МОТИВИ
към
решение по АНД № 6001/2015г.
по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 15.09.2015г.
срещу К.Д.К. – роден на ***г***, *, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи като ***, ЕГН **********, за
това, че на 15.09.2015г. около 4.30 часа в гр. Пловдив, в Спешен център на УМБАЛ
„Св. Георги” на бул. „Пещерско шосе” № 66,
на публично място, пред повече хора е извършил непристойна проява, - държал се е грубо и е отправял псувни,
обиди и закани спрямо *** на „Алфа СОТ”, изпълняващи служебните си задължения, като
по време на тези си действия К. крещял и ръкомахал с ръце, което
поведение свидетелите Б. и К. възприели като оскърбително отношение, както и
непристойно поведение на публично място към гражданите и обществеността, с
което се нарушава обществения ред и спокойствието, но поради по-ниската степен
на обществена опасност деянието не представлява престъпление по смисъла на чл.325
от НК.
Нарушителят
К.Д.К. се явява в съдебно заседание. Заявява, че не отрича описаната в акта
фактическа обстановка, действително си разменил псувни с ***, но твърди, че той
е бил удрян от последните които са реагирали крайно. Предлага да му бъда
наложено по-лекото предвидено от закона наказание, а именно – глоба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
К.Д.К. е роден на ***г***, *, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, работи като ***, ЕГН **********.
На 15.09.2015г.
около 4.30 часа в гр. Пловдив, в Спешен център на УМБАЛ „Св. Георги”, находя се
на бул. „Пещерско шосе” № 66, влезли четири лица от мъжки пол, на възраст около
тридесет години, сред които и нарушителят К.Д.К.. Същите били посрещнати
от охраната на спешния център, а именно - С. К., С. Б. и М. Б., служители на
„Алфа СОТ“, които ги насочили към рецепцията. На последната в момента не
присъствала съответната служителка, което обстоятелство мотивирало нарушителя К.
да удари с ръка по плота на рецепцията и да започне да крещи и псува с думите „***,
да ви ***“. След като служителят С. К. отправил предупреждение към К. да спазва
реда в болничното заведение, то последният заплашил *** с думите „ти знаеш ли
си ЕГН-то или искаш аз да ти го прочета“. След тези си действия, нарушителят К.,
заедно с останалите неустановени по делото лице, се отправил към горните етажи
на лечебното заведение, където били кабинетите за спешна помощ, а тримата
намиращи се на мястото *** сигнализирали за необходимост от помощ на други
служители на „Алфа СОТ“. На място пристигнали и *** Х. Б. и И. Т., които заедно
с К., Б. и Б. се отправили към горния етаж, където отново били посрещнати в
викове и псувни от нарушителя К., който отправил към тях думите – „Още ли има,
да идват. Елате бе ***. Ти бе жълтур. Ела на стадиона, ще ви изтрепя всичките.
Кви сте вие бе, ***“, като през цялото време ръкомахал с ръце и приканвал ***
към себе си. Същите реплики и поведение били непосредствено възприети от
намиращите се на мястот *** К., Б., Б., Б. и Т. Последното наложило
задържането на К. от *** на „Алфа СОТ“ и предаването му на пристигналите в
последствие на мястото служители на Второ РУ „Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от цялата
доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от С. К., С. Б., Х. Б. и И.
Т., докладни записки на *** при Второ РУ „Полиция“ при ОД МВР – Пловдив, както
и частично от обясненията на нарушителя К.
Свидетелите
С. К., С. Б. – *** при „Алфа СОТ“ в писмените си обяснения подробно описват
действията на нарушителя К., включително държането му при влизането в Спешен
център на УМБАЛ „Св. Георги”, находя се на бул. „Пещерско шосе” № 66,
агресивното му поведение, отправените псувни и закани към последните ***, както
и същото му държане на втория етаж на спешния център, след пристигането и на
останалите служители на охранителното дружество. От същите писмени обяснения се
установява поведението нарушителя К. във връзка с възприетата от съда
фактическа обстановка.
Свидетелите
Х. Б. и И. Т. – също служители на „Алфа СОТ“ също описват установените от тях
след пристигането им действия на нарушителя К., включително отправените псувни
и закани, отказът му да напусне обекта, агресивното му поведение, наложило
неговото задържане. От същите писмени обяснения се установява
поведението нарушителя К. във връзка с възприетата от съда фактическа
обстановка.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка напълно се подкрепя и от обясненията нарушителя
К., който заявява, че не отрича описаната, че действително е отправял псувни
към ***, но твърди, че същите реагирали крайно и му нанесли удари, които
обстоятелства, сами по себе си нямат отношение към действията на К. преди
неговото задържане, а процедурата по последното не подлежи на изследване в хода
на настоящото производство.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
прие, че с действията си нарушителят К.Д.К. и роден на ***г***, *, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи като ***, ЕГН **********,
е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1,
ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на 15.09.2015г. около 4.30 часа в гр.
Пловдив на бул. „Пещерско шосе” № 66, в Спешен център на УМБАЛ „Св. Георги”, е
извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на псувни, обиди, закани
и грубо държание спрямо *** на „Алфа СОТ”, изпълняващи служебните си
задължения, която проява е била извършена на публично място и пред повече хора,
и с която К. е нарушил обществения ред и спокойствието, но поради по-ниската
степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по смисъла
на чл. 325 от НК.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като К. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае, че с отправянето на псувни и закани към *** в спешен център на УМБАЛ „Св.
Георги” е нарушавал реда в същото лечебно заведение и съответно – обществения
ред и спокойствието.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен конфликт или дори познанство между нарушителя К. от една страна
и *** К., Б., Б., Б. и Т. – от друга, което да мотивира К. за извършване на
така възприетите от съда действия. Напротив, установява се, че мотива на
нарушителя К. е именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане
на установения ред, както в частност в лечебното заведение, така и в обществото
като цяло.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за отправяне на псувни, обиди и закани на обществено място, които обаче, с
оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират извод за засягане
на обществения ред в тежка степен, съответстваща на понятието за престъпление
по смисъла на чл.9 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът взе предвид
обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която се
характеризира с умерен интензитет, намираща израз в поведение, съчетаващо псувни,
обиди, агресивно поведение и отправяне на закани в лечебно заведение за спешна
помощ, както и към служители, при и по повод изпълнение на служебните им
задължения. От друга страна следва да се отчетат и смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно - обстоятелството, че се за деяние, изразяващо се в отправяне
на словесни изрази, които не са прераснали във действия на физическо
посегателство от страна на нарушителя срещу друг субект, което от своя страна
налага заключение за една относително по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Следва да се имат предвид и данните относно личността на дееца –
макар същият да е осъждан, то последното е било за деяния по чл.343б от НК,
няма данни за други деяния, за които да е прилаган реда на УБДХ. От последното не
се налага заключение за устойчива склонност на дееца да изразява явно
неуважение към обществото, а по-скоро за инцидентно деяние. С оглед на това
съдът счита, че от двете алтернативно предвидени наказания, задържането в
структурно звено на МВР би било прекомерно тежко наказание за настоящото
нарушение, макар същото да е осъществено спрямо полицейски служители. Ето защо
съдът намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“,
ориентирано към средния размер, предвиден от законодателя , като счита сумата
от 300 лева за съответстваща на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че така определеното по
вид и размер наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на
нарушението, личността на нарушителя и характера на обществените интереси,
които са накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред и
спокойствие.
По изложените мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.