Решение по дело №2632/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2354
Дата: 19 ноември 2019 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180702632
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2354/19.11.2019г.                           Гр. Пловдив                     19.11.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2632 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ГАРОКА“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Оборище“ № 15, представлявано от Р. В.-управител срещу Решение № 111/22.07.2019г., постановено по НАХД № 462/2019 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 232959-F236676/14.12.2016г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, издадено за нарушение на чл. 25 ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.

В касационната жалба са изложени касационни основания за отмяна на решението и съответно съображения за отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи, че са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП - Пловдив, в писмен отговор от 04.09.2019 г., излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави жалбата без уважение и да се потвърди НП

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че решението на АРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление НП № 232959-F236676 от 14.12.2016г. на Заместник – директора на ТД на НАП- Пловдив, издадено против „ГАРОКА“ ООД за нарушение по чл. 25 ал.3 от „Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка  чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

При извършена проверка от органи по приходите на 19.08.2016г., в обект за бърза закуска „Колор 2“, находящ се в град Асеновград, бул. „България“, стопанисван от „Гарока“ ООД е извършена контролна покупка-сандвич и безалкохолно, на стойност 6,20 лв., заплатени в брой от проверяващите, е предоставен в момента на плащането информационен бон, издаден от нефискален принтер, свързан в системата чрез специален софтуеар „Микрософт Склад Про-ресторант“. При извършена справка в изведен  КЛЕН от ФУ ДТекс FP80KL с ИН DT проверяващите установили, че има издаден фискален бон с №0023748 от 19.08.2016г.,но същият не е предоставен на проверяващите.

В хода на извършената проверка на наличните парични средства и тези, отразени във ФУ, при която проверка е била установена положителна разлика в размер на 24,90 лева. Не е констатирано отразено движение на парични средства извън и в касата.

Прието е, че е извършено нарушение на чл.25,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС,което е констатирано да е извършено за първи път.

Въз основа на съставения АУАН № F236676 от 25.08.2016 г. е издадено и оспорваното НП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че нарушение е извършено, няма допуснати съществени нарушения на  административнопроизводствените правила, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, както и че АУАН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове, и не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Събраните в хода на въззивното производство доказателства са обсъдени в достатъчна степен и доколкото са относими към спора. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,а материалният закон е приложен правилно.

Касационният състав възприема изцяло подробните доводи на АРС относно осъществено нарушение на посочената в НП разпоредба.

Събраните по делото доказателства сочат, че на 19.08.2016 г. в търговски обект на касатора е извършена продажба на стока, изцяло заплатена в брой, без да се издаде касова бележка /касов бон/ от регистриран, технически изправен и работещ електронен касов апарат с фискална памет, какъвто към него момент се е намирал в обекта, или такава от кочан. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, от ЗДДС, в приложимата редакция, въвежда в задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

По силата на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен в изрично посочените в същата норма случаи, какъвто не е разглежданият. Съгласно чл. 25, ал. 3 от наредбата в приложимата редакция, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.  Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

 В разглеждания случай не се спори, че на посочените по-горе дата и час в търговския обект на касатора е извършена продажба на стока, която е заплатена на място в брой, и при която е следвало да бъде издадена касова бележка от фискално устройство. При това положение правилен е извода на решаващия състав, че чрез неизпълнението на цитираното по-горе нормативно установено задължение, безспорно е установено по делото, че касаторът е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с цитираната санкционна норма на ЗДДС, съгласно която на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.

Обратно на поддържаното от касатора, не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за неизпълнение на административното задължение, насочено към спазване на данъчната дисциплина и охраняване интересите на фиска, чрез своевременното и вярно регистриране и отчитане на всички продажби, представляващи основание за възникване на публични държавни вземания.

Вярно е, че в наказателното постановление липсват нарочни мотиви относно преценката за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, но това не е основание за неговата отмяна, при положение, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

В тази връзка следва да се отбележи, че при проверката е установена разлика между отчетената и действителната касова наличност в обекта, която към средата на работния ден е била 24,90 лв., т.е. налице е индикация за извършването и на други неотчетени продажби от този обект.

Стойността на направената покупка в случая няма значение за съставомерността на деянието, тя единствено служи като доказателство за установяване на признаците на състава на деянието от неговата обективна страна, обуславящи ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Административният акт съдържа и правни и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изложени са фактическите обстоятелства за издаването му и приложимите правни норми, няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта. Допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, каквото в случая не е налице и не води до отмяна на оспорения акт само и единствено на това основание.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че  решението на Районния съд е  правилно и следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/22.07.2019г., постановено по НАХД № 462/2019 г., по описа на Районен съд гр. Асеновград, IV н.с.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

 

ЧЛЕНОВЕ: