№ 160
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20203100901131 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. ИВ. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания,
негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес,
вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2019г. в гр.Варна, на кръстовището
между бул. Република“ и ул. „Хан Севар“, по вина на водача на товарен
автомобил „Рено Канго” с рег. № ******, СТ. Й. М., чиято отговорност към
момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна
полица №BG/02/119002134256, със срок на действие от 18.08.2019г. до
17.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2020г. /датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне на
застрахователя/ до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЦАТА твърди, че на 06.12.2019 г. около 15:05 ч. в гр. Варна, на
1
кръстовището между бул. „Република" и ул. „Хан Севар" пострадала като
пешеходец от пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на товарен
автомобил „Рено Канго" с peг. № ******, за което вина имал изцяло водачът
на товарния автомобил. Последният се движел по ул. „Хан Севар" и
достигайки до кръстовището с бул. „Република" предприел маневра завиване
наляво по бул. „Република", като не пропуснал и отнел предимството на
пресичащата булеварда, преминавайки по маркирана пешеходна пътека,
пешеходка - ищцата, в резултат на което ударил последната с предната дясна
част на моторното превозно средство, пова ляйки я на пътното платно.
В резултат на настъпилото ПТП ищцата получила следните травматични
увреждания: фрактура (счупване) на долния край (дисталната част) на улната
(лакътната кост) с дислокация (разместване) на фрагментите; контузия на
главата; контузия на носа; контузия на левия крак и множество натъртвания и
охлузвания по различни части на тялото.
Непосредствено след настъпилото ПТП ищцата била прегледана и
транспортирана от екип на ЦСМП и приета по спешност в МБАЛ „Света
Анна- Варна" АД с оплаквания от силни болки в областта на лявата ръка и
други засегнати части на тялото. В лечебното заведение били назначени
изследвания - рентгенографии и извършени консултации с лекари
специалисти. Въз основа на резултатите от извършените рентгено-графски
изследвания и установената от тях фрактура на лакътната кост, на
пациентката била поставена гипсова имобилизация на лявата ръка.
Вследствие на преживяното ПТП ищцата изпитала интензивни и негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно
емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера и
степента на получената политравма пострадалата изпитвала интензивни
болки в засегнатите области на тялото - основно главата и лявата му
половина. Болковият синдром се засилвал при палпаторен натиск. Заради
контузията на носа, освен болките, ищцата била със синина, оток и
чувствителност в засегнатата зона, придружени от затруднено дишане през
ноздрите при опитите за по-дълбоко вдишване и издишване. Страдала от
посттравматично главоболие предвид получената контузия в областта на
главата. Получената контузия на долния ляв крайник, предизвикала и
двигателни нарушения и затруднения от различен характер. Допълнителни
2
неудобство и дискомфорт породили и придобитите множество натъртвания
и охлузвания по различни части на тялото на пострадалата. Отделно от
горното, болковият синдром във фрактурираната зона на горния ляв крайник
се засилвал и при най-малкия опит за извършване на движение в областта на
лявата ръка, както и при палпаторен натиск на последната. Налагал се
системен прием на обезболяващи медикаменти.
В резултат на получената фрактура ищцата била изправена пред
невъзможност за функционално и пълноценно използване ка лявата си ръка
за продължителен период от време. Последното й създавало затруднения,
включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди
и потребности като къпане, преобличане и т.н., както и да изпълнява
домакинските си задължения, още по-малко физически да натоварва
засегнатия ляв горен крайник в каквато и да е степен. В общи линии се
наложило последният да бъде поставен на строг щадящ режим предвид
болезнените и ограничени движения в областта на китката.Твърди, че тъй
като в настоящия случай се касаело за фрактура (счупване) на кост в областта
на горен крайник, обективно и закономерно зарастването (калцирането) на
последната бил сложен и продължителен процес, изискващ прием на
специфични медикаменти и хранителни добавки и подлагането на
травмираната област на посттравматичен щадящ режим, още повече като се
вземело предвид и напредналата възраст на пострадалата. Сочи, че
възстановителният период при такава травма продължавал няколко месеца,
като за евентуално възстановяване било необходимо и провеждането на курс
по физиотерапия и рехабилитация с цел постепенно раздвижване и
възвръщане функциите на крайника.
Твърди, че преживяното се отразило негативно и върху психиката й и
породило перманентно посттравматично притеснение у нея при последващо
пресичане на пътни платна, още повече като се вземе предвид и качеството
й на пешеходец и изникващия в съзнанието й спомен за връхлитащия я
автомобил. Освен това от момента на инцидента се проявили тревожност,
напрегнатост и раздразнителност у ищцата.
По случая било образувано Досъдебно производство - ЗМ №
522/06.12.2019 г. по описа на РУП - Варна, което към настоящия моmент било
3
на етап разследване. Към датата на настъпване на събитието отговорността на
водачите на товарен автомобил „Рено Канго" с per. № ****** била
застрахована в ЗД „БУЛ ИНС" АД със застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите с номер 021190021134256 с период на застрахователното
покритие от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г.
Твърди, че на 30.03.2020 г. предявила претенция по реда на чл. 380 КЗ
към ЗД „Бул Инс" АД за изплащане на застрахователно обезщетение, по
повод на която била заведена щета с номер ********** по описа на
застрахователното дружество. Във връзка с подадената претенция
застрахователят чрез писмо с изх. № НЩ-2080/09.04.2020 г. изискал
представянето на допълнителни документи, които по своя характер не били
задължителни и необходими за установяване на застрахователното събитие и
за настъпилите от него вреди, а и с които нямала обективна възможност да се
снабди. Ето защо счита, че с изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
окончателно произнасяне по входираната на 30.03.2020 г. доброволна
претенция ответникът бил изпаднал в забава и дължал и законна лихва,
считано от 30.06.2020 г.
Сочи, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, в резултат на настъпилото птп.
В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба, в който същият изразява становище за
допустимост на иска, но твърди, че същият е неоснователен и моли за
неговото отхвърляне.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка ГО на автомобилистите. Оспорва да е причинен деликт от страна
на водача на л.а. „Рено" с peг. № ******. Оспорва механизма на ПТП, като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Твърди, че не може да
бъде направен извод за това кой от участниците бил действал противоправно.
Оспорва да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП. Налице
било случайно деяние за водача С.М. по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва иска
4
и по размер. Сумата, която се претендирала била прекомерно завишена, като
счита, че евентуално адекватната сума за уврежданията била 15 000 лв.
Твърди, че от представената медицинска документация се установявало, че на
06.12.2019г. Д.П. била участник в ПТП, като пешеходец. Била прегледана на
мястото на инцидента от екип на СМП и след това в Спешно отделение на
болнично заведение. След провеждане на съответни образни изследвания и
прегледи е било установено наличие единствено на счупването на лявата
лакътна кост, като нямало описани други травматични увреждания. Нямало
представени медицински данни за протичане на оздравителния процес и за
настъпили усложнения. В специализираната литература за телесни
увреждания, периода на нетрудоспособност за физически труд при счупване
на лакътната кост (улна) бил 3 - 5 месеца.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата. В тази връзка твърди, че дори и да била пресичала на обозначено за
целта място /ПП/, то не била направила необходимото да избегне удара, а
имала обективна възможност за това. Не се била съобразила с посоката и
скоростта на приближаващото я МПС. Не била изпълнила задълженията си по
чл. 113 ЗДП и се била поставила в превишен спрямо нормалния риск. В
случая ищцата имала възможност да съобрази автомобила като опасност, но
не била реагирала по никакъв начин, а продължила с рисковото движение към
мястото на удара. Ищцата можела да се убеди, че водачът на автомобила бил
подсигурил предимство и бил спрял преди да продължи да пресича, но не го
била сторила.
В срока по чл. 372 от ГПК , по делото от ИЩЦАТА е постъпила
допълнителна искова молба, с която поддържа изведените с исковата молба
фактически и правни твърдения, вкл. тези свързани с обстоятелствата и
механизма на настъпване на ПТП.
Твърди, че междувременно, с протокол от проведено на 15.12.2020 г.
ОСЗ по НОХД № 4357/2020 г. по описа на ВРС било постигнато
споразумение между Прокуратурата и подсъдимия СТ. Й. М., с което
последният се признал за виновен в това, че: на 06.12.2019 г. в гр. Варна, при
управление на МПС - лек автомобил „Рено Канго", с per. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При
5
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; чл.119,
ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства
са длъжни на пропуснат пешеходците" и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека" и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. ИВ. П., изразяваща
се в счупване на лявата лакетна кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник /лява ръка/ за период по-голям от един
месец, при неусложнен оздравителен процес, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.З, пр. последно, б.
„А", пр.2 вр. ал.1, б. „Б", пр. 2 вр. чл.342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК следва
да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на споразумението в сила. На
осн. чл.67, ал.1 и ал.2 от НК спрямо поде. М. през изпитателния срок не се
възлагат полагане на възпитателни грижи. На осн. чл.343г вр. чл.37 от НК
следва да му бъде наложено и НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
С оглед на горното, застрахованият при ответното дружество водач бил
наказан по квалифицирания състав за причиняване на ПТП на пешеходна
пътека. Така постигнатото споразумение по НОХД № 4357/2020 г. по описа на
ВРС имало последиците на влязла в сила присъда. Твърди, че влязлата в сила
присъда се ползва със задължителна сила за гражданския съд на основание
чл. 300 от ГПК, по отношение на въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С други думи в
настоящото производство не можело да се оборва обвързващата сила на
присъдата по отношение на механизма на настъпване на ПТП и получаването
на вреда, вследствие на него.
Отделно от горното, сочи, че съобразно чл.119, ал.5 ЗДвП „при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
6
маркировка „пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие." В тази връзка намира за неоснователни възраженията на
ответната страна, както по отношение на механизма и причините за
настъпване на ПТП, така и по отношение на твърдението за принос от страна
на пешеходеца.
В срока по чл. 373 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа всички направени с
отговора възражения, с изключение на възражението, че е налице случайно
деяние за водача С.М. по смисъла на чл. 15 НК. Поддържа възражението за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Твърди, че ищцата може да
допринесе, както за възникване на самото пътно-транспортно произшествие,
като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самата нея, който факт също
водел до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от
процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. В
открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, с
писмени становище оспорва исковата претенция и поддържа подадените
отговори, като моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски
по представен списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 06.12.2019
г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Канго", с per.
№ ******, СТ. Й. М., нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
7
скоростта или спре"; чл.119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни на пропуснат пешеходците" и
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик,
водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който
му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека" и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Д. ИВ. П., изразяваща се в счупване на лявата лакетна
кост, обусловило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник
/лява ръка/ за период по-голям от един месец, при неусложнен оздравителен
процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, доколкото е налице
влязлo в сила на 15.12.2020г. споразумение по НОХД 4357 / 2020г. по описа
на ВРС, което на основание чл.300 от ГПК обвързва съда с установеното в
него досежно дееца, деянието и настъпилите последици.
Също така прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е и
наличието на валидно, към датата на произшествието, застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за
товарен автомобил „Рено Канго” с рег. № ******, обективирано в полица №
Застрахователна полица №BG/02/119002134256, със срок на действие от
18.08.2019г. до 17.08.2020г.
Не се спори между страните, че пред ответното дружество е заведена
претенция от ищцата Д. ИВ. П. под № **********. Претенцията, съдържаща
искане за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП е получена
от застрахователя на 30.03.2020г. В отговор на претенцията, ответникът с
писмо с изх. No НЩ – 2080 /09.04.2020г. е посочил, че до представяне на
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, няма основание да изплати претендираното
обезщетение. /л. 17-л. 20/.
На л. 12 до л. 16 от делото са приети медицинските документи във
връзка с проведеното от ищцата лечение по повод на настъпилото ПТП.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице – д-р
Д.Д. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се установява,
че на 06.12.2019год. в резултат на ПТП като пешеходец Д. ИВ. П. е получила
8
счупване на лявата лакътна кост в долна трета, с разместване на фрагментите,
контузия на носа, контузия на гръдния кош, хематом в областта на лявата
вежда. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно при удар от детайл на МПС с
последващо падане и удар в подлежащата настилка. Счупването на лявата
лакътна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период не по-малък от 3-4 месеца. В своята съвкупност останалите
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Непосредствено след получаване на такива
травматични увреждания е налице ограничение в движенията на левия горен
крайник, болка в областта на носа, главоболие, болка в областта на гръдния
кош повече при дишане и движение. При контузия на носа е налице болка и
затруднено дишане. Тези травматични увреждания налагат прием на
обезболяващи медикаменти. Обичайно имобилизацията на левия горен
крайник е в рамките на около 1 месец. Затрудненията в движенията на левия
горен крайник е за период не по-малък от 3-4 месеца, като времето през което
е бил имобилизиран крайника, а именно 1 месец, не позволява на
пострадалата да извършва нормален двигателен режим с левия горен крайник.
