№ 18056
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110164195 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД
от Л. С. П., ЕГН **********, с адрес *** и от А. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес ***а против К. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
*** **********, с постоянен адрес ***, с искане да бъде постановено
решение, с което да бъдат осъдени ответниците да
премахнат загражденията и да преустановят паркирането на автомобили на
територията на собствения на ищците имот, както и всеки от ответниците да
бъде осъден да заплати на ищцата Л. С. П. сумата от 2 703 лева, а на ищцата
А. Р. Д. – сумата от 2 317 лева, обезщетение за лишаване от ползване на части
от имота, съсобствен на ищците за периода 17.10.2019 г. – 17.10.2024 г.
Претендира се и законна лихва, считано от датата на подаване на молба за
обезпечение на бъдещ иск.
Ищците твърдят, че са собственици на идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.203.291, в който е построена двусекционна жилищна
сграда, като Л. С. П. е собственик на 7/30 идеални части от 242/752 идеални
части от целия урегулиран поземлен имот, по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 118, том II, рег. № 3832, дело № 142
от 2016 г. на нотариус Ваня Кайтазка, район на действие СРС. Ищцата А. Р. Д.
се твърди да е собственик на 6/30 идеални части от 242/752 идеални части от
целия урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, по силата
на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 3382,
дело № 38 от 2016 г. на нотариус Евгения Петрова, район на действие СРС.
Сочи се, че ищците не могат да упражняват в пълен обем правото си на
собственост, тъй като ответниците им създавали пречки, паркирайки
автомобилите си върху незастроената част от имот с идентификатор
68134.203.291, без да притежават право на собственост върху същата. Твърди
се, че ответниците притежавали единствено самостоятелни обекти, идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, но
1
не и право на собственост върху незастроената част от поземления имот.
Посочва се, че ответниците неоснователно ограничавали достъпа на ищците
до процесния имот чрез ограждане на незастроената част от имота с метална
ограда и метална врата, която заключвали с катинар с цел паркиране на
автомобилите си, считано от 2016 г. до настоящия момент. За да осигурят
ползване на собствените си идеални части от процесния имот, ищците
поставили през 2024 г. кабели за монтиране на постамент за поставяне на
бариера, камери за видеонаблюдение за ограничаване на достъпа до имота. На
12.08.2024 г. ответниците предприели действия по изрязване с флекс на
кабелите, необходими за горепосочените съоръжения; на 15.08.2024 г.
ответниците предприели действия по изрязване на основни захранващи
електрически и оптични кабели, които служели за функциониране на
камерите, като ищците установили, че една камера липсва, както и че били
премахнати поставени указателни табели за частна собственост и
видеонаблюдение. Няколко дни по-късно, съседите на ищците уведомили
последните, че ответниците продължавали да доизрязват следите от металните
анкери. Отделно от това, ответниците заградили с метална врата идеалната
част от имота /частна собственост/, която се заключвала с катинар, който се
отключвал само от ответниците. Предвид неоснователното въздействие върху
имота, ответниците дължали обезщетение за лишаване от ползване на имота,
определяемо на база средната пазарна наемна цена за използваната за
паркиране част. Посочва се, че ответниците ползвали цялото място, в което
можели да се паркират осем автомобила при пазарна цена за паркомясто за
един месец в посочения район – в размер на 150 лева. За процесния период
/17.10.2019 г. – 17.10.2024 г./ - 60 месеца, обезщетението възлизало на сумата
от 72 000 лева, като с оглед притежаваните от ищците идеални части, на Л. С.
П. се следвала сума от 2 703 лева, дължима от всеки от ответниците, а на А. Р.
Д. – 2 317 лева, дължима от всеки от ответниците.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да
бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Съдът приема,че следва да бъдат допуснати като веществени
доказателства представени снимки.
Основателно се явява искането за допускане събиране на гласни
доказателства при съобразяване вида на предявените искове и подлежащите
на доказване факти,но съдът намира,че следва да бъдат допуснати двама
свидетели при съобразяване разпоредбата на чл.159,ал.2 от ГПК.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника Е.
С. Н., който твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Оспорват се
и по размер. Ответникът счита, че за ищците липсва правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради това, че видно от твърденията им,
притежавали само идеални части от имота, отделно, в исковата молба
липсвали твърдения да е било налице решение за разпределение ползването на
2
процесната част от имота, както и с оглед на това, че искът по чл. 109 от ЗС е
неприложим в случаите, в които се твърди цялостно отнемане на фактическа
власт върху имота, както твърдяли ищците. Поддържа се, че относно
действията на ответниците, изразяващи се в премахване на ограничители за
паркиране, на табели и на камери за видеонаблюдение, също не може да се
получи защита чрез така предявените искове, тъй като действията били
извършени в минал момент. Сочи се, че не било ясно каква е притежаваната
идеална част от незастроената част от имота от всяка от ищците, тъй като не
било конкретизирано и каква е частта от дворното място, което не е
предназначено да обслужва жилищната сграда, съответно наземните гаражи
към нея. На следващо място се сочи, че доколкото идеалните части не са
обособени с граници, то ищците не притежават конкретна част от двора, за да
се достигне евентуално до накърняване на правата им. Твърди се, че
процесното място представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС,
като единствената незастроена част от урегулирания поземлен имот служела
като подход за наземните /партерни/ гаражи, като достъпът до тях се
осъществявал от самото дворно място, което съвпадало със сервитутната зона,
необходима за нормалното обслужване и експлоатация на сградата, т.е. не се
дължи обезщетение за ползване. Допълва, че незастроената част от парцела
представлявала покрив на подземните гаражи, мазетата, асансьорната шахта,
вентилационното помещение, абонатната станция, трафопоста и машинното
помещение, т.е. представлявала обща част по естеството си, съответно
принадлежаща на всички етажни собственици. По съществото на спора,
ответникът Н. твърди, че видно от приложени нотариални покани от ищците
през април 2024 г., същите твърдели, че всички етажни собственици
нарушавали правото им на собственост, като били цитирани редица
автомобили, сред които не бил такъв, който се притежава от ответника Н.. В
тази връзка се оспорва ответникът да е паркирал непрекъснато различни
автомобили в незастроената част на имота, считано от 2016 г. до момента и
съответно по този начин да е възпрепятствал правата на ищците. Оспорва се
също ответникът да е поставял ограда, метална врата и др. в имота, както и да
е демонтирал, изрязвал с флекс или по друг начин монтираните от ищците
кабели, бариери, камери и т.н. Посочва, че към момента на придобиване
правото му на собственост върху обект в сградата, вече е била поставена
метална врата, за която всички етажни собственици притежавали ключ, а към
момента вратата не се заключвала. Твърди се също, че посочените от ищците
кабели, бариери, камери и др., били разположени върху стените и оградата на
сградата, т.е. върху общи части, както и че на 14.08.2024 . и на 30.08.2024 г.,
ОС на ЕС е гласувало за премахването им, тъй като се препятствал достъпът
до части от вътрешния двор, който бил обща част и служел за захождане и
маневриране към наземните гаражи в сградата. Излага съображения относно
неправомерните действия на ищците, изразяващи се в поставяне на
съответните съоръжения и на камери за видеонаблюдение. Сочи се също, че
ищците не са възпрепятствани да упражняват правото си на собственост, тъй
3
като същите паркирали автомобилите си в свободната част на дворното място.
Оспорва се претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД, с твърдения, че не е
възпрепятствал ищците да ползват процесната част от имота за исковия
период, както и че е паркирал само доколкото обслужва имота си. Позовава се
на липса на разпределение на ползването на имота върху незастроената част.
Счита, че не са налице доказателства, установяващи възможност да се
паркират осем автомобила, оспорва размера на претенцията, твърди, че липсва
обогатяване. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност, като счита,
че приложимата такава е тригодишната давност относно вземания от наем.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за забава.
Претендира разноски.
С писмения отговор са представени писмени доказателства, които
следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна.
Съдът приема,че представените снимки следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
Основателно се явява искането на ответника Н. за допускане на съдебно
техническа експертиза по поставените въпроси в писмения отговор,при
депозит от 600 ( шестстотин ) лева,вносими от ответника в едноседмичен срок
от съобщението,за което да бъде представена вносна бележка.
Основателно се явява искането на ответника Н. за допускане на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
посочените в искането факти.
В срока за подаване на отговор, такъв е постъпил и от ответника К. Г. Д.,
с твърдения за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди се, че
ищците притежават само идеални части от поземлен имот, т.е. липсва годен
обект за защита. Посочва, че относно действията на ответниците, изразяващи
се в премахване на ограничители за паркиране, на табели и на камери за
видеонаблюдение, също не може да се получи защита чрез така предявените
искове, тъй като действията били извършени в минал момент. Счита, че не е
налице обособена част от дворното място, собствена на ищците и в този
смисъл да е налице възпрепятстване на ползването. Поддържа, че
незастроената част от дворното място представлява обща част по
предназначение, а същевременно представлява и покривна плоча на
подземния гараж, явяваща се достъп до гаражите. Твърди, че дворното място
съвпадало със сервитутната зона, необходима за нормалното обслужване и
експлоатация на сградата, т.е. не се дължи обезщетение за ползване.
Същевременно се сочи, че сутеренният етаж на сградата обхващал целия
поземлен имот с идентификатор 68134.203.291, респ. цялото пространство във
вътрешния двор имало характер на суперфициарно, т.е. не била налице
свободна площ. Оспорва се ответникът Д. да е възпрепятствал ищците да
упражняват правото си на собственост, като твърди, че същите разполагат с
достъп до имота и паркират автомобилите си в него, а ответникът инцидентно
4
е паркирал автомобила си в процесното дворно място, като дори да е
извършил неоснователни действия, същите не са създали пречки на ищците.
На следващо място, ответникът оспорва да е заградил с метална врата идеална
част от имота, тъй като на първо място не било възможно заграждане на
идеална част, а отделно от това, метална врата е съществувала отдавна, като
същата не се заключвала. Оспорва се ответникът да е премахвал
ограничителни съоръжения, табели, камери за видеонаблюдение. Излага
съображения относно неправомерните действия на ищците, изразяващи се в
поставяне на съответните съоръжения и на камери за видеонаблюдение.
Посочва се, че ищците не биха могли да ползват постоянно паркинга за осем
места, тъй като биха възпрепятствали достъпа до гаражите, а от друга страна
не било налице решение на ЕС за разпределение на ползването на
паркоместата. По изложените съображения, оспорва и иска по чл. 59 ЗЗД,
включително по размер. Въвежда възражение за настъпила погасителна
давност за вземанията за времето преди 17.10.2021 г., позовавайки се на
приложението на кратката тригодишна давност. Моли за прекратяване на
производството, съответно за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С писмения отговор са представени писмени доказателства, които
следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна.
Съдът счита,че следва да бъдат допуснати двама свидетели по искане на
ответника Д. при режим на довеждане в първото съдебно заседание.
По възраженията за недопустимост на производството следва да се
посочи, че осъдителните искове поначало са допустими, с оглед наличието на
твърдения в исковата молба за неудовлетворени притезания. Отделно от това,
преценката за действията на ответник при предявен иск за собственост, както
и при такъв по чл. 109 ЗС, е въпрос по същество на спора.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК
ищците следва да докажат, че са собственици на недвижим имот, да докажат,
че има пречка за нормалното ползване на имота вследствие действия или
бездействия на ответника, да докажат, че са им причинени вреди. В тежест на
ответниците е възложено да докажат, че са налице обстоятелства, изключващи
отговорността им. По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, ищците следва
да докажат, че са се обеднили, а ответниците са се обогатили като
обедняването и обогатяването произтичат от едно и също основание.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на всяка от страните
при режим на довеждане в първото съдебно заседание,както е указано в
обстоятелствената част на определението.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
както са формулирани в обстоятелствената част на настоящото определение,
при депозит в размер от 600 ( шестстотин ) лева, вносим от ответника Н. в
едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение, за което да
бъде представена вносна бележка.
Делото да бъде докладвано в закрито заседание за определяне на вещо
лице след представяне на доказателства,че депозит е внесен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.06.2025 г.от 10,45 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да
им бъде изпратен препис от определението, а на ищците - и от писмените
отговори.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6