№ 920
гр. Шумен, 19.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500514 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба с рег. № 14731/03.11.2022г. депозирана
от Б. Р. Р. с ЕГН ********** действащ със съгласието на законния си
представител и родител С. М. М. и от С. Р. Р. с ЕГН **********,
представляван от С. М. М. в качеството й на родител и законен представител
и двамата чрез адв. Й. С. Л.-П. срещу определение № 2299 от 21.10.2022г. по
гр. д. № 20223630100349 по описа на РС – Шумен, с което е върната молбата
на жалбоподателите за възстановяване на срок за въззивно обжалване на
решение № 390/19.05.2022г. по същото дело и е прекратено производството
по нея. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и се иска от съда да го отмени. Излага се, че с протоколно
определение от 05.10.2022г. съдът е указал препис от определението да се
изпрати на молителя Б. Р. Р. с ЕГН **********, който в седмичен срок от
получаване на съобщението да потвърди действията на адв. Л.-П., но в разрез
със собствените си указания, процесното определение не е било изпратено на
молителя и следователно срока за отстраняване на посочените в
определението нередовности не е започвал да тече. Счита, че молбата, с която
се потвърждават действията на адв. П. е депозирана в срок и съответно
производството по делото не е следвало да бъде прекратено. Отделно от това
сочи, че делото е прекратено не само по отношение на първия молител Б. Р. Р.
с ЕГН **********, но и спрямо втория молител С. Р. Р. с ЕГН **********
1
въпреки, че по отношение на него не са давани никакви указания. Излага, че
съдът не е имал законово основание да прекрати делото спрямо този молител,
тъй като неговият адвокат е имал валидна представителна власт при подаване
на молбата за възстановяване на пропуснат срок и съдът е следвало да се
произнесе по това искане, тъй като последното е сторено в срок и от лице
имащо активна процесуална легитимация да прави подобни искания.
Ответната страна по жалбата редовно уведомена, не взема становище по
жалбата.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовна и допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна
поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция по гр.д. № 20223630100349 по
описа на РС – Шумен е приключило с постановяване на решение №
390/19.05.2022г., с което е изменен размера на присъдената по гр.д. №
1894/2019г. по описа на РС – шумен месечна издръжка дължима от Р. Д. Р. с
ЕГН ********** на непълнолетните му деца - Б. Р. Р. с ЕГН ********** и С.
Р. Р. с ЕГН **********, като е намален от 450 лева на 350 лева за Б. и от 350
лева на 250 лева за С., считано от 19.10.2021г. и е отхвърлен иска за
намаляването на присъдената издръжка от 450 лева на 200 лева за Б. и от 350
лева на 200 лева за С., до пълните предявени размери, съответно за сумата от
150 лева и 50 лева. Решението е обжалвано от настоящите жалбоподатели,
чрез процесуалният им представител адв. Й. С. Л.-П., с въззивна жалба
подадена по ел. път на 05.06.2022г.. С разпореждане № 1919/30.06.2022г.
първоинстанционния съд на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върнал жалбата
като просрочена, тъй като в съответствие с чл.315, ал. 2 от ГПК е постановил,
че решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
20.05.2022г. и следователно срокът за обжалване е изтекъл на 03.06.2022г. и
така подадената на 05.06.2022г. по ел. път въззивна жалба е подадена след
изтичане на срока за обжалване. В законноустанения срок по делото е
постъпила молба от жалбоподателите, чрез процесуарния им представител с
искане на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК, да бъде възстановен срока за въззивно
2
обжалване на постановеното решение. Производството по молбата за
възстановяване на срок, е било насрочено в открито съдебно заседание за
03.10.2022г. на което, съдът е констатирал, че доколкото молителя Б. Р. Р. е
непълнолетен и е следвало лично той със съгласието на майка си да
упълномощи адв. Й. С. Л.-П. за процесуално представителство по делото, е
отменил хода на производството по молбата за възстановяване на срок и е
оставил същата без движение. Указал е на молителя Б. Р. Р., в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да потвърди писмено, действайки със
съгласието на майка си С. М. М., действията на адв. Й. С. Л.-П. или да
представи по делото пълномощно подписано лично от него, със съгласието на
майка си за процесуалното му представителство по делото от горепосочения
адвокат. Съобщението, ведно с определението за оставяне на молбата за
възстановяване на срок без движение е връчено на молителя Б. Р. Р., чрез адв.
Й. С. Л.-П. на 12.10.2022г. и получено от неин колега адв. Х. със задължение
за предаване. В даденият едноседмичен срок изтичащ на 19.10.2022г.,
констатираните нередовности на молбата не са били отстранени, поради
което с обжалваното пред настоящата инстанция Определение №
2299/21.10.2022г. на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, първоинстанционния съд е
върнал молбата за възстановяване на срока и е прекратил производството по
нея.
Настоящата въззивна инстанция намира определението за
неправилно. За да постанови връщане на молбата поради неизпълнение от
страна на молителя Б. Р. Р., на указанията на съда в даденият му
едноседмичен срок, първоинстанционния съд е приел, че същия е редовно
уведомен на 12.10.2022г. и до изтичането на срока на 19.10.2022г. по делото
не са представени доказателства за надлежно упълномощаване на
процесуалния предствавител адв. Й. С. Л.-П.. От материалите по делото е
видно, че на молителя Б. Р. Р. не е изпращано съобщение, че молбата му е
оставена без движение, нито са му изпратени указания за отстраняване на
констатираните нередовности на същата и следователно за него
едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите по нея, не е започвал
да тече, в какъвто смисъл е постановено обжалването определение – връщане
на молбата поради неотстраняване на констатираните нередовности в
едноседмичен срок от уведомяването. Такова съобщение е изпратено само до
адв. Й. С. Л.-П., за която съдът е приел, че е нередовно упълномощена.
Страната има правото да извършва съдопроизводствени действия лично /чл.
28 от ГПК/ или чрез надлежно упълномощен представител /чл. 34 от ГПК/.
Тези разпоредби гарантират правото на участие в производството по делото, с
3
оглед защита интересите на страната. Гаранция за правото на участие в
производството са и разпоредбите, уреждащи начина на призоваване на
страните - призовките и съобщенията следва да бъдат връчени лично на
адресата, т. е. на страната, на съдебен адресат, пълномощник, на пълнолетно
лице от домашните или на лице, което живее на адреса /чл. 39, чл. 46, чл. 38
от ГПК/. Връчването на призовка на лице, посочено като пълномощник, което
обаче не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 от ГПК, не
може да се приеме за надлежно. Ако като представител на страната се е явил
адвокат без да има представено надлежно пълномощно да я представлява в
процеса и страната е била призовавана само чрез него, правото й на участие
по делото е нарушено. С изпратеното до адв. Й. С. Л.-П. съобщение от
06.10.2022г. и получено от нея на 12.10.2022г., която обаче, не е била
надлежно упълномощена, съда е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като Б. Р. Р. не е бил уведомен за
оставянето на молбата му без движение и неправилно първоинстанционния
съдя я е върнал, като е приел, че в дадения едноседмичен срок, не са
отстранени указаните нередовности, тъй като за него такъв срок не е започвал
да тече.
Също така, съда неправилно е прекратил производството по молбата за
възстановяване на срок по отношение и на двамата молители.
Неотстраняването на нередовностите на молбата по отношение на единия от
двамата молители, не е основание за цялостно прекратяване на
производството по нея. Такова основание би било налице, само в хипотезата
на необходимото другарство. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал.2 от ГПК
необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното
правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да
бъде еднакво спрямо всички другари. В случая молителите нямат качеството
на необходими другари и неотстраняването на нередовностите на молбата по
отношение на единия от молителите, не е основание за цялостното
прекратяване на производството по нея.
Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е върната
молбата за възстановяване на срок и е прекратено производството по нея по
отношение и на двамата молители, като неправилно следва да се отмени и
делото да се върне на първоинстанционния съд, за връчване на Б. Р. Р. на
препис от определение № 792/05.10.2022г., с което е оставена без движение
молбата за възстановяване на срок.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 2299 от 21.10.2022г. по гр. д. №
20223630100349 по описа на РС – Шумен, с което е върната молба с рег. №
9351/12.07.2022г. за възстановяване на срок за въззивно обжалване на
решение № 390/19.05.2022г. и е прекратено производството по нея.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно дадените в мотивите указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5