Р Е Ш Е Н И Е
№ R-1556 30.11.2009 година град Бургас
Бургаският районен съд, трети граждански
състав
На седемнадесети ноември, две хиляди и девета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Н.Т.
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7055
по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на З.Г.Г.
с ЕГН **********,***, ул. „Ружа” № 10 за издаване на заповед за защита срещу
осъществено спрямо нея домашно насилие на 10.10.2009 г. от съпругът й Е.Т.Г. с
ЕГН **********,***, ул. „Ружа” № 43. Моли се за постановяването на следната
мярка за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие.
В съдебно заседание молителката не се явява
и не изпраща представител.
Ответната страна излага становище за
неоснователност на молбата, поради което моли за нейното отхвърляне.
Бургаският районен съд, като взе предвид
постъпилата молба, изложените в нея доводи, становището на ответната страна,
събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, ал. 1
във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
Същата съдържа законно определените в чл. 9 от закона реквизити и е подадена в
законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 от него, поради което е процесуално
допустима.
По
делото не се спори, а и това се установява от представеният акт за сключване на
граждански брак, че страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на
27.11.2001 г. в Пеаниа в Република Гърция. Не се спори също така, че ответникът
е гръцки гражданин и не владее български език.
Твърди се, че молителката работела в
Република Гърция, където се запознала и омъжила за ответника по молбата –
гръцки гражданин, след което се установили да живеят в България. Сочи се за
съществуването на проблеми в семейството по повод изневерите на съпруга и
скандали по повод на битови проблеми и назначителни неща, като в крайна сметка
молителката била изгонена от семейното жилище и към настоящия момент не живеела
там. На 10.10.2009 г. направила опит да се върне в него, но съпругът й не й
отключил, като я нарекъл „уличница” и я заплашил, че ще си вземе пушката и ще я
„утрепе” в присъствието на сина й и полицаи от ІІ-ро РПУ. За случая била
подадена жалба от молителката до РПУ-то. Доказателства за това и твърдение към
молбата не са приложени.
В
подкрепа на твърденията си ищцата е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от
закона. Други доказателства за установяването на изложеното в молбата й същата
не е ангажирала.
По делото ответната страна е ангажирала и
гласни доказателства. От показанията на свидетелката Вангелова, съседка на
страните, се установява, че един ден по молба на ответника свидетелката отишла
до дома им за да му превежда. Когато отишла
на място заварила ищцата, двамата й сина и полицаи от ІІ-ро РПУ. Станало ясно,
че З. иска да се прибере в дома си, но съпругът й не я пущал. Свидетелката е
категорична, че ответникът не е обиждал съпругата си, а само е заявил, че без
знанието на прокурор няма да я допусне в дома; думи като „уличница” и закани за
убийство не са изричани от него. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката, тъй като същите изхождат от лице, което е незаинтересовано от
изхода по делото и е пряк очевидец на случилото се межуд съпрузите.
От
показанията на свидетелката Маринова пък се установява добрите отношения между
съпрузите през месеците май и юни, 2009 г. когато са живели под наем при нея.
Тогава по молба на ответника сменили бравата на стаята му, което предизвикало
гняв у съпругата му, тъй като няма да може да взема от парите му. Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН
дефинира като домашно насилие всеки акт на физическо или психическо насилие,
както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот.
Представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от закона има самостоятелна
доказателствена стойност. От нея по категоричен начин се установява изложената в
молбата фактическа обстановка. Налице са данни по делото за съществуването на
висящ бракоразводен процес между страните, което е индиция за влошените им
отношения. От събраните обаче по делото гласни доказателства се обори
изложеното в молбата, тъй като свидетелката –очевидец е категорична, че
ответникът нито е обиждал съпругата си, нито се е заканвал да й стори нещо.
Ето защо съдът намира, че остана недоказано
извършването на домашно насилие от Е.Т.Г. спрямо съпругата му З.Г.. Не се
установи извършването нито на физическо, нито на психическо насилие от страна
на съпруга. Проблемите в семейството, разделното живеене на съпрузите и отказът
на съпруга да допусне съпругата в семейното
жилище не са акт на домашно насилие.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че
молбата следва да бъде отхвърлена.
При това положение основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски и
следва да бъде осъдена ищцата да му заплати сумата от 270 лв.
Следва на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН същата
да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в
размер на 25 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля молбата на З.Г.Г. с ЕГН **********,***,
ул. „Ружа” № 10 за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея
домашно насилие на 10.10.2009 г. от съпругът й Е.Т.Г. с ЕГН **********,***, ул.
„Ружа” № 43.
Осъжда З.Г.Г.
с ЕГН **********,***, ул. „Ружа” № 10 да
заплати на Е.Т.Г. с ЕГН **********,***, ул. „Ружа” № 43 сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет
лева/, представляваща направените по делото разноски.
Осъжда З.Г.Г.
с ЕГН **********,***, ул. „Ружа” № 10 да
заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: