№ 152
гр. Благоевград, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210201080 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на арх.Л. Д. О., в качеството му на главен архитект
на Община-Благоевград, против НП№Бл-11-8/18.05.2023г., издадено от
Началника на РДНСК-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв., във връзка с
административно нарушение по чл.148, ал.4, изр. последно от ЗУТ.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като
при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено такова, то е маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт.
Санкционният орган и заинтересованата страна чрез процесуален
представител по делото, оспорват жалбата и изразяват позиция за
законосъобразност на обжалваното НП, което считат, че следва да се
потвърди. /За конституирането на заинтересованата страна РДНСК-
Благоевград, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в
1
полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези
учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само
тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита. В
контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и
възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи
именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би
се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско
възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК,
учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва
да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока
се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на
обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването
въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране
на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована
такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу
субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане
или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и
безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса
субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му
съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на
ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС
по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по
адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.
№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на
БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали
обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на
този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема,
че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована
страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и
прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив
за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г.,
2
постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС,
във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от
АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните
норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено,
че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички
заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че
законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е
регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал
акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна
/издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна,
след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или
друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната
наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения
разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и
организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в
рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата
страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт, въпреки
възлагани й разноски и ощетяван бюджет по този начин. /
РП-Благоевград, надлежно призовани не ангажират процесуален
представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становището на страните, събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което тази жалба е процесуално
допустима. /НП е връчено на жалбоподателя на 22.06.2023г. лично и срещу
подпис, а жалбата срещу него е депозирана на 05.07.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С ангажираните гласни и писмени доказателства в процеса се установи по
един категоричен начин, че на 23.01.2023г. е извършена проверка в
изпълнение на заповед № РД-13-009/11.01.2023г. на Началника на ДНСК-
Благоевград, относно дейността на общинска администрация Благоевград за
2022г. по отношение спазване разпоредбите на Закона за устройство на
територията. Проверката е направена в периода 16.01.2023г. до 27.01.2023г.,
3
от сформирана работна група въз основа на Заповед № ДК-14-1/12.01.2023г.
на Началника на РДНСК-Благоевград, в това число и от св... С., в качеството
й на главен инспектор в този орган. При тази проверка е установено, че
главния архитект на Община-Благоевград към този момент /жалбоподателя
О./, е издал разрешение за строеж №368/12.12.2022г. за строеж VI-та
категория „Монтаж на фотоволтаична инсталация за производство на
електрическа енергия до 600 kW“ върху покривите на сграда с
идентификатори 57159.504.29.1 и 57159.504.29.2, находящи се в имот с
идентификатор 57159.504.29 по кадастралната карта на с.Покровник,
Община-Благоевград. Правното основание за издаването на въпросното
разрешение бил чл.148 от ЗУТ, вр. с чл. 147 от същия Закон и разглеждане на
Заявление с Вх.№ПИК-0412-41/27.05.2022г. по описа на Община-Благовеград,
подадено от възложителя „СГРАДОСТРОЕНЕ“ООД с адрес на управление
:Благовеград, „Покровнишко шосе“№22. Издаването на въпросното
разрешително, според проверяващото лице св. С., е направено без одобряване
на инвестиционни проекти и извън срока по чл. 148, ал.4, изр.последно на
ЗУТ. Същата свидетелка е приела, че описаното нарушение от жалбоподателя
е извършено от него в Благоевград, в първия работен ден след
регламентирания срок по чл.148, ал.4, изр. Последно на ЗУТ. За проверката е
изготвен и нарочен Констативен протокол от 21.03.2023г. Това поведение на
жалбоподателя е квалифицирано от св.С. като административно нарушение
по чл.148, ал.4, изр. последно от ЗУТ, както и едновременно с това
нарушение по чл.232, ал.1, т.5, предл. второ от ЗУТ, заради които същата е
издала в присъствието на колегите си /свидетелите Тодорка С. и Емил Г./,
процесният АУАН№Бл-11/ 21.03.2023г. Този акт е връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на датата на издаването му.
По този Акт в законния срок е постъпило писмено възражение на
жалбоподателя с Вх.№Бл-46-01-259828.03.2023г., в което твърди, че не е
извършил вменените му нарушения, тъй като не е уведомен за подаденото
заявление от съответния общински ресорен служител, нито пък че
документите към същото са били окомплектовани при подаване на
заявлението , което е забавило придвижването му до О. и произнасянето му
по него с издаденото разрешително.
Възражението не е уважено от санкционния орган и въз основа на АУАН,
на 18.05.2023г., Началникът на РДНСК-Благоевград, е издал обжалваното
4
НП-Бл-11-8, с което е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл. 148, ал.4, изр. последно по ЗУТ и така е осъществил състава на чл. 232,
ал.1, т.5, предл. второ от ЗУТ, заради което на основание чл.232, ал.1, т.5, чл.
239, ал.1, т.2, вр. с чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложил на О.
административно наказание“Глоба“ в размер на 1000.00лв. НП е връчено
лично на жалбоподателя и срещу подпис на 22.06.2023г., а в законния срок
срещу него е депозирана жалбата по настоящото дело.
Изложените в АУАН фактически твърдения и процедура по издаване на
този акт, се поддържат и при разпита на свидетелите С., С. и Г.. От тях св.С.
твърди, че извършила документална проверка, във връзка с издаване на
процесното разрешително за строеж, която проверка й била възложена с
нарочна Заповед на Началника на РДНСК-Благоевград.При тази проверка
констатирали, че разрешителното за строеж по заявлението за такова на
фирма „СГРАДОСТРОЕНЕ“ООД, не е издадено в 7-дневен срок от подаване
на заявлението, считано от 27.05.2022г., а едва на 12.12.2022г. Св.С. пояснява
обаче че този срок се спазва ако има одобрен инвестиционен проект за
исканият строеж, в противен случай срока се изчислява в 7-дни от датата на
представяне на такъв одобрен инвестиционен проект . Тази свидетелка сочи
също, че не й били известно дали по процесното заявление след подаването
му са внасяни допълнителни документи, относими към исканото
разрешително, тъй като тя не се запознала с преписката на хартиен носител, а
само по деловодната програма на общината. В същата насока са и
показанията на св.Г. и С.. Свидетелите установяват също така, че за датата на
издаване на акта, на жалбоподателя била изпратена покана, а след
съставянето му, акта е връчен лично на О. .
След изискване на пълната преписка по издаване на процесното разрешение
за строеж въз основа на заявлението на „Сградостроене“ООД/л.157-л.233 от
делото/, се констатира, че при подаването на това заявление към 27.05.2022г.,
заявителят не е представил Инвестиционен проект за процесният строеж и
такъв е направен и съгласуван /одобрен/ едва на 12.12.2022г., което е и датата
на издаване на процесното разрешително от страна на жалбоподателя О. .
Наред с това, към заявлението не е бил представен и пълен технически
проект, в това число и с Удостоверение по част „Конструктивна“ е
Конструктивно становище, което е сторено 1 месец след депозиране на
процесното заявление в Община-Благовеград /30.06.2022г./, като пълното
5
съгласуване и на тази част от Инвестиционния проект и респ. изготвянето и
одобряването и на Конструктивното становище е станало именно към
12.12.2022г.В тази връзка е разпитана и св.Д., която установява, че в
качеството си на длъжностно лице в Община-Благоевград е извършила
проверка относно одобрените проекти , във връзка с поисканото разрешение
за строеж и не е констатирала пропуски и нарушения в процедурата по
одобряването и съгласуването им педи издаване на разрешителното от
жалбоподателя.
Разпитана в хода на процеса е и св.И., която работи като юрист в Община-
Благоевград , при издаване на процесното разрешително за строеж е била
трудово ангажирана в общината като старши експерт юрист в
отдел“Планиране на инвестиции и инвестиционна дейност“. Тя сочи, че
именно на нея е била разпределена преписката за издаване на процесното
разрешително за строеж по заявлението на „Сградостроене“ООД, но при
подаването на последното , св.И. констатирала, че не са приложени всички
изискуеми се документи за издаване на такова разрешително за строеж .
В тази връзка тя твърди, че липсващите документи били основни такива за
процесната процедура, в това число и проект за „ПУП“ , където следвало да
се извърши строежа. Заради този пропуск лично св.И. разговаряла с
представители на заявителя, че е необходимо допълване на заявлението с
документи за издаване на исканото разрешително. Пояснила им, че до
представянето на тези допълнителни документите не може да им се издаде
разрешително, а при представянето на липсващите документи следва да
внесат и ново заявление . Заявителят така и не изтеглил нередовните си
документи обаче . Именно за това и преписката не е докладвана на
жалбоподателя от св.И. за издаване на разрешително за строеж. Липсващите
документи били внесени в общината от заявителя след около 6 месеца,
именно когато преписката била докладвана на жалбоподателя от тази
свидетелка и той издал процесното разрешително за строеж. Издаването на
това разрешително св.И. е категорична, че е станало на същия ден, в който тя
е докладвала процесната преписка на архитект О..
При запознаване с цялата преписка по издаване на процесното
Разрешително №368/12.12.2022г. за строеж VI-та категория „Монтаж на
фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия до 600
6
kW“ върху покривите на сграда с идентификатори 57159.504.29.1 и
57159.504.29.2, находящи се в имот с идентификатор 57159.504.29 по
кадастралната карта на с.Покровник, Община-Благоевград, се установи, че
това разрешително е изготвено в отговор на подадено до общината Заявление
за такова с Вх.№ПИК-0412-41/27.05.2022г. по описа на Община-Благовеград,
подадено от възложителя „СГРАДОСТРОЕНЕ“ООД. Видно от съдържанието
на това заявление обаче в него въобще не е посочено, че се прилагат
изискуемите се документи за такава процедура , отразени в самата
бланка-образец /л.26 от делото./При издаването на процесното Разрешение
за строеж №368/12.12.2022г./л.29 от делото/, в него вече са описани
множеството документи, които са съобразени от издателя О., в това число и:
скици за имоти, Акт за държавна собственост, виза за проектиране, Протокол
от приемателна комисия, Становище на инж.... и инж...., Становище на
„Електроразпределителни мрежи Запад“АД от дата последваща на
подаване на заявлението /06.08.2022г./, Инвестиционен проект по
част“Електрическа“ и проект за част „Конструктивна“ за строежа към
него.
От Доклад на експертна група при Община-Благовеград /л.41-113 от
делото/, се установява, че не касае въобще проверка по процесната преписка,
поради което , съдът го намира за неотносим към процесният случай.
Със заповед №РД-13-047/04.02.2022г. , издадена от Началника на
Дирекция НСК, на началниците на РДНСК се делегират правомощия за
строителен контрол по ЗУТ, в това число и издаване на НП при констатирани
нарушения.
При така установените фактически положения в казуса, изведени от
посочените писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира, тъй като
същите са логични, последователни и кореспондиращи по между си, се
установи от правна страна следното:
НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представи
нарочна заповед за делегирани правомощия на процесният издател, преди
датата на съставяне на постановлението . В АУАН и в НП формално се
съдържат всички изискуеми се реквизити по чл. 42 и респ. чл. 57 от ЗАНН,
но съдът приема, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са накърнили в значима степен правото
7
на защита. На първо място такова нарушение е липсата на дата на
извършване на твърдяното нарушение /нарушения/. На жалбоподателя е
вменено бездействие , свързано с неиздаване на разрешително за строеж по
заявление от 27.05.2022г. , което било издадено на 12.12.2022г. и
констатирано като деяние в проверка на 23.01.2023г., без обаче нито в
АУАН, нито в самото обжалвано Постановление да се фиксира датата, до
която е следвало да се издаде разрешителното и респ. след която
твърдяното бездействие на жалбоподателя би било нарушение по ЗУТ.
Липсата на такъв реквизит винаги е съществено процесуално нарушение,
което обосновава отмяната на НП, поради липса на основен реквизит на
АУАН по чл. 42, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАНН и респ. за НП- липсващ основен
реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на дата на твърдяното
нарушение, препятства и преценката на съда за спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. /В тази насока е и безпротиворечивата практика на БлАС/
На следващо място, съдът констатира, че с АУАН и НП на практика се
твърди, че жалбоподателят е извършил едновременно две нарушения по чл.
148, ал.4, изр.последно и респ. по чл.232, ал.1, т.5, предл.второ от ЗУТ, което
се третира и в двата документа като едно деяние, за което на жалбоподателя
О. с диспозитива на НП е наложено и едно административно наказание.
Последното сочи на неясен и на практика липсващ друг основен реквизит на
АУАН и НП по чл. 42, ал.1 т.5 от ЗАНН и респ по чл.57, ал.1, т.6 от същия
закон. / С нормата на чл.148, л.4 от ЗУТ, законодателят е регламентирал, че
разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква, като
се допуска разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен
проект при условията на чл. 142, ал. 2. Посочено е също, че разрешението за
строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект,
когато това е поискано в заявлението, а разрешение за строеж на обекти в
защитени територии за опазване на културното наследство се издава при
спазване разпоредбите на Закона за културното наследство , както и, че
разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на
писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. От своя
страна, нормата на чл. 232, ал.1, т.5 от ЗУТ е санкционна и с нея е
предвидено, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което не се е произнесло в
8
срок, определен с нормативен акт: по искане за разрешаване, процедиране и
одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж,
за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и
други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на
постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния
орган./
Изложеното обосновава процесуалната назаконосъобразност на
обжалваното НП и мотивира неговата отмяна на това основание.
Наред с горното, съдът констатира, че със събраните по делото гласни и
писмени доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин,
че жалбоподателят е нарушил правилото и задължението си по чл. 148,
ал.4, изр.последно от ЗУТ. С тази норма, законодателят е вменил като
задължение на орган, който издава разрешително за строеж /каквото
длъжностно лице като главен архитект на общината, не е спорно за страните,
че е бил жалбоподателя О./, да се произнесе по издаването на разрешението в
7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато обаче има
одобрен инвестиционен проект. В казуса, видно от представените писмени
доказателства /преписка и документи към процесното Заявление за издаване
на разрешително за строеж на заявителя „Сградостроене“ООД от дата
27.05.2022г./, както и от показанията на св.И., която е работила по процесната
преписка, при подаване на това заявление, към него не е имало приложен
одобрен инвестиционен проект , в това число отреден „ПУП“ за строежа,
нито пък одобрена конструктивна част от проекта и електрозахранване.
Заради липсата на тези основни документи, св.И. лично е разговаряла с
представители на заявителя и те са предприели действия по попълване на
преписката от следващия месец 06.22., включително до 12.12.2022г., именно
когато преписката е била напълно окомплектована с всичките необходими
документи за издаване на разрешително за строеж. За това св.И. е докладвала
именно на тази дата процесното заявление на жалбоподателя и той още
същият ден е издал поисканото от заявителя разрешение за строеж . При това
положение и след като при подаване на процесното заявление за издаване на
разрешително за строеж на 27.05.2022г., към него не е бил приложен одобрен
инвестиционен проект, то за жалбоподателя въобще не е започнал да тече
7-дневният срок за произнасяне и издаване на въпросното разрешително,
9
защото законодателят свързва изчисляването на такъв срок именно с
датата на депозиране на одобрения инвестиционен проект. Издаването на
процесното разрешително за строеж още същият ден, в който е бил
представен процесният одобрен инвестиционен проект от заявителя, е
стриктно спазване на нормата на чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ, от
страна на архитект О., а не нарушение на последната, както напълно
незаконосъобразно и необосновано е приел санкционният орган при
издаване на обжалваното НП. По тези аргументи съдът не кредитира като
достоверни и показанията на свидетелите по акта, които твърдят, че не бил
спазен срока за издаване на процесното разрешение, без въобще да са си
направили труда да прегледат процесната преписка на хартиен носител към
21.01.2023, което ако бяха сторили, щяха да възприемат, че при подаването на
процесното заявление към него въобще не е бил приложен инвестиционен
проект за да може да се издаде исканото разрешително в 7-дни. /Св.С.
установи при разпита си, че извършили проверката с колегите й само по
„деловодната програма“ на общината и не са изисквали, нито пък са се
запознавали с процесната преписка на хартиен носител и в този смисъл не й
било известно при издаване на процесният АУАН, дали въобще процесното
заявление при подаването му е било окомплектовано с всички необходими и
основни документи, в това число и инвестиционен проект и дали е допълвана
преписката в последствие с нови документи, което да препятства издаването
на исканото разрешително, включително до 12.12.2022г./
Освен от обективна страна, жалбоподателят не е извършил нарушение и
от субективна страна, след като с показанията на св.И. се установи, че тя не
е докладвала на архитект О. постъпилото заявление на „Сградостроене“ООД,
поради неокомплектоването му с достатъчно необходими документи, каквато
е организацията на работа в общината и нейния отдел там, т.е. към
27.05.2022г., а едва след попълването и окомплектоването на това заявление с
всички нужни документи по закон, в това число и с инвестиционен проект,
което е станало именно на 12.12.2022г. , когато след докладването на
преписката още същия ден жалбоподателят е издал исканото разрешение за
строеж. Следователно, не е налице и никакво виновно поведение и дори
съзнаване от страна на жалбоподателя, че към 27.05.2022г. е постъпило
заявление за издаване на разрешително за строеж, по което е следвало да се
произнесе в 7-дсневен срок и то считано от тази дата при липсващ
10
инвестиционен проект към заявлението.
Изложеното обосновава и извода за материална назаконосъобразност
на обжалваното НП, което и на това основание следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 , т.1, вр. с ал.3 от ЗАНН,
Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№8/18.05.2023г., издадено от Началника на РДНСК-Благоевград, с което на Л.
Д. О. с ЕГН ********** и с адрес:..., е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000.00лв., във връзка с нарушение по чл.148, ал.4,
изр.последно от ЗУТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по нахд №1080/2023г. по описа на
Районен съд –Благоевград по отношение на заинтересованата страна РДНСК-
Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок в останалата му част, считано от съобщението за изготвянето
му за всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11