Р Е Ш Е
Н И Е
№І-62
12.06.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 625
по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на А.А.С.
от ***,
против Решение № 48/25.02.2019г. ,постановено по гр.д.№ 855/2018г. по описа на
РС-Бургас, с което е прието за установено спрямо ответницата-въззивница, че
ищцовото дружество има парични вземания,обективирани в Заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ 760/2018г. по описа на РС-Айтос; присъдени са разноски в
полза на ищеца.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконно и немотивирано.; въззивницата нямала никакви
договорни отношения с ищцовото дружество; ако дълга й е бил изкупен от
колекторска фирма, тя не била уведомена за това-липсвал по делото и договор за
цесия,с който въззивницата да е уведомена за цесията.Освен това за лихвите и
таксите въззивницата направила възражение за давност, но районният съд не се произнесъл по това възражение.Моли се
отмяна на решението.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззивницата А.А.С. не се явява и не се представлява.
Постъпил е
писмен отговор по жалбата, в който въззиваемото дружество заявява становище за
неоснователност на същата и моли потвърждаване на решението.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание представител на въззиваемото дружество не се
явява.
Предявени са искове
с правно основание чл.422 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.При разглеждане по същество на
въззивната жалба намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред
РС-Айтос е образувано по искова молба на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД против А.А.С. с искане за постановяване на решение, с което
съдът да приеме за установено съществуването на парични вземания,обективирани в
заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.д.№ 760/2018г. по описа на РС-Айтос, а
именно: главница от 674,82 лева; 21,92 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.03.2015г. до 05.02.2016г.; 230,92 лева лихва за забава за периода
от 06.03.2015г. до 07.08.2018г., както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, и от
представените с нея писмени доказателства
и приложено ч.гр.д.№ 760/2018г. на АРС се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответницата С. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № CREX-11132365
в размер на 1100 лева /л.9 от делото на РС-Айтос/, който следвало да се изплаща
на 12 месечни погасителни вноски от по 116,12 лева всяка погасителна вноска по
погасителен план, обективиран в договора , като общата вноска на плащанията / с
първоначалната вноска/ е 1443,46 лева; годишен процент на разходите- 44,53 % и
лихвен процент 39,86%;в „УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА“ са описани условията по
начисляване на лихва за забава.
В исковата молба се твърди и от
представени с нея писмени доказателства се установява, че с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г./л.15-21 от делото на АРС/ и потвърждение за извършена цесия на вземания
на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД е
извършена цесия на всички вземания,цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД на „Фроннтекс Интернешънъл“ ЕАД съгласно договора и приложение №1 към него,
в което приложение под № 39 е отразен
кредита на ответницата-въззивница по делото.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесното притезание в договора за
цесия е в достатъчна степен
индивидуализирано- посочен е номера на договора за кредит CREX 11132365, името и адреса на длъжника,
главницата от 674,82 лева,лихва от 21,92 лева и неустойка от 85,25 лева към
10.01.2017г.
Страните по договора за цесия са
уговорили “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжниците по сключените с тях
договори за кредит за своя сметка, но
от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за извършеното прехвърляне на
вземане. На лист 5 от делото на РС-Айтос се съдържа изготвено уведомление до А.А.
за извършено прехвърляне на вземане/цесия/,което съставлява приложение към
исковата молба ,а в същото се съдържа изрично искане до съда за връчване на това уведомление на
ответницата, заедно с останалите преписи от доказателствата.
При това положение и съобразявайки практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК/Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Бонка Йонкова; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова/-че поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК.
На
следващо място следва да се посочи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора за потребителски кредит,което е заявено изрично в с.з. пред РС-Айтос
от ответницата А.С.- виж протокол от с.з. на 24.01.2019г. С изпълнението на
задължението на кредитора е възникнало и функционално свързаното насрещно
задължение на длъжника, да заплаща анюитетните вноски, съобразно уговорения
погасителен план. Така посоченото задължение е останало нереализирано от
длъжника.
Следва
да се изтъкне, че основанието, на което се базира настоящата претенция на
кредитора, не е предсрочна изискуемост на сумите по процесния договор, а
настъпването на падежа на всички, дължими по договора анюитетни вноски. В тази
насока, в исковата молба ясно е посочено, че " ответникът е трябвало да
изплати целия кредит на 05.02.2016г.,с което става изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение-главницата, която е дължима ведно със законната
лихва за забава.“
По
отношение на възражението за погасителна давност,заявено от
ответницата-въззивница в писмения й отговор пред районния съд настоящата
въззивна инстанция намира следното:
Задълженията
по договора за потребителски кредит, макар и разсрочени във времето, не
представляват периодични такива. Касае за едно единно вземане, като кредиторът
се е съгласил да получава изпълнение на части.
Именно предвид
това, за отделните анюитети, включени в погасителния план не тече самостоятелен
давностен срок. Същият е петгодишен, а не тригодишен и се брои от падежа на
последната вноска по погасителния план.По тази причина главницата не е погасена по давност, тъй като
от 05.02.2016г. до датата на подаване на заявлението на 23.08.2018г. не са
изминали пет години и сумата в размер на 674,82 лева главница по процесния
договор е изцяло дължима.
По
отношение на акцесорните вземания обаче давността е тригодишна. Съобразно това
и доколкото падежът на последното акцесорно вземане за възнаградителна лихва е
настъпил на 05.02.2016г., а заповедта по чл. 410 ГПК е входирана на 23.08.2018г., то
безспорно не е изминал изискуемия от закона тригодишен давностен срок, поради
което е неоснователно възражението на ответницата в тази насока.
По изложените съображения
първоинстанционното решение следва да се потвърди, макар и по мотиви, различни
от тези в обжалваното решение.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
48/25.02.2019г., постановено по гр.д.№ 855/2018г. по описа на РС-Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.