№ 1422
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502471 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.07.2023г по гр.д. № 14656/2021г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на А. Н. М. сумата от 10 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от бездействието по ДП
№ 496/2017г по описа на РУ на МВР Велинград, пр.пр. № 865/2018г по описа на ОП-
Пазарджик , изразяващо се в неефективно разследване довело до неразкриване на
лицето, отговорно за смъртта на Е. М., ведно със законната лихва върху главницата.
СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата до 30 000лв . С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Въззивникът- ищец А. М., представляван от адв. Х., обжалва решението в
отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди като
поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че СГС правилно е
установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и
незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон-
чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени
1
вреди. Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли
въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
да постанови ново решение, с което да уважи предявеният иск изцяло.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в
осъдителната част, с твърдения за недопустимост и неправилност. Въззивникът
поддържа, че решението на СГС е в противоречие с практиката на съдилищата по
сходни казуси, че съдът едностранчиво е обсъдил доказателствата и неправилно е
приложил материалния закон. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички
възражения на ответника, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна, с който оспорват жалбата.
В о.с.з. страните се представлява.
Въззивникът А. М. се представлява от адв. Р., която поддържа своята въззивна
жалба и оспорва жалбата на прокуратурата. Моли, след като се съобразят доказаните
претърпени от ищеца неимуществени вреди, съдът да определи справедливо
обезщетение като увеличи размера на обезщетението, определен от първата инстанция
до пълния размер на предявения иск. Поддържа, че по делото се установява
противоправно бездействие на ответника, поради което ищецът никога няма да разбере
причината за смъртта на майка си. Поддържа, че аутопсията е била необходима за
установяване на причината за смъртта на майката на ищеца и прокуратурата е била
сезирана с такова искане. Поддържа, че проведеното разследване от прокуратурата във
връзка с ПТП, при което е пострадала майката на ищеца , е било неефективно, че у
водача на МПС се е създало усещане за безнаказаност, а ищецът е бил възпрепятстван
от възможността да получи застрахователно ебезщетение за смъртта на майка си при
ПТП. С обжалваното решение съдът е затвърдил усещането за несправедливост у
ищеца. Претендира разноските по делото , за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ се представлява от юрк. П. , която
оспорва жалбата на ищеца и поддържа своята жалба. Поддържа, че прокуратурата
няма право да иска аутопсия при смърт на лице в домашни условия, че присъденото
обезщетение е неоснователно и в завишен размер. Оспорва правото на пълномощника
на ищеца да получи възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е тълкуването на закона направено от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на
ОСГТК –т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон, за което съдът следи служебно /
погрешна правна квалификация/ и следва да бъде отменено.
Софийски градски съд е сезиран с искова молба от А. М. против Прокуратурата
на РБ, в която се твърди, че майката на ищеца е пострадала при ПТП на 19.08.2017г.
Ищецът твърди, че майка му е била изписана от болнично лечение и е починала е
починала на 29.09.2017г, у дома си. Твърди, че е било образувано ДП № 496/2017г по
описа на РУ на МВР- Велинград , по което на водачът на МПС, участвал в посоченото
ПТП Ц. Н. е било повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост,
а е бил осъден за причиняване на средна телесна повреда на Е. М.. Ищецът твърди, че
водачът на МПС не е бил осъден по повдигнатото обвинение за причинена смърт по
непредпазливост, поради неефективно разследване. Поддържа, че разследването е
проведено небрежно и повъхностно и не е установена причината за смъртта на Е. М..
Поддържа, че не е установена причината за смъртта на жената поради това, че
прокуратурата не е поискала извършване на СМЕ на труп. Твърди, че разследващите
органи не са предприели действия за осигуряване на доказателства, които да изяснят
причината за смъртта на майка му. Този пропуск е препятствал установяване на
обективната истина по делото. Твърди, че органите на досъдебното производство за
пренебрегнали известието, че М. е починала, отправено на 02.10.2017г. Твърди, че в
нарушение на чл.144, ал.2, т.1 от НПК прокурорът е длъжен да назначи експертиза за
установяване причините за настъпване на смъртта. Твърди, че правомощията на
прокурора по разследването не могат да бъдат осъществени от ищеца. Твърди, че това,
че не е поискана СМЕ на труп е недостатък на разследването, довел до невъзможност
да се установи причинната връзка между ПТП и смъртта на жената. Твърди, че в
о.с.з.съдебните медици са посочили, че само аутопсия може да установи причините за
смъртта на жената. Според ищеца с голяма степен на вероятност се налага извод за
наличие на такава причинна връзка. Поддържа, че прокурори не са изпълнили
задърлжението си за предприемане на всички разумни мерки за закрила на живота и
провеждане на ефективно раследване за разкриване причината за смъртта на Е. М. и
наказване на виновния. В резултат на това, ищецът е загубил своята майка, доверието
си в държавата , както и правото да получи обезщетение за смъртта на майка си от
3
застраховател на виновния водач.
В отговора на ИМ ответникът Прокуратура на РБ развива съображения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възразява, че след като
виновният водач за ПТП е установен и осъден няма как да има неефективно
разследване. Възразява, че не е компетентен да отговаря за вреди от смърт при ПТП,
че не се доказва състава на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ. Оспорва, че правомощието да се иска аутопсия е на близките на
починалото лице по ЗЗ. Оспорва по размер заявената искова претенция.
По делото се установява, че А. М. е син на Е. М., починала на ********г.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото , че на 19.08.2017г Е.
М. е пострадала при ПТП.
От приложените към делото ДП № 496/2017г и НОХД № 643/2019г по описа на
ОС- Пазарджик се установява, че производството е образувано за разследване на ПТП,
при което е пострадала Е. М.. Производството е започнало на 19.08.2017 , когато е
разпитан водачът на МПС, причинил ПТП, при което е пострадала М.. Установява се,
че на 02.10.2017г наследниците на М. уведомяват разследващия полицай, че М. е
починала. С молба от 01.12.2017г А. М. уведомява разследващата прокуратура, че Е.
М. е починала на ********г, представя доказателства за смърт и иска назначаване на
СМЕ за установяване причината за смърттай. Представено е съобщение за смърт на Е.
М., от което се установява, че жената е починала у дома си, че причината за смъртта не
е установена с аутопсия, че предшестващо смъртта е имала травма на черепа, фрактура
на подбедрица, травматичен шок, а причината за смъртта е състояние след
травматичен шок. Посочено е , че смъртта е настъпила от заболяване, установена е от
личния лекар.
По наказателното производство са представени епикризи от МБАЛ Пазарджик на
името на Е. М., от които се установява, че в периода от 20.08.2017г до 05.09.2017г М. е
получавала болнично лечение. За разчитане на епикризите и установяване на
механизма на настъпване на ПТП в хода на досъдебното производство е назначена
МЕ, изготвена от в.л. д-р П. и КМАТЕ, в която участва д-р П., като и в двете
заключения вещото лице мотивира извод, че е налична причинна връзка между ПТП и
настъпилата смърт на Е. М.. Вещото лице сочи още, че пострадалата е претърпяла
контузия на главата, с разстройство на здравето опасно за живота, травматичен шок и
изпадане в безсъзнатолно състояние, счупване на дясна подбедрица. В рамките на
досъдебното производство са изслушани свидетели, няколко заключения на вещи лица
във връзка с механизма на настъпване на ПТП, които са дали основание на
разследващите органи да направят извод за причинна връзка между ПТП и смъртта на
М. и съответно така на предявят разследването на обвиняемия водач на МПС.
На водача на МПС, причинил ПТП при което е пострадала М. е повдигнато
4
обвинение за причинена смърт по непредпазливост, обвинителият акт е внесен в съда
на 03.10.2019г и е образувано НОХД № 643/2019г по описа на ОС-Пазарджик. По това
дело с молба от 14.11.2019г като частен обвинител се конституира насотящият ищец А.
М..
В о.с.з. на 24.02.2019г е изслушано в.л. д-р П., който потвърждава заключението
си за наличие на причинна връзка между ПТП от 19.08.2017г и настъпилата смърт на
М.. Вещото лице заявява още,че част от медицинските документи във връзка със
здравословното състияние на М. са постъпили след изготвяну на неговата МЕ и не се е
запознал с тях.
Поради представяне на нови доказателства и за установяване на механизма на
ПТП и причините за смъртта на М., с оглед изявлението на вещото лице, че не е
запознат с всички документи по досъдебното производство съдът назначава нова
КСМАТЕ, която изготвя заключение, изслушано в о.с.з. на 09.09.2020г и според което
Е. М. е претърпяла контузия на главата, с разстройство на здравето опасно за живота,
травматичен шок и изпадане в безсъзнателно състояние, счупване на лява подбедрица ,
като няма категорични доказателства за причинната връзка между ПТП и настъпилата
смърт на Е. М.. Вещите лица сочат, че М. може да е починала и от друго, например
заболяване, че не е извършена аутопсия и причината за смъртта не е установена с
категоричност. По делото са изслушани свидетели за установяване на здравословното
сътояние на М., включително и личния лекар на жената, изслушани са свидетели и за
състоянието на М. след ПТП, по време на лечението й у дома.
С присъда от 21.10.2020г по НОХД № 643/2019г по описа на ОС-Пазарджик,
потвърдена с решение по ВНОХД № 620/2020г по описа на Пловдивски апелативен
съд водачът на МПС Ц. Н. е признат за виновен за това, че на 19.08.2017г е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил на пешеходката Е. М.
комплексна средна телесна повреда, като го признава за невиновен и го оправдава по
обвинениетоза пристъпление по чл.343,ал.1,б”в” вр. чл.342,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2,
чл.25,ал.1 и чл.119,ал.4 от НК- за причинена смърт по непредпазливост.
Видно от мотивите на двата съдебни акта съдът е кредитирал едни доказателства-
основно изслушаната КСМАТЕ, не е кредитирал показанията на някои от роднините на
Е. М., както и част от първоначалната МЕ на в.л. д-р П..
По делото е представена молба от наследниците на Е. М., в това число и
настоящият ищец А. М., до ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве за завеждане щета за
имуществени и неимуществени вреди от смъртта на Е. М., с вх. № от 14.08.2018г, като
А. М. претендира застрахователят да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на майка му, настъпила вследствие на ПТП в
размерна 150 000лв. Застрахователно обезщетение, не се спори, не е заплатено като
образуваното исково производство е прекратено, поради оттегляне на исковете от
5
наследниците на М..
В о.с.з. на 26.10.2022г е изслушан свидетеля Н. М., който установява,че ищецът е
бил неудовлетворен от присъдата по воденото наказателно производство в нейната
оправдателна част, бил е разстроен. Според свидетеля, ищецът обвинявал човека,
извършил ПТП и държавата за несвършената работа. Според свидетелят ищецът
смятал, че е трябвало да бъде назначена експертиза за установяване причината за
смърттта на М..
В о.с.з. на 10.05.2023г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г., специалист по
съдебна медицина, който дава заключение въз основа на Стандарт по „Обща и
клинична патология” като сочи, че патологоанатомична аутопсия се извършва на лица,
починали в здравни заведения. Сочи, че според стандарта аутопсионната диагностика
на починали от естествена смърт у дома се извършва в клиниките по съдебна
медицина. Установява, че стандарт за съдебна медицина у нас не е одобрен. Сочи, че
всеки лекар има основно задължение да установи факта на смъртта по посочени
признаци. При съмнение за насилствена смърт се уведомяват органите на МВР, които
назначават съдебно медицинска аутопсия. Сочи законоуредените случаи на
задължителна аутопсия, една от хипотезите от които е насилствена смърт или
съмнение от насилствена смърт. Сочи, че за диагностициране на смъртта се прави общо
и клинично изследване и установяване на признаците на биологичната смърт. При
смърт у дома се събират сведения за лицето, разпитват се близките за неговото
състояние, лекарят се запознава с медицинска документация и т.н. Вещото лице сочи
още, че при починалата М. липсват данни за проследяване на здравословното й
състояние от момента на изписване от болничното заведение до смъртта й. Сочи, че е
невъзможно да се посочи причина за смъртта на жената, като според вещото лице
личният лекар на М. е посочил в обобщение, че смъртта е настъпила от хронични
заболявания. Сочи,че аутопсията е начинът за установяване на танатогенезата и
основната, както и непосредствената причина за смъртта.
От изложеното може да се направи извод, че по делото няма спор, че майката на
ищеца Е. М. е пострадала при ПТП, реализирано на 19.08.2017г , че е починала у дома
си на ********г. Няма спор , че на виновния за ПТП водач на МПС е повдигано
обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост, а е осъден с влязла в сила
присъда за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда, като е
оправдан по обвинението за причиняване на смърт.
Предявен е иск за заплащане на вреди, причинени от Прокуратурата на РБ на
ищеца от това, че прокуратурата не е провела ефективно разследване, бездействала е
по твърдения на ищеца и това е възпрепятвало установяването на виновника за
смъртта на майката на ищеца и неговото наказание, от което ищецът е претърпял
неимуществени вреди- загубено доверие в правосъдието, напразни очаквания за
6
наказание на виновния, терзания от изхода на процеса и невъзможност да реализира
свои граждански- имуществени права- пред застрахователя на виновния водач.
Така предявеният иск съдът намира, че следва да се квалифицира по реда на чл.49
от ЗЗД вр. чл.6 от КЗПЧОС. Съдът не е обвързан от посочената квалификация на иска
от ищеца, а има правомощието , тълкувайки наведените твърдения и формулирания
петитум, да подведе спорното право под съответната правна норма.
По настоящото дело съдът приема, че ищецът твърди, че ответникът е бездействал
и не е изпълнил свои законови задължения, което е довело до несъбиране на нужните
доказателства в рамките на воденото наказателно производство, не е обезпечено
разкриването на обективната истина по това наказателно дело, не е установена
причината за смъртта на Е. М., от което ищецът твърди да е претърпял процесните сега
неимуществени вреди. Ищецът не навежда твърдения, че процесните неимуществени
вреди са причинени от факта на смъртта на неговата майка. Твърди,че изпитаните
негативни емоции се дължат на неупражнените в цялост правомощия на прокуратурата
като разследващ оргат и носещ тежестта да докаже повдигнато обвинение , като това
неупражняване на правомощия е противоправно поведение и е в причинна връзка с
процесните неимуществени вреди. Описанието за това как е протекло наказателното
производство против виновния водач е във връзка с твърдението за неправомерно
поведение на ответника в рамките на това производство.Упоменаването на
невъзможността за реализиране на гражданските права на ищеца- невъзможността да
претендира обезщетение от смъртта на Е. М., съдът приема като фактическо описание
на засягането на гражданските права на ищеца от воденото наказателно производство.
В случая е без значение постановената осъдителна присъда против виновния водач на
МПС за част от повдигнатото му обвинение, както и дали би била постановена
осъдителна присъда против него при изпълнение на задължението на разследващите
органи и съда да съберат доказателства за разкриване на обективната истина. В случая
релевантно е дали ответникът е изпълнил своите законови задължения за активност в
рамките на наказателно производство- така че да се обезпечи с доказателства
производството и да се постигне разкриване на обективната истина.
Принципа на ефективност на разследването- чл.2 от КЗПЧОС- на който като
правна норма се позовава ищецът не урежда така посочения фактически състав. Този
принцип изисква държавите, подписали КЗПЧОС да осигурят ефективно разследване в
рамките на наказателно производство, което се тълкува като разследване от независим,
самостоятелен орган, проведено адекватно, с разумна бързина и подлещажо на
обществен контрол. Целта е да се постигне ефективно прилагане на вътрешното
законодателство, гарантиращо правото на живот. В разглеждания случай твърденията
на ищеца за факти са други и това именно дава основание на съда да приеме, че
оплакванията му всъщност са такива за липса на проведен справедлив процес, от което
търпи неимуществени вреди и невъзможност да упражни свои граждански права. Така
7
наведените факти съдът квалифицира по реда на чл.49 от ЗЗД вр. чл.6 от КЗПЧОС. В
този смисъл по сходен казус е и произнасянето на ВКС с решение № 41//2022г по гр.д.
№ 1961/2021г на III ГО.
Уточвяването на правната кварификация на заявеното спорно право не прави
постановеното решение от СГС недопустимо. Това е така, защото СГС се е произнесъл
по фактите, които ищецът е изложил като правопораждащи в обстоятелствената част
на исковата молба. Произнасянето на съда като факти и като диспозитив отговаря на
сезирането с исковата молба, което прави това произнасяне допустимо. При тези
условия въпросът за правната квалификация на спорното право касае правилността на
решението, а не неговата допустимост.
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на
производството, поради липса на активна и пасивна процесуална легитимация.
Както е изложено по-горе ищецът не претендира чужди права- не претендира
права на починалата си майка, нито претендира обезщетение за нейната смърт, нито
претендира ответника да изпълни задължения присъщи на застраховател или
деликвент- виновен водач на автомобил при причинено ПТП. Претенция на ищеца се
основава на накърнени неимуществени права от неизпълнение на задължението на
ответника като разследващ орган и доказващ повдигнатото обвинение в наказателен
процес да събере доказателства за разкриване на обективната истина. Претендираните
права за обезщетяване на ищеца са негови лични претърпени неимуществени вреди.
С оглед изложеното съдът приема, че е предявен е иск за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника за заплащане на обезщетение за вреди,
претърпените от ищеца , причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на
които ответникът е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от
ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия или бездействия , тя ангажира
отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по
характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди ,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа. Твърденията на ищеца са за причинени вреди от
нарушено право на справедлив процес поради противоправно поведение на органи на
прокуратурата по ДП № 496/2017 г по описа на РУ МВР – Велинград и пр. пр. №
865/2018г. на ОП-Пазарджик. Последното се изразява в бездействие на прокурора,
наблюдаващ досъдебното производство при събиране на необходими и относими
доказателства за доказване на причините за смъртта на пострадала при ПТП , което е
довели до неразкриване на обективната истина и като резултат до претърпените
неимуществени вреди от ищеца.
8
Съгласно чл. 13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в
пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина. Съгласно чл. 103, ал.1 от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите
органи . Съгласно чл. 144, ал.1 и ал.2 от НПК когато за изясняване на някои
обстоятелства по делото са необходими специални знания съдът или органът на
досъдебното производство назначава експертиза, като експертизата е задължителна,
когато съществува съмнение относно причината на смъртта. Съгласно чл.157, ал.3
изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на
вещо лице - съдебномедицински експерт.
Съгласно чл. 11 от НАРЕДБА № 2/2011 г. за условията и реда за извършване на
съдебномедицинските експертизи СМЕ на човешки трупове и трупни части се
извършва за установяване на причината за смъртта, причинната връзка между
телесната повреда и настъпилата смърт. СМЕ за установяване на причината за смъртта
се извършва при насилствена и съмнение за насилствена смърт.
Съгласно чл. 98 Закона за здравето на лицата, починали в лечебно заведение, се
извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно
дете, съпруг, брат или сестра. Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън
лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал
смъртта, или по искане на близките на починалия. Патологоанатомична аутопсия не се
извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза.
Съгласно чл. 19 от Наредба № 2/2011г за здравните изисквания за гробищните
паркове погребването на покойници се извършва най-рано 24 часа след установяване
на смъртта и получаване на препис-извлечение от акта за смърт, а след изтичане на 48
часа от настъпване на смъртта погребване се разрешава при условие, че се вземат
мерки за запазване и съхранение в специализирана хладилна камера или консервация
на трупа съгласно изискванията на БДС за погребални услуги.
От изложените факти по делото и от цитираните правни разпоредби се
установява, че смъртта на М. е настъпила у дома на ********г, препис извлечение от
акта за смърт е издаден на 29.09.2017г и може да се направи извод, че същата е
погребана на 30.09. или най-късно на 01.10.2017г. Уведомлението за настъпилата
смърт на жената е подадено до разследващите органи на 02.10.2017г
Първата МЕ в досъдебното производство е изготвена на 20.01.2018г, постъпили са
нови документи в досъдебното производство от МБАЛ Пазарджик на 23.05.2018г,
втората МЕ е изготвена на 09.10.2018г, като видно от зоявеното от вещото лице в о.с.з.
на 24.02.2019г по НОХД № 643/2019г не са съобразени представените доказателства
от МБАЛ Пазарджик.
Съдът намира, че ответникът е процесуално правно легитимиран да отговаря по
9
предявения иск с оглед ръководната му функция в досъдебното производство и като
компетентен да решава всички въпроси в рамките на това производство, включително
и относно доказателствата , съгласно чл.196 и чл.197 от НПК и като носещ тежестта да
докаже повдигнатото обвинение в съдебната част от производството. На прокуратурата
държавата е възложила функции по повдигане и поддържане на обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, по доказване на повдигнатото
обвинение и съответно при нарушаване на изпълнението на тези функции и
причиняване на вреди на гражданин процесуален субституент на държавата се явява
именно прокуратурата, като възложител на работата на съответните разследващи
прокурори.
От изложеното по-горе съдът намира за установено, че прокуратурата е допуснала
нарушение на правомощието си да разследва и да събира доказателства за
установяване на обективната истина по повдигнатото обвинение против водача на
МПС, причинил увреждането на Е. М.. Това е така, защото по делото се установява,че
в рамките на досъдебното производство прокуратурата, в частност разследващият
прокурор, не е събрал в пълнота нужните доказателства за установяване на причината
на смъртта на жената. Действително , събрани са доказателства, които първоначално
формално установяват тази причина. Но същите обективно не са били достатъчни и
прокурорът не е осъществил нужния контрол, за да достигне до извод за необходимост
от допълнителна експертиза за установяване на причината на смъртта на жената. Не е
съобразено, че вещото лице изготвило МЕ не е запознато с медицинската
документация на Е. М. в цялост, че изготвеното заключение не е базирано на всички
събрани доказателства и съответно не е даден отговор на поставените въпроси по
обективен, мотивиран начин . Това е видно дори само от факта, че вещото лице
погрешно е възприело пострадалия крайник на Е. М., което се дължи на частичното
запознаване с доказателствения материал.
Дори и да не беше така, видно от гореизложените правни разпоредби,
единственият способ даващ гаранции за реалното установяване на причината на
смъртта на едно лице и още повече за причинната връзка между увреждания и смърт е
експертизата на труп, която не е поискана от разследващите органи и не е извършена
по делото. Експертизата на труп не е извършена нито в рамките на досъдебното
производство, нито е поискана от прокурора в рамките на съдебното производство след
изслушването на съдебните експертизи по делото и оборването на причинната връзка
между ПТП и смъртта на Е. М., като друг въпрос е дали извършването на такава
експертиза три години след смъртта на жената би дало отговор на въпросите на
обвинението. Назначаването или искането за назначаване на експертиза за
установяване на причините за смъртта на едно лице или за причинната връзка между
увреждането и сзмъртта на едно лице е задължително, съобразно горецитираните
разпоредби /чл.144 от НПК/, като прокуратурата има правомощие и да изиска изравяне
10
на трупа за установяване на обективната истина. Това задължение органите на
ответника не са изпълнили по НОХД № 643/2019г , а са били длъжни да упражнят това
дадено им от закона правомощие за изпълнение на възложените им функции по
ръководство , контрол и доказване на повдигтнатото обвинение и установяване на
обективната истина.
Тук следва да се посочи, че правото на роднините на починалата, в частност на
ищеца, да поискат, според Закона за здравето, патологоанатомична аутопсия за
установяване на причините за смъртта на М., както и правото на ищеца като частен
обвинител в рамките на наказателния процес да поиска събиране на доказателства в
подкрепа на обвинението не освобождава ответника от неговото задължение да събере
относимите доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Неупражнените права на ищеца могат да дадат отражение в размера на обезщетението,
което би му се определило за компенсация на претърпените от него вреди от липсата
на справедлив процес, но нямат отражение върху правомощията- задълженията на
прокуратурата по закон да повдига, поддържа и доказва обвиненията за извършени
престъпления от общ характер.
От изложеното съдебният състав приема, че органи на ответника са имали
противоправно поведение. Поведение в противоречие със законовите разпоредби,
налагащи на прокурора активно действие по упражняване на неговите законови
функции , като това противоправно поведение е довело до необезпечаването на
наказателното производство с доказателства, необходими за разкриване на
обективната истина. Прокурорът е нарушил разпоредбите на наказателно-
процесуалния закон чл. 13, чл.103, чл.144 и чл.157 чл. 196-197 от НПК , от което
ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Причинната връзка между поведението на органите на ответника и причинените
вреди, според правната теория и доктрина, се разбира като обусловеността на един
факт или явление от друг факт или явление. Според правната теория, ако причината за
една вреда е онова човешко действие, от което тя следва закономерно, по силата на
безусловно необходима връзка на обективна последователност, то тогава вредата е
пряка и е налице причинна връзка между действие и вреда. За да е налице причинна
връзка следва вредата се дължи на вредоносното действие, дори и да не е
непосредствено следствие на вредоносното действие.Това , което трябва да се съобрази
е дали, ако вредоносното поведение се изключи , би настъпила вредата. Съответно при
твърдяно противоправно бездействие следва да се провери дали при осъществяване на
дължимите се действия вредата би настъпила.
В случая, ако прокуратурата беше имала активно действие и беше събрала всички
доказателства за установяване на причината за смъртта на Е. М., незасисимо от това
какъв би бил резултата от наказателното производство, чувството за
11
неудовлетвореност, несигурност на ищеца, чувството му за ненаказано престъпление и
за ненамерена справедливост в наказателния процес не би следвало да бъде засегнато.
От изложеното следва, че е налична причинна връзка между вредите, въведени като
процесни от ищеца и бездействието на органите на ответника по доказването на
повдигнатото обвинение на водача на МПС, причинил уврежданията на майката на
ищеца.
При съобразяване на изложеното настоящият състав на САС приема, че по делото
е доказан състава на чл.49 от ЗЗД вр. чл.6 от КЗПЧОС за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника. Установеното в настоящото производство противоправно
поведение на органи на ответника, изразяващо се в нарушаване на процесуалноправни
разпоредби, довело до невъзможност за установяване на причината за смъртта на Е.
М., до неразкриване на обективната истина в наказателния процес причинява на ищеца
неимуществени вреди, поради нарушаване на правото му на справедлив процес.
Обезщетяването на тези вреди следва да се възложи върху ответника по делото.
Тук следва да се посочи още, че върху ответника следва да се възложи и
обезщетяването на неимуществените вреди на ищеца от невъзможността да получи
застрахователно обезщетение за смъртта на своята майка в резултат от ПТП.
Ответникът не дължи компенсаторно плащане за неполученото обезщетение , в размер
на това обезщетение. Обезщетението се дължи за накърненото чувство за
несправедливост на ищеца от отречената без основание, според него, възможност да
претендира такова обезщетение. Това е така, защото според чл.6 от КЗПЧОС всяко
лице при определянето на неговите граждански права и задължения има право на
справедливо разглеждане на делото. Според практиката на съдилищата по сходни
казуси при преценка дали едно наказателно производство поражда спор за граждански
права по смисъла на чл.6, ал.1 от Конвенцията, термиинът „при определяне на неговите
граждански права” следва да обхване всеки гражданин , чиито права и задължения се
засягат пряко от производството. В този смисъл решение №6/22 по гр.д. № 1555/2021г
на IV ГО на ВКС. Ето защо липсата на справедлив процес, развил се в рамките на
наказателното производство против водача на МПС, увредил Е. М., има значение за
упражняването на граждански права от страна на настоящия ищец и съответно следва
да бъде съобразено при причиняване на неимуществени вреди от невъзможността тези
граждански права да бъдат надлежно упражнени от техния носител.
Предвид изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по своето
основание.
По отношение на размера на обезщетението
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело в
12
зависимост от вида и механизма на извършване на увреждането. Релевантни
обстоятелства са вид, интензитет и продължителност на болките и страданията от
неоправданото очакване за справедлив процес, доколко е накърнено чувството за
справедливост на ищеца, както и конкретните икономически условия в страната към
момента на увреждането и други. Тези обстоятелства следва да се преценят в
съвкупност за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото
обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Съдът като съобрази установените от свид. М. вреди , претърпени от ищеца-
чувството за непостигната справедливост, неудовлетвореност, невъзприемане на
изхода от наказателното дело, чувството за ненаказаност за смъртта на майката, съдът
приема, че тези вреди са от вид и в обем и интензитет на обичайните вреди при
сблъсък с несправедливо развил се съдебен процес. Ищецът е изпитвал страдание от
това , че е оправдано очаквал, но неполучил справедливост, което е накърнило
неговото чувство за справедилвост, вярата му в правовия ред на дължавата. Ищецът не
е получил удовлетворение от разкриване на обективната истина, от узнаване на
причината за смъртта на неговата майка, независимо каква е тя, не е получил
възможност за реализиране на негови граждански права, което е засилило чувството му
за несправедливост. Ищецът е изпитвал негодувания от факта за ненаказаност на
извършителя на ПТП. Изпитаните от ищеца негативни емоции , определящи размера
на дължимото му се обезщетение, следва да се съобразят редом с факта, че и самият
ищец е имал възможност за активност за установяване на обективната истина, което
възможност поради някаква причина не е пълноценно упражнена . При съобразяване
на установените неимуществени вреди , претърпени от ищеца съдът приема,че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо се от
ответника възлиза на 10 000лв. До посочения размер предявеният иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от момента на влизане в сила на присъдата по
НОХД 643/2019г – 10.03.2021г. Над посочената сума предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
В отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за погасяване
по давност на исковата претенция , така както се твърди във въззивната жалба.
Независимо от това, правото на иск за ищеца за обезщетяване на процесните
вреди се поражда с влизане в сила на присъдата по НОХД № 643/2019г- 10.03.2021г.
Погасителната давност засягаща главницата за заплащане на обезщетение за вреди е
петгодишна, а тази засягаща лихвата за забава е тригодишна. Настоящото дело е
образувано по иск, предявен на 07.12.2021г , от което ясно се установява, че не е
изтекла погасителна давност нито по отношение на правото на иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, нито по отношение на лихвата за забава.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановено
13
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, поради грешното подвеждане
на спора под материално правните разпоредби, за което съдът следи служебно, и
вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде
уважен за сумата от 10 000лв, а над посочената сума- отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Разноските пред СГС остават така, както са възложени.
Првед настоящата инстанция при този изход от спора право на разноски имат
страните, съобразно защитения от тях интерес.
Разноски претендира пълномощникът на ищеца, като доказва предоставяне на
правна помощ при условията на чл.38 от ЗА. Неоснователно е направеното възражение
на ответника за недължимост на възнаграждение на процесуалния представител на
ищцовата страна- въззивник по настоящото производство. Наличието на основанията
по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски. Това следва от закон, където в чл. 38 са посочени
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. При изпълнение на
посочените две условия съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
НМРАВ, като осъди другата страна да го заплати. Съдът не дължи проверка при
оспорване на обстоятелствата по чл. 38 от ЗА, още повече като това оспорване не е
подкрепено с доказателства. В този смисъл е и съдебната пракрика - определение №
395/2018 г на ВКС по т. д. № 1314/2018 г, II ТО и други.
Съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ при обжалваем интерес от 30 000лв минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 3050лв. Съобразно
изхода от спора върху ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от
1016.67лв, с ДДС от 203.33лв- 1220лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3774 от 10.07.2023г, постановено по гр.д. № 14656/2021г по
описа на Софийски градски съд, ГО, 4 състав, с което Прокуратурата на Република
14
България е осъдена да заплати на А. Н. М. сумата от 10 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради бездействие по ДП № 496/2017г по описа на
РУ на МВР Велинград, пр.пр. № 865/2018г по описа на ОП-Пазарджик , изразяващо се
в неефективно разследване довело до неразкриване на лицето, отговорно за смъртта на
Е. М., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.03.2021г , като е
отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата до 30 000лв, на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.2, ал.1 от КЗПЧОС и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Н. М. с ЕГН
********** сумата от 10 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушено право на справедлив съдебен процес по НОХД № 643/2019г по описа на ОС-
Пазарджик, на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.6, ал.1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва ,
считано от 10.03.2021г до окончателното изплащане на главницата, като отхвърля
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
10 000лв до 30 000лв, частично претендирана от 150 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение 3774 от 10.07.2023г, постановено по гр.д. №
14656/2021г по описа на Софийски градски съд, ГО, 4 състав в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Адвокатско
дружество „Д. и Х.” сумата от 1220лв с ДДС- възнаграждение за защита пред
настоящата инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните , на осн чл. 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15