Р Е Ш Е Н И Е
№260059 04.09.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и пети август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена
Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №1557 по описа
за две хиляди и петнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за защита на колективен интерес по чл.379,ал.3,
във вр. с чл.385,ал.1,предл.2
от ГПК, във вр. с чл.62,ал.1, вр.
чл.68к, т.6, вр. чл.68в от ЗЗП.
Предварителна бележка:
С определение на съда в с.з. от 27.03.18г., във
връзка с искания на заинтересуваното лице Й.Г. и на Сдружението, съответно за
отправяне на преюдициално запитване по въпросите,
очертани от заинтересуваното лице в молба вх.№4446/12.02.18г., респективно- при
оставяне на тази молба без уважение, за спиране на производството по гр.д.
№1557/2015г. на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като пред СЕС са
съединени за общо разглеждане дела №№С-708/17г. и С-725/17г., образувани по
отправени преюдициалните запитвания на РС- ****** по
гр.д. №1705/16г. и от**** по гр.дело №29505/17г. по въпроси, идентични със
спорните за делото правни такива, съдът е спрял производството до произнасянето
на СЕО по двете посочени преюдициални запитвания,
които е намерил относими и към висящия пред него спор
/виж: молба вх.№4446/12.02.18г. на л.485-л.488; становище вх.№7533/12.03.18г.
на ответника по тази молба на л.504 с приложенията на л.505-л.511; становище
вх.№8516/19.03.18г. на Сдружението по тази молба на л.538-л.540 с приложенията
на л.541-л.562; протокола от с.з. на 27.03.18г. на л.570-л.574/.
По молба на ответника от 05.12.19г., с Определение
№ 2535/06.12.19г. съдът е възобновил производството по делото, тъй като
производството по образуваните пред СЕС и съединени за общо разглеждане дела
С-708/17г. и С-725/17г. е приключило с постановяване на Решение от 05.12.19г.
/виж : молбата на л.652; Решението на СЕС на л.653-л.682; определението за
възобновяване на производството по делото на л.683/.
Сдружение за правна помощ
на потребителите, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“Марица“ №93, представлявано от *** адв.Д.Д., моли съда да осъди ответника „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, да преустанови извършваната от него на територията
на гр.******, за отоплителен сезон 01.10.14г.-30.04.15г., нелоялна търговска
практика, която е в нарушение на колективните интереси на потребителите, изразяваща се в изискване за плащане на стока
- топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
от потребители, които не ползват топлофикационни услуги и не желаят в имотите
им да бъде доставяна такава топлинна
енергия, не ползват топлинна енергия за отопление в жилищата си, съставляващи
самостоятелни обекти в сгради етажна собственост, или не са поискали, или са се
отказали от доставянето на топлинна енергия за отопление в имота си, за
заплащане на която ответното дружество издава фактури и изисква тяхното плащане
от потребителите /виж: исковата молба ; молба
вх.№18956/25.06.15г. на л.59; молба вх.№24348/21.08.15г. на л.68-л.69/.
Не пледира по същество.
Претендира присъждане на разноските в
производството с молба вх.№18956/25.06.15г. /виж л.59/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№28069/02.10.15г., с
който е възразил по допустимостта на предявения иск, по редовността на исковата молба, както и по
наличие на възможност на Сдружението, инициирало производството, да понесе тежестите,
свързани с водене на делото, както това изисква чл.380,ал.3 от ГПК, и е оспорил
предявения иск като неоснователен по съображения, подробно развити с отговора
/виж л.81-л.89/.
Пледира по същество за
отхвърляне на иска по съображенията, подробно изложени с отговора му на
исковата молба, и за присъждане на разноските в производството по списъка,
представен в с.з. от 25.08.20г. /виж л.828/.
В дадения от съда 1-седмичен срок за представяне на писмени защита/бележки,
изтекъл на 01.09.20г., не представя такива.
С Определение
№4646/11.12.15г. /виж л.121/ и с Определение №345/12.02.16г. /виж л.185-л.186/,
на основание чл.383,ал.1,т.1 от ГПК, за участие в производството са приети като
други увредени /заинтересувани/ лица Й.Г.А., К.И.В., Й.Г.Г., Е.Х. К.Й., С.Я.К.,
Л.Л.Л., Р.П.А., С.А.З., Г.С.П., Б.Б.Б.
и Е.А.З., интересът от участие на които е бил обусловен от различни описани от
тях причини, но все попадащи в рамките на признаците, характеризирища
колектива и нарушението, посочени от ищеца, и конкретно: като абонати на
ответното дружество, на които е била начислявана тъй наречената „такса
мощност“, на собственици на обекти в сгради- етажна собственост, обслужвани от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на които, въпреки изричния отказ от ползване
на предоставяната от ответното дружество услуга, то праща покани за доброволно
изпълнение на задължения, свързани с доставката и, под формата на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация /такса за
етажната инсталация/, лица, които са заявили, че се отказват от договора си с
ответника на основание правото на отказ, дадено им от чл.62 от ЗЗП, и не желаят
да им бъде доставяна топлинна енергия за отопление на определен адрес в
отоплителния сезон, процесен за делото, включително
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
както и че ще считат същата за непоискана услуга, в случай на предоставянето и,
на които въпреки това са издавани фактури, включващи и начислена такса мощност
за сградна инсталация.
От тях, в
хода на процеса са починали Б.Б.Б. и К.И.В., като на тяхно
място са конституирани наследниците им Е.Д.Т.- ***** на Б.Б.
и А.Н.В. и Й.К.П., съответно ******* на К.В.
/виж съответно : л.473, л.476 и 477; л.714, л.732-л.735/.
С Определение №721/28.05.20г. /виж л.812/, по
тяхно искане, на основание чл.383,ал.1,т.2 от ГПК, А.Н.В. и Й.К.П. са изключени
като увредени /заинтересувани/ лица.
В първото по делото с.з. на 10.05.16г. /виж
протокола на л.216-л.218/, становище по предявения иск са взели
заинтересуваните лица К.В., Й.Г. и Й.А.- и тримата чрез пълномощника им адв.Я., и С.З., като са се солидаризирали с описаното в
исковата молба и уточненията и.
Единствено заинтересуваното лице Й.Г. се явява в
с.з. на 25.08.20г. и пледира по същество за прекратяване на производството.
Никое от заинтересуваните лица не претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съображенията, развити от страните, намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен и следва да се отхвърли, воден от следните съборажения:
І.По допустимостта на предявения иск и по
редовността на исковата молба.
Предявеният
иск е допустим, тъй като е заведен
в защита на колективен интерес, от името на лица, увредени от едно твърдяно
нарушение- изискване чрез издаване на фактури за плащане на стока - топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, от
организация за защита на интересите на увредените лица, която е изрично активно
процесуално легитимирана от закона да води искове в защита на колективен
интерес, с искане за преустановяване на твърдяното нарушение, чрез което се
засяга колективния интерес, и по този начин- съответен на изискванията за
допустимост по чл.379 и чл.380 от ГПК /виж за надлежната активна процесуална
легитимация на Сдружението доказателстват ана л.46-л.53 от делото/.
Въпросът за допустимостта на иска е бил изследван
служебно от съда, по- подробно с Разпореждане №5663/02.07.15г. /виж л.60-л.62/
и в протокола от съдебно заседание от 27.10.15г., в отговор на предварителните
въпроси, повдигнати от ответника с отговора му /виж частта от протокола на
л.106-л.107гръб/, като въз основа на подадените от ищеца молби
вх.№18956/25.06.15г. /л.59/ и вх.№24348/21.08.15г. /л.68-л.69/ и по
съображенията, изложени в мотивите на разпореждането и в протокола от съдебното
заседание, съдът е намерил, че изискуемите се от закона предпоставки за
допустимост на иска и за редовност на исковата молба, включително по
чл.380,ал.3 от ГПК, са налични /виж в тази връзка и доказателствата на
л.71-л.78 от делото/.
Изложените в посочените актове съображения се
поддържат от съда изцяло и с настоящото решение, с което препраща към тях.
ІІ.По основателността.
Предявеният
от ищеца иск е неоснователен.
В с.з. от 27.10.2015г.
/виж протокола на л.106-л.109/, на основание чл.382,ал.1 от ГПК, без възражения
от страните, съдът е приел въз основа на уточненията на исковата молба,
направени от Сдружението за правна помощ на потребителите, че кръгът на
увредените лица, чийто колективен интерес се брани с предявения по делото иск,
ще се счита определен от следната съвкупност от белези, а именно:
Касае се до физически
лица, потребители на топлинна енергия за битови нужди, които придобиват стоки
или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и които лица действат извън рамките на своята търговска или
професионална компетентност;
Касае се до физически
лица, които са собственици или титуляри на ограничено вещно право на ползване
на индивидуални имоти, находящи се в сгради- етажна собственост,
в които сгради са налични работещи абонатни станции, без оглед момента, в който
сградите са били присъединени към топлопреносната
мрежа;
Касае се до титуляри на
права, през чиито индивидуални имоти преминават части от сградната
инсталация, и до титуляри, през имотите на които не преминават такива части,
както и са обхванати всички титуляри на описаните права, без оглед
обстоятелството дали живеят в имота, върху който притежават права, или не;
Касае се до физически
лица, изявили /материализирали/ нежеланието си да ползват топлинна енергия под някоя от
следните три форми: пломбиране на отоплителните тела в имота; премахване на
всички отоплителни тела в имота; изричен писмено заявен пред дружеството-
доставчик на топлинна енергия отказ от доставянето и;
Касае се до потребители
физически лица, от които ответникът ежемесечно изисква заплащане на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо
от това, че са изразили нежеланието си в имотите им да бъде доставяна топлинна
енергия.
При така очертаните
времева и териториална рамка на твърдяното като осъществявано от ответника
нарушение, и на признаците, характеризиращи кръга на увредените лица, чийто
интерес се брани с предявения иск, спорът по делото е стартирал първоначално като изцяло
и единствено правен, доколкото : ответникът не е оспорил фактическите твърдения
на Сдружението, че през отоплителен сезон 01.10.14г.-30.04.15г., на територията
на гр.*****, като доставчик на топлинна енергия е търсил плащане, чрез издаване
на фактури на клиенти, абонати на дружеството, за доставена им топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация /виж
отговора на исковата молба на л.81-л.89/; в с.з. от 10.05.16г. съдът е приел
като окончателен проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №345/12.02.16г.,
с допълнението да се счита за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване твърдението на ищеца, че ответното дружество издава ежемесечни
фактури на потребители, в които начислява определена сума за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в периода, на територията и по отношение кръга от потребители,
очертаващ кръга на засегнатия колективен интерес, съгласно определението по
чл.382 от ГПК /виж протокола от с.з. на л.216-л.218 и Определението по чл.140
от ГПК на л.185-л.186/; издаването на такива фактури, с участваща в търсената
от получателя на доставката крайна сума и калкулирана цена на консумирана в мегаватчаса топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, включително от получатели, които са
подали заявления за отказ от доставка на топлинна енегрия за процесния
отоплителен сезон и този отказ е достигнал до ответното дружество, е установен
с приложени от Сдружението към исковата молба писмени доказателства /виж
л.22-л.45/.