През времето на имобилизация пострадалата не е могла пълноценно да
извършва ежедневните си дейности.
Счупването на левия горен крайник е довело до затруднения в
гореуказания период, а останалите травматични увреждания реално се
възстановяват в рамките на 2-3 седмици. Несъмнено и имайки предвид
възрастта на пострадалата и към настоящия момент е необходим щадящ
режим и по-леки натоварвания. И към момента на проведения клиничен
преглед е налице леко изразена болезненост в областта на лявата киткова
става, хватателните функции и на двата горни крайника са с намален обем.
Към настоящия момент е налице пълно възстановяване от описаните
травматични увреждания. При обстоятелства, като промяна на
метеорологичните атмосферни условия, интензивно физическо натоварване
несъмнено може да се проявява болков синдром. Вещото лице заключава, че
гореописаните травми не могат да доведат до усложнения напред във
времето.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице инж.
9
Й.М. по допуснатата техническа експертиза за установяване на твърденията
на ответника за съпричиняване. От същото се установява, че пешеходката
Д.П. е имала видимост към автомобила от момента на стъпване на пътното
платно и преди навлизане от ширината на спирковия джоб в дясна пътна
лента на булеварда, по протежение на пешеходната пътека тип „Зебра".
Пешеходката е имала възможност и е можела да възприеме автомобила в
рамките на около 3-4 секунди, преди настъпването на ПТП, с ясни намерения
за извършване на маневра ляв завой, без да я пропусне.В конкретния случай,
пешеходката пресичаща по пешеходната пътека с ход от около 1 м/с, е имала
възможност с приоритет да преустанови движението си, спрямо техническото
време за изпълнение на стоп от страна на автомобила. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че и водачът на МПС-то, и пешеходката, са били на
зелен сигнал.
За установяване получените увреждания, техния интензитет,
продължителност на лечение и отражение в живота на ищцата, последната е
ангажирала двама свидетели, които са разпитани в о.с.з, проведено на
19.04.2021г. Съдът кредитира показанията на свидетелите Атанаска Илиева
Райчева и Димитър Василев Фетваджиев /зет на ищцата/, след като съобрази
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и доколкото показанията кореспондират с
останалия доказателствен материал. И двамата свидетели потвърждават за
настъпилия инцидент с ищцата. Сочат, че ръката й била счупена и цялата
била посинена. Около месец и половина била с гипс и след това постепенно
започнала да се връща към нормалния си начин на живот, но доста трудно.
Ищцата живеела от години сама и била свикнала всичко сама да прави.
Двамата свидетели се грижели за ищцата през периода на възстановяването й
– помагали й за обслужването. Твърдят, че психически се сринала и
започнала да се страхува от коли, да отказва да се качва да я возят. Не била в
състояние да премине през мястото на инцидента.
По почин на ответника, за установяване на твърденията му за
съпричиняване от страна на ищцата, е разпитан свидетелят С.М. – водачът на
автомобила, причинил процесното ПТП. Същият сочи, че ПТП-то е
настъпило до Поликлиника „Марешки“, по Никулден преди доста време,
може би около две години. Той бил спрял на кръстовището, тъй като
светофарът светел червено. Изчакал да светне зелено и предприел ляв завой,
10
когато блъснал пешеходката. Свидетелят не може да каже къде била госпожа
П., дали е тръгнали преди това или е тръгнала след това. Ударил я на
пешеходната пътека. Сочи, че не я видял, защото слънчевият лъч го
заслепил. Видял я в последния момент, когато била на капака на колата.
Уточнява, че П. се движела бавно. Автомобилът му не бил в специален
режим. Това бил служебен автомобил и си вършел служебните задължения.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380. Същевременно, разпоредбата чл.429, ал.1 КЗ, предвижда, че
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач на МПС. Съобразно
разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр. чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е предвидено да
изтече определен период от време от сезирането на застрахователя за
доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след
изтичането на който са допустими за разглеждане съдебните претенции. В
този смисъл на първо място съдът следва да прецени дали е допустим
предявеният иск, т.е. ищецът следва да представи надлежни доказателства, че
е сезирал застрахователя с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ.
В процесния случай, ищцата е отправила писмена застрахователна
претенция към ответника, която е получена от него на 30.03.2020 г. С писмо
от 09.04.2020 г. във връзка с претенцията, застрахователят уведомява ищцата,
че по застрахователна полица BG/02 / 119002134256 и по заведена щета №
**********- ПТП от дата: 06.12.2019г., няма основание за изплащане на
11
застрахователно обезщетение, до представяне на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача. Исковата молба е депозирана на 17.10.2020г., т.е. в
съответствие с установения в чл. 498 ал.3 от КЗ срок, поради което и
предявеният иск е допустим.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест
на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното застрахователно дружество и покриваща отговорността на водача
на товарен автомобил „Рено Канго” с рег. № ****** и настъпилото
застрахователно събитие в срока на действие на застраховката; 2/ че СТ. Й.
М. – водачът на товарен автомобил „Рено Канго” с рег. № ****** е нарушил
правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил
и е предизвикал ПТП –то; 3/ именно в резултат на ПТП-то да са настъпили
вредите, т.е причинно –следствената връзка и конкретния вид и размер на
вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /а
практиката приравнява на този случай и сключеното споразумение/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. / в този смисъл
Решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во тър. Отделение/. Обвързващият характер на присъдата се отнася до
всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В
случая и доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно
увреждане, а именно средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата лакетна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на горен
ляв крайник /лява ръка/ за период по-голям от един месец, при неусложнен
оздравителен процес, то настоящият състав е обвързан от констатирания вид
на увреждането, който е част от обективната страна на състава на
престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ от НК. В този смисъл и съобразно
одобреното по наказателното дело споразумение съдът с доклада по делото е
приел за безспорно установени и доказани в настоящото производство, че на
06.12.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Рено
12
Канго", с per. № ******, СТ. Й. М., нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.119, ал.1 и ал. 4 от ЗДвП и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. ИВ. П., изразяваща
се в счупване на лявата лакетна кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник /лява ръка/ за период по-голям от един
месец, при неусложнен оздравителен процес, като деянието е извършено на
пешеходна пътека. В този смисъл и съдът приема, че ищцата е доказала при
условията на пълно и главно доказване извършването на деянието,
противоправността му - същото осъществява състав на престъпление, поради
което е и противоправно, както и виновността на водача- също установена по
наказателното дело, въпреки че същата следва да се презюмира в
гражданския процес при наличието на останалите обективни елементи от
състава на непозволеното увреждане. По отношение на тези елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане съдът е обвързан от
задължителната сила на присъдата, респ. в процесния случай сключеното
споразумение и те не подлежат на повторно изследване.
От събраните гласни доказателства и изготвените съдебно-медицинска
експертиза /които не бяха оспорени от страните/, се установяват твърдяните
физически болки /вкл. и тези, които не са били изследвани в рамките на
наказателното производство/, страдания, негативни психически
преживявания и емоционален стрес, обикновено проявяващи се при подобен
вид увреждания вследствие на обездвижването на ищцата и невъзможността
самостоятелно да извършва всекидневните битови дейности и да се осблужва
за един не кратък период от време. Въз основа на заключението на вещото
лице по СМЕ, съдът приема, че ищцата е получила освен счупване на лявата
лакътна кост в долна трета, с разместване на фрагментите и контузия на носа,
контузия на гръдния кош, хематом в областта на лявата вежда. Счупването на
лявата лакътна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, а в своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Всички травматични
увреждания са наложили прием на обезболяващи медикаменти. Установява
се безспорни от свидетелските показания, че ищцата и към днешна дата
изпитва емоционален стрес и напрежение, когато се налага да се вози на
13
автомобил или да пресича на пешеходната пътека на мястото на инцидента.
Съдът възприема и становището на вещото лице, което след като съобрази и
възрастта на ищцата, сочи, че на ищцата е необходим щадящ режим и по-леки
натоварвания, както и че занапред ще следва да се съобразява с определени
обстоятелства като промяна на метеорологичните атмосферни условия,
интензивно физическо натоварване, които несъмнено биха могли да се
проявяват като болков синдром.
С оглед на всичко гореизложено се установяват всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, които съдът е възложил в
доказателствена тежест на ищцата.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С
Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е
постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от
2010г. по тълк.д. 1 / 2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за
критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на размера
на обезщетението по справедливост. Според мотивите в посоченото
постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В тази връзка, съдът извърши и подробната преценка
на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, а именно: характера на увреждането
– нанесените средни телесни повреди, които са от ествество, че
възпрепятстват за не кратък период движението на ръката на ищцата и
самостоятелното й обслужване за период от около 2 месеца, като в тази
14
връзка съдът съобрази, че към днешна дата травмите са излекувани, като
остават леки ограничения и съобразяване с обстоятелства – като
метеорологичните условия; обстоятелството, че в резултат на случилото се
ищцата е в състояние на тревожност и притеснения, свързани с автомобилите
и пресичането, но състоянието й не е толкова сериозно, за да е наложило
психиатрично лечение и/или прием на някакви медикаменти. След като
съобрази посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на
сумата от 22 000 лв.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл.
51 от ЗЗД, според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването не е елемент от
фактическия състав на деянието. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, фактите относно съпричиняването на
вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд. / в този
смисъл и Решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение/. На това основание и съдът следва да
разгледа възражението за съпричиняване. Твърденията на ответника са, че
ищцата е допринесла за увреждането, след като в качеството си на пешеходец
тя е можела да избегне удара, независимо от неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил и така да избегне нараняванията, но не била
сторила нищо за съхранение на собствения си живот и здраве. В рамките на
настоящото производство, ответникът не успя да проведе пълно и главно
доказване на фактите и обстоятелствата, които са възложени в негова
доказателствена тежест. Не се установява нито от показанията на св. С.М. –
водачът на МПС-то, нито от заключението на в.л. по приетата САТЕ, че
ищцата е могла да предвиди удара – същата е пресичала на обозначената
пешеходна пътека при подаден зелен сигнал на светофарната уредба, когато я
удря превозното средство, за водача, на което има законоустановено
задължение да я пропусне и да даде предимство. В този смисъл и същата не
би могла да бъде държана отговорна за противоправното поведение на водача
на автомобила. В същото време, не се събраха доказателства, същата да е
извършвала такива действия, с които да е допринесла за по-сериозното си
15
нараняване или пък да е била в позиция на предвижда действията на водача,
че да може адекватно да избегне удара. С оглед на гореизложеното и
възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Доколкото съдът намира за основателна претенцията за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000 лв., то претенцията
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата, на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на
застрахователя по чл. 496 ал.1 от КЗ, също се явява основателна. Началната
дата – 30.06.2020г. е посочена съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 КЗ,
поради което и считано от този момент застрахователят дължи и законната
лихва за забава върху така определеното обезщетение.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Предвид
разпоредбата на чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Следва да се има предвид, че ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски с Определение No 2011 / 02.11.2020г., а
процесуалният й представител претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., което съдът определя на 1
208 лв. /хиляда двеста и осем лева/, изчислено съобразно Наредба № 1 от 9
Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати
държавна такса за уважената част от иска по сметка на ВОС в размер на 930
лв. /деветстотин и тридесет лева/.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника от общия размер на
направените разноски за депозит за вещо лице и за призоваване на свидетел –
320 лв., на присъждане подлежи сумата 118,86 лв. /сто и осемнадесет лева и
осемдесет и шест стотинки/.
По изложените съображения съдът
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *******, сумата от 22 000 лв./двадесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни
психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие на
ПТП, настъпило на 06.12.2019г. в гр.Варна, на кръстовището между бул.
Република“ и ул. „Хан Севар“, по вина на водача на товарен автомобил „Рено
Канго” с рег. № ******, СТ. Й. М., чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица
№BG/02/119002134256, със срок на действие от 18.08.2019г. до 17.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020г. /датата,
на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя/ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 22 000 лв. /двадесет и две хиляди
лева/ до предявения размер от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, като
неоснователен.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* в полза на Д. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******,
по сметка IBAN: BG93STSA93000021659583, при Банка ДСК АД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненския окръжен
съд сумата от 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща
дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от
17
С.С.П. и К.Д.К., сумата от 118,86 лв. /сто и осемнадесет лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща съответната част от направените разноски
за депозити за вещо лице и призоваване на свидетел, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Д. Д. от САК с адрес на
кантората: гр. София, пл. Позитано No 3, ет.2, oфис 10, сумата от 1 208 лв.
/хиляда двеста и осем лева/, представляваща възнаграждение за безплатна
адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищцата Д. ИВ. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18