България.

Нормата чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. следва да се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Е. П. и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, тъй като във втория текст са посочени елементите за определяне на пребиваването. Съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

В конкретния случай ответникът не е преценил центъра на интересите на лицето въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, съгласно посочените в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 критерии. Освен това в §2 от същия текст изрично е посочено, че когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Очевидно цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти и по критериите на чл. 11 не може да се направи само въз основа на декларацията за определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Т. 3 от Решение U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност по чл. 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, която по силата на чл. 72 от същия регламент разрешава въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент и регламента по прилагането му (б. „а”) и улеснява еднаквото прилагане на Общностното право, особено чрез насърчаване на обмена на опит и най-добри административни практики (б. „б”). В посочената трета точка на решението изрично е указано, че ако при отсъствие на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно лице в съответствие с чл. 56, §2 от регламента, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване, което от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства се установи, че същото е на територията на РБългария.

Предвид изложеното, оспореното решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон, следва да бъде отменено, а преписката бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне, въз основа мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, съобразно вида и обема на осъществената по него защита - 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и 10 лева – държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. А. К., Решение № 1012-12-80#2/26.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ –Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик, да заплати на П. А. К. сумата от 510 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, вр.чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.