Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 12.04.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12492/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.И.Т. срещу Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост по силата на възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.401.7, съгласно актуалния градоустройствен статут, находящ се на бул. *****, съответстващ на бивш парцел XIII, кв.36, по плана на гр. София, местност „Центъра”, с адм. адрес: гр. *****.

            Ищецът твърди, че имотът е бил отчужден от юридическо лице, съдружници в което са били наследодателите му, като към момента неговата част от имота се намират в собственост на държавата и съществува реално в размера и вида, в който е била отчуждена от търговското дружество на наследодателите му. Ответникът оспорва иска, твърди, че имотът не е отчужден по ЗОЕГПНС или по законите, изброени в чл.2, ал.1 на ЗВСОНИ, че не съществува във вида, в който е отчужден, тъй като в момента в него е изградена многоетажна жилищна сграда и не е собствен на държавата, общината или техни организации – всички жилищни имоти са собствени на трети лица.

            Третото лице помагач не взема становище по иска.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от нотариален акт №97 от 30.04.1943 г., че „Ф.” АД (споменавано в други документи като „Фория” АД) и „Д.В.и С.” СД са придобили в съсобственост чрез договор за покупко-продажба от А.Х.Л.недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се на ул. *****, на ъгъла с бул. Сливница, с площ по нотариален акт от 1899.40 кв.м., а по скица – 1644 кв.м., заедно с всички масивни, немасивни и барачни постройки. По силата на чл.54 от действащия към момента на сделката Законъ за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.), доколкото не е посочено друго, имотът е придобит в съсобственост при равни вкоти – по 1/2 ид.ч. от имота („Частите на участвующите въ съсобственостьта се предполагатъ равни, додето не се докаже противното.”). Ето защо съдът прием, че „Д.В.и С.” СД е придобило правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имот – дворно място и постройки с площ от 1899.40 кв.м. по документи, а по скица – 1644 кв.м.

От представените удостоверения от Областен съд – Стара Загора се установява, че съдружници в „Д.В.и С.” СД към момента на сделката – 1943 г. са В., Н.и Д. В.. От Удостоверение за наследници №002157 от 25.06.2007 г. на Д.В., издадено от Община Стара Загора се установява, че последният е починал през 1924 г. и е оставил за наследници по закон – С. Д., И.и Н.В., Д. и Н.В.са починали и не са оставили низходящи, И.В.е починал и е оставил за наследници В.Т.– дъщеря, починала, без низходящи и С.Т. – ищец в настоящото производство. Съдът приема, че по силата на наследствено правоприемство наследник по закон на Д.В.и С.те му Д., И.и Н.В.е ищецът С.Т..

Установява се от представените писмени доказателства, включително документите, представени от третото лице помагач Столична общита, следното:

С АДС №292/19.08.1949 г. е актуван като държавна собственост на основание ЗОЕГПНС недвижим имот, бивша собственост на „Фория” АД („Ф.” АД), представляващ 1/2 ид.ч. от мястото и постройката на ул. *****, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и мястото, с общо застроена и незастроена площ от 1644 кв.м.

С АДС №291/08.07.1952 г. е актуван за държавна собственост на основание ЗКИ – изпълнителен лист по конф.д. №21/1947 г. на ВКС недвижим имот, бивша собственост на „Д.В.и С.” СД, представляващ 1/2 ид.ч. от къща и работилница на ул. *****с общо застроена и незастроена площ 1644 кв.м.

От представения изпълнителен лист по конф.д. №21/47 г., който макар и в нечетлив вид, но достатъчен за установяване на релевантното за делото съдържание, е видно, че сред конфиксуваните в полза на държавата имущества от „Д.В.и С.” СД е 1/2 ид.ч. от дворно място на ул. *****, София, заедно с всички постройки в него, придобито с нот. акт №97/1943 г.

Ето защо съдът приема, че именно процесния имот, придобит чрез покупко-продажба от А.Х.Л.с нотариален акт №97 от 30.04.1943 г., е отнет от дружеството на наследодателите на ищеца по реда на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти от 1946 г., за което впоследствие е актуван с АДС №291/08.07.1952 г.

От изложеното следва, че процесният имот, представляващ 1/2 ид.ч. от недвижим имот, е бил собственост на юридическо лице, в което са били съдружници наследодатели на ищеца и имотът е отчужден в полза на държавата чрез конфискация по ЗКИ-отм. (Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти) – т.е. по нормативен акт, посочен в чл.2 на ЗВСОНИ. В полза на ищеца ще възникне право за възстановяване на собствеността върху процесната идеална част от имота, ако към момента на влизане в сила на реституционния закон (чл.2, ал.1 ЗВСОНИ) – 22.11.1997 г. (когато с влизане в сила на ЗОСОИ е разширено приложното поле на ЗВСОНИ) са налице следните предпоставки: 1). имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и 2). имотът да съществува реално до размера, в който е отчужден. Притежанието на имота от трети лица или прояната на имота съставляват пречки за възстановяване на собствеността.

Установява се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и представените писмените доказателства, че процесният имот – така, както е описан в нотариален акт №97 от 30.04.1943 г., е идентичен с имотите, отнети от съсобствениците „Ф.” АД („Фория” АД) и „Д.В.и С.” СД по реда на ЗОЕПГНС и ЗКИ и актувани с АДС №292/19.08.1949 г. и с АДС №291/08.07.1952 г. и представлява парцел XIII от кв.36 по плана за гр. София, м. Център. Отнемането на идеалната част от имота, собствена на праводателите на ищеца, е извършено през 1947 г. по силата на изпълнителен лист по конф.д. №21/1947 г., а не със съставянето на АДС (който има само констативно действие). За изпълнение на предвидено жилищно застрояване, към процесния имот XIII от кв.36 по плана за гр. София, м. Център с площ от 1644 кв.м., е присъединен бивш парцел XII, с площ от 299 кв.м. (отчужден от трети за делото лице – братя Я., съседи на процесния имот). Двата обединени бивши парцели XIII и XII образуват нов парцел XV от кв.36 с отреждане „За жилищно строителство” с обща площ от около 1937 кв.м., в който е построена нова жилищна сграда – на 6 и 7 етажа с 4 входа, в режим на етажна собственост. С АДС 3312/1953 г. имотът е предаден за управление на МВР, заедно с построената в него сграда, като към този момент имотът е съдържал 862,65 кв.м. застроена и 695,55 кв.м. незастроена площ. Съгласно актуалния градоустройствен статут имотът представлява имот с идентификатор 68134.401.7, а построената в него сграда е с идентификатор 68134.401.7.1. Освен жилищната сграда, в имота има построена и масивна сграда (гаражи), с идентификатор 68134.401.7.2. Гаражите са изграждани след построяване на жилищната сграда, на три етапа на строителство, съобразно строителните книжа, проверени от вещото лице (позволителни билети): 1965 г. – за три гаража, 1967 г. за четвъртия гараж и 1969 г. за петия гараж. Категоричното заключение на вещото лице след преглед на кадастралните планове и отразяванията в тях и личен оглед на място е, че към настоящия момент, по отношение на застрояването, процесният имот не е във вида, в който е отчужден, защото са премахнати всички постройки, съществували към момента на отчуждаването и са построени други сгради – жилищна сграда и гаражи, изградени в периода 1953 г. – 1969 г. Като земя имотът също е променен, доколкото към него е присъединен друг парцел за целите на изпълнение на отреждането – за жилищно строителство. При преценка дали целият имот е застроен и дали има свободна от застрояване земя – такава, незаета от застрояване и незаета като прилежаща към сградата и гаражите в режим на етажна собственост, вещото лице в отговора по т.II.3.2.1 - т.II.3.2.4 приема, че няма незаета от строителство или непрележаща към реализираноо мероприятие земя. А дори и да се приеме, че не следва да се прилагат изискванията за необходима земя за паркиране, като незаета може да се отдели площ от 51 кв.м. общо за целия парцел (т.е. за правоприемниците на първоначалните собственици „Ф.” АД и „Д.В.и С.” СД), която площ от 51 кв.м. не е достатъчна за формиране на самостоятелен урегулиран поземлен имот.  

Със задължителната тълкувателна практика - ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ВКС по т. д. № 6/2005 г., ОСГК, ВКС приема, че целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. „Ако те физически или правно са изгубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти, не би могло да бъдат възстановени на техните собственици”. Ако имотът е погинал изцяло или частично, той не би могъл да се реституира или ще се възстанови само това, което е запазено от него. Ако в резултат на благоустройствени изменения, същия се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Новото строителство в незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията.

В настоящия случай по делото се установи, че нито една от сградите, съществували в имота към момента на oтчуждаването му, не е запазена към настоящия момент, нито е съществувала към 1997 г., тъй като в имота е извършено ново строителство на многоетажна жилищна сграда с четири входа, притежавана от трети лица в режим на етажна собственост и гаражи, също собствени на трети лица. Новото строителство е извършено в периода 1953 г. – 1969 г. Дори и да се приеме, че част от незастроената площ на имота не е обслужваща съществуващите сгради, но тази площ за целия имот (а не само за идеалната част на ищеца) е 51 кв.м., която не е достатъчна, за да се обособи като самостоятелен обект на правото на собственост.

Неоснователни са доводите на ищеца, че праводателите му са притежавали реална част от имота и към момента тази реална част не е засегната от построената жилищна сграда, а постройките в нея са запазени във вида отпреди отчуждаването и представляват съществуващите в имота гаражи. На първо място по делото не се установява да е възникнало право на собственост върху реална част от имота – нито първоначално – с придобиването му, нито чрез разпореждане впоследствие – чрез делба между съсобствениците или по друг начин. Ето защо не може да се сподели твърдението за притежаване на реална част от имота. Неоснователен е и доводът, че праводателите на ищеца са продължили да ползват своята част от имота в периода 1947 г. – 1952 г. – до завземането му с АДС. Както бе посочено по-горе, отнемането на идеалната част от имота, собствена на праводателите на ищеца, е извършено през 1947 г. по силата на изпълнителен лист по конф.д. №21/1947 г. – конфискацията по ЗКИ (отм.) е правното основание „Д.В.и С.” СД да загуби собствеността върху имота, а не издаване на акт за държавна собственост, тъй като последният има само констативно, но не и конститутивно действие. На следващо место – не се установява и така твърдяната реална част да съществува във вида към отчуждаването. Както бе посочено по-горе, заключението на вещото лице след преглед на кадастралните планове и отразяванията в тях, след оглед на място и запознаване със съдържащите се в общинската служба строителни книжа, дава заключение, че гаражните клетки, изградени в единия край на имота, представляват ново строителство – извършено след 1953 г. въз основа на издадени позволителни билети и макар в някаква част да подадат на място, в което е имало изградена постройка педи отчуждаването (1947 г.), се разминават в ширина със съществувалата преди отчуждаването постройка. Отделно от това, вещото лице сочи, че гаражите представляват стоманобетонна конструкция, което не би могло да съответства на постройката, съществувала преди 1947 г.

По изложените съображения съдът приема, че съществуват пречки за възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗВСОНИ, а именно: имотът не е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и не съществува реално до размера, в който е отчужден – към имота е присъединен съседен имот, в новия парцел в изградена е 7-етажна жилищна сграда с 4 входа и гаражни клетки, която се притежава от трети лица (различни от държавата, общините и техни организации) в режим на етажна собственост, а земята е обща част, обслужваща сградата и гаражите.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният установителен иск е неоснователен – ищецът не установи възникване в неговия патримониум на правото на собственост върху процесния имот на придобивното основание, на което се позовава. Ето защо искът следва да се отхвърли.

 

По разноските:

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. общо.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б., адрес: гр. София, ил. *******, иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост по силата на възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.401.7, съгласно актуалния градоустройствен статут, находящ се на бул. *****, съответстващ на бивш парцел XIII, кв.36, по плана на гр. София, местност „Центъра”, с адм. адрес: гр. *****.

ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б., адрес: гр. София, ил. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника: Столична община, адрес: гр. София, ул. Московска №33.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: