Решение по дело №4720/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4762
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 21 февруари 2019 г.)
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20171100504720
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2017 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 12.07.2018 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:                    

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Петя  Георгиева

                                                                         Станимира  Иванова                                                         

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4720 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 55030/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 28 състав, В.Н.Т. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД на Р.Н.П. /ЕГН **********/ сумата 15 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание продажна цена на имот: апартамент № 76, находящ се в гр. София, жк „********“, бл. ********, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4334.351.2.76- съгласно одобрената кадастрална карта на местността, ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, като възражението на ответницата В.Н.Т. за нищожност на Договор за цесия peг.№ 6736/ 18.09.2014 г. на нотариус с peг.№ 065 на НК, поради противоречие с добрите нрави, нямало основание за нея и противоречие на закона, както и възражението за унищожаемост на изявлението в сключения между Т.Н.Т./ЕГН **********/ и заемателя Е.Б.Я.договор за продажба от 16.03.2005 г. в частта за цената, са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение В.Н.Т. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.72 ЗС вр. чл.99, ал.1 ЗЗД на Р.Н.П. /ЕГН **********/ сумата 11585 лв., представляваща стойност на извършени в апартамент № 76, находящ се в гр. София, жк „********“, бл.********, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4334.351.2.76- съгласно одобрената кадастрална карта на местността, подобрения, ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, като този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 12 000 лв. /частичен от 15 000 лв./, като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата В.Т. е осъдена да заплати на ищцата Р.П. сумата 3 037.58 лв.- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Р.П. е осъдена да заплати на ответницата В.Т. сумата 22.90 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от В.Н.Т. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу нея искове, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Р.Н.П. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество решението на СРС е частично неправилно- в частта относно уважения иск по чл.99 вр. чл.59 ЗЗД за присъждането на обезщетение за извършени в процесния имот подобрения, и следва да бъде отменено.

В останалата обжалвана част- относно уважения иск по чл.99 вр. чл.34 ЗЗД решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че в качеството на цесионер ищцата Р.П. е активно материално- правно легитимира да претендира връщане на заплатена от цедента по унищожен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 23/ 16.03.2005 г. на софийски нотариус, продажна цена на имота.

Според доказателствата на 4.10.2011 г. ищцата Р.Н.П. дала в заем на третото за настоящия правен спор лице Е.Б.Я.сумата 12 400 евро /платежни нареждания и неоспорено заключение на съдебно- счетоводна експертиза/, като за обезпечаването на този заемен договор с Нотариален акт № 69/ 3.10.2011 г. била учредена договорна ипотека върху притежаван от заемателя недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 76 на V етаж в блок № 507 /стар № ***вх.В в жк „********“- гр. София, с площ от 44.75 кв.м, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащите му избено помещение № 14 и 0.936 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

                                                            Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4720/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

Имотът- предмет на обезпечението, бил придобит от Е.Б.Я.през времетраенето на брака му със С.А.Я.по силата на сключен на 16.03.2005 г. с Т.Н.Т./наследодател на ответницата/ договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт № 23/ 2005 г. на софийски нотариус с рег.№ 404 на НК.

Този договор е унищожен на основание чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД- поради грешка в предмета, с касационно Решение № 343/ 20.12.2013 г. по гр.д.№ 2818/ 2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, в чиито мотиви е прието, че е налице грешка в предмета, доколкото продавачът Т.Т.е сключвал договор за заем, а не договор за покупко- продажба. Исковата молба по първо-инстанционното гр. дело № 5933/ 2006 г. на СРС, 40 състав /приложено в цялост към настоящото дело/, по което е постановено цитираното касационно решение, е подадена от законната наследница на продавача по оспорения нотариален акт Т.Н.Т./починал на 31.05.2005 г./- В.Н.Т. /ответница по настоящото дело/, като е постъпила в съда на 13.03.2006 г. и е вписана в книгите за вписвания на 30.01.2007 г.

Според цитирания по- горе Нотариален акт № 23/ 16.03.2005 г. при покупко- продажбата на имота продавачът Т.Т.получил от купувача Е.Я.сумата 15 000 лв., представляваща продажна цена на същия, която сума е предмет на предявения от Р.П. осъдителен иск по чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД. Според съдържанието на нотариалния акт продавачът заявил, че е получил сумата 15 000 лв. в брой преди подписване на нотариалния акт, като същият служи като разписка за получената сума.

С Договор за цесия от 18.09.2014 г.- с нотариална заверка на датата и подписите на страните по него /peг.№ 6736/ 18.09.2014 г. на софийски нотариус с peг.№ 065 на НК/, заемателят Е.Я.прехвърлил на заемодателката Р.П. /ищцата/ вземането си срещу ответницата В.Т. за връщане на заплатената по Нотариален акт № 23/ 2005 г. продажна цена от 15 000 лева, както и вземането си за извършени в процесния имот подобрения на обща стойност 12 000 лева. Уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента Е.Янев, е връчено на ответницата В.Т. на 26.09.2014 г. /уведомително писмо, връчено чрез нотариус- л.22 от делото на СРС/.

Наред с горната фактическа обстановка, установена и в обжалваното решение на СРС, въз основа на събраните във въззивното производство доказателства се установяват и следните релевантни факти и обстоятелства:

С Решение от 11.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 53887/ 2014 г. на СРС, І ГО, 25 състав, влязло в законна сила на 22.09.2016 г. /според направеното отбелязване/, по предявен от В.Н.Т. срещу Е.Б.Я.и С.А.Я.иск с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено, че В.Н.Т. е собственик на АПАРТАМЕНТ № 76, находящ се на V етаж в блок № 507 /стар № ***вх.В в жк „********“- гр. София, с площ от 44.75 кв.м, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като Е.Б.Я.и С.А.Я.са осъдени да й предадат владението върху него.

На 21.10.2016 г. въз основа на това влязло в сила осъдително решение е издаден изпълнителен лист в полза на В.Т., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20167900401812 на ЧСИ с рег.№ 790 на КЧСИ.

По това изпълнително дело на длъжниците по изпълнението Е.Я.и С.Я. са изпратени покани за доброволно изпълнение на 27.10.2016 г., връчени на Е.Я.на 31.10.2016 г.

На 17.11.2016 г. е извършен въвод във владение на недвижимия имот, за който е съставен протокол от ЧСИ /приложен в настоящото въззивно производство/, според който в присъствието на взискателя В.Т., нейният адв.- пълномощник и двама полицейски инспектори от VІ РПУ- София, с помощта на техническо лице била премахната преграда, поставена на мястото на външната врата, като е направена констатация за липсата на външна врата към ап.№ 76. Отразено е в протокола и следното фактическо състояние на имота: същият бил празен при въвода, без мебели, нямало оставени никакви ценни вещи, пари и документи. Липсвали вътрешните врати към стаите и помещението, което се ползвало за тоалетна. При влизане в апартамента малката част, която се ползвала като коридорче, била покрита с теракотни плочки, по- голяма част от които били счупени. Липсвали прозорците в апартамента, както и подовото покритие в двете стаи, част от подовото покритие на терасата и тоалетната било увредено, счупено. При въвода присъствали съпругът и синът на взискателя В.Т.- Ж.М.и Н. М., а също и приятел на последния- М.С.. Посочено е в протокола и че на място са направени снимки от ЧСИ, които са приложени към него. Протоколът е подписан от всички посочени по- горе лица, участвали при извършването на въвода.

За установяване състоянието на имота при извършения на 17.11.2016 г. въвод са събрани и гласни доказателства- свидетелски показания на Н. М.- син на ответницата В.Т., присъствал на въвода, който сочи, че заварили апартамента празен, без входна врата на самото жилище. Когато влезли вътре, били направо шокирани, защото всичко беше изпочупено и разбито. Подова настилка имало единствено в коридора и тя се състояла от плочки, които били изпочупени. Врати и прозорци в жилището нямало. Можело да се каже, че апартаментът бил „изтърбушен“. По време на въвода били направени снимки от съдебния изпълнител. Появили се съседи, които като разбрали, че се случва нещо, ги уведомили, че от няколко дни се чували чупене и тропот в апартамента. Казали, че са видели Е.Я.заедно с група лица от ромски произход, които влезли в апартамента, за да чупят и да изнасят вещи от него.

Предвид горното, при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства, се налага приемането на извод за основателност на иска по чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД, предявен от цесионера Р.П. срещу собственика на имота, в чиято полза е постановено унищожаване на сключения

                                                            Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4720/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

с Нотариален акт № 23/ 2005 г. договор за покупко- продажба на процесния имот, за връщане на дадената по договора продажна цена от 15 000 лв.

Според текстовото съдържание на Нотариален акт № 23/ 16.03.2005 г., с който е извършена унищожената на основание чл.28 ЗЗД продажбена сделка, продавачът Т.Т.заявил пред нотариуса, че е получил сумата 15 000 лв. в брой преди подписване на нотариалния акт, като същият служи като разписка за получената сума. Естеството на признатия с цитираното касационно решение порок на волята- грешка в предмета, не влече като последица приемането на извод за наличието на такава грешка и относно изявлението на продавача за получена преди сключване на договора сума- като продажна цена на имота. Според изложеното в мотивите на цитираното касационно решение налице е грешка в предмета, доколкото продавачът Т.Т.е сключвал договор за заем, а не договор за покупко- продажба. И в двата случая, обаче, е налице предаване на парична сума между страните по сделката: при договора за продажба се заплаща цена на имота, а при заемния договор се предава заемна сума, подлежаща на връщане. Отделен е въпросът какъв е размерът на тази сума- дали около 1 000 лв., както твърди ответницата, или 15 000 лв., както е посочено в съдържащата се в нотариалния акт разписка.

Нотариалният акт за сделка /в случая покупко- продажба/, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната /или неин правоприемник/, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти, носи тежестта да докаже пълно /по несъмнен начин/ твърдените от нея различни факти. Няма документи, които да са с абсолютна, задължителна доказателствена сила. Законът е определил кои писмени доказателства и в каква част се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, което значи, че тя също може да бъде оборена, но при съблюдаване процедурата по чл.193 ГПК и успешно проведено доказване. Нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл.179 ГПК. Оспорването му е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на 193 ГПК. Самите волеизявления на страните по сделката, каквото е изявлението за получена преди сключване на договора сума, имат характер на частен документ и поради това са с обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството на основание чл.180 ГПК. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено само до вида доказателствени средства /изключване на свидетелските показания в хипотезите на чл.164 ГПК/.

Частният свидетелстващ документ, какъвто характер има спорното изявление на продавача Т. за получена преди изповядване на сделката сума, има материална доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Обвързващата съда доказателствена сила на документите е оборима. Оборването на доказателствената сила на документа се извършва като страната, на която същият се противопоставя, оспори неговата истинност и докаже, че документът е неистински. Когато документът е свидетелстващ, оспорването на истинността означава да се заяви, че е неавтентичен- отрича се формалната доказателствена сила на свидетелстващия документ или да се заяви, че е неверен. В последния случай оспорващият отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение. Поради това и в случая ответницата носи тежестта да докаже по несъмнен начин, че към момента на сключване на сделката не е било извършено предаване на продажната цена от купувача на продавача на имота или пък че направеното от продавача изявление в този смисъл е невярно по причини, каквито от ответницата не са изложени.

В случая ответницата Т. се позовава на унищожаемост и на съдържащото се в оспорения Нотариален акт № 23/ 16.03.2005 г. изявление за получаването на сума при сключването му, като твърди, че наследодателят й Т.Т.получил в заем от Е.Я.сумата 1 035.60 лв., а не както е посочено в нотариалния акт- 15 000 лв., като продажна цена на имота /о.с.з. 8.07.2015 г./. Безспорни доказателства, опровергаващи получаването на сумата 15 000 лв. преди сключване на сделката по Нотариален акт № 23/ 2005 г. по настоящото дело не са събрани. Дадените от свидетелите Н. М. /син на ответницата/ и М. Стоянов /приятел на първия свидетел/ показания, че Т. твърдял, че е взел пари на заем, за да погаси дългове към „Топлофикация“ от около 1 000 лв., и че този дълг бил погасен, а също и че след сключване на процесната сделка през 2005 г. по нищо не личало да е получил пари от продажбата, тъй като продължил да живее мизерно, не изпълняват изискването за провеждане на дължимото в процеса доказване за опровергаване съдържанието на нотариалния акт в спорната част- относно признанието за получена продажна цена за имота. Действително и в производството по гр.д.№ 5933/ 2006 г. на СРС, 40 състав, в което е разгледан и уважен искът на В.Т. за унищожаване на сключения на 16.03.2005 г. продажбен договор, са събрани доказателства в посочения по- горе смисъл, но същите, изключая писмените, като събрани в друг съдебен процес не са годни доказателствени средства в настоящото съдебно производство, поради което и доколкото установяват релевантни към предмета на настоящия правен спор факти, не могат да бъдат взети предвид при формиране изводите по основателността на предявения от Р.П. иск по чл.99 вр. чл.34 ЗЗД.

 

                                                              Л.4 на Реш. по гр.д.№ 4720/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

При тези съображения искът по чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен, а осъдителното решение на СРС в тази обжалвана част като правилно следва да бъде потвърдено.

Неправилно е решението на СРС в останалата обжалвана от ответницата Т. осъдителна част, в която следва да бъде отменено.

Съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното и във въззивното производства доказателства налага приемането на извод за неоснователност на иска по чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД вр. чл.72 ЗС /според дадената от СРС квалификация/, предявен от цесионера Р.П. срещу собственика на имота, в който са извършени процесните подобрения, и за неговото отхвърляне. Искът е основан на твърдения за неоснователно обогатяване, каквото в настоящия случай не се установява да е налице към датата на въвеждане на ответницата Т. в собствения й недвижим имот, за който е придобила материално- правна легитимация по силата на постановеното от ВКС на 20.12.2013 г. конститутивно решение по чл.28 ЗЗД, независимо от ретроактивното му действие. Считано от датата на продажбата му с Нотариален акт № 23/ 16.03.2005 г. и смъртта на прехвърлителя Т.Т./починал на 31.05.2005 г./, до датата на осъществяване на въвода в имота на 17.11.2016 г.- въз основа на влязлото в сила решение за ревандикация, постановено по гр.д.№ 53887/ 2014 г. на СРС, І ГО, 25 състав /влязло в сила на 22.09.2016 г./, ответницата В.Т. не е упражнявала фактическа власт върху имота, като според мотивите на цитираното решение по чл.108 ЗС владението върху него е упражнявано от Е.Я.и С.Я., първият от които- твърдящ, че е негов подобрител, прехвърлил вземане в размер на 12 000 лв. за извършени в имота подобрения, с договор за цесия от 18.09.2014 г., сключен с цесионера Р.П.- ищца по делото. Такова вземане, обаче, с оглед събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства, установяващи факти, имащи значение за спорното право по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, към настоящия момент не съществува, тъй като твърдяните от ищцата и от праводателя й /цедент/ подобрения са унищожени, независимо дали от цедента или от трето лице, без участието на ответницата- собственик на имота, и преди тя да установи фактическа власт върху него. Така според цитираните по- горе протокол за въвод, представляващ издаден от ЧСИ официален документ, и свидетелски показания на св. Н. М., преценени при условията на чл.172 ГПК, при въвода на 17.11.2016 г. апартаментът бил празен, като липсвали вътрешните врати към стаите и помещението, ползвано за тоалетна; липсвали и прозорците в него, теракотните плочки във входното коридорче в голямата си част били счупени; подовото покритие в двете стаи, част от подовото покритие на терасата и тоалетната били увредени; всичко било изпочупено и разбито. Не е налице следователно увеличаване стойността на имота вследствие подобряването му, довела до неоснователно обогатяване на ответницата- негов собственик, нито са направени разноски за запазването му, обосноваващи извод за разместването на имуществени блага в нейна полза. При това положение искът на Р.П., имащ за предмет реализацията на несъществуващо вземане, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.  

При тези съображения постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която на основание чл.72 ЗС вр. чл.99, ал.1 ЗЗД на ищцата Р.П. е присъдена сумата 11 585 лв.- обезщетение за извършени в процесния имот подобрения, цедирано на ищцата от подобрителя на имота, и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като неоснователен. В останалата обжалвана част, в която на основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД на ищцата Р.П. е присъдена сумата 15 000 лв.- подлежаща на връщане съгласно чл.34 ЗЗД продажна цена на недвижим имот, цедирана на ищцата от купувача на имота, първо-инстанционното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски за първо-инстанционното производство, като присъдените на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски следва да бъдат редуцирани до 1 683.33 лв., до която сума обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за горницата- отменено, а на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени допълнително 132.66 лв.- разноски. Не следва да бъдат присъдени и разноски за платено от ответницата адвокатско възнаграждение /според приложения списък- в размер на 1 340 лв./, тъй като не са представени по делото доказателства такова да е договорено между страните по мандатното правоотношение /липсва договор за правна защита и съдействие/ и съответно да е заплатено от клиента на адвоката.

На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивницата сумата 864.24 лв.- разноски за въззивното производство /включващи заплатени държ. такса и адв. възнаграждение/, съразмерно на уважената част от въззивната жалба. Разноски за въззивното производство от въззиваемата страна не са поискани, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                    Р       Е       Ш       И   :     

 

 

ОТМЕНЯ Решение от 18.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 55030/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 28 състав, в обжалваната част, в която В.Н.Т. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.72 ЗС вр. чл.99, ал.1 ЗЗД на Р.Н.П. /ЕГН **********/ сумата 11585 лв., представляваща стойност на извършени в апартамент № 76, находящ се в гр. София, жк „********“, бл.********, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4334.351.2.76- съгласно одобрената кадастрална карта на местността, подобрения, ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане  на  задължението,  и  в  частта  относно  присъдените  на  Р.

 

                                                            Л.5 на Реш. по гр.д.№ 4720/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

Н.П. разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 1 683.33 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.П. /ЕГН **********/***, срещу В.Н.Т. /ЕГН **********/***, иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗД вр. чл.72 ЗС за присъждане на сумата 11 585 лв. /единадесет хиляди петстотин осемдесет и пет лева/, претендирана като стойност на извършени в апартамент № 76, находящ се в гр. София, жк „********“, бл.********, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4334.351.2.76- съгласно одобрената кадастрална карта на местността, подобрения, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.09.2014 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Р.Н.П. /ЕГН **********/ да заплати на В.Н.Т. /ЕГН **********/ сумата 132.66 лева /сто тридесет и два лева и 66 ст./- разноски за първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 55030/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 28 състав, в останалата обжалвана част, в която В.Н.Т. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД на Р.Н.П. /ЕГН **********/ сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща платена продажна цена на недвижим имот: апартамент № 76, находящ се в гр. София, жк „********“, бл.********, по сключен с Нотариален акт № 23/ 16.03.2005 г. на софийски нотариус с рег.№ 404 на НК, договор за покупко- продажба, унищожен на основание чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, а също и в частта относно присъдените на Р.П. разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 1 683.33 лв.

 

 ОСЪЖДА Р.Н.П. /ЕГН **********/ да заплати на В.Н.Т. /ЕГН **********/ сумата 864.24 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и 24 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 55030/ 2014 г. на СРС, І ГО, 28 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата част: относно частично отхвърления иск по чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.72 ЗС- за горницата над сумата 11 585 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. /частично от 15 000 лв./, и относно съразмерно присъдените на ответницата В.Т. разноски по чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

 

 

 

                                                                        2.