Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от "Топалов транспорт" ООД- [населено място] срещу решение №709/31.10.2023 г. по а. н. д. № 1424/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева и е посочено,че независимо от санкцията се дължи и такса по чл.10б ал.5 ЗП в размер на 119 лв.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и норми, явна несправедливост и непропорционалност на санкцията. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно – неправилни изводи на районния съд относно извършването и доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и липсата на допуснати поцесуални нарушения при издаване на ЕФ. Твърди се и за погрешни изведените в оспорения акт изводи, че при съставяне на електронния фиш не бил нарушен процесуалния ред, действащ към датата на нарушението, както и за неприложимост на чл.34 от ЗАНН спрямо ЕФ. Като самостоятелно основание за неправилност на съдебния акт се сочи, че съдът е приел към датата на нарушението чрез разширено тълкуване наличие на законова възможност за издаване на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като се твърди ,че отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана по друг ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП,което е довели и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че съдът е извел погрешни относно неприложимостта на европейското законодателство и в частност приложението на Регламент 20202/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, който предвижда възможност за първоначален уведомителен режим при незаплатена пътна такса, срок за доброволното заплащане и едва тогава – предприемане на държавна принуда срещу това поведение на задълженото лице. Допълнително са релевирани и доводи за неяснота при описанието на нарушението. В касационната жалба се аргументира становище за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като наложената санкция надхвърля стотици пъти дължимата тол такса .

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. С нарочна молба иска спиране на съдебното производство поради наличието на преюдициален спор, повдигнат от Административен съд Хасково, по който е образувано и все още висящо дело С-61/2023г. на СЕС.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представител я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, позовавайки се на решение на СЕС по С-438/22г.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решението, постановено по а.н.д. № 1424/2023 г. Районен съд Русе e потвърдил атакуваният пред него ЕФ № №********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ [населено място]. Със санкционния акт на „ Топалов транспорт“ООД като собственик на ППС за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за деяние, което според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като на 26.06.2021г., в 09.34 часа от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС [Марка], с рег. СВ0194СР не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което бил генериран и изготвен доклад под формата на запис и статични изображения.

Сред преписката по а.н.д. № 1424/2023 г. по описа на РРС се намира и становище от експерт при отдел„ Управление на информационна система и инфраструктура“, че за датата на нарушението няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС ,вкл. и за предходен и следващ сегмент.

Срещу ЕФ управителят на дружеството е депозирал жалба, в която е изложил подробни и мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му, идентични с тези по касационната жалба. Представени са писмено доказателства –извлечение от тол системата за периода 01.07.-15.07.21г за извършени плащания и сключен договор с оператор.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати нарушения, както и че не са допуснати такива при установяване на самото административно нарушение. Счел е на база на събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован. Приел е, че бордовото устройство е било изключено и следва да намери приложение чл.11 ал.2 от наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване като приложения договор с чешкото дружество „WAG“ не дерогира задължението на собственика на ППС по чл.102 ал.2 ЗДвП.Отхвърлил е възраженията за приложението на чл.3 ал.2 ЗАНН с аргументи, че Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004 г. на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО е в сила от 19.10.2021 г.,т.е относно неприложимостта на чл.2 параграф 7 за възможността на доставчиците на ЕУЕПТ да информират незабавно ползвателите за всеки случая на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, тъй като разпоредбите на чл.10б ал. 7,8,9 ЗП са в сила от 01.01.2024г. Счел е, че чл.28 ЗАНН е неприложим ,тъй като случая не се отличава от обикновените такива и е налице изцяло неплащане на дължимата пътна такса за целия ден.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно.

В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с. з., даващи право на конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за изминато разстояние – тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите характеристики на превозното средство и пътния участък.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с. з. за управляваното ППС и попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Становището на експерт от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“, че за датата на нарушението няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти за ППС ,вкл и за предходен и следващ сегмент, не е елемент от доклада, не е част от адм.преписка, издадено е след депозиране на жалбата срещу ЕФ и няма презумтивна доказателствена сила и е недопустимо мотиви да се излагат едва при съдебното обжалване на акта / ТР 16/31.03.1975г на ОСГК на ВС/. Такава презумтивна доказателствена сила има доклада, според който за сегмента няма получена тол декларация и няма маршрутна карта, т.е не е заплатена такса за сегмента. В тази връзка генералните изводи на въззивният съд, че за целия маршрут и ден не е заплатена такса и че бордовото устройство е било изключено не намират опора в доказателствата. Съдът следва на база представените доказателства да направи извод дали нарушението е правилно констатирано, т.е дали съответства на фактическото обвинение за изцяло незаплатена пътна такса за преминаването, след като нарушение е отчетено при преминаването през определен сегмент.

По аргумент от чл. 167а, ал. 2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет (УС) на АПИ длъжностни лица: 1) спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на АПИ, означен като контролна единица на Националното тол управление (НТУ), проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното ППС; 2) за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства; 3) осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП; 4) предоставят възможност за картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗП; 5) проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж и 6) съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. ), като преди това, според предписанието на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП.

Според предписанието на чл. 10, ал. 2 ЗП(Нова – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.) при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е заплатена таксата по ал. 1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното ППС. Описаната нормативна регламентация налага извод, че освен спецификата по отношение на способите за установяване на нарушенията във връзка с използването на платената пътна мрежа в Република България, отклонения са предвидени и при прилагане на последиците от извършеното деяние спрямо отговорния субект. ВАС е установил трайна практика, че уведомяването съгласно чл. 189е, ал. 2 ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП е преди съставяне на АУАН за възможността на заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не изискват съставяне на АУАН или друг изричен акт в писмена форма от длъжностно лице, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна такса, нейния размер и последиците от незаплащането й – съставяне на АУАН, докато в случая е направено с ЕФ.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции израз на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП и чл.189ж ал.1 от ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението-26.06.2021г. ) урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т.е хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл.46 ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

Доказателство за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Това означава, че не е права въззивната инстанция, която в мотивите си приема, че е спазен реда за санкциониране на жалбоподателя чрез ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС с оглед приложимия закон към 26.06.21г.

Видно от справката -история на нарушението, изискана от касационната инстанция, че то е констатирано на 26.06.21г., докато ЕФ е издаден на 03.02.2023г., макар че информацията по чл.167а ал.1 ЗДВП е била налична и многократно обработвана и не са предприемани никакви други действия по установяване, издирване на нарушителя/ известен е още от доклада/.

Нормата на чл. 34 от ЗАНН е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Но съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.относно правното действие на ЕФ и приравняването му едновременно на АУАН и НП, то следва, че ЕФ следва да бъде издаден до 1 година от извършване на нарушението. Обратното тълкуване би довело до различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. За нарушението в случая АПИ издава ЕФ на 03.02.2023г.-1 година и 8 месеца след установяването и при действието на редакцията на чл.189 ж ал.1 ЗДвП, коментиран по-горе и при заобикаляне на закона. Независимо, че към него момент, до края на 2023г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е позволявал издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от с.з., а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, АПИ е сторила точно това, като по този начин е избегнала възможността за позоваване на давностния срок по чл.34 от ЗАНН.С издаване на ЕФ, освен, че избягват приложението на чл. 34 от ЗАНН, така успяват и да оправдаят собственото си поведение за ненавременно констатиране на нарушенията и своевременно издаване на АУАН, съответно НП, за да се спазят сроковете в чл. 34 от ЗАНН. По този начин АПИ на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН, според която „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Нещо повече образува се административнонаказателно производство, ако не е изтекла една година от извършване на нарушението, т.е и ЕФ като електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства с оглед на правното му действие като санкционен акт следва да е издаден в рамките на тази една година.

Безспорно е, че ако бе правилно приложен материалния и процесуалния закон от АПИ, сроковете са изтекли.

В случая издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство, като следва да се отбележи и следното:

Предвид късното издаване на ЕФ близо 2 години след сочената дата на нарушението, отново в нарушение на закона АПИ е извършила и още едно нарушение – на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече-именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП, в сила едва от 01.01.2024г.,без въобще да е било необходими поради прякото приложение на регламента.Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните“.

Вярно е, че тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението, но с оглед на момента на издаване на ЕФ-03.02.23г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента им пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен и на това основание.

Той е незаконосъобразен и поради следното:

При издаване на ЕФ неправилно органът е взел решение, че за това нарушение следва налагане на санкция в процесния размер и заплащане на такса, като същият е в противоречие с изискването за съразмерност и основни принципи на правото на Европейския съюз. По делото не е налична информация за размера на дължимата, справката от общодостъпния електронен калкулатор в сайта TollPass. Bg сочи на незначителна сума на парично задължение. Разпоредбата на чл.27 ал.2 от Наредбата в редакцията към датата на нарушението / ППС с ЕВРО 6 ползва алтернативно гориво-природен газ и тол таксата е с 50%намаление /изисква заплащане на 0,10: 2 или 0,05лв. тол такса за преминаване без намалението, а санкцията е в размер [рег. номер]. като към датата на нарушението не е предвидена такса съгласно чл.10 ал.5 ЗП, която норма препраща към тарифата. Изменението на чл.27 от тарифата се прилага след 01.01.2023г.

Независимо от твърдия размер на санкцията размера на неплатената такса е основен фактор при отмерване изминатото разстояние и категорията ППС. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели/ в този смисъл решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68 , C‑537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.СЕС многократно е подчертавал,че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17 май 2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. съгласно чл.2 , съгласно който Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, до 10 юни 2008, и въведена в чл.10 ал.7 от ЗП, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на СЕС от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното, наложената процесна санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса и / или компенсаторна такава също в твърд размер за извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението .

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23) В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.

Наистина, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Такъв подход, с оглед възприетото местоизвършване на нарушението е възприет, но изменението на чл.27 от тарифата е почти две години след датата на деянието и е явно неприложима, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който за неплатена такса в размер под 10 стотинки за участък е наложена имуществена санкция 2500 лева – категорично несъответна на нарушението. Но дори и да се приеме, че се дължи такса съгласно чл.29 от Тарифата с оглед редакцията на нормата към датата на деянието от 119лв. санкцията надвишава повече от 20 пъти дължимото.

Според настоящия състав, действително българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в абсолютно определен размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в процесния случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършеното административно нарушение.

Затова, с потвърждаването на ЕФ РРС е издал неправилно и не законосъобразно решение, което подлежи на отмяна, а по същество на отмяна подлежи и ЕФ

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 780лв, от които 650 лева договорено и заплатено по банков път с приложена фактура и 130лв. ДДС адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.07.2023 г. на л. 84-88 от въззивното дело и договор, която сума е дължима на основание разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която гласи, че възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Същата /по 650 лева за всяка инстанция/ се явява в размер малко над минимално предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-550лв. С оглед на това и възражението на ответника за прекомерност с оглед на фактическата и правна сложност се явява основателно. Следва в тежест на АПИ да бъдат възложени разноски за въззивното обжалване в размер на 660 лв ,вкл с ддс. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Искането за присъждане на разноски при касационното обжалване макар и подкрепено с доказателства не е направено своевременно с представянето на списък за разноските и доказателствата за извършеното плащане по банков път също в размер общо на 780лв., тъй като фактурата е представена след приключване на делото и след хода по същество едва на 25.03.2024г. и се явявя неоснователно

Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе

Искането за спиране е неоснователно с оглед изхода на делото.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № №709/31.10.2023 г. по а. н. д. № 1424/2023 г. по описа на РРС,като

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „ Топалов транспорт“ ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева и е посочено,че незвисимо от санкцията се дължи и такса по чл.10б ал.5 ЗП в размер на 119 лв.

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура [населено място] да заплати на„ Топалов транспорт“ ООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева при въззивното обжалване.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за касационната инстанция