Р Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр.
Провадия, 03.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Нели Странджева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1210 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от Ю.Х.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***.
В
исковата молба ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в землището на с.Л., местност „***“, а именно: Пасище, Мера,
с площ 4.172 дка, съставляващ имот с идентификатор № 44294.13.38, при граници
имоти с идентификатори No 44294.13.39, 44294.13.37, 44294.13.36, 44294.13.33,
44294.13.21, 44294.13.35, 44294.10.93.
Ищецът
твърди, че имота е закупен от баща му и той лично го владеел от 1980г.. Твърди
че, никой не оспорвал правото му на собственост. В имота имало изградена лека
постройка, която ищецът използвал за почивка, когато работел на нивата.
През
2019г., когато ищецът подавал документи в община Дългопол за скица, установил,
че земята му била, определена като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.
Иска
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че той е собственик на
процесния имот въз основа на придобивна давност.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по
делото.
В него той излага, че
исковата молба е допустима, но неоснователна.
Твърди, че дори ищеца да
е упражнявал фактическа власт върху имота не може да го придобие по давност
предвид установената в закона забрана за приодбиване на имоти частна държавна и
общинска собственост.
Твърди, че за процесния
имот е съставен АОС No 1299/01.08.2005г. на основание чл.25 ЗСПЗЗ и той е общинска
собственост, тъй като разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ е частна хипотеза на
разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Твърди се, че не могат да се придобиват по давност имоти частна държавна и
общинска собственост в периода след 1951г. – 1990г., за периода 1990г. до
1996г. вещ държавна или общинска собственост, а от 01.06.1996г. вещ публична
държавна или общинска собственост на основание чл.86 ЗС. Имоти частна държавна или общинска собственост
могат да се придобиват по давност, но с пар.1 от ЗИД на ЗС тази давност е спряна
считано от 01.06.2006г. до 31.12.2014г.. В случая била приложима и разпоредбата
на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ и тази на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, според последната се
заличавало действието на изтекла погасителна давност по отношение на имоти
възстановени по реда на ЗСПЗЗ и от 22.11.1997г. започвала да тече нова давност.
Твърди се, че изтеклата в полза на ищеца давност за периода 01.06.1996г. –
22.11.1997г. е заличена и от 22.11.1997г. е започнала да тече нова давност,
която не била изтекла към настоящ момент, поради наложения мораториум за
придобиване по давност на недвижими имоти държавна и общинска собственост.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде
уважен, ответникът – Община Дългопол, чрез процесуалния си представител пледира
за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните
по делото писмени доказателства: Скица от 26.01.2017
г.; Скица на поземлен имот № 15-879311-30.09.2019 г.; Писмо до кмета на община
Дългопол с изх. № 0600-828/04.03.2009 г.; Заповед № РД-09-22/29.01.2009 г.;
Протоколно решение № 2, одобрено със заповед № РД-09-22/29.01.2009 г.; Протокол
№ 69 от заседание на общински съвет – Дългопол от 27.03.2015 г. се установява, че процесния
имот представлява пасище, находящо се в землището на с.Л., местност „***“, с
площ 4.172 дка, съставляващ имот с идентификатор № 44294.13.38, при граници
имоти с идентификатори No 44294.13.39, 44294.13.37, 44294.13.36, 44294.13.33,
44294.13.21, 44294.13.35, 44294.10.93.
Съобразно скицата имота се води такъв по чл.19 ЗСПЗЗ.
Със
Заповед № РД 09-22/29.01.2009г. на Директора на ОДЗ Варна е одобрено протоколно
решение №2/26.01.2009г. на комисия назначена по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което
процесния имот е определен като такъв по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Съобразно
Протокол №69/27.03.2015г. на общински съвет гр.Дългопол процесния имот като
собственост на община Дългопол е определен като такъв, който може да се отдаде
под наем.
С Акт № 1299 за частна общинска собственост от 01.08.2005 г.
процесния имот е актуван като частна собственост на община Дългопол на
основание чл.25 ЗСПЗЗ.
От показанията на св.Х. Ю.
– сестра на ищеца, които съда кредитира като обективни и непротиворечащи си
едно с друго се установява, че процесния имот е собственост на семейството на
ищеца още от както са били малки, имота са ползвали като са сеели тютюн,
царевица, брали са сливи за ракия, когато ищеца и сестра му са били малки баща
им сеел имота, след това ищеца. В имота има постройка направена от ищеца и
чешма. Никой не е оспорвал правото на собственост на ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е установителен
иск за собственост с правно основание с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в негова полза
придобивна давност през периода 1980г. – 26.08.2019г..
За основателност на иска
ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, а
именно че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот
– факта на владението на процесния имот, периода на владението, намерението за
своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и
непрекъснато и че в периода 1980г. – 26.08.2019г..
Ответникът следва да
докаже, забраната за придобиване на процесния имот по давност, поради факта, че той
е общинска собственост на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Основание за
придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение
на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен. От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че имота бил определен като земя по
чл.19 ЗСПЗЗ и се стопанисва от община Дългопол. Според чл.19 ЗСПЗЗ земите
останали след възстановяване на правата на собствениците се стопанисват от
общините, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и на картата за съществуващи
и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Според
събраните доказателства по делото процесния имот е бил определен за такъв по
чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, но по делото няма представени доказателства дали са
настъпили останалите изисквания за придобиване от ответника собствеността върху
спорния имот на основание чл.19 ЗСПЗЗ.
С Акт № 1299 за
общинска собственост частна от 01.08.2005 г. процесния имот е актуван като
частна собственост на община Дългопол на основание чл.25 ЗСПЗЗ, според който земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. Актът за общинска собственост няма правопораждащ ефект, а само констативно действие, с което се
обективира правото на собственост на общината върху конкретния имот. Актът не е
материалноправно основание за съществуването на това право. Всеки правен
субект, който претендира, че е собственик на имот, по отношение на който има
издаден АОС, може по общия исков ред да поиска от съда установяване на това
свое право както е и в случая. Имотът не съставлява частна
общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19,
ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след
възстановяване правата на
собствениците.
От разпитания
по делото свидетел безспорно се установи, че процесният имот е владян от
ответника през твърдения от него период, като той го е сял, направил си е
постройка. Владението е било явно, необезпокоявано и непрекъснато и е
продължило повече от 10 години.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответната страна, че процесния имот не може да
бъде придобит по давност поради наличие на законови забрани затова. По делото
няма представени доказателства, според които процесния имот да е бил публична
държавна или общинска собственост, поради това забраните за придобиването му по
давност посочени в чл.86 от ЗС, по чл.29 от ЗСГ (отм.), както и спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗД на ЗС ДВ, бр. 46,
бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007г. са неприложими. Процесния имот е бил придобит от
ищеца още преди определянето му като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.
Съобразно
гореизложеното съдът намира, че предявения иска следва да бъде уважен.
Ищецът има
право на присъждане на сторените по делото разноски, но такова искане не е
направено, поради което съда не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от така изложените
съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Дългопол, с адрес гр.Дългопол,
ул.“Г.Димитров“ № 105, че
Ю.Х.Ю. с ЕГН **********, с адрес *** е собственик на поземлен имот, находящ се
в землището на с.Л., местност „***“, представляващ Пасище, Мера, с площ 4.172
дка, съставляващ имот с идентификатор № 44294.13.38, при граници имоти с
идентификатори No 44294.13.39, 44294.13.37, 44294.13.36, 44294.13.33,
44294.13.21, 44294.13.35, 44294.10.93, придобит
въз основа на давностно владение,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………