Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.248 ал.3 ГПК. С определение от 25.03.2010г. по гр.д.№ 262/2009г. Районен съд С. е оставил без уважение молбата на „Д. Е. К.” О. Б. да бъде осъден Н. С. С. от гр.С. да заплати направените по делото разноски ,като неоснователна и недоказана. Недоволен от така постановеното определение е останал молителят,който с частна жалба ,подадена чрез процесуалния му пълномощник в срок го обжалва.В жалбата се посочва,че атакуваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Като не е обсъдил представените към молбата писмени доказателства- копие от фактура № 59/24.07.09г. и извлечение от банкова сметка съдът е допуснал нарушение на чл.236,ал.2 ГПК,приложима по аналогия и към определенията като съдебни актове. Отразеното в мотивите ,че в пълномощното не е посочен размера на уговореното възнаграждение както и,че действително е платено, е неправилен извод на съда.Моли за отмяна на определението . От ответника по частната жалба няма постъпил отговор. Окръжният съд като съобрази твърденията в жалбата и след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок ,допустима е и като такава следва да се разгледа по същество. С обжалваното от „ Д. Е. К.” ЕООД Б. определение Районният съд се е произнесъл по молбата му с посочено правно основание в чл.78,ал.4 вр.чл.248 ГПК от 09.03.2010г. с която е поискано да се присъдят разноски за дружеството ответник в размер на 1227 лв. ,от които 1200лв. адвокатско възнаграждение и за вписване на исковата молба съгл.разпореждане на съда още 27 лв.Към молбата са приложени пл.нареждане за 15лв. по сметка на АВ-имотен регистър с такса превод за банката от 2лв. и копие от ф-ра № 59/24.07.09г. с издател адвокат Детелина Димова и получател на услугата –дружеството молител, за сумата от 1200лв. с ДДС . За да отхвърли молбата съдът е приел по делото да не са налице доказателства за размера на заплатеното от страната възнаграждение на процесуалния представител след като от пълномощното не се установява размер на договорено възнаграждение и че е действително изплатено. Проверявайки фактите по делото Окръжният съд констатира,че производството пред Районен съд С. е образувано по искова молба на Н. С. С. от гр.С..Ответното дружество се е представлявало по делото от адвокат Д. Д. от БАК, която с молбата си от 02.07.2009г. с искане да се определи друга дата за насрочено съдебно заседание е представила пълномощно /на л.48 от делото/.В пълномощното страните не са уговорили възнаграждение.По делото се констатира,че с определение от 06.01.201г. и на осн.чл.211,ал.2 ГПК съдът е отделил насрещните искове на дружеството с правно основание в чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба ,както и ,че с определение от 19.02.2010г. е прекратено производството по настоящето с правно основание в чл.108 ЗС. В същото съдът не се е произнесъл по направени от страните разноски. Това определение е обжалвано и е предмет на разглеждане в друго производство пред ВТОС -по В.ч.гр.485/10г. На 09.03.2010г. от адвокат Димова е постъпило искане за присъждане на направени от дружеството разноски за 1227лв. с твърдение същите да са направени за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с посочен № /какъвто не фигурира изобщо по делото/ ,издадена фактура и извлечение от банкова сметка без посочен титутляр. Правилно и законосъобразно след изпълнена процедура –връчена молба на другата страна като е разгледал искането на молителя съгл. чл.248,ал.2 ГПК, Районният съд е приел,че няма данни за прилагане нормата на чл.78,ал.4 ГПК тъй като тези разноски трябва да са заплатени за да са дължими от другата страна.Със същото съдът се е произнесъл и по направеното възражение на ищеца за прилагане нормата на чл.78,ал.5 ГПК. Въззивният съд споделя изводите на Районният съд за неоснователността на молбата при така изяснената фактическа обстановка. От всички представени и обсъдени по-горе документи не може да се установи безспорно изплащане на адвокатско възнаграждение в посочения от адвокат Димова размер. Несъстоятелен е и довода за допуснато процесуално нарушение –чл.236,ал.2 ГПК. Именно за това е и предвидената процедура в чл.248 ГПК за изменение на решението/съдебния акт/ при липса на произнасяне за разноските с допълване на решението в тази част или за изменение на акта при наличие на произнасяне за направени разноски. По изложените съображения Окръжният съд намира,че обжалваното определение с което е отхвърлено искането на молителя за допълване на постановеното по делото определение от 19.02.2010г., е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Съобразно разпоредбата на чл.248,ал.3 ГПК определението подлежи на обжалване. Водим от изложеното Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.03.2010г. по гр.д.№ 262/2009г. на Районен съд С.. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |