№ 5692
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100102552 по описа за 2024 година
1. Според исковата молба, група от 3-ма работници на “Р.Т.” ЕАД , ЕИК *******,
твърдят, че ответниците: М.НА .М.И С., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* *******, „А. 2011“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Слатина, ж.к. Гео Милев, бул. *******, представлявано от П.Р.П.
– изпълнителен директор, и „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „******* *******, представлявано от
А.Е.Л. - изпълнителен директор, не били извършили необходимото по чл. 22а, ал. 10, т. 1 от
Закона за насърчаване на инвестициите.
Работодателят не можел да придобие два имота, а от своя страна ищците да получат
база за почивка, възстановяване и провеждане на допълнително обучение.
Искът е за реално изпълнение: на основание чл. 379, ал. 3 от ГПК да се осъдят
осъдите да извършат продажба без търг или конкурс на недвижим имот с идентификатор
22472.7412.22, находящ се в с. Долни Пасарел, р - н Панчарево, м. „Щъркелово гнездо“.
2. Производството по колективни искове е особено исково производство, по реда на
което се разглеждат само искове, имащи за цел защитата на колективен интерес.
Обикновено колективни искове се предявяват, когато има увреждане от едно
„нарушение“ (чл. 379, ал. 1 от ГПК), т.е. когато е извършен деликт. Възможни са и
колективни искове на договорно основание. Характерно и за двата случая е това, че с
колективния иск се защитава колективен, а не само индивидуален интерес (Опр. № 184 от
30.03.2009г. по ч.т.д. № 164/2009г., ТК, II т.о. на ВКС) и кръгът увредени лице не може да
бъде определен точно към момента на предявяването на иска (Опр. № 1201 от 12.07.2010г.
по ч.гр.д. № 979/2010г., г.о., VII с-в на САС), но е определяем. Когато увредените лица са
определени и не се защитава колективен интерес, пътят за защита е субективното
съединяване на искове по чл. 215, т. 2 от ГПК по реда на общия исков процес.
Колективните искове са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Те
могат да бъдат както установителни, така и осъдителни.
1
Процесуално легитимирани да предявят колективен иск и така да започнат
производството са няколко групи лица.
Законът допуска такъв колективен иск да бъде предявен от няколко лица, които
твърдят че колективният им интерес е нарушен или застрашен от ответника, без тези лица
формално да са организирани като група (чл. 379, ал. 2 и 3 от ГПК).
На второ място легитимирана да предяви такъв иск е създадена инцидентно от
увредените лица гражданска организация. На трето място, такъв иск може да се предяви от
постоянно действаща специализирана гражданска организация, която има включена в
предмета си на дейност защита срещу нарушения от този род.
Исковата молба трябва да отговаря на императивните изисквания по чл. 127, ал. 1 и
да има приложенията по чл. 128 от ГПК. Наред с това като особеност на съдържателната
част на исковата молба е необходимо в обстоятелствената част да се опишат фактите, които
биха дали възможност за определяне на кръга увредени лица, който към този момент все
още е неопределен.
Друга особеност на съдържателната част на исковата молба е изискването в нея да се
посочи начинът, по който ищецът намира за удачно да се направи разгласяването на
предявения колективен иск (чл. 380, ал. 2 ГПК).
Освен приложенията по чл. 128 от ГПК, към колективната искова молба трябва да се
приложат писмени доказателства за възможностите на ищеца да понесе финансовите
тежести по воденето на делото, което може да стане например чрез представянето на
извлечение от банковите му сметки, респ. от финансовите му резултати за предходен
период. Близко до това изискване е и изискването за представяне на доказателства за
възможностите на ищеца добросъвестно и сериозно да защити колективния интерес.
3. В случая искът нередовен, но и недопустим.
Най-вероятно дружеството работодател има някакъв интерес по отношение на
процесните сгради, но защитата му по административен ред е проблемна. По тази причина е
предявен този „замества“ иск.
Освен това – работниците нямат никакъв юридически защитим интерес по
отношение на сградите. Те няма да станат техни. Работодателят няма задължение да им
осигури сграда за отдих, а още по-малко – конкретните сгради.
Искът, както бе посочено е и за реално изпълнение.
Не са ангажирани доказателства, че ищците могат да понесат финансово
процедурата, а и за възможностите на конкретните работници добросъвестно и сериозно да
защити колективния интерес.
С оглед изложеното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба, като НЕДОПУСТИМА
Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от
получаването му от ищеца
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3