Доводите за неоснователност на иска, изтъкнати от
ответника с отговора са, че описаното от
Сдружението негово поведение не съставлява нарушение на цитираните в исковата
молба правни норми, по две основни съображения: че доставката на топлинна
енергия в сгради- етажна собственост, които са присъединени към топлопреносната мрежа, не съставлява непоискана доставка,
когато от нея е извършен отказ на индивидуален клиент/потребител, поради
регламентацията по ЗЕ за доставката на топлинна енергия, като обществена услуга,
съгласно която такъв отказ е невъзможен; че защитата, гарантирана от цитираните
от Сдружението разпоредби на ЗЗП, не може да се отнесе назад във времето, а
действа само занапред- от влизането им в сила, считано от *****г., поради което
от значение за определяне на кръга на увредените лица е и дали в този кръг
попадат собственици на индивидуални имоти в сгради- етажна собственост,
присъединени към топлопреносната мрежа преди
посочената дата на влизане в сила на изменението на ЗЗП, или след нея /виж
подробно съображенията в отговора на л.81-л.89/.
След подаване на отговора от ответника и във
връзка с него, Сдружението е депозирало становище, с което е въвело в спора още
следните правни аспекти, а именно, че: разпоредбите на ЗЕ, на които ответникът се
позовава, за да счита поведението си правомерно, сочат на противоречие с
правото на ЕС, при което и доколкото разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83
ЕС относно забраната на непоискани доставки на стоки е точна, ясна и
безусловна, тя е и пряко приложима, тъй че националният съд, сезиран от лице,
което се е позовало на разпоредбите на Директивата, с искане да не се прилага
национална разпоредба, несъвместима с Директивата, която не е транспонирана от
държавата –членка във вътрешния и правен ред, трябва да уважи това искане и да
не прилага съответната национална разпоредба; изтъкнал е и противоречие на ЗЕ
относно формиране цената на доставената на потребителите топлинна енергия с
чл.13,пар.1 от Директива 2006/32 /ЕО относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги, съгласно която държавите-членки следва да осигуряг
индивидуални измервателни уреди, които отчитат точно реално консумираното
количество топлинна енергия от потребителите; разпоредбите на ЗЕ, на които
ответникът се позовава, за да счита поведението си правомерно, сочат на колизия
между правата на потребителите по цитираните разпореди от ЗЗП, на който той е
основал наличието на извършване на нарушение, и на задълженията им като клиенти
на услугата по доставка на топлинна енергия по ЗЕ, при която колизия, доколкото
двата нормативни акта са от една степен, на основание пар.1
от ДР на ЗЗП, следва да се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока
степен на защита на потребителите“- т.е. тези по ЗЗП, на които той се е позовал
в исковата молба, което налага отправяне на преюдициално
запитване до СЕС по въпроси, които са очертани със становището /виж подробно
съображенията в становището на л.101-л.105/.
Все във връзка с отговора на ответника, както и с
оглед възможността, дадена му от чл.143,ал.2 от ГПК, в първото по делото с.з.,
проведено на 10.05.2016г., Сдружението е оспорило твърденията на ответника, че
е невъзможно сгради-етажна собственост, които са топлоснабдени,
да се отопляват, без да се отдава топлинна енергия от сградната
инсталация, и да се предоставя в такива сгради услугата отопление само в
отделни имоти, без с доставката и да са ангажирани всички етажни собственици,
като от своя страна е твърдял, че има поне два типа сградни
инсталации за доставка на топлинна енергия- с долно подаване от затворен тип и
с долно подаване от отворен тип, както и че при сградните
инсталации с долно подаване от затворен тип е възможно да има отделни имоти в
сградата- етажна собственост, през които топлинна енергия изобщо да не
преминава, тъй че нищо не оправдава да се търси в тези случаи плащане за
доставката и, като за установяване на тези негови твърдения, по задачи,
формулирани и от двете страни, е била допусната СТЕ /виж: протокола от с.з. на 216-л.218; задачите,
формулирани с молба на Сдружението на л.215 и молба на ответника на
л.220-л.224/.
С приетото в с.з. от 27.03.18г. заключение
вх.№20735/03.07.17г. на СТЕ, при приложените по делото от Сдружението и от
ответника проектни документации и при даденото от ответника с т.9 от молба
вх.№15202/16.05.16г. обяснение по каква причина не може в изпълнение на
вмененото му от съда в с.з. от 10.05.16г. задължение по чл.190,ал.1 от ГПК да
представи други документи, освен намиращите се в архива му заверени копия от
технически проекти на следните два типа вътрешни отоплителни инсталации /ВОИ/- двузонова, тип „Типелман“ и
лъчева, се установи, че:
В градовете с централни топлоснабдителни системи на РБ, във висок процент са
присъединени сгради, които са етажна собственост, като вътрешните им
отоплителни инсталации са обикновено с т.нар. долно разпределение за сгради до
8-10етажа и за по-високи сгради, по технологични съображения се прилагат т.нар.
двукръгови отоплителни инсталации, на които
обикновено долният /първи/ кръг е с долно разпределение на топлоносителя, а
горният /втори/ кръг може да бъде както с долно, така и с горно разпределение.
Такива са и приложените по делото два проекта, единият от които е на
отоплителна инсталация /ОИ/ на осем етажна сграда с долно разпределение на
топлоносителя към отоплителните тела /ОИ №1/, а вторият- на ОИ на 16 етажна
сграда, с двукръгово изпълнение, като първи кръг за
етажи от 1-8 е с долно разпределение на топлоносителя, както ОИ №1, а вторият
кръг е за отопление на етажи от 9 до 16 и е с горно разпределение на
топлоносителя към отоплителните тела /ОИ №2/.
Отоплителните инсталации на сгради-
етажна собственост се захранват от една
или две абонатни станции, обикновено разположени в сутерена, като
топлоносителят е вода, която загрята се подава чрез разпределителната мрежа,
т.нар. „сградна инсталация“, към отоплителните тела
/радиатори/ в помещенията на имотите на потребителите, а след отдаване на част
от топлинната енергия се връща обратно
по сградната инсталация за ново подгряване, като циркулацията
се реализира от циркулационни помпи, които са част от абонатната станция. При
отоплителните инсталации с долно подаване, сградната
инсталация е от тръби с различен диаметър и в сутерена е с хоризонтално
развитие, а по височина на сградата преминава през помещенията на етажите. При
отоплителните кръгове с горно подаване, топлоносителят първо се отвежда до
таванските помещения и след хоризонтално развитие се подава по вертикални щрангове надолу към отоплителните тела в имотите.
И при двата вида отоплителни
инсталации, за произволно избран щранг /клон/, в
най-общия случай, по вертикалните тръби не може да преминава едно и също
количество топлоносител. Максималното количество топлинна енергия, което тези
тръби могат да отдават на всеки етаж, зависи от техния диаметър, дължина,
температурата на топлоносителя в тях и температурата на въздуха в съответното
помещение.
При зададени параметри –средна
температура на топлоносителя от 80градуса Целзий и средна температура в
помещенията 20 градуса Целзий са изчислени мощностите /обща мощност на щранговете, мощност на отоплително тяло, мощност обща за
помещение и процентния дял на общата мощност за помещение и на общата мощност
на разпределителната мрежа за помещение/ на вертикални и хоризонтални щрангове по етажи за избран щранг
/клон/ от двата типа отоплителни инсталации, за които са представени технически
проекти, в които са видими различия по стойност за двата типа ОИ /виж. Табл.1 и
табл.2 на л.526/, но като вещите лица са подчертали, че в реални условия и моментната
мощност, и относителните дялове в проценти на общата мощност за помещенията и
общата мощност на разпределителната мрежа са променливи величини с различни
стойности, тъй като се определят от променливите температури на топлоносителя и
на помещенията, а също от възможността всеки абонат сам да регулира
потреблението в имота си.
Ако се изключат другите определящи
фактори, при работа само на половината /произволно избрани/ от всички
отоплителни тела на съответните щрангове, може да се
приеме пропорционална зависимост между отдадената топлинна енергия от
отоплителните тела и топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация /разпределителната мрежа/, а при спиране на всички отоплителни тела
от даден щранг, топлинната енергия от сградната инсталация на този щранг
/клон/ ще бъде нула, поради липса на движение на топлоносител.
При спиране на отоплително тяло в
крайния имот на отоплителна инсталация №1 ще последва и спиране на
топлоотдаването от вертикалните щрангове към/в този
имот. При спиране в низходящ ред и на останалите отоплителни тела, в този ред и
към/в съответните имоти би се преустановило топлоотдаването и от вертикалните щрангове.
И при двата типа ОИ, предмет на
заключението, количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация, до голяма степен зависи от изчислителния топлинен товар на сградата
–етажна собственост, т.е. от проектната инсталирана мощност на отоплителните
тела, но и от работата /натовареността/ на реално инсталираните отоплителни
тела, като максимално топлоотдаване има само при пълна тяхна натовареност. На
практика, регулирането на топлоотдаването се реализира на различни нива:
централно- за градската отоплителна система, чрез регулиране на температурата и
дебита /налягането/ на водата в подаващата магистрала ; локално- в абонатната
станция, чрез сензори и съответна арматура по дебит; индивидуално- в имотите на
потребителите, чрез регулиране дебита на отоплителните тела.
Изолирането /топлоизолирането/
на вертикалните тръби на сградната инсталация,
преминаващи през отопляеми помещения, не винаги е технологично възможно и
зависи от конкретните конструктивна дадености на сградата- етажна собственост,
то не се предвижда от нормативната уредба, свързана с проектиране и изграждане
на отоплителни инсталации, а ако бъде осъществено, в общия случай би довело до
намаление на топлоотдаването от тях.
Отказ от ползване на топлинна
енергия за сградна инсталация на отделен абонат от
сграда- етажна собственост е практически невъзможен по две причини: тъй като
топлинната енергия за сградна инсталация е по норма
вид общ разход на топлинна енергия в сграда- етажна собственост, без оглед дали
тръбите на отоплителната сградна инсталация
преминават през даден имот или не; дори в противоречие с нормата да се приеме,
че ползване на топлинна енергия от сградната
инсталация се реализира само в случаите, когато тя преминава физически през
даден имот, отказът от ползването и би бил свързан с реконструкция на
отоплителната система на сградата-етажна собственост;
Спиране на топлоподаването до
определен имот в частта му за подгряване на битова гореща вода и за отопление
на имота не води до прекратяване на топлоотдаването от сградната
инсталация на сградата, което би било нулево само в случай на прекратяване на
ползването на топлинна енергия за отопление в цялата сграда;
Доколкото всяка сграда от
топлотехническа гледна точка се разглежда като единна система, елемент от
енергийния баланс на която са топлинните загуби от топлопреминаване и
вентилация или топлинни печалби от съседни зони, при вероятни температурни
разлики между съседни имоти е налице и съответен топлообмен
между тях- т.е и в случай, когато в отделен имот от сграда –етажна собственост
изцяло е спряно топлоподаването, в него е възможно постъпването на топлинна
енергия от останалите топлоснабдени имоти в същата сграда.
/виж : проектна документация на л.254-л.255,
представена от Сдружението с молба вх.№ 18583/16.06.16г. на л.251; проектна
документация на л.260-л.292, представена от ответника по т.9 на молба
вх.№15202/16.05.16г. на л.220-л.224; протокола на л.396-л.397 от с.з. от
11.07.17г., в което не е прието постъпилото в канцеларията на съда заключение с
вх.№20735/03.07.17г.; протокола на л.418-л.420 от с.з. на 07.11.17г., в което е
оставена без уважение молба на в.л. Б. за приемане на заключението тъй, както е
изготвено, тъй като изпълнението на дадените от съда указания за преработването
му е невъзможно; молбата/жалбата на в.л. Б. на л.422-л.428; определение
№2774/21.11.17г. на л.453-л.454, свързано с приемане на изготвеното заключение,
след разглеждане жалбата на в.л. Б. от ПАС; протокола от с.з. от 27.03.18г. на
л.570-л.574; заключението на л.523-л.529/.
Или, ако се обобщят отговорите,
дадени с приетото по делото заключение на СТЕ през призмата на доводите,
развити от страните във връзка със спорните помежду им правни въпроси от
значение за изхода на спора, може да се каже, че те са опровергали твърдението
на Сдружението, щото има типове сградни инсталации в
сгради етажна- собственост, при които е технически възможно доставката на
топлинна енергия да се осъществява без доставяната топлинна енергия да
преминава задължително през всички имоти в тази сграда, тъй че да има основание
от тях да се търси плащане за доставката и, доколкото със специалните знания на
вещите лица, които са ползвани, е категорично установено, че ползването на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
не е свързано задължително с физическото преминаване на части от сградната инсталация през съответния имот, а тъй като от
топлотехническа гледна точка топлоснабдената сградата
е единна енергийна система, топлоотдаването от сградната
и инсталация би било нулево само в случай на прекратяване ползването на
топлинна енергия за отопление в цялата сграда, а не в отделен неин имот.
При така установеното по делото от
фактическа страна, съдът стигна до
извода за неоснователност на предявения от Сдружението иск, при следните
мотиви във връзка с очертани по-горе в това решение като спорни в производството
по делото между страните правни въпроси:
Сдружението за правна помощ на
потребителите със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, бул.“Марица“№93,
наричано по-долу само Сдружението, е регистрирано като юридическо лице с
нестопанска цел, с обществено полезна дейност, с предмет предоставяне на правна
помощ на потребителите за защита на индивидуалните и колективните им интереси,
включено е в списъка на квалифицираните организации в РБ, които имат правен
интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или
търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на
потребителите със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма и
е признато със заповед на Министъра на икономиката за представително сдружение
на потребителите на национално равнище за срок от три години, считано от
05.03.15г., участващо в разпределението на предвидените от бюджета на това
министерство средства за подпомагане на представителните сдружения, класирани в
процедурата за финансирането им /виж писмените доказателства на л.46-л.53 и
л.71-л.78, като тези на л.71-л.76 се
повтарят/.
Ответното дружество „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е регистриран в РБ търговец с основен предмет на дейност
производство и пренос на топлинна енергия, с първоначално наименование
„Топлофикация Пловдив“ ЕАД, който притежава лицензия за пренос на топлинна
енергия №***/****., издадена от ***** с Решение №***/***. и извършва продажба
на топлинна енергия на битови нужди на потребители в гр.***** по силата на Общи
условия, приети с Решение по т.8 от Протокол №35/04.09.07г. на СД на
„Топлофикация Пловдив“ ЕАД, одобрени с Решение №***/****. на ДКЕВР, в
качеството на доставчик на услуга от обществен интерес по смисъла на пар.1, т.66 от ДР на ЗЕ /виж писмените доказателства на
л.54, л.70, л.13-л.20/.
Съгласно тези ОУ за продажба,
количеството топлинна енергия /ТЕ/ за отопление се разпределя на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, за общите части в сградите-
етажна собственост /СЕС/ и ТЕ за отделните имоти, като количеството ТЕ,
отдадено от сградната инсталация, се определя от
търговеца, съгласно Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС и се
разпределя между отделните купувачи в сградата, пропорционално на пълния
отопляем обем на имотите по проект /виж р.VI, чл.26, ал.3, т.1 от ОУ на л.15гръб/.
За релавантния
за спора отоплителен сезон 2014г.-2015г., снабдяването с топлинна енергия в
сгради- етажни собственост се осъществява чрез присъединяване към топлопреносната мрежа на цялата сграда, а не на отделните
самостоятелни имоти, находящи се в нея, въз основа на
писмено съгласие, взето от общото събрание на етажните собственици с определено
в ЗУЕС квалифицирано мнозинство и пак по същия начин се осъществява и
прекратяване на топлоснабдавянето в такива сгради. Присъединяването,
респективно преустановяването му, се осъществява посредством присъединителен
тръбопровод и абонатна станция, на границата на собственост-последната
спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградната
инсталация в съответната сграда етажна- собственост, която инсталация, съгласно
легалното и определение, дадено от пар.1,т.3 от
Наредбата за топлоснабдяването, съставлява
съвкупността от главни вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи,
включително до отоплителните тела, и съоръжения за разпределение и доставяне на
топлинната енергия от абонатната станция до имотите на отделните клиенти.
Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост и поради това изборът как ще се извърши
разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в съответната сграда- етажна собственост, е такъв на общото събрание
на собствениците в етажната собственост или на сдружението на собствениците по
реда на ЗУЕС /чл.143 от ЗЕ/ и всеки от съсобствениците е длъжен да участва в
тежестите за общата вещ, съобразно дела си в общите части, които не могат да се
делят, независимо от нежеланието му за това /чл.41 вр.чл.38,ал.3
от ЗС/, а отказ от ползване на топлинна енергия в самостоятелни имоти, находящи се в сграда етажна собственост, е възможен само в
хипотезата на чл.153,ал.2 от ЗЕ- чрез прекратяване на топлоснабдяването
на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение,
което става също с решение на общото събрание на етажните собственици и не може
да бъде взето от отделния потребител, собственик на самостоятелен имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост.
Между дружество, лицензиран доставчик на топлинна
енергия, и клиентите му, физически лица, притежаващи и/или придобили вещно
право на собственост или на ползване върху самостоятелен имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост, е налице
договорно правоотношение по доставка на топлинна енергия при публично известни
общи условия, което възниква по силата на закона- с факта на придобиване на
вещно право на собственост или на ползване върху самостоятелен имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост /чл.153,ал.1 от
ЗЕ/, а доставката на топлинна енергия съставлява услуга от обществен интерес по
смисъла на пар.1,т.66б от ДР на ЗЕ, която
дружеството- доставчик не може да
отказва по причини, непосочени в закона, а има задължение да я осъществява.
Въпросите за противоречието между интереса на
индивидуалния потребител и колективния интерес на мнозинството от етажните
собствениците в сгради- етажна собственост, които са топлоснабдени,
не е нов в правната действителност на РБ и е бил многократно повдиган по време,
предхождащо завеждането на разглеждания колективен иск, на различни плоскости,
но все тясно свързани със спорните между страните и за настоящото дело правни
въпроси.
По искания за прогласяване на противоконституционност
на различни разпоредби от ЗЕ и ЗЕЕЕ, на различни основания по Конституцията на
РБ, са били образувани конституционни дела №№4/03г., 10/06г. и 15/09г.,
приключили съответно с постановени от Конституционния съд на РБ Решения
№№7/20.05.03г., 4/15.03.07г. и 5/22.04.10г., а поради генерирана противоречива
съдебна практика по стоящия и пред този съд спорен правен въпрос налице ли е
колизия между разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП и ако е налице кой от тях следва да се
приложи, е било образувано т.д. №2/16г. на ОСГК на ВКС, приключило с Решение
№2/25.05.17г., като:
Във всички цитирани в предходния абзац актове на
Конституционния съд на РБ, когато е искано прогласяване на противоконституционност
на основание чл.19,ал.2 от Конституцията,
Конституционният съд неотменно е застъпвал тезата, че смисълът на
защитата на потребителя, гарантирана от чл.19,ал.2 на Конституцията, не се
изчерпва с предписанието да се приеме специален закон за защита на
потребителите, защото защитата на потребителите не е проблем на един нормативен
акт, а на комплекс от правила, които да покриват всички възможни области на нарушаване на
техните права и интереси.
На фона на
това общо широко разбиране, с Решение №5/22.04.10г. на КС по к.д. №15/09г., образувано
по искането на омбудсмана на РБ да се прогласят за
противоконституционни, поради противоречието им с чл.19,ал.2 от Констиуцията на РБ, разпоредбите на чл.153,ал.1 и ал.6
от ЗЕ, след изменението на ЗЕ с ДВ
бр.82/09г., съгласно които всички собственици
и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за
потребители на топлинна енергия и като такива са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени
в приетата за целта
наредба, както и че потребителите в сграда
- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, не е намерено
противоречие между дадената от ЗЕ регламентация на описаните правоотношения и
чл.19,ал.2 от Конституцията, с решаващия мотив, че същината на
защитата, гарантирана от чл.19,ал.2 от Конституцията е да
се закрилят всички потребители на една и съща
услуга, а не те да бъдат
противопоставяни помежду им и
да се
създава привилегировано положение на отделни
или на група
потребители.
Обосновано е
с цитираното решение на Конституционния съд, че в управлението на енергийната
област намират приложение и се обединяват редица конституционни принципи - за
защита на живота и здравето на гражданите, за защита на околната среда и за
гарантиране на всички граждани и юридически лица на еднакви правни условия за
стопанска дейност, а при липсваща в момента алтернатива за удовлетворяване с
друг вид енергия нуждите на потребителите на централно топлоснабдяване,
което се осъществява на регулирани от държавен орган цени, и като се взема
предвид, че този вид енергия е важен за световната доктрина за „устойчиво
развитие на света“, както и защото снабдяването с такава има за цел създаване
на по-добър стандарт на живот на потребителите чрез постоянно, икономично и
хигиенично потребление на топлинна енергия и гореща вода за битови нужди и за
обезпечаване на приемливи климатични условия във всички помещения на сградите,
при преценка на коментираните две разпоредби от ЗЕ следва да се вземат предвид
интересите на всички граждани, потребители на доставяната услуга- както на
онези, които продължават ползването и, така и на онези, които прекратяват топлоснабдяването в имотите си, но като последните, поради
това, че разходите по топлоснабдяване на сградата
чрез отдадената от сградната интсталация
топлинна енергия са такива от общите и части, следва да носят тежестите за тях,
като се подчинят на интереса на мнозинството, който определя дали ползването на
топлинна енергия за сградата- етажна
собственост ще продължи или ще бъде преустановено, поради отказ, материализиран
със съответното взето решение на Общото събрание на етажните собственици.
Всъщност,
при разглеждане на това конституционно дело, дори Комисията за защита на
потребителите е взела становището, че при разглеждането
му следва да
се вземат предвид интересите на всички заинтересовани
граждани – и на тези, които
са потребители на топлинна енергия,
и на тези, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, а тезата за противоконституционност е била застъпена единствено от Съюза на
юристите в България с мотива, че с атакуваните
разпоредби се определя задължение за плащане на
нещо, което потребителят не желае да получава.
Подобаващо подробни и задълбочени са и мотивите на
ОСГК на ВКС в постановеното от него Решение №2/25.05.17г., с които е изследвано
развитието на правната уредба по ЗЕ по отношение доставката на топлинна
енергия, като услуга от обществен интерес, в сгради- етажна собственост, преди
и към момента на приемане на Закона за защита на потребителите, както и след
приемането му, като безпротиворечиво е следвано
разбирането, застъпено от Конституционния съд по въпросите, касаещи ползването
и плащането на доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, при
отчитане на обстоятелствата, че сградната инсталация
е обща за етажната собственост част и интересът на мнозинството, изявен в
съответната правна форма, е онзи, който в крайна сметка решава дали ползването
на топлинна енергия в сградата ще продължи или ще бъде преустановено, а не
интересът на индивидалния потребител, притежаващ или
ползващ имот в тази сграда, както и неговият отказ от ползването на топлинна
енергия, дори тогава, когато той е направен в предвидения за това срок и ред и
е достигнал до доставчика на обществената услуга.
Въпросите, след изясняване на които, според особеното
мненение на съдия С. К., изразено при постановяване
на ТР №2/25.05.17г. на ОСГК на ВКС, тълкувателното решение би следвало да се
постанови, също са намерили разрешение в хода на процеса с преюдициалното
тълкуване, дадено от СЕС по съединените за общо разглеждане дела С-718/17г. и
С-725/17г., като на въпроса допуска ли чл.27 от Директива 2011/83/ЕС национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че инидивидуално
не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, е
даден отговор, че чл.27 от Директива 2001/83/ЕС във връзка с чл.5, параграфи 1
и 5 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики следва да се
тълкува от българския национален запитващ съд в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартаменти в сгради-
етажна собственост, присъединени към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, а на въпроса относно заложеното в чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО изискване за заплащане на реално консумираното количество
топлинна енергия е даден отговора, че разпоредбата на чл.13,пар.2
от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална права
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отоплеямия обем на неговия апартамент /виж решението на
л.655-л.682/.
В подкрепа на тезата, застъпена от ответника с
отговора на исковата молба, че в случая не се касае до непоискана доставка,
защото като доставчик на услуга от обществен интерес, на колективна услуга, той
не може да откаже доставката на топлинна енергия по причини, извън предвидените
в ЗЕ, са били и отговорите, дадени през 2015г. от различни служби на
Европейската комисия на писмени запитвания и/или жалби на български граждани с
оплаквания, че Б. е нарушила разпоредбите на Директива 2011/83, съгласно които,
макар да нямат ангажиращи за този съд сила, доставчикът на топлинна енергия до
жилищни блокове- етажна собственост е правно и договорно задължен да доставя
топлинна енергия, тъй че изпълнението на това негово задължение не би могло да
се третира като „непоръчана“ доставка за индивидуалния потребител, който не е
страна по договора за такава доставка, а само член на етажната собственост, която е страна по него, и която
може като такава да го прекрати, респективно- да откаже доставката по
предвидената за това национална процедура, като правото на ЕС не урежда
процедури за вземане на решения от етажната собственост в жилищни сгради-
етажна собственост /виж разпечатките от писма на л.140-л.145/.
При тези обстоятелства, като препраща към подробните
мотиви в тази връзка, съдържащи се във вече цитираните решения на КС на РБ, без
да намира за необходимо да ги преповтаря, предвид постановеното от ОСГК на ВКС
с ТР №2/17г., че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сгради- етажна собственост, приложими са разпоредбите на ЗЕ,
а не на ЗЗП, и при разрешението, дадено с преюдициалното
тълкуване от СЕС по дела №№С-708/17г. и С-725/17г. на СЕС по обсъждания в тази
част на решението спорен въпрос, споделяйки изцяло доводите, които ответникът е
развил с отговора на исковата молба, с молба вх.№865/12.01.16г. /л.138-л.139/, при
очертаната вътрешна нормативна уредба по
ЗЕ и подзаконовите актове по приложението му, на първия спорен между страните
по делото правен въпрос- „поискана“ или „непоискана“ е доставката на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради-
етажни собственост, по отношение собствениците или ползвателите на
самостоятелни имоти, находящи се в същата сграда,
отказали се от ползването и индивидуално, съдът счита, че тази доставка не е непоискана,
тъй като индивидуален отказ от ползване на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в сгради- етажна собственост, е
невъзможен по силата на закона, а спирането на доставката и е технически
възможно само при изключване на цялата сграда или на частта от нея, ползваща
една абонатна станция, от топлопреносната мрежа.
По останалите спорни правни въпроси: е ли дадената от ЗЕ правна
регламентация в противоречие с правото на ЕС и конкретно- с разпоредбата на
чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2011г. относно правата на потребителите, която забранява доставката на
стоки, включително на централно
отопление, на потребителя, срещу заплащане, без искане от негова страна;
приложима ли е при това противоречие пряко разпоредбата на чл.27 от Директива
2011/83/ЕС в български правен ред, преди транспонирането и в него чрез
изменението на ЗЗП, обнародвано с ДВ бр.61/2014г., в сила от 25.07.14г. и
следва ли този национален съд да приложи нея при решаване на спорния казус, щом
има изрично искане в тази връзка за това; налице ли е колизия между ЗЕ и ЗЗП,
след изменението на ЗЗП с ДВ бр.61/2014г., с който в него е транспонирана
Директива 2011/83/ЕС и ако е налице такава колизия, следва ли с приоритет в
случая, при въведената от чл.62 от ЗЗП забрана на доставка на стоки, без искане
от потребителя, и освобождаването му от задължение за насрещна престация по непоискани от него доставки, като
по-благоприятна за потребителя, да се приложи тази разпоредба и въз основа
забраната по чл.68в на нелоялните търговски практики по смисъла на този закон,
ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, твърдяно от Сдружението-
да издава фактури, с които търси плащане на топилнна
енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради
етажна собственост, от физически лица, които притежават или ползват имоти в
такива сгради; относим ли е към това сравнение моментът,
към който сградите - етажна собственост, в които за отоплителен сезон
01.10.14г.-30.04.15г. са налични работещи абонатни станции, са били
присъединени към топлопреносната мрежа, настоящият
състав намери, макар и не в описаната им в този абзац поредност,
както следва:
При дадения от СЕС отговор по първия въпрос,
поставен към него по реда на преюдициалното
запитване, следва да се заключи, че искането на Сдружението за правна помощ
този съд да приложи пряко Директива 2011/83, тъй като ЗЕ и противоречи, и при
нейното пряко приложение да счете, че се касае до непоискана доставка по
смисъла на чл.27, е неоснователно, тъй като се установи, че националният закон
не противоречи на Директивата, на която Сдружението се позовава, при което няма
и никакъв смисъл този състав да се обсъжда теоретично въпроса може ли и
кога една Директива да намери пряко
приложение, макар такова да е било признато в цитираните от Сдружението в
становището му на л.101-л.105 от делото решения на СЕС, още повече, че в
конкретния казус това не би и имало значение за решаване на спора, отнесен пред
този съд, тъй като релевантен за твърдяното нарушение на ответника период е
отоплителен сезон октомври 2014г.-април 2015г., по време на който Директива 2011/83 е вече транспонирана в ЗЗП,
считано от 25.07.14г., тъй че решаващ за спора ще остане отговора на въпроса
има ли колизия между ЗЕ и ЗЗП и ако има, в полза на кой приложим ред следва да
се произнесе този състав.
По въпроса има ли колизия между ЗЕ и ЗЗП и кой от
тях е приложим в случая, този състав е обвързан от задължителното тълкуване,
дадено с ТР №2/17г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на ЗЕ, които
не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
ДР на ЗЗП- т.е. като е отречена
твърдяната от Сдружението за правна
помощ колизия и е определена като приложима регламентацията на ЗЕ, а не на тази
по ЗЗП,
считана от Сдружението за по-благоприятна за потребителя, именно поради липсата
наколизия между тези два закона.
И накрая, по отношение на времевата рамка, съдът
споделя също становището на ответника, доколкото всеки нормативен акт,
независимо от това дали общностен или национален,
регулира правоотношенията, негов предмет, обичайно с действие занапред - от
влизането му в сила, и само по изключение, когато това е изрично уредено с
неговите преходни разпоредби, действието му може да бъде отнесено и към заварени
правоотношения, възникнали преди неговото приемане и влизане в сила. Поради
това, както и защото чл.28, пар.2 от Директива
2011/83 предвижда, че разпоредбите и се прилагат за договори, сключени след
*****г., а транспонирането и, намерило израз в чл.62 от ЗЗП, е в сила от ****г.,
в случай, че друг съд достигне до извода, щото приложими за случая са не
разпоредбите на ЗЕ, а тези на ЗЗП, ищецът не би могъл да обоснове нарушение на
забраната, въведена от чл.62 от ЗЗП и защита на права на потребители на същото
основание към правоотношения, развили се преди посочената дата, на която те са
били признати от правния ред- т.е, отново ответникът е прав, когато счита, щото
от значение в случая би бил моментът на присъединяване на съответната сграда-
етажна собственост към топлопреносната мрежа, а не
ищецът, който счита, че разпоредбите на чл.62 и чл.68 от ЗЗП, след изменението
му, влязло в сила на *****г., ще са приложими за защита на колективния интерес,
който той брани, без оглед кога е станало това присъединяване.
С оглед всичко казано следва да се заключи, че
поведението на ответника, състоящо се в издаване на фактури на абонати
/клиенти/потребители/, които имат имоти в сгради- етажна собственост на
територията на гр.***** за отоплителен сезон 01.10.14г.-30.04.15г., в които е
включена и цена за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, макар те индивидуално да са се отказали от ползването на топлинна
енергия за отопление в домовете си, не съставлява упражняване на забранена от
ЗЗП нелоялна търговска практика и забранено от този закон търсене за плащане на
непоискана за доставка стока, поради което и искът за осъждането му да
преустанови същата практика в нарушение на закона, следва да бъде отхвърлен.
В частта
за разноските.
Разноски претендират ищецът и ответникът, като с
отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски не се
следват на ищеца и се следват такива само на ответника.
Ответникът претендира по приложения в с.з. от
25.08.20г. списък разноски в размер на 1149лв.- заплатени за вещи лица и
300лв.- юрисконсултско възнаграждение /виж л.828/.
Ответникът е установил в процеса реалната направа
на разноските по списъка, съставляващи заплатени депозити за вещи лица в размер
на 1149лв. /виж : л.253 -500лв.; л.577 -649лв., общо 1149лв./.
Ответникът е юридическо лице- ЕАД и е бил
представляван в процеса от юрисконсулт П. /виж пълномощно на л.90 и протоколите
от проведени с.з./, поради което, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, има право да
му бъде присъдено и претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, което, съгласно цитираната
разпоредба в редакцията и, действаща към датата на приключване на делото, не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Затова и доколкото се касае до дело по неоценяем иск и по особено производство, което не е измежду
онези по чл.27а-чл.27л от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която
препраща чл.37 от ЗПП, юрисконсултското
възнаграждение, което се следва на ответника, се определи от съда в максималния
размер от 120лв., предвид чл.23,т.4 от цитираната Наредбата, като съобрази
продължителността на спора, изключителният интерес, който представлява в
обществен план, и активното участие на ответника, чрез упълномощения негов
представител, в производството, а за разликата до търсените 300лв., като не
намери правно основание за присъждането им, съдът счете, че не могат да се
поставят в тежест на ищеца.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на Сдружение за правна помощ
на потребителите, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“Марица“ №93, представлявано от *** адв.Д.Д., за осъждане на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо
Г.Данов“№37, да преустанови извършваната от него на територията на гр.******, за
отоплителен сезон 01.10.14г.-30.04.15г., нелоялна търговска практика, която е в
нарушение на колективните интереси на потребителите, изразяваща
се в изискване за плащане на стока- топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, от портребители,
които не ползват топлофикационни услуги и не желаят да бъде доставяна такава
топлинна енергия в имотите им, не ползват топлинна енергия за отопление в
жилищата си- самостоятелни обекти в сгради- етажна собственост, или не са
поискали, или са се отказали от доставяне на топлинна енергия за отопление в
имота си, за заплащане на която топлинна енергия ответникът издава фактури и
изисква тяхното плащане от потребителите.
Осъжда Сдружение за правна помощ на потребителите, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“
№93, представлявано от *** адв.Д.Д.,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, сумата от общо 1269-хиляда
двеста шестдесет и девет лева, разноски в производството, от които : 1149лв.-
заплатени депозити за вещи лица по допуснатата по делото СТЕ и 120лв.- юрисконсултско възнаграждение, като оставя без уважение искането на ответника за разликата до претендираното за присъждане юрисконсултско
възнаграждение от 300лв.
Това решение се постанови с участието на следните
приети в процеса увредени лица, неизключени до даване ход на устните състезания
по делото, а именно: Й.Г.А., Й.Г.Г., Е.Х. К.Й., С.Я.К., Л.Л.Л., Р.П.А.,
С.А.З., Г.С.П., Е.А.З., Е.Д.Т..
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